О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№________________
гр. Варна, 04.06.2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на четвърти юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното
от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№982 по описа за 2019г. на
ВОС, съобрази:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от В.В.В. срещу решение № 1123/18.03.2019г., постановено по гражданско
дело №1802 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е
изменен размера на дължимата в полза на детето Александър Живков Йорданов за
разликата над 140лв. до присъдения размер от 180лв. Излага, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в
жалбата доводи. Твърди, че в исковата молба не са изложени твърдения и не са
представени доказателства по делото, от които да се установява, че детето има
специални потребности, които следва да се задоволяват със заплащане на
издръжка, която е по-висока от установения минимален размер. Излага се още, че
не са изследвани възможностите на бащата да заплаща издръжка в претендирания размер, като не е отчетено обстоятелството,
че той получава доход от трудово възнаграждение в размер по-висок със 70 лева
над установената за страната минимална работна заплата, като дължи издръжка и
на друго малолетно дете. Не е отчетено и наличието на финансово задължение на
ответника, свързано с изплащане на банков заем в размер на 50 евро месечно,
което следва да се приспадне от размера на месечния му доход. Твърди също, че
неправилно е изчислена дължимата от ответника на основание чл.78, ал.6 ГПК
държавна такса, която според него е в размер на 46,80лв. Пренедира
се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
искът за увеличение на дължимата в полза на детето Д.В.В.
за разликата над 140лв. се отхвърли като неоснователен.
С писмен
отговор К.К.И., като майка и законен представител на
детето Д.В., чрез адв. П. е оспорила въззивна жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на
решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,т.1
ЗА.
Съдебният състав на въззивния
съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени
средства, както и след като съобрази разпоредбата на чл. 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната
жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред
въззивната инстанция е досежно
размера на дължимата от родителите издръжка за малолетно дете, като при
разрешаването му, съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото
във въззивната жалба и отговора не се твърдят новонастъпили обстоятелства, като при първоинстанционото
разглеждане на делото са събрани доказателства, установяващи размера на
получаваните от родителите доходи и размера на разходите за задоволяване на
потребностите на детето, настоящият състав на съда намира, че не е налице
необходимост от събиране на допълнителни доказателства.
С оглед
гореизложеното и на основание чл. 267 от ГПС, настоящият състав на Варненски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.07.
2019 година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.