Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, …………01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНO ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти
въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесени
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА
ТОДОРОВА
МАРИЯ ИЛИЕВА
СЕКРЕТАР НЕЛИ ДРАНДАРОВА,
ПРОКУРОР МИТКО Д.,
като разгледа докладваното от съдия
Колева в.н.ч.д.№ 3477 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С разпореждане от 28.07.2017г., постановено по НЧД № 10
328/2019г. по описа на СРС, НО, 20- ти състав съдът е прекратил производство по
делото.
Против така постановеното разпореждане е постъпил протест
от СРП, в който са изложени доводи, че са налице основания за приложение на
чл.306, ал.1, т.3 от НПК, но за друго осъждане, тъй като първото осъждане на
лицето по НОХД № 2328/2008г. не е включено нито в една група общо наказание.
Поддържа се, че са налице основания за приложение на чл.68, ал.1 от НК, като
бъде приведен в изпълнение наказанието от една година „Лишаване от свобода“,
наложено по НОХД № 2328/2008г. Твърди се, че са налице основания за
приложението на чл.27 от НК и е възможно едновременното приложение на чл.23- 25
от НК и чл.27 от НК. Прави се искане разпореждането да бъде отменено и съдът да
разпореди СРС да насрочи и разгледа делото по същество в открито съдебно
заседание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на СГП поддържа протеста на СРП и предлага същият да бъде
уважен.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция защитата на осъдения В.И.С., адв.М.Т.поддържа, че протестът е
основателен и предлага делото да бъде върнато на СРСсъдът неправилно е привел в
изпълнение определеното общо най- тежко наказание. Моли първоинстанционното
определение да бъде изменено в тази част.
Осъденият В.И. не се явява пред
въззивната инстанция. От същия е постъпила молба, че не желае да бъде конвоиран
за съдебното заседание.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства и сам служебно провери атакувания съдебен акт
намира за установено следното:
В протестираното разпореждане районният съд е приел, че
по отношение на осъжданията на В.И.С. е извършвано различно
Решение
по ВНЧД № 3477/2019г., СГС, НО, III-ти
въззивен състав, 2стр.
групиране на наложени му наказания. Съдът е приел, че не
са налице доказателства за други предишни или последващи осъждания или
пропуснати от съда, за които може да се приложи институтът на групиране на наказанията.
Съдът е счел, че при разглеждане на НОХД № 803/2019г., макар и формално да са
налице предпоставките за това, не следва да прилага чл.25, вр.чл.23 от НК, тъй
като това няма да доведе до най- благоприятен за осъдения резултат. Районният
съд е приел, че ако се произнесе по същество би нарушил забраната по чл.24,
ал.1, т.6 от НПК.
От приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия В.С. се установява, че същият е осъждан, както следва:
Със споразумение по НОХД № 2328/2008г.
по описа на СРС, НО, 3- ти състав, влязло в законна сила на 11.11.2009г., за
деяние, извършено на 15.07.2001г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от една година, изпълнението на което било отложено с изпитателн срок
от три години.
С присъда по НОХД № 17 386/2010г. по
описа на СРС, НО, 102- ри състав, влязла в законна сила на 04.04.2013г., за
деяние, извършено на 28.08.2006г., на осъдения е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което отложил
с изпитателен срок от четири години. На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1
от НК съдът е определил едно общо наказание измежду наложените по НОХД №
2328/2008г. и НОХД № 17 386/2010г., а именно „Лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца, изпълнението на което отложил с изпитателен срок от
четири години.
С определение, постановено по НЧД №
15 035/2017г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, влязло в законна сила на
24.11.2017г., на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е определил
едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 17 386/2010г. на СРС, НО,
102- ри състав, НОХД № 11 341/2013г. на СРС, НО, 105- ти състав, НОХД №
9089/2013г. на СРС, НО, 17-ти състав, НОХД № 19 877/2012г. по описа на
СРС, НО, 19- ти състав и по НОХД № 6219/2019г. на СРС, НО, 116-ти състав, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение отложил с
изпитателн срок от пет години. Съдът е приспаднал, времето през което което
подсъдимият е търпял наказание „Лишаване от свобода” по някоя от присъдите и е
бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.
Със споразумение по НОХД № 11 341/2013г.
по описа на СРС, НО, 105- ти състав, влязло в законна сила на 15.10.2014г., за
деяние, извършено на 08.02.2015г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от три години, изпълнението на което отложил с изпитателн срок от пет
години.
С присъда по НОХД № 9089/2013г. по
описа на СРС, НО, 17- ти състав, влязла в законна сила на 21.06.2016г., за
деяние, извършено на 09.04.2008г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от една година, като на основание чл.66, отложил изпълнението на
наказанието с изпитателн срок от три години и определил едно общо най- тежка
наказание измежду наказанията, наложените по НОХД № 2328/2008г., НОХД № 17 386/2010г.
и НОХД № 11 341/2013г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три
години, изтърпяването на което отложил с изпитателен срок от пет години.
Решение
по ВНЧД № 3477/2019г., СГС, НО, III-ти
въззивен състав, 3стр.
С присъда по НОХД № 19 877/2012г. по
описа на СРС, НО, 19- ти състав, влязла в законна сила на 13.10.2016г., за
деяние, извършено на 26.05.2006г. съдът му е наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което отложил с изпитателен
срок от три години и приспаднал, времето през което е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
С определение, постановено по НЧД №
19 242/2016г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, влязло в законна сила на
06.04.2017г., на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е определил
едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 19 877/2012г., НОХД №
17 386/2010г. на СРС, НО, 102- ри състав, НОХД № 9089/2013г. и НОХД №
11 341/2013г. на СРС, НО, 105- ти състав, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от три години, чието изпълнение отложил с изпитателен срок от пет
години. Съдът е приспаднал, времето през което подсъдимият е търпял наказание
„Лишаване от свобода” по някоя от присъдите и е бил задържан по реда на НПК и
ЗМВР.
С присъда по НОХД № 6219/2014г. по
описа на СРС, влязла в законна сила на 28.06.2017г., за деяние, извършено на 19.03.2013г.,
му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл.66 от НК отложил изпълнението му с изпитателен срок от пет години.
С присъда по НОХД № 7403/2017г. по
описа на СРС, влязла в законна сила на 27.11.2017г., за деяние, извършено на 26.01.2015г.,
съдът му е наложило наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години
при първоначален общ режим, като е приспаднал, времето през което подсъдимият е
бил задържан.
С присъда по НОХД № 156/2017г. по
описа на РС- гр.Тетевен, влязла в законна сила на 25.01.2018г., за деяние,
извършено на 02.09.2013г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две години при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК
съдът е постановил отделно изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ по НОХД № 17 386/2010г. за срок от една година и шест месеца при
първоначален строг режим, като на основание чл.59 от НК приспаднал времето,
през което подсъдимия е бил с мярка „Задържане под стража“. Съдът е определил едно
общо наказание измежду наложените по НОХД № 156/2017г., НОХД № 9089/2013г., НОХД
№ 19877/2012г. и НОХД № 6219/2014г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от
три години при първоначален строг режим.
С присъда по НОХД № 7210/2017г. по
описа на РС- гр.Пловдив, влязла в законна сила на 14.02.2018г., за деяние,
извършено на 03.01.2014г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две години и осем месеца при първоначален строг режим, като на
основание чл.59 от НК приспаднал времето, през което подсъдимия е бил с мярка
„Задържане под стража“. Съдът е определил едно общо наказание измежду
наложените по НОХД № 17 386/2010г. и по НОХД № 11 341/2013г., а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален строг режим. Съдът
е приспаднал времето, през лицето е търпяло ефективно наказание „Лишаване от
свобода“ или е било задържано по НОХД № 17 386/2010г. и по НОХД № 11
341/2013г. Със същата присъда на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК
Решение
по ВНЧД № 3477/2019г., СГС, НО, III-ти
въззивен състав, 4стр.
съдът
е определил едно общо най- тежко наказание измежду наказанията, наложени по НОХД
№ 9089/2013г., НОХД № 19 877/2012г., НОХД № 6219/2014г., НОХД №
7403/2017г. и НОХД № 7210/2017г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от
четири години, приспаднал времето, през подсъдимият е търпял ефективно
наказание „Лишаване от свобода“ или е бил задържан по делата, включени в
групата.
С присъда по НОХД № 5015/2017г. по
описа на РС- гр.Бургас, влязла в законна сила на 16.02.2018г., за деяние,
извършено в периода от 22.01.2014г. до 05.03.2014г., му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца при първоначален строг
режим.
С определение, постановено по НЧД №
17 281/2018г. по описа на СРС, НО, 93- ти състав, влязло в законна сила на
08.12.2018г., на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е определил
едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 19 877/2012г., НОХД №
9089/2013г., НОХД № № 6219/2014г., НОХД № 7403/2017г. на СРС, НО, 102- ри
състав, НОХД № 156/2017г. на РС- гр.Тетевен, НОХД № 7210/2017г. на РС-
гр.Пловдив, НОХД № 5015/2017г. на РС- гр.Бургас и НОХД № 19 364/2011г. на СРС,
а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален строг
режим. На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така наложеното едно общо най-
тежко наказание с шест месеца при първоначален строг режим. На основание чл.59,
ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, а на основание чл.25, ал.2 от НК-
изтърпяната част от наказанията „Лишаване от свобода“.
С присъда по НОХД № 19 364/2011г. по
описа на СРС, НО, 93- ти състав, влязла в законна сила на 23.07.2018г., за
деяние, извършено за времето от 29.06.2011г. до 05.08.2011г., му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години при първоначален строг
режим. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, праз което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Със споразумение по НОХД № 803/2019г.
по описа на СРС, НО, 20- ти състав, влязло в законна сила на 14.05.2019г., за
деяния, извършени на 03.03.2018г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от три месеца при първоначален строг режим. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание, а именно „Лишаване от свобода” за
срок от три месеца при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК
съдът е приспаднал времето, праз което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по реда на ЗМВР от 03.03.2018г. до
06.03.2018г.
Настоящият съдебен състав намира протестираното
разпореждане за правилно и законосъобразно. Обоснова съдът е приел, че
наказателното производство следва да бъде прекратено, когато спрямо същото лице
за същото престъпление има влязло в сила определение. От приложената по делото
справка за съдимост се установява, че след последно извършената комулация по
НЧД № 17 281/2018г. на СРС, НО, 93- ти състав липсват други осъждания или
пропуснати такива от съда, поради което правилно е прекратил производството по
делото.
Решение по ВНЧД №
3477/2019г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 5стр
Съдебният състав намери за неоснователно изложеното в
протеста на СРП, че осъждането по НОХД № 2328/2008г. не е включено в нито една
група наказания. Същото е прупирано с присъдата по НОХД № 17 386/2010г. по
описа на СРС, НО, 102- ри състав и съдът е определил едно общо най- тежко
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което
отложил с изпитателен срок от четири години.
Предвид изложените съображения и на основание на чл.306,
ал.3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 28.07.2019г.,
постановено по НЧД № 10 328/2019г. по описа на СРС, НО, 20- ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.