№ 310
гр. Шумен , 16.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500337 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба с вх. №
280747/29.03.2021г. депозирана от СВ. ХР. СТ. с ЕГН ********** и М. Г. СТ.
с ЕГН ********** и двамата от гр. В... чрез адв. И.Н. А. от АК – В. против
определение № 262945 от 19.03.2021г., постановено по гр. д. №
20203110102213 по описа на РС - В., с което е прекратено производството по
делото, в частта по предявеният от ищците (настоящи жалбоподатели)
установителен иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН за прогласяване
нищожността на договор за доброволна делба от 07.04.1995г., вписан в СВ
при ВРС на ...., поради недопустимост на осн. чл. 130 от ГПК.
Жалбоподателите излагат, че за да прекрати производството по делото,
съдът е приел, че частните правоприемници, каквито са ищците не са
легитимирани да предявяват иск за нищожност на договор за доброволна
делба по чл. 75, ал. 2 от ЗН и не са процесуални субституенти на
универсалните правоприемници А.И.П. и Т.П.А., които според съда са
носители на правото на иск. Счита определението за необосновано и
неправилно, тъй като определението било постановено при нарушение на ТР
№ 3/2013г. на ОСГК на ВКС, както и на принципа за защита на вещни права и
тежести, тъй като те следвали веща, а не субекта. В случая ищците оспорвали
действителността на договор за доброволна делба, който бил сключен без
участието на съсобственика към момента на сключване на делбата, чийто
1
правоприемници са ищците, независимо от броя на транслативните сделки и
грешката на съдът се състояла в това, че третирал по различен начин
сънаследници и съсобственици и е приел, че само първите могат да се ползват
с правото да предявят иск с пр. основание чл. 75, ал. 2 от ЗН. Излага, че
правото на иск принадлежи на собственик, без значение от придобивното
основание и за допустимостта на този иск било достатъчно ищците да
твърдят, че са правоприемници на лицето, което не е участвало в делбата и да
се легитимират като собственици на имота, който е изключен от делбата –
източна сграда в УПИ VІІ – 1661(сега ПИ 888) и подялбата на ½ ид. част от
правото на строеж върху държавно дворно място, каквото е било безспорно
през 1995 г.. В делбата, не е участвал собственика на сградата, която ищците
са придобили, а според спецификата на уредените със ЗУПЛЗПДДМ (отм.)
обществени отношения, за нея било признато право на строеж, след като е
била построена. Именно поради това правото на собственост върху тази
сграда, обосновавало за носителя на това право, активна процесуална
легитимация да предяви иск за нищожност на договор за доброволна делба, в
който е поделено правото на строеж принадлежало на праводателя на ищците,
без неговото участие. Признатите права на строеж, не се трансформирали в
право на собственост за ответниците, тъй като те били наследници на лице, на
което е отстъпено само ½ ид. част от правото на строеж, а другата ½ ид. част
винаги ще следва веща и ще принадлежи на субекта, който притежава правото
на собственост върху сградата. Твърди се, че правото на иск, не следва да се
извежда от това дали ищецът се позовава на частно или универсално
правоприемство, а на основанието, вида и обема на притежаваните права и
моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по него.
Ответниците по жалбата, чрез процесуалният си представител адв. А.А.
от АК – В., са депозирали отговор, в който намират жалбата за неоснователна
и молят съда да я отхвърли. Излагат, че извода на съда, за недопустимост на
иска, тъй като ищците са частни правоприемници и не са активно
легитимирани да водят иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН, е правилен и молят съда да
потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от
2
ГПК, от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
редовна е и допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
поради следните съображения:
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба
на жалбоподателите СВ. ХР. СТ. с ЕГН ********** и М. Г. СТ. с ЕГН
********** и двамата от гр. В. срещу П.А.С. с ЕГН .... от гр. В., Г.П.Н. с ЕГН
.... от гр. В., Д.П.Б. с ЕГН .... от гр. В. и Г.Д.С. с ЕГН .... от гр. С. по обективно
и субективно съединени искове, от които първия с пр. основание чл. 75, ал. 2
от ЗН, за прогласяване на нищожността на договор за доброволна делба от
07.04.1995г. и отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
заедно и поотделно, не са собственици на ½ ид. част от подробно описаните в
исковата молба недвижими имоти.
При извършена проверка по реда на чл. 140, ал. 1 във вр. чл. 130 от
ГПК, първоинстанционният съд е констатирал, че предявеният иск с правно
основание чл. 75, ал. 2 от ГПК е недопустим и е прекратил производството по
делото, в тази част. Приел е, че на нищожност по чл. 75, ал. 2 от ЗН, може да
се позове само съсобственикът, към момента на извършване на делбата, който
не е участвал в нея, но не и трети лица, като изключение от това правило са
наследниците на неучаствалия съсобственик, тъй като те имали качеството на
универсални правоприемници, респ. придобиват всички права и задължения
на наследодателя си, вкл. и правото му да иска нищожност на извършена без
негово участие делба на съсобствени имоти. Частните правоприемници,
каквито са ищците в производството придобивали само имуществото предмет
на сделката, но не и останалите права на прехвърлителя, в това число и
правото му за оспорване по реда на чл. 75, ал. 2 от ЗН на извършена вече
делба. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК, според която
трети лица биха могли да упражняват чужди права пред съд, само в изрично
предвидените в закона случаи, какъвто настоящият случай не бил.
Настоящия въззивен състав намира определението за правилно. От
материалите по делото е видно и това не е спорно по делото, че ищците СВ.
ХР. СТ. с ЕГН ********** и М. Г. СТ. с ЕГН ********** се лигитимират като
собственици на построената на югоизточната граница на ПИ № 1661 сграда,
3
както и на ½ ид. част от правото на строеж върху дворното място по силата на
няколко транслативни сделки и същите имат качеството на частни
правоприемници, на неучаствалите, към момента на извършване на делбата
А.И.П. и Т.П.А., в която са им отчуждили правата на ½ ид. част от правото на
сроеж, върху цялото дворно место. Право да се позове на нищожност на
делба, поради неучастието на някой от съделителите, пренадлежи единствено
на съсобствениците – както на неучаствалия в делбеното производство
съсобственик, така и на участвалите, но имащи права в съсобствеността лица.
Ищците не са били собственици на имота към онзи период, когато е
извършена делбата, чиято нищожност се претендира с предявеният по чл. 75,
ал. 2 от ЗН иск. Съгласно правилата на процесулания закон, ищците не могат
да предявяват пред съд, чужди права от свое име, освен при предвидената в
закона процесуална субституция, каквато в настоящия случай не е налице.
Това противоречи и на основен принцип на правото. Според чл. 26, ал. 2 от
ГПК освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съд. Предявяването на чуждо право пред съд
означава, чуждото право да стане предмет на делото. Чужди права може да
бъдат предявени пред съд само когато законът го позволява. Това са
хипотезите на чл. 440, ал. 1, чл. 524, изр.3, чл. 464 от ГПК, чл. 134 от ЗЗД и
др. Във всички тези случаи оспорващият е процесуално легитимиран да
предяви пред съд чуждото право, но тази легитимация е призната от
законодателя и затова тези искове са допустими. На следващо място,
съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН делбата, извършена без участието на някой от
съделителите е изцяло нищожна, но това означава, че решението по
нищожната делба не е пречка за извършване на делба между действителните
към онзи момент собственици, които е следвало да участват тогава. Всеки от
съсобствениците може да се позове на нищожност на делбата поради лично
своето неучастие или на друг и да поиска да се извърши нова делба с
участието на всички съсобственици и тогава иска ще е допустим. Това е
смисълът на разпоредбата. В този смисъл е и т. 7 от ППВС № 7/1973 г., която
не е изгубила силата си или само съсобственикът, към момента на
извършване на делбата, който не е участвал в нея може да иска установяване
на нищожността й. Трети лица, каквито се явяват ищците в
първоинстанционното производство, които към онзи момент не са били
съсобственици, не са легитимирани да се позоват на чл. 75, ал. 2 от ЗН.
4
Изключение от това правило са наследниците на неучаствалия собственик,
защото те са универсални правоприемници – придобиват всички права,
задължения и фактически отношения на наследодателя си, вкл. и правото му
да иска нищожност на извършена без негово участие делба на съсобствени
имоти. Частният правоприемник придобива само имуществото, предмет на
сделката, но не придобива останалите права на прехвърлителя, вкл. и такива
за оспорване на извършена вече делба на осн. чл. 75, ал. 2 от ЗН.
Ето защо, като е приел, че ищците не могат да се позовават на
нищожност на извършена делба, без участието на техен частен праводател,
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден, като за този си извод, на основание чл.
278, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен, препраща
и към мотивите на първоинстанционния съд, които, както се посочи по-горе
са правилни и съответстващи на закона.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262945 от 19.03.2021г., постановено
по гр. д. № 20203110102213 по описа на РС - В., с което е прекратено
производството по делото, в частта по предявеният от ищците СВ. ХР. СТ. с
ЕГН ********** и М. Г. СТ. с ЕГН ********** и двамата от гр. В... срещу
П.А.С. с ЕГН .... от гр. В., Г.П.Н. с ЕГН .... от гр. В., Д.П.Б. с ЕГН .... от гр. В.
и Г.Д.С. с ЕГН .... от гр. С. установителен иск с правно основание чл. 75, ал. 2
от ЗН за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от
07.04.1995г., вписан в СВ при ВРС на ...., поради недопустимост на осн. чл.
130 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6