РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Враца, 12 март 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 05.03.2019 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, при участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА исково адм. дело № 49
по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по Искова молба на „Е.В.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя М.Х.Е. против
Национална Агенция по приходите, гр. София, с която се иска заплащане на сума в
размер на 3500 лева /размерът уточнен и в с.з. на 05.03.2019 г./,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 02.02.2016 г. до окончателното й изплащане. Твърди, че
вредите са вследствие изплатени договорени адвокатски възнаграждения, за
осъществена защита против издадено Наказателно постановление /НП/ №
133353-0140394/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП,
гр. Велико Търново, което постановление е отменено с влязло в сила съдебно
решение. Моли присъждане и на направените в производството разноски. По делото
ищецът се представлява от адв. Т., която поддържа иска.
Ответната
страна – НАП София, чрез процесуалния си представител юрк А. в писмен отговор
оспорва исковата претенция като счита, че следва да бъде приложена разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Алтернативно счита искът за присъждане на законна
лихва за неоснователен, поради обстоятелството, че лихви върху разноски не се
дължи. Прави възражение и за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
в проведеното административнонаказателно производство, поради липсата на
усложнена фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка счита, че възстановяването
на разноските следва да бъде справедливо и обосновано спрямо вида и характера
на делото и съдът следва да не бъде обвързан с минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
Окръжна
прокуратура - Враца, чрез прокурор Веселин Вътов дава мотивирано заключение за
уважаване на исковата претенция, като основателна и доказана. Счита, че е
налице пълно съответствие между фактурите и банковите преводи по изплатените
възнаграждения, в който смисъл са твърдените вреди, а възражението за
прекомерност е право на страната. Счита възражението за лихви за основателно.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените АНХД № 238/2015 г. на РС Враца, КАНД
№ 268/2015 г. на Административен съд Враца, с Решението по което делото е
върнато за ново разглеждане, АНХД № 1223/2015 г. на РС Враца и КАНД № 35/2016
г. на Административен Монтана, по което дело с Решение № 53 от 02.02.2016 г. е оставено
в сила отмененото на този районен съд Наказателно Постановление № 133353-0140394/15.01.2015
г. на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, гр. Велико Търново, с което
на „Е.В.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Х.Е. е наложено
административно наказание. Решението на Административен съд Монтана е
окончателно.
Съгласно
приложени договори за правна защита и съдействие по АНХД № 1223/2015 г. на РС Враца,
КАНД № 268/2015 г. на АдмСъд Враца и КАНД № 35/2016 г. на АдмСъд Монтана се
установява, че ищецът е сключил надлежни договори за правна защита и съдействие
и е упълномощил Адвокатско дружество Петков и Т., да осъществява процесуално
представителство по цитираните дела. Договореното между страните възнаграждение
е общо в размер на 3500 лева /без ДДС/, в това число: 1200 лева по КАНД №
268/2015 г. на АдмСъд Враца, 1150 лева по АНХД № 1223/2015 г. на РС Враца и
1150 лева по КАНД № 35/2016 г. на АдмСъд Монтана, а процесуалното
представителство е осъществено с явяване в публично съдебно заседание и с
активното участие на адвокатите от дружеството. Сумите са изплащани
своевременно по банков път и на датата на сключване на съответните договори за
процесуална защита, видно от представените по настоящото дело фактури.
При така
установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца, намира от правна
страна следното:
Съдът
намира исковата молба за процесуално допустима, предвид изискването на чл. 204,
ал. 1 от АПК. Същата е предявена след приключване на надлежно проведено
производство по оспорване на издаден административен акт - Наказателно
Постановление № 133353-0140394/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол“
при ТД на НАП, гр. Велико Търново. Последното е отменено с влязло в сила Решение
постановено по АНХД № 1223/2015 г. по описа на Административен съд Враца, което
след обжалване пред Административен съд Монтана и постановено касационно
решение, е оставено в сила. Касационното решение е необжалваемо и отмяната на
издаденото Наказателно Постановление се счита за влязла в сила на 02.02.2016 г.
Исковата молба е подадена на 16.01.2019 г., видно от поставения щемпел на
Административен съд Враца, от адресата на отменения, като незаконосъобразен,
акт, което е пряко засегнато лице и е срещу надлежен ответник по смисъла на чл.
205 от АПК – юридическото лице на органа издал отменения акт, в който смисъл са
и изложените съображения в иска.
Направеното
възражение от ответника за приложение на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът намира за
неоснователно. По делото не се представят доказателства за изключителната вина
на ищеца, което е имало качеството на административнонаказано лице в цитираните
административнонаказателни производства, приключили с окончателна отмяна на
издаденото, от служители на НАП, Наказателно постановление. Основанията при които
е отменено Наказателното постановление не подлежи на обсъждане в настоящото
производство, тъй като мотивите към постановените съдебни актове нямат
обвързваща доказателствена сила и от значение за настоящото производство е
единствено констатирането, че има влязъл в сила отменен акт, а това само по
себе си изключва вината.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ – Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да
бъде реализирана успешно отговорността предвидена в ЗОДОВ, ищецът следва да
установи следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на
незаконосъобразен акт, респ. действие или бездействие на орган или длъжностно
лице; същите да са при или по повод изпълнение на административна дейност;
вреда и причинна връзка между вредата и съответният акт/действие/бездействие.
Безспорно
от приобщените по делото АНХД и КАНД се установява наличието на първите две
предпоставки, а именно: наличието на незаконосъобразен акт, издаден при и по
повод упражняване на властнически законови правомощия от административен орган –
Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново.
По
отношение на третата и четвъртата предпоставка – претърпяна вреда и причинна
връзка между отменения акт - Наказателно постановление и претендираните
имуществени вреди. В тази връзка от значение е Тълкувателно решение № 1/2017 г.
на Върховния административен съд ОСС на I и II
колегии по т.д. № 2/2016 г., с което се приема, че изплатените адвокатски
възнаграждения в производствата по обжалване и отмяна на НП, представляват
вреди, които са пряка и непосредствена
последица от същите НП и които вреди подлежат на обезщетяване по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка по въззивно дело № 1223/2015 на РС Враца и касационни дела на АдмСъд Враца
и Монтана са представени договори за правна защита и съдействие, от които е
видно, че ищецът е заплатил на Адвокатското дружество възнаграждение общо в
размер на 3500 лева, каквото обезщетение е поискал с исковата молба. От самите
договори за правна защита и съдействие и издадени фактури се установява, че
възнаграждението е изплатено именно във връзка с осъщественото процесуално
представителство по оспорване на отмененото като незаконосъобразно Наказателно
Постановление № 133353-0140394/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол“
при ТД на НАП, гр. Велико Търново.
По отношение на
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, във връзка с разглеждане законосъобразността на
Наказателното постановление.
Съгласно
чл. 36, ал. 2 от ЗА - Размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно
чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - Възнагражденията за процесуално представителство се дължат за
всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
Съгласно
чл. 18, ал. 2 от Наредбата - За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /редакция в сила до 09.02.2016
г./ - За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: при интерес над 10000 лв.– 830 лв. плюс
3% за горницата над 10000 лева.
Действащата
правна уредба в Р България предвижда дължимост на адвокатското възнаграждение
за всяка инстанция, като определя и минимален размер на това възнаграждение с
оглед вида и характера на съответната работа.
В
случая, заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществяване на защита и
процесуално представителство пред въззивната и пред двете касационни инстанции
е определено при условията на Наредба № 1/2004 г., минимум. Минималното
възнаграждение спрямо наложената имуществена санкция от 20615.79 лв. е в размер
на 1148.47 лева, а заплатеното възнаграждение е в размер на 1150 лева и 1200
лева или последното единствено е закръглено към цяла сума, поради което
настоящият състав приема, че същото е към установения в закона минимум.
От
друга страна, за да е налице основание за намаляване на адвокатското
възнаграждение, следва да се установи условието визирано в чл. 78, ал. 5 от ГПК, а именно: прекомерност на изплатения размер спрямо действителната правна и
фактическа сложност на делото.
При
тази законодателна регламентация, настоящият състав намира, че изплатеното
адвокатско възнаграждение подлежи на намаляване само в случай, че неговият
размер несъответства на правната и фактическа сложност на делото. Законът не
предоставя конкретни критерии в каква степен следва да се счита, че дадено
възнаграждение е прекомерно, поради което насока за това може да се вземе от
текста на чл. 36, ал. 2 от ЗА, който предвижда, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив, както и текста на чл. 5
от ГПК – при липса на закон се имат предвид общите начала на правото, обичая и
морала.
По
отношение на понятията действителна правна и фактическа сложност на делото,
законодателството в РБългария не дава легални дефиниции, като от значение в
този случай биха били фактическите обстоятелства, подлежащи на установяване,
които обстоятелства са сбор от отделни факти, като под факт се има предвид
резултат или събитие, което е станало, случило се е или съществува и във фазата
на съдебното дирене следва да бъде установено с надлежни по закон
доказателствени средства. В тази връзка, колкото повече са фактите, които
следва да бъдат установени, толкова повече се усложнява и фактическата
обстановка на делото. Всеки факт следва да бъде подведен под съответна правна
норма или правната сложност е обвързана, но и не само, от фактическата сложност
на делото. За правната сложност значение имат естеството на правния казус като
възможност за правно тълкуване, съдебна практика, относимите и значими, за
правилното решаване на спора, нормативни актове, брой предявени искове,
извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, безспорност на
правния казус и др.
При
тази законодателна регламентация, настоящият състав намира, че не всеки размер
на изплатеното адвокатско възнаграждение подлежи на намаляване, въпреки
определянето му в по-висок, от законово предвидения минимален размер, а само
този, чийто размер е прекомерен, голям, прекален и по тази причина несъответен
на правната и фактическа сложност на делото.
В
случая фактическата и правна сложност на делото за този род дела може да бъде
определена като средна, имайки предвид предмета на спора – нарушение на
правилата и нормите на данъчното законодателство; видът и обемът на събраните
по делото относими доказателства; материалният интерес изразим в размера на
наложеното наказание – над 20000 лева; спорните в хода на производството обстоятелства
– както по процедурата, така и по същество, поради което и съдът не установява наличие на
прекомерност в размера на изплатеното адвокатско възнаграждение, респ. не
намира валидно правно основание за неговото намаляване под установения минимум.
Установеният в закона минимум е предвиден именно като такъв и под който не би било
нито законно, нито справедливо да се присъжда, с оглед на което искането за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.
С исковата молба е направено и искане за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
влизане на съдебното решение, с което е отменено издаденото Наказателно
постановление, което се явява неоснователно. От една страна законната лихва е
тази, считано от датата на завеждане на исковата молба /лихва назад във времето
представлява самостоятелен иск, за който се дължи отделна държавна такса и
подлежи, както на поискване, така и на установяване, т.е. не е законна/, а от
друга заплатените адвокатски възнаграждения по своя характер представляват
разноски във водените съдебни производства, а лихви върху разноски не се дължат,
поради което искането за присъждане на законната лихва се явява неоснователно.
При
този изход на делото и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
водене на съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В
случая искът е уважен изцяло за претендираната сума от 3500 лева и отхвърлен
единствено в частта за присъждане на законната лихва, който иск е акцесорен
спрямо основния и не се отразява върху уважения размер. Определеното адвокатско
възнаграждение за настоящото производство е в размер на 480 лева, видно от
представеното по делото пълномощно /л. 57/ и е изплатено по банков път /л. 62/,
като по отношение на неговия размер не е правено възражение за прекомерност,
поради което съдът няма основание да обсъжда този въпрос. По делото е внесена и
дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева, съгласно чл. 2а, т. 2, във
връзка с § 3 от ПЗР на Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Мотивиран от горното, настоящият състав намира исковата
претенция за основателна.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА НАП София ДА ЗАПЛАТИ на „Е.В.“ ЕООД, ***, представлявано от
управителя М.Х.Е. сумата от 3500 имуществени вреди, представляващи адвокатски
хонорар за защита и процесуално представителство по отмяна на издадено Наказателно
Постановление № 133353-0140394/15.01.2015 г. на Директор на дирекция „Контрол“
при ТД на НАП, гр. Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Е.В.“ ЕООД, *** за заплащане на
законната лихва върху сумата от 3500 лева.
ОСЪЖДА НАП София ДА ЗАПЛАТИ на „Е.В.“ ЕООД, ***, представлявано от
управителя М.Х.Е. сумата от 505 лева лева, представляващи разноски направени в
производството, в това число 25 лева държавна такса и 480 лева адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Враца пред Върховен
административен съд-София в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис
от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: