№ 43
гр. Сливен , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500165 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 403, ал.2 ГПК.
Инициирано е въз основа на депозирана частна жалба от „КИМ 01“ ЕООД гр.София,
чрез представител по закон, с която се атакува Определение № 22/26.01.2021г.. постановено
по гр.д. № 2628/2020г. на СлРС. С този съдебен акт съдът отхвърлил искането на настоящия
жалбоподател за освобождаване на внесена от дружеството гаранция в размер на 400 лв. за
обезпечаване на бъдещ иск.
Жалбоподателят намира атакувания акт за неправилен. Твърди, че първоначално
съдът допуснал обезпечение на бъдещ иск срещу гаранция в размер на 400 лв., внесена от
дружеството, но по-късно определението на СлРС било отменено от СлОС и не било
уважено искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск.
Твърди, че исковете били предявени и било образувано гр.д.№ 3009/2020г. на СлРС,
като в това производство ищцовото дружество поискало обезпечение на предявените искове
и съдът допуснал обезпечение само по отношение на един от исковете, чрез запор на
банковите сметки на ответницата до размер на 1680 лв. срещу гаранция от 336 лв. По този
начин били предоставени две гаранции в общ размер на 736 лв., което засягало силно
интересите на дружеството ищец. Намира за неправилен извода на съда за отхвърляне на
молбата за връщане на гаранцията от 400 лв., доколкото не било съобразено
обстоятелството, че имало още една внесена гаранция, която би обезщетила ответника за
евентуално понесени вреди в хипотеза на неуважен иск. Според жалбоподателят ответникът
следвало да предяви иск за причинените му вреди, а към момента нямало данни за такива
действия.
Иска се от въззивната инстанция отмяна на атакуваното определение, като
1
неправилно и освобождаване на внесената гаранция в размер на 400 лв., внесена по гр.д №
2628/2020г по описа на СлРС.
Към частната жалба са представени доказателства, а именно Определение №
260712/13.11.2020г. по гр.д. № 3009/2020г. на СлРС, с което съдът допуснал обезпечение на
предявен иск с правно основание чл.79 ЗЗД до размера на 1680 лв. срещу заплащане на
гаранция в размер на 336 лв., внесена от ищцовото дружество /настоящ жалбоподател/ по
сметка на СлРС, съобразно молба и платежно нареждане от 18.11.2020г. С това определение
е отказано допускането на обезпечение на предявен кумулативно съединен иск по чл.92 ЗЗД
за сума в размер на 3360 лв.
Депозиран е писмен отговор от насрещната по жалбата страна, ответник в исковото
производство по гр.д.№ 3009/2020г. на СлРС, с която възразява за освобождаването на
гаранцията от 400 лв. Счита обжалваното определение за правилно, съобразно чл.403, ал.1
ГПК и освобождаването на гаранцията се обуславяло от влизане в сила на решението по
иска, а делото към момента било висящо.
Сливенски окръжен съд, намира депозираната частна жалба за редовна и допустима,
тъй като е подадена в законоустановения срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с
правен интерес от обжалване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.
Съдът след като се запозна с представения обжалван акт и цялото производство по
гр.д.№2628/2020г. на СлРС, както и с представените писмени доказателства към жалбата,
намира от фактическа страна следното:
По молба за обезпечаване на бъдещ иск дружеството, настоящ жалбоподател поискал
от съда допускане на обезпечение на бъдещи искове по чл.79 ЗЗД с цена на иска 1680 лв.,
възнаграждение по договор за посредничество и иск по чл.92 ЗЗД с цена 3360 лв., неустойка
по същия договор. Било образувано гр.д. №2628/2020г. на СлРС и с Определение №
2301/21.08.2020г., съдът допуснал обезпечение на бъдещите искове, чрез налагане на запор
върху банковите сметки на бъдещия ответник в изрично изброените в определението банки
до размера на сумата от 5040 лв., срещу внасяне на гаранция от молителя в размер на 400
лв. Тази сума била внесена от молителя, видно от платежно нареждане от 27.08.2020г. по
сметка на СлРС. Съдът указал на молителя, че следва да предяви иск в едномесечен срок и
доказателство за предявения в срок иск дружеството търговец представило на 23.09.2020г.
Междувременно ответникът по иска атакувал определението, с което било допуснато
обезпечение на бъдещ иск и било образувано въззивно ч.гр.д. № 653/2020г. на СлОС. В това
производство въззивният съд с Определение № 260143/23.10.2020г. отменил Определение
№ 2301/21.08.2020г. по гр.д. № 2628/20г. на СлРС, като неправилно и оставил без
уважението искането на търговското дружество за допускане на обезпечение на бъдещ иск,
чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника.
Установява се, че по образуваното исково производство по гр.д. № 3009/2020г. на
2
СлРС по молба на ищеца и настоящ жалбоподател, съдът допуснал обезпечение на
предявения иск по чл.79 ЗЗД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника
до размер на 1680 лв., при условие, че бъде внесена гаранция в размер на 336 лв. по сметка
на съда. Искането за обезпечение за предявения иск по чл.92 ЗЗД до размер на 3360 лв. не
било уважено. Гаранцията от 336 лв. била внесена по сметка на СлРС, видно от платежно
нареждане от 18.11.2020г.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предназначението на внесената гаранция при допускане на обезпечение от съда е да
обезщети преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако допуснатото
обезпечение е неоснователно- чл.391, ал.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.403 ГПК посочва предпоставките, при които ответника може да
иска от ищеца да му заплати причинените, вследствие обезпечението вреди.
В конкретния случай е отпаднало основанието на спорната внесена гаранция в
размер на 400 лв. с отмяната на определението на СлРС, с което е било допуснато
обезпечение на бъдещите искове и е оставено без уважение искането за допускане на
обезпечение. По гр.д. № 2628/2020г. на СлРС на практика няма допуснато обезпечение и
внесената гаранция от 400 лв. се явява безпредметна и подлежи на връщане на внеслата я
страна. Освен това ответника не остава без защита срещу евентуално причинени вреди, тъй
като в исковия процес при допуснато обезпечение на един от предявените искове разполага
с внесена гаранция от ищеца в размер на 336 лв. по гр.д. № 3009/20г. на СлРС.
По изложените аргументи атакуваното определение, с което е отказано
освобождаване на внесената гаранция в размер на 400 лв. се явява неправилно и
незаконосъобразно и бива отменено. Посочената в това определение практика на ВКС е
неотносима към настоящия казус, тъй като са разгледани случаи, при които е имало
допуснато обезпечение, каквото по гр.д. № 2628/20г. на СлРС няма.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 22/26.01.2021г. по ч.гр.д. №2628/20г. на СлРС, с което е
отхвърлено искането на „ КИМ 01“ ЕООД гр.София за освобождаване на внесена гаранция в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСВОБОЖДАВА паричната гаранция в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
внесена по ч.гр.д.№ 2628/2020г. на СлРС от „ КИМ 01“ ЕООД гр.София.
3
Освободената парична гаранция да се върне на търговското дружество по банков път
на банковата сметка, посочена от него в молба от 07.01.2021г. /л.35 от делото/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4