№ 629
гр. Горна Оряховица, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120102603 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“
ЕАД, с която е предявен срещу Х. Г. Б., с настоящ адрес : гр. Г.О., ул. ***,
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за дължимост на сумата от
общо 500,87 лв., както и сумите за съдебно-деловодни разноски, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 1489/2024г. на
РС – Г. Оряховица.
В законоустановения срок особеният представител назначен на
ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че
петитумът на исковата молба е нередовен, т.к. задължението е посочено общо.
Оспорва валидността на неустоечните клаузи, както и договорите за лизинг,
считайки, че ответникът дължи връщането на вещта, а не равностойността й
или пазарната стойност. Въвежда възражение, че общите условия на
дружеството съдържат неравноправни клаузи относно определяне на лихва и
последиците при просрочие на плащанията по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Иска от
съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото ч.гр.д. № 1489/2024 г. на РС – Г.О. е видно, че срещу
1
ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В това
производство заявителят и настоящ ищец е представил договор за мобилни
услуги, сключен на 08.12.2021 г., видно от който на потребителя за
предпочетен номер ++359********* са предоставени услуги по абонаментен
план с месечен абонамент от 29,99-41,99 лева. за 24 месеца, считано от
влизане в сила на договора. Абонатът е подписал декларация-съгласие, видно
от която е получил екземпляр от Общите условия на мобилния оператор и
Приложение – ценова листа за абонаментни планове на частни лица.
Представени е и договор за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy A02s от
08.12.2021 г. Приети са фактури: фактури с № **********/15.05.2022 г., №
**********/15.06.2022 г., № **********/15.07.2022 г., №
**********/15.08.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са три кумулативно обективно съединени установителни
иска, както следва:
- установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответникът Х. Г. Б. дължи
на „Йеттел България“ ЕАД сумата от СУМАТА от 92,86 лв., представляваща
парични задължения за неплатени абонаментни такси и използвани услуги,
начислени по Договор за мобилни услуги №*********/08.12.2021 г. с
предпочетен номер ++359********* за периода от 15.04.2022г. - 14.08.2022г.;
- установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 342 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на
„Йеттел България“ ЕАД СУМАТА от 70,11 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг за временно и възмездно ползване на
устройство марка „SAMSUNG Galaxy A02S 32GB Dual Black“ към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за отчетен период
15.07.2022г.-08.11.2023г.;
- установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр, чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на „Йеттел България“ ЕАД
СУМАТА от 337,90 лв., представляваща неизплатена неустойка към Договор
за мобилни услуги №*********/08.12.2021 г. с предпочетен номер
++359*********, начислена във фактура № **********/15.08.2022г.
2
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при
условията на главно и пълно доказване елементите на съответните
фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между страните са
налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно
сключен договор за мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията
си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния
период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на
доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на горното, в
тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между ищцовото дружество и ответника e сключен договори за предоставяне
на мобилни услуги за предпочетен номер ++359*********. Фактът, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение се установява от
приложените в настоящото производство заверени преписи на договори, с и
същият не се оспорва от особения представител назначен на ответника,
поради което съдът намира, че е доказано наличието на такава връзка.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на
задължението си по договорите да предостави далекосъобщителни услуги на
претендираната стойност. За установяване на това обстоятелство са
представени издадени от ищеца фактури, касаещи процесния отчетен период,
заедно с приложени към тях справки, в която са описани подробно
потребените услуги – брой минути разговори, мобилен интернет и др. Ето
защо, искът се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер,
като на ищеца се присъди сумата от общо 92,86 лв. по договор за мобилни
услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението – 03.07.2024 г. до окончателното погасяване на
вземането.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. от ТЗ:
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че
между страните по делото е възникнала валидна облигационна връзка по
договор за лизинг на устройство от 08.12.2021 г. Същите имат правната
характеристика на договори за оперативен лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 1
ТЗ, при който лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
3
срещу възнаграждение. Ищецът е изправна страна по тези договори, тъй като
е изпълнил основното си задължение да предостави ползването на
лизинговата вещ - мобилен апарат „SAMSUNG Galaxy A02S 32GB Dual
Black“. Фактическото предаване на лизинговата вещ от лизингодателя на
лизингополучателя не е спорно по делото, а и е удостоверено с полагането на
подпис от последния в съответствие с клаузата на чл. 4 от договора.
Назначения на ответника особен представител не е оспорил авторството на
положения подпис върху документа на договора и доколкото същият
обективира неизгоден за издателя си факт, съдът е задължен да приеме за
осъществил се факта на предаване на лизинговите вещи. Получаването на
предметната престация по договора за лизинг е породило задължението на
ответника да заплаща дължимото от него възнаграждение под формата на
лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени между страните.
По договора за лизинг с предмет ползването на мобилен апарат
„SAMSUNG Galaxy A02S 32GB Dual Black“ лизингополучателят е следвало да
заплати на ищеца възнаграждение в общ размер на 107,37 лв. чрез
изплащането на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 3,69
лв. с ДДС. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на това му
задължение, но същият нито твърди, нито представя доказателства за
извършено плащане на дължимите погасителните вноски в периода 15.04.2022
г. – 14.07.2022 г. в общ размер на 11,07 лв., както и предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 15.07.2022 – 08.11.2023 г. в общ размер на 59,04
лв. с ДДС. Неизпълнението на задължението за плащане дава право на
лизингодателят да претендира заплащане на месечни погаситени вноски общо
– 70,11 лв. за устройството, както и сумата от 178,57 лв. представляваща
разликата в цената на устройството без абонамент.
Следва да се отбележи, че към датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК -03.07.2024 г,, сключения между страните договор за лизинг е с
изтекъл срок на действие, съответно падежът на всяка една лизингова вноска
съгласно договора е настъпил, поради което ответникът дължи заплащането
им. В този смисъл е т. 1 от постановеното ТР-8/2017 г. по т. д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, в която се сочи, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
4
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК.
Към 03.07.2024 г. задължението на ответника за лизингови вноски
относно ползването на мобилен апарат и преференциална цена на
устройството е в общ размер на 70,11 лв. След като ответникът не е заплатил
тази сума претенцията за лизингови вноски по този договор за лизинг се явява
основателна до предявения размер.
По тези съображения съдът намира, че по делото се доказа в полза на
ищеца, че е възникнало действително вземане за сумата от общо 162,97 лв.,
представляваща общ размер на вземанията му по процесните договори за
месечни абонаментни такси, използвани услуги и неплатени лизингови
вноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, поради което исковата претенция
с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде уважена.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Относно претенцията за присъждане на суми за неустойки се установява
следното: Ищецът, наред с неплатените главници, претендира в настоящото
производство и неустойки в общ размер на 337,90 лева за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги на основание чл. 75,
вр. чл. 19б, във с чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора. Видно от тези клаузи, ако в
рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина
бъде прекратен Договора, Операторът има право да го прекрати, както и/или
да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на
определения в договора срок. Уговорено е, че когато абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер, без
отстъпки.
Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка
5
има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно
задължение.
Съдът намира, че тези неустойки са нищожни поради накърняване на
добрите нрави, т.к. са уговорени извън присъщите им обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В конкретната хипотеза, клаузата за неустойка по процесния договор за
мобилни услуги предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора,
потребителят на услугата следва да заплати неустойка в размер на три
стандартни месечни абонаментни такси. Така уговорените клаузи излизат
извън рамките на присъщата за неустойката обезпечителна и санкционна
функция. Клаузата за неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не
обезпечава главното задължение на потребителя на мобилни услуги да
заплаща съответните абонаментни такси за ползваните услуги, нито има
характера на обезщетение за вредите от неизпълнението на договорите от
страна на потребителя или санкция за поведението на последния. При така
уговорената клауза за неустойка, при прекратяване на договора преди
изтичане на срока му, мобилният оператор ще се обогати неоснователно, като
ще получи дължимите три абонаментни такси така, сякаш същият не е
прекратен и без да е предоставил съответните мобилни услуги на потребителя
за този период. Клаузата за неустойка нарушава добрите нрави и принципа за
справедливост, поради което е нищожна съгласно общото правило на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че при така разпределената доказателствена
тежест, ищецът е представил сметки, но не са ангажирани доказателства, от
които да е видно, че процесния договор е бил прекратен, респективно, че е бил
осъществен фактическия състав, който да е в основата на клаузата за
неустойка. Представеното от ищеца с молба-становище от 02.05.2025 г.
писмено доказателство, а именно – последна покана за доброволно плащане
отправена от ищеца до ответника, съдът намира, че не следва да бъде взета
предвид при решаване на делото, т.к. няма доказателства същата да е била
връчена на Х. Г. Б.. Допълнителен довод в този смисъл може да се изведе и от
правилото, че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в
същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната
регламентация в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, така и по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК,
6
предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения
с гласни доказателства. Тук не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави
подходящ срок за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че
ищецът не успя да установи, че е упражнил надлежно правото си да прекрати
договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника.
Няма данни, че договорът е бил прекратен и по инициатива на последния,
заради което исковете с правно основание чл. 92 от ЗЗД се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени и на това основание.
По този въпрос е формирана практика на ВКС, която се споделя от
настоящия съдебен състав – Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015
г. на ВКС, I т. о. на ВКС и цитираните в него актове. В същата е прието, че
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора
(за три месечни такси) излиза извън присъщите функции на неустойката –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, създава условия за
неоснователно обогатяване на оператора, който след прекратяването на
договора е преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава
принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. Следва да се има предвид
също така, че претендираната от заявителя неустойка при предсрочно
прекратяване на договора всъщност не компенсира жалбоподателя за
действително претърпените от него вреди вследствие неизпълнението, а
пропуснатите от оператора ползи в резултат на едностранното прекратяване
на договора, предвидено в ОУ при неплащане на вноски, какъвто не е
характерът на заявената претенция. В този смисъл е Решение № 81 от
02.03.2022 г. на ОС - В.Т. по в. гр. д. № 676/2021 г.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на РС – Г. Оряховица
намира, че предявените искове следва да се уважат за сумата от общо 92,86
лв., представляваща стойност на дължими абонаментни такси и такса за
потребление по фактури издадени в процесния период, както и сумите от
общо 70,11 лв. за лизингови вноски и преференции в цената на лизинговото
устройство. Искът за неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги в размер на 337,90 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
7
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 480 лв. с ДДС, 75 лв. за
държавна такса и за възнаграждение за особен представител в размер на 400
лв. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК за исковото производство ответникът
следва да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска в
размер на 310,73 лв., респ. за заповедното производство в размер на 164,31 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че Х. Г. Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес
гр.Г.О., обл.В.Т., ул. *** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********
СУМАТА от 92,86 лв./деветдесет и два лева и 86 стотинки/,
представляваща парични задължения за неплатени абонаментни такси и
използвани услуги, начислени по Договор за мобилни услуги от 08.12.2021 г. с
предпочетен номер ++359********* за периода от 15.04.2022г. - 14.08.2022г.,
СУМАТА от 70,11 лв./седемдесет лева и 11 стотинки/, представляваща
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за временно и възмездно
ползване на устройство марка „SAMSUNG Galaxy A02S 32GB Dual Black“ към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за отчетен
период 15.04.2022г. - 14.07.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.07.2024 г. до окончателното им плащане, за които
суми по ч.гр.д. № 1489/2024 г. по описа на РС – Г. Оряховица е издадена
заповед за изпълнение № 655/04.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК *********,
против Х. Г. Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Г.О., обл.В.Т., ул. ***,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца СУМАТА от
8
337,90 лв., представляваща неизплатена неустойка към Договор за мобилни
услуги от 08.12.2021 г. с предпочетен номер ++359*********, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х. Г. Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Г.О., обл.В.Т.,
ул. *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Йеттел България“ ЕАД с
ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ,,Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от общо 310,73 лв. /триста и десет лева,
73 ст./ направени разноски в исковото производство и сумата от 164,31 лв. /сто
шестдесет и четири лева и 31 ст./ представляваща сторените в заповедното
производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 1489/2024 г. по описа на РС – Г. Оряховица.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – В. Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9