№ 50
гр. София , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502557 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№47801/03.06.2020 г., подадена от Д. Н. С., чрез адв. С. Н., срещу Решение №
2934/12.05.2020 г., по гр.д.№10097/2019 г. на СГС – ГО I-29 състав, В ЧАСТТА МУ, в
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Гаранционен фонд иск с
правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, за сумата над уважения размер от
20 000 лв., до размера от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди от травматично увреждане, изразяващо се в счупване на
дясна раменна кост и контузия на дясна подбедрица, в резултат от осъществено на
24.08.2017 г. в гр. София, на кръстовището между черен път от кв. *** към с.
Кубратово, и улица без име от П.С.О.В. Кубратово към бул.“Лазар Михайлов“ пътно-
транспортно произшествие, настъпило по вина на С. А. И., като водач на мотоциклет
„Априлия“ с рама ZD4PVA007811397178, за който не е бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Релевирани
са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част, поради
нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер
на присъденото обезщетение, който не отговаря на критериите за справедливост,
формулирани в ППВС №4/1968 г. Изложени са подробни съображения по съществото
на спора. След уточняване на петитума на въззивната жалба с Молба вх.
№11363/21.08.2020 г. ищцата уточнява, че обжалва решението частично в
1
отхвърлителната му част, като се настоява за отмяната му в частта, в която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 20 000 лв. до размера от 40 000 лв.,
и настоява в тази част да бъде постановено ново решение по същество, с което
предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен до размера от 40 000 лв., с
присъждане на допълнително обезщетение от 20 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, за периода от 03.01.2018 г. до окончателното плащане.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. С Определение №19957/26.08.2019 г. /на л.45
от гр.д.№10097/2017 г. на СГС/ ищцата е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от
задължението за внасяне на държавни такси и разноски за производството.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.2 от ГПК е постъпила Насрещна въззивна жалба вх.№ 63414/02.07.2020 г., подадена
от Гаранционен фонд, чрез юрк. Н. П.. С насрещната въззивна жалба се обжалва
Решение № 2934/12.05.2020 г., по гр.д.№10097/2019 г. на СГС – ГО I-29 състав, в
осъдителната му част по иска за обезщетение за неимуществени вреди, с която
Гаранционен фонд е осъден да заплати на ищцата Д. Н. С. обезщетение в размер на
20 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 03.01.2018 г., както и в частта, в която ГФ е осъден да заплати разноски за
производството. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото не са представени
доказателства за наличието на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“
– за виновно противоправно поведение на водача И., механизма на ПТП и на
увреждането, както и за изясняване поведението на пострадалата, при лежаща върху
ищцата доказателствена тежест. По делото не е изискано досъдебното производство
№11311/2017 г. на СРТП-ОДП-СДВР, образувано по случая, нито Наказателно
постановление към издадения АУАН №026102/24.08.2017 г. Сочи се и нарушение на
чл.52 от ЗЗД, като е уважена исковата претенция за размера от 20 000 лв., който не
кореспондира на установените по делото доказателства. Оспорва се като невярно
твърдението на ищцата, че не е знаела, че приятелката й не е имала свидетелство за
правоуправление. Настоява се за отмяна на решението на първостепенния съд в
обжалваната част, и отхвърляне на предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди в пълния му размер. Заявява се претенция за присъждане на разноски, съгласно
списък по чл.80 от ГПК.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана
страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален
2
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от Насрещната въззивна жалба е връчен на насрещната страна, която в
срока по чл.263, ал.3 от ГПК е депозирала Отговор на въззивната жалба вх.
№75976/28.07.2020 г., подаден от Д. С., чрез адв. С. Н., в който се застъпва становище
за неоснователност на „въззивната жалба на третото лице помагач“ /в действителност –
насрещна въззивна жалба на ответника/. Неоснователни са оплакванията за
неправилност на решението в осъдителната част и завишен размер на обезщетението.
Настъпилите травматични увреждания и претърпените от ищцата болки и страдания са
установени по делото. Присъденото обезщетение не само, че не е завишено, а е и
занижено, предвид множеството травми с пожизнен характер. Неоснователно е
възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, като установяването на
възражението е в доказателствена тежест на ответника. Настоява за оставяне на
въззивната жалба на ответника без уважение и оставяне в сила на решението в частта
му, в която искът е уважен. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете
съдебни инстанции, включително и на адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв.
В първоинстанционното производство е била конституирана С. А. И., на осн.
чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице – помагач на ответника Гаранционен фонд. След
дадената от въззивния съд възможност да депозира отговор на въззивната жалба на
ищеца, като е връчен препис от въззивната жалба вх.№47801/03.06.2020 г., подадена
от ищеца Д. Н. С., от същото не е постъпил отговор на въззивната жалба.
С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба, и отговора на насрещната
въззивна жалба, страните не са представили нови доказателства, и не са направени
доказателствени искания.
На осн. чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и
правосубектни страни, поради което е допустим.
По същество на подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че на 24.08.2017 г.
около 16:45 ч. в гр. София, е настъпило ПТП между застрахования при ответника
мотоциклет марка „APRILIA“, без регистрационен номер, с номер на рама
ZD4PVA007811397178, управляван от С. А. И., и лек автомобил „Рено Сценик“ с рег.
№***, при което ищцата, като пътник на мотоциклета, е получила травматични
увреждания – счупване на дясна раменна кост и контузия на дясна подбедрица. Не се
спори по вида и характера на получените от ищцата травматични увреждания в
3
причинна връзка с процесното ПТП. Спори се по наличието на основания за
ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – ответникът оспорва наличието на извършен деликт от водача
на незастрахованото МПС, като твърди липса на виновно противоправно поведение на
водача И., за механизма на ПТП, за размера на справедливото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и по съпричиняването на
вредоносния резултат от пострадалата, като е знаела, че водачът на мотоциклета няма
свидетелство за правоуправление.
Решението на първостепенния съд частично е влязло в сила, като необжалвано
от страните, в осъдителната му част по предявения иск за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, който е бил уважен изцяло, с присъждане на обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 1655,32 лв., представляващи
разходи за лечение, медицински изделия и медикаменти, направени във връзка с
причинените на ищцата травматични увреждания от процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху част от посочената сума в размер на 1466,40 лв. за периода от
03.01.2018 г. до окончателното плащане, а останалата част от сумата в размер на
188,92 лв. – ведно със законната лихва за периода от 01.11.2018 г. до окончателното
плащане. Решението на първостепенния съд частично е влязло в сила и в
отхвърлителната му част – с която е бил отхвърлен предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над 40 000 лв. до претендирания размер от 50 000
лв., както и с която са били отхвърлени частично предявените акцесорни претенции за
присъждане на законни лихви върху претендираните обезщетения за имуществени и за
неимуществени вреди, за периода от 24.08.2017 г. до 02.01.2018 г. включително.
Настоящият съд, на осн. чл.299, ал.1 от ГПК, е обвързан от правоустановяващото
действие на формираната между страните сила на пресъдено нещо от влязлото в сила
решение на първостепенния съд по предявения иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, досежно обстоятелствата за наличието на основания за
ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд за вредите, претърпени от ищцата
във връзка с процесното ПТП – в това число относно обстоятелствата за липсата на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за мотоциклет марка „APRILIA“, без регистрационен
номер, с номер на рама ZD4PVA007811397178, както и за наличието на виновно
противоправно поведение на С. А. И., като негов водач, в резултат на което е
настъпило процесното ПТП на 24.08.2017 г. около 16,45 ч. в гр. София, както и по
обстоятелството, че ищцата Д. Н. С. има качеството на увредено лице от процесното
ПТП, като пътник на мотоциклета, управляван от С. А. И., като в пряка причинна
връзка с процесното ПТП е претърпяла травматични телесни увреждания. Страните са
обвързани и с установителното действие на СПН на влязлото в сила решение по иска
за обезщетение за имуществени вреди и по отношение на релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като се е
качила да се вози като пътник на мотоциклета, като е знаела, че водачът не е
правоспособен, което е било отхвърлено от първостепенния съд, като на ищцата е
присъдено обезщетение за пълния размер на претендираните от нея имуществени
вреди. Ето защо, релевираните от ответника Гаранционен фонд в Насрещна въззивна
жалба вх.№ 63414/02.07.2020 г., относно липсата на основания за ангажиране на
отговорността на Гаранционен фонд за неимуществените вреди, претърпени от Д. Н. С.
от процесното ПТП, поради липсата на виновно противоправно поведение на водача на
4
мотоциклета С. А. И., както и за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния
резултат, като е знаела, че водачът на мотоциклета е неправоспособен, не следва да се
разглеждат по същество от въззивния съд, поради правоустановяващото действие на
формираната между страните СПН от влязлото в сила решение на първостепенния съд
по иска за обезщетение за имуществени вреди.
По спорните обстоятелства, които не са установени между страните със СПН, на
осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№142365/19.11.2019
г. /на л.73/ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата Д. Н.
С., тогава на 18 г., е получила травматични телесни увреждания, изразяващи се в:
закрито диафазарно счупване на дясната раменна кост и контузия на дясната
подбедрица. По своя медико-биологичен характер полученото счупване на дясната
раменна кост е довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник
на пострадалата за срок от около 4 месеца. Така настъпилите травматични увреди са
получени по механизма на падане на ищцата от мотоциклета върху пътната настилка,
върху дясната си мишница, в момента на настъпване на челен удар между мотоциклета
и друго МПС. За лечение на получените травматични увреди ищцата е била
хоспитализирана по спешност в Травматологична клиника на
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“. Видът и тежестта на получената фрактура са определили
изборът на метод за лечение чрез извършване на оперативна интервенция на
25.08.2017 г. за открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация на костните
фрагменти с имплантиране на интрамедуларен заключващ пирон. След гладко
протекъл възстановителен период, ищцата е била дехоспитализирана на 27.08.2017 г.,
като лечението е продължило амбулаторно, с назначени контролни прегледи,
предписан режим и обезболяващи медикаменти. В периода от 31.05.2018 г. до
06.06.2018 г. ищцата отново е била хоспитализирана, този път планово, за провеждане
на оперативно лечение за премахване на имплантираните остеосинтезни материали,
след настъпило пълно зарастване на раменната кост. На 04.06.2018 г. е извършена
оперативна интервенция, при която са извадени заключващите винтове и изтеглен
поставения при първата операция интрамедуларен пирон. Включена е инфузионна,
антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. След изписването
ищцата е провела отново рехабилитация. Общият лечебен и възстановителен период,
включително двете оперативни интервенции и проведената след всяка от тях
рехабилитация, е продължил общо 6 месеца, през който период ищцата е търпяла
болки и страдания в зоната на получената фрактура, като най-интензивни са били те
през първия месец след увреждането, непосредствено след проведените две
оперативни интервенции, и както и в началото на проведената двуразова
рехабилитация. През останалата част от възстановителния период ищцата е търпяла
периодично явяващи се болки в областта на дясната мишница и дясната раменна става
– при обща преумора и при рязка промяна на времето, които болки са налагали ищцата
да ползва седативни и обезболяващи медикаменти. Наред с търпяните болки, през
първите 4 месеца след увреждането, ищцата не е можела да си служи с дясната ръка,
което е причинило дискомфорт и нужда от чужда помощ при извършване на
ежедневните дейности – тоалет, обличане, хранене и др. Настъпило е пълно
възстановяване на счупената дясна раменна кост. От извършените оперативни
интервенции има останал траен кожен белег с дължина 7 см. и ширина 0,3 см. в
5
горната латерална област на дясната мишница, както и точковидни белези 0,2 см.
Движенията на дясната раменна става са в норма, като движението „абдукция“
/отвеждане встрани/ все още е в намален обем с около 15 градуса, и мускулатуратана
дясната мишница все още е в състояние на лека хипотрофия, и въпреки че дясната ръка
на ищцата е доминантна, тя все още е с намалена сила в сравнение с лявата ръка.
Съдът намира така приетото заключение за компетентно, обосновано, логично и
кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – Констативен
протокол за ПТП №К-601/2017 г. /на л.34/, Епикриза от ИЗ№28715 на ТК на
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ /на л.32/, Епикриза от ИЗ№20505/2018 на ТК на
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ /на л.30/, Фактура №**********/28.08.2017 г./на л.4/,
Фактура №**********/05.06.2018 г. /на л.6/, Фактура №**********/31.05.2018 г. /на
л.7/, същото е прието от страните без възражения и оспорвания, поради което го
кредитира изцяло.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдание по делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на св. З. С. /майка на ищцата/. От същите се
установява, че след като била уведомена за претърпяното от дъщеря ПТП,
свидетелката веднага отишла на местопроизшествието, където установила, че дъщеря ѝ
вече е получила първа помощ от шофьора на автомобила, участващ в същото ПТП,
ръката била много отекла, имала много охлузвания. Изчакали да дойде колата на
ЦСМП, която я закарала в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“. Там се установило счупването
на ръката, и я приели за лечение, като на следващия ден направили операция и
поставили пирон. Ищцата споделила, че дясната ръка много я боли, и при движение
усеща, че костта е счупена и се мести, дори след като сложили пирона. Имала и
отворени рани от операцията. Доста време след операцията усещала, че костта се
мести, поради което било необходимо ръката да е в покой, за да се калцира по-бързо. В
този период, около 3-4 месеца, ищцата се нуждаела от чужда помощ при обслужването
– за къпане, обличане, а през първия месец това било задължително. След първия
месец ищцата можела да си позволи някои движения.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката родствена връзка с ищцата /която е нейна дъщеря/, която
обуславя наличие на интерес от изхода на делото в полза на ищцата. Въпреки това,
съдът намира, че показанията на свидетелката са подробни, последователни, логични, и
изцяло кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства и на приетата
по делото СМЕ, поради което ги кредитира изцяло.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата Д. Н. С.,
тогава на 18 г., е получила травматични телесни увреждания, изразяващи се в: закрито
диафазарно счупване на дясната раменна кост и контузия на дясната подбедрица. В
резултат на полученото счупване, е настъпило трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник на ищцата за срок от около 4 месеца. За лечение на получените
травматични увреди ищцата е била хоспитализирана по спешност ищцата за 4 дни,
през които е претърпяла оперативна интервенция на 25.08.2017 г. за открито
наместване на фрактурата и вътрешна фиксация на костните фрагменти с
имплантиране на интрамедуларен заключващ пирон. След това лечението е
продължило амбулаторно, като възстановителния период е преминал без усложнения.
В периода от 31.05.2018 г. до 06.06.2018 г. ищцата отново е била хоспитализирана, и на
6
04.06.2018 г. е претърпяла втора оперативна интервенция за премахване на
имплантираните остеосинтезни материали. След всяка от извършените две оперативни
интервенции ищцата е провеждала рехабилитация при амбулаторни условия.
Лечебният и възстановителен период е продължил общо 6 месеца, през който период
ищцата е търпяла болки в зоната на получената фрактура, като най-интензивни са били
те през първия месец след увреждането, непосредствено след проведените две
оперативни интервенции, и както и в началото на проведената двуразова
рехабилитация. През останалата част от възстановителния период ищцата е търпяла
периодично явяващи се болки в областта на дясната мишница и дясната раменна става
– при обща преумора и при рязка промяна на времето. Наред с търпяните болки, през
първите 4 месеца след увреждането, ищцата не е можела да си служи с дясната ръка,
която е водеща за нея, и е била принудена да ползва чужда помощ за посрещане на
ежедневните си нужди – тоалет, обличане, хранене и др. Настъпило е пълно
възстановяване на счупената дясна раменна кост. От извършените оперативни
интервенции има остатъчни трайни кожни белези в горната част на дясната мишница -
един с дължина 7 см. и ширина 0,3 см., както и точковидни белези 0,2 см. Движенията
на дясната раменна става са в норма, като движението „абдукция“ /отвеждане встрани/
все още е в намален обем с около 15 градуса, и мускулатурата на дясната мишница все
още е в състояние на лека хипотрофия, и въпреки че дясната ръка на ищцата е
доминантна, тя все още е с намалена сила в сравнение с лявата ръка, които последици,
с оглед експертното становище, се очаква вбъдеще да отшумят постепенно. Съдът
взема предвид, че към момента на увреждането ищцата е била млада – на 18 г., което е
способствало за по-интензивни възстановителни процеси, настъпване на пълно
възстановяване и липсата на усложнения в лечебния и възстановителния процес.
Същевременно съдът отчита, че с оглед възрастта на ищцата, настъпилото увреждане е
лишило ищцата от възможността да води обичайния за младите хора интензивен начин
на живот за продължителен период – около 6 месеца, през който е била ограничена
възможността за осъществяване на обичайните социални контакти, и обичайните за
нея занимания. Наред с това, възрастта на ищцата обуславя по-тежкото емоционално
преживяване на остатъчните трайни оперативни белези. По делото не се твърди и не се
установява настъпилото увреждане да е възпрепятствало ищцата да учи или да работи,
макар възрастта на ищцата да предполага такива ангажименти, поради което съдът
намира, че обезщетение за такива вреди не следва да ѝ се присъжда.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че съобразно
изискването на чл.52 от ЗЗД, и в съответствие с критериите, формулирани с ППВС
№4/1968 г., справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, следва да бъде определен в размер на 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/, който размер кореспондира на вида, характера и тежестта на получените
телесни увреждания, преживените две оперативни интервенции и двукратни
рехабилитации, продължителната нужда от ползване на чужда помощ при
обслужването, остатъчните трайни оперативни кожни белези, но от друга страна -
настъпилото бързо и пълно възстановяване без усложнения, и липсата на настъпили
трайни отражения върху обичайния начин на живот на ищцата, върху възможностите
за личностно развитие и изява. Съдът намира, че така определеният размер на
обезщетението съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, отразена в действащите за страната застрахователни лимити, както и на
съдебната практика по сходни случаи.
7
Като е достигнал до същите изводи по отношение на справедливия размер на
обезщетението, първостепенният съд е постановил правилно решение, което ще следва
да се потвърди изцяло.
При този изход от спора, ответникът следва да понесе направените от него
разноски за държавна такса за въззивното производство, а на основание чл.78, ал.3 от
ГПК всяка от страните има право да бъдат присъдени разноски за процесуално
представителство за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна. Ищцата е
претендирала със списък по чл.80 от ГПК присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния й представител. Съобразно
обжалваемият интерес на ищцата – в размер на 40 000 лв. по двете въззивни жалби, е
уважен интереса на ищцата от отхвърляне на въззивната жалба на ответника с
обжалваем интерес от 20 000 лв., поради което в полза на Адвокатско дружество „В.,
У. и партньори“ следва да се присъди ½ /една втора/ част от адвокатското
възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1730 лв. – т.е.
сумата от 865 лв. С Насрещната въззивна жалба ответникът е претендирал на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.,
който размер съдът намира за обоснован с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на въззивното производство. Ето защо, от този размер следва да се присъди в
полза на ответника 1/2 част - съобразно уваженият обжалваем интерес на ответника от
отхвърлянето на въззивната жалба на ищцата, т.е. сумата от 125 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ Решение № 2934 от
12.05.2020 г., постановено по гр.д.№10097 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд
– ГО I-29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Гаранционен фонд, с
ЕИК121446665, с адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, да заплати на Адвокатско
дружество „В., У. и партньори“, с БУЛСТАТ *********, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв., сумата от 865 лв. /осемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Д. Н. С., с ЕГН**********, в
производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Д. Н. С., с ЕГН**********, с
адрес:гр. ***, кв. ***, ул.“***“№31, да заплати на Гаранционен фонд, с ЕИК121446665,
с адрес: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на С. А. И., с ЕГН**********, в
качеството на трето лице – помагач на ответника Гаранционен фонд.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9