Решение по дело №1804/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1541
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20223100501804
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1541
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Н.

мл.с. С. Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501804 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на С. С. Й., ЕГН
**********, чрез процесуален представител срещу решение № 260090 от 14.02.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 13246 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна в частта, с която е
определен режим на лични отношения на бащата С. С. Й., с детето В. С.а С.а, ЕГН
**********, както и в частта, с която е осъден бащата да изплаща в полза на детето В. чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка за разликата над 200лв. до 250 лв.
В жалбата се излага, че съдът неправилно не е съобразил факта, че бащата живее в друго
населено място, което е твърде отдалечено, поради което и определяйки режим на лични
контакти без преспиване, е постановено незаконосъобразно решение. Моли да бъде
определен по-разширен режим на лични отношения, тъй като от СПЕ по делото безспорно
се установява добрия родителски капацитет на бащата. Досежно издръжката се излага, че
детето няма такива потребности, които да обуславят определения от съда размер. Твърди, че
освен редовното плащане на издръжка бащата купува и необходими за детето вещи. Моли
решението да бъде отменено в атакуваните части и постановено ново, с което да бъде
определен разширен режим на лични котакти с преспиване при бащата, както и издръжка в
размер на 200 лв.
В срока за отговор по чл.263 ГПК е депозиран отговор от Д. Д. Д. чрез процесеален
представител адв. Д., с който жалбата се оспорва. Излага се, че решението е правилно и
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено. Твърди се, че освен това са
налице нови обстоятелства, а именно: бащата при срещите си с детето представлява
опасност за живота и здравето му, тъй като не е монтирал столче в автомобила си, а
превозва детето, седнало в него на шофьорското място. Освен това бащата е изпадал
неколкократно в ярост и изблици на гняв пред детето по отношение на ищцата, на нейната
1
майка и сестра й. Твърди се, че въззивникът се държи твърде строго към детето- не му
разрешава да се хване за него, определя облеклото на детето, агресивен е пред него, когато
изискванията му не се изпълняват. Твърди, че е налице необходимост от ограничаване в още
по-голяма степен на режима на лични отношения. По изложените съображения е депозирана
и насрещна въззивна жалба от ищцата срещу решението в частта, с която е определен режим
на лични отношения между бащата и детето В., като моли ограниченията за режим без
преспиване да бъдат определени до навършване на четиригодишна възраст от детето.
Твърди се в насрещната жалба и ново обстоятелство, че в присъствието на детето бащата е
проявил не само словесна агресия по отношение на неговата баба по майчина линия, но и
физическа такава, като замахнал с тротинетката на детето срещу първата. Разкрещял се е, че
детето е разглезено, защото се е оплаквало, че не може да върви, настанил е детето в себе
си, докато шофира въпреки съпротивата на баба му. Сочи, че детето е твърде повлияно от
това поведение и след случката многократно е възпроизвеждала същата на братовчедка си.
Твърди, че с това свое поведение ответникът демонстрира липса на родителски капацитет и
представлява опасност за физическото и емоционалното здраве на детето. Направени са
доказателствени искания за допускане на двама свидетели за установяване на посочените
нови обстоятелства. Освен това моли за снабдяване с две съдебни удостоверения, които да
послужат пред ВРП с снабдяване с материалите по прокурорските преписки, образувани по
жалби на ищцата за множество актове на насилие по отношение на нея ичленовете на
семейството й, както и по жалбата на бабата на детето Ив. Д.. Моли да бъде дадена
възможност да бъде представен абсурден сигнал срещу ищцата, подаден от ответника в
ДСП.
В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от С. Д. чрез процесуален
представител. Насрещната въззивна жалба се оспорва. Излагат се твърдения, че майката по
всякакъв начин саботира режима на бащата с детето. Твърди, че не съдейства за провеждане
на срещите, нито лично, нито по вайбър. Сочи, че бащата не получава информация за детето,
а последното става жертва на конфликтните отношения между родителите си. Моли да
бъдат допуснати двама свидетели за установяване на твърденията му, като не е посочено кои
факти и обстоятелства ще се установяват.
Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбите.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се
излагат следните твърдения от страните:

РС-Варна е бил сезиран от Д. Д. Д. с предявени срещу С. С. Й. искове за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от
съжителството на страните дете В. С.а С.а, ЕГН **********, на майката, определяне
местоживеенето на детето на адреса на майката, определяне режим на лични контакти на
ответника с детето и осъждане на ответника да заплаща в полза на детето чрез майката,
месечна издръжка в размер на 250 лева, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, считано от датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба Д. твърди, че с ответника са родители на детето В. С.а С.а. Твърди
се, че връзката им е започнала през 2017 г., като двамата не живеели заедно, тъй като Д. Д.
пребивавала в гр. Варна, а С. Й. работел в гр. Дупница. Още по време на бременността
ищцата била подложена на системен физически и психически тормоз от страна на
ответника, като от началото на 2020 г. проявите на агресия от страна на Й. зачестили.
Заявява се, че към датата на подаване на исковата молба детето се отглежда само от неговата
майка, като помощ в грижите оказват роднините по майчина линия. Твърди се, че
ответникът има неконтролируеми прояви на агресия. В исковата молба се описват
конкретни събития, за които ищцата сочи, че са причинили истински стрес, тъй като тя не
подозирала, че ответникът бил способен на толкова силна агресия. Ищцата отправя искане
2
упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено; на
бащата да бъде определен обичаен режим на лични отношения, както и същият да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето си, чрез неговата майка, в размер на
250 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С. Й. не представя отговор на исковата молба. В
съдебно заседание същият признава основателността на предявения иск в частта относно
претенцията на ищцата за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на В. и определяне местоживеенето на момичето в дома на майката.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане"- Варна, редовно уведомена
не изпраща представител. Депозира социален доклад.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за раждане №********** от 31.12.2019г., издадено въз
основа на акт за раждане №1111 от 31.12.2019 г. на Община Варна, страните са родителите
на детето В. С.а С.а, ЕГН **********.
В изпълнение на задълженията си по чл.15 ал.6 ЗЗДт Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна е изготвила социален доклад, от който се установява, че детето В. се
отглежда от своята майка, при която живее в ***********, и която полага преките и
непосредствени грижи за нея. Ответникът Й. живее и работи в гр. София. Социалните
работници са констатирали, че майката познава потребностите на детето си и ги задоволява
адекватно. Отбелязано е, че ищцата не ограничава контактите на момичето с неговия баща,
като намира за правилно двамата да поддържат добри отношения. Изразено е становище, че
е в интерес на В. да продължи да бъде отглеждана от своята майка, като на бащата бъде
определен подходящ режим на личен контакт, както и месечна издръжка, платима в полза
на детето.
По искане на страните са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях
свидетели – Ив. Д. Д. – майка на ищцата и С. Ж. Д. – без родство и дела със страните.
В показанията си св. Д. описва отношенията между страните по негативен начин. Заявява, че
съжителството между ищцата и ответника продължило не повече от един месец, като
твърди, че след като дъщеря започнала връзка с ответника, животът пропаднал. Сочи, че
ищцата продала собствения си апартамент в гр. Варна за да закупи жилище в гр. София, в
което да живеят двамата с ответника и роденото от връзката им дете. Твърди, че проблемите
между страните започнали след като ищцата отказала ответникът или неговата майката да
бъдат вписани като съсобственици на имота в гр. София. Заявява, че ответникът е проявявал
агресия към ищцата, а и към нея, още по време на бременността на дъщеря . Описва случай
в гр. София, при който, след скандал между страните, ответникът свалил пътните чанти на
ищцата, която била бременна и нейната майка от автомобила си и ги оставил сами. Тъй като
двете жени не познавали града, дълго се лутали. Заявява, че ответникът бил много избухлив
и непредсказуем. Сочи, че последният бил взел в заем от дъщеря сума в размер на 10000
лева, но при връщане на част от същата, изплатил по банкова сметка на св. Д. сумата от 1500
лева, с основание издръжка за детето В.. Не била виждала ответникът да се грижи за дъщеря
си. Определя последния като човек, който винаги налага своето мнение и не се съобразява с
никого. Посочва случаи, при които ответникът е упражнявал вербална и физическа агресия
срещу ищцата. Заявява, че е удрял дъщеря и че е насочвал вилица към шията . Описва
случай, когато ответникът умишлено съборил на земята ищцата, която била в напреднала
бременност и я оставил там без да помогне да стане. Заявява, че ищцата не ограничавала
ответника в срещите му с детето им. Последният идвал веднъж месечно в гр. Варна за по два
дни и си тръгвал, като твърдял, че имал ангажименти. Майката на детето не била давала
3
съгласие бащата да вземе детето за да гостува на своята баба по бащина линия, в с. Г.с..
Ответникът бил предоставил сума на ищцата за закупуване на жилище в гр. София – между
десет и петнадесет хиляди лева, която сума му била върната, според свидетеля, в двоен
размер. Пред настоящата инстанция свидетелката Д. е разпитана повторно за установяване
на новонастъпили обстоятелства. Същата излага, че бащата продължава да проявава агресия
спрямо нея и то в присъствието на детето, което се отразява зле на последното. Сочи, че
бащата обижда и майката в присъствието на детето при осъществяване на срещите им чрез
вайбър. Твърди, че в колата на бащата няма детско столче, че бащата кара с детето, седнало
в него. Детето се разстройва от отношението на бащата към отглеждащите го. Свидетелката
сочи, че по принцип детото се забавлява с баща си, когато играят на детска площадка, като
от време на време търси баба си. Ако не я види, започва да плаче. Твърди обаче, че бащата
иска детето да играе активно- кара тротинетка, бяга, пуска го да ходи само и след срещите
детето се чувства много изморено. Свидетелката П. Д.- сестра на ищцата, сочи, че веднъж е
била придружител на детето при среща с бащата. Възникнали са спорни ситуации, тъй като
бащата не е давал детето да се води за ръка, тъй като смятал, че трябва да е самостоятелно.
Започнал да крещи, да ходи напред-назад, не е можел да владее емоциите си. Детето се е
напрегнало от поведението на баща си и е започнало да плаче и да стиска свидетелката за
ръката. После бащата е искал свидетелката да ги остави сами, тъй като няма работа там.
След като тя е отказала, като е посочила, че ще го стори след като детето се залиса, той се е
успокоил. Впоследствие обаче при опит да разговарят за споразумението между бащата и
майката за режима на детето, С. отново се е изнервил, станал агресивен и обидил
свидетелката и ищцата, като ги нарекъл „тъпи селянки“. Свидетелката сочи, че детето няма
страх от баща си, по-скоро дългият период на раздялата е бил причина за нежеланието на
детето да остане с баща си. От показанията на св. Д. се установява, че същата е станала
случаен свидетел на упражнено физическо насилие от ответника над ищцата. През пролетта
на 2020 г., свидетелката била на разходка с приятели в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“,
когато видяла, че ответникът скубел ищцата, а последната плачела и викала за помощ.
Свидетелката сочи, че се затичала към двамата и поискала от ответника да преустанови
действията си, като го попитала дали би му харесало, ако тя направи същото с него.
Ответникът първоначално не реагирал, а след това започнал да обяснява кой бил виновен за
ситуацията. Ищцата не говорела, тъй като била в шок. Свидетелката описва видяното като
„грозна гледка“. Сочи, че до ищцата и ответника била количката с бебето им, както и
майката на ответника, която не реагирала по никакъв начин. Заявява, че при разговор с
ищцата, последната била споделила, че ответникът често имал пристъпи на агресивно
поведение.
По делото е изслушана и съдебна психолого-психиатрична експертиза, от приетото
заключение, на която се установява, че детето В. С.а е изградило емоционална връзка с
всеки от двамата родители. Майката се определя като обект на първична и сигурна
привързаност на В., като е констатирано, че при отсъствието на този родител, тревожността
при детето се повишава и то започва да я търси – реакция, която експертите преценяват като
нормална за възрастта. Намерено е, че регулярните контакти с бащата, без преспиване на
този етап, към които майката би проявила позитивно отношение, ще са от огромно значение
за доброто психоемоционално функциониране, бъдещото емоционално и личностово
развитие на детето. От експертното заключение се установява, че родителите на В. имат
необходимия родителски капацитет, като всеки един от тях е в състояние да задоволява
емоционалните нужди на детето, да взема самостоятелни решения, като осигурява най-
добри условия за развитие на потенциала му. Според вещите лица, родителите следва да си
партнират в най-добрия интерес на детето, за да обсъждат нуждите, проблемите, аспектите в
развитието на детето си и да вземат най-добрите решения за него. При изслушването им в
съдебно заседание, двамата сочат, че при ищата и ответника все още е налице непреработен
конфликт в отношенията им като мъж и жена, като той се пренася и в контакта им като
родители на В.. Сочат, че конфликтът между ищеца и ответника понижава родителския им
капацитет, независимо, че всеки един от тях бил с достатъчен личностов и родителски
ресурс. Намират, че за да се справят със съществуващия сериозен конфликт, на родителите
4
на В. е необходима професионална психотерапевтична помощ. Заявяват, че евентуално
ограничаване на режима на лични контакти на В. с нейния баща, ще лиши детето от
възможността да изгради пълноценна връзка с него, което ще доведе до неблагоприятни
последици за личностовото и социално развитие на детето; психопатологични разстройства
от тревожния и поведенчески спектър; вероятност от развитие на синдром на родителско
отчуждение, с различна степен на изразеност. Към момента на провеждане на изследването,
при родителите няма анамнестични данни и клинични признаци за наличие на тежки
психопатологични симптоми и/или психични заболявания. Досежно режима на лични
отношения между бащата и детето вещите лица са посочили, че при сътрудничество и
демонстрирано пред детето разбирателство, срещите между дете и баща няма да бъдат
травматични за В., ако се провеждат без преспиване, в отделни предвидими дни, в рамките
на определен брой часове. Ако са добре подготвени и протичат позитивно, подкрепени са от
майката и близките, отглеждащи детето, срещите ще са благоприятни за В.. Вещите лица са
категорични, че чести, регулярни, предвидими, съобразени със състоянието на детето
контакти са по-важни за формирането на позитивна връзка между детето и бащата,
отколкото епизодичните, интензивни, продължителни и отново последвани от раздяла
контакти.
В открито съдебно заседание са изслушани по чл. 59 ал. 6 СК и двамата родители.
Ищцата Д. Д., въпреки че е обжалвала решението също, счита, че режимът следва да
бъде такъв, какъвто е определен от ВРС. Не желае да присъства на срещите между бащата и
детето, тъй като излага, че ответникът се конфронтира с нея. Смята, че трябва да присъства
трето лице, тъй като бащата е нестабилен и агресивен и не може да запази самообладание.
С. Й. от своя страна излага, че не желае срещите с детето да са в присъствието на
майката или други отглеждащи детето лица. Смята, че трябва да присъства наблюдател, но
това трябва да е социален работник. Желае да не се прекъсва връзката му с детето, както и
да го взема, като пристигне във Варна в петък вечерта или събота сутринта и да го връща на
майката в неделя вечерта.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от правна страна следното:

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето В. С.а на майката Д. Д., при
която е определено и местоживеенето, като е осъден бащата да заплаща месечна издръжка в
размер на 200 лв.
Спорно в производството е какъв режим на лични отношения следва да бъде
установен между бащата и детето В..
При определяне режима на лични отношения между неотглеждащия родител и дете водещ
критерий е „най-добрият интерес“ на детето. Поради това и следва да бъдат съобразени
възрастта на детето, обуславяща неговия начин на живот, дневен режим, физическите му
нужди, емоционални потребности, съществуващата с родителя връзка, а така също и
местоживеенето на родителя и детето, отношението между двамата родители, семейно
обкръжение и други фактори. В конкретния случай ноторна е необходимостта от запазване
на връзката между бащата и детето. Това е така, тъй като прекъсването й към настоящия
момент, когато детето е на твърде ниска възраст- ненавършени три години, възраст, в която
се определя близкия кръг от лица, които присъстват в емоционалния свят на индивида, би
5
довело до липса на значима фигура в живота на детето, което от своя страна ще намери
отражение в емоционалното му и психическо развитие. Затова и връзката между детето В. и
нейния баща следва да бъде съхранена и доразвивана. При определяне режима в конкретика
безспорно следва да се съобрази, че детето е изцяло отглеждано само от своята майка, като
бащата не е участвал и в предходен етап предвид ранната раздяла на страните. Затова и
абсолютно неуместно е в началото детето да осъществява режим на лични отношения
насаме с бащата без присъствието на подкрепяща фигура. За предпочитане е това да е
майката или друго лице, което участва активно в отглеждането на детето, каквато като се
установява е бабата по майчина линия. Следва да се съобразят обаче събраните по делото
гласни доказателства, от които безспорно се установява, че отношенията между бащата и
бабата - свидетелката Ив. Д., са силно влошени. Именно тези отношения провокират до
известна степен и възникването на спорове и сканадали пред детето, агресия от страна на
бащата. Затова и в интерес на детето е в максимална степен да се гарантира провеждането
на срещите да става само в присъствие на лица, които следва да съблюдават задължението
си да си партнират в родителстването, да носят отговорност за задоволяване нуждите и
проблемите на детето, както и за развитието му. Действително, желанието и на двамата
родители е майката да не присъства при осъществяване на режима на лични отношения
между бащата и детето, тъй като отношенията между тях се обострят. Съставът намира
обаче, че съобразявайки се с горното желание на родителите, би накърнил интереса на
детето. Отказът на родителите да общуват, да си партнират, да обсъждат проблемите и
нуждите на детето, да станат част от връзката между детето и другия родител, е на практика
отказ от родителстване. Представлява пасив в родителския капацитет на всеки от
родителите, тъй като нежеланието за взаимодействие на двамата родители е нежелание за
съдействие обгрижване емоционалните нужди на детето. Това е така, тъй като
реализирането на родителските права- независимо дали е предоставено правото да
упражняваш родителските права или правото да осъществяваш режим на лични отношения,
представлява право, реципрочно на задължението родителстваш с оглед интереса на детето.
Поради това и съставът приема, че майката е тази, която следва да присъства като
подкрепяща фигура при осъществяване на режима между бащата и детето през първите
шест месеца. По взаимно съгласие между страните срещите могат да бъдат провеждани и в
присъствието на социален работник или психолог. Съобразно заключението на вещите лица
срещите следва да се осъществяват регулярно, да са предвидими и кратки в началото.
Затова и съдът намира, че е уместно срещите да се провеждат всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца от 10ч. до 13ч. на територията на гр. Варна-където е местоживеенето на
детето, на обществено място- площадка, увеселително заведение, големи търговски обекти и
т.н. Няма пречка по съгласие на страните срещите да се провеждат в дома на майката, като
не е желателно присъствието на други лица от обкръжаващия кръг на детето, тъй като за да
бъде изградена връзка с бащата, е нужно детето да осъществява изцяло и ползотворно
контакта си само с него.
След изтичане на шестте месеца срещите между бащата и детето следва да се осъществяват
6
отново на територия на гр. Варна като майката присъства при предаването на детето и и при
необходимост в началото на срещата, а след това бащата има право да осъществява режима
самостоятелно с детето. Срещите следва да се осъществяват всяка втора и четвърта събота и
неделя от 10ч. до 16ч. в събота и от 10ч. до 13ч. в неделя.
След навършване на петгодишна възраст режимът следва да се осъществява всяка втора и
четвърта седмица от месеца, за времето от 10ч. в събота до 16ч. в неделя, с преспиване в
дома на бащата. През лятото бащата ще има право да взема детето за период от десет дни във
време, което не съвпада с периода, през който майката ползва платен годишен отпуск. През
четни години – първата половина от почивните дни, определени за Великденските и
Коледните празници, а през нечетни години – втората половина от почивните дни,
определени за Великденските и Коледните празници бащата може да вижда и взема детето с
преспиване.
Следва да бъде дадена възможност бащата до навършване на седемгодишна възраст
на детето да го вижда от 17ч. до 19ч. на рождения му ден- 30.12.2019г., както и да присъства
на организирани детски партита по случай рождения ден на детето.
След навършване на седемгодишна възраст режимът се променя, както следва:– всяка
втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 18.00 ч. в петък /съответно след
приключване на учебния ден/ до 18.00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата; двадесет
дни през лятото, във време, което не съвпада с периода, през който майката ползва платен
годишен отпуск; през четни години – първата половина от почивните дни, определени за
Великденските и Коледните празници, а през нечетни години – втората половина от
почивните дни, определени за Великденските и Коледните празници.
След навършване на седемгодишна възраст бащата има право да вижда и взема детето на
рождения ден на последното всяка четна година /ако рождения ден е извън ежемесечния
режим на лични отношения/ от 10,00ч. до 18,00ч., както и да организира парти по случай
рождения ден. Всяка нечетна година бащата може да вижда и взема детето от 10,00ч. до
18,00ч.на деня, следващ рождения му ден. По време на рождения ден на детето се прилага
специално определения режим, а не ежемесечния.
За рождения ден на бащата следва да бъде дадена възможност бащата да осъществява среща
с детето за времето от 17.00 ч. до 19.00 ч. Следва да бъде изрично посочено, че режимът на
лични отношения между бащата и детето няма да се осъществява на рождения ден на
майката.
Следва да бъде предоставена възможност, която да се обезпечи от майката, бащата и детето
да провеждат телефонни и видео разговори, във време, съоразено с дневния режим на
детето, всеки вторник и четвъртък.
При изпълнение на режима на лични отношения, бащата се задължава да взема и връща
детето от дома на майката, а при необходимост – от учебното заведение.По време на режима
определен за учебните ваканции, в т.ч. и лятната ваканция, седмичният режим няма да се
изпълнява.
7
Решението на ВРС досежно режима на лични отношения между бащата и детето следва да
бъде отменено и режимът изменен в посочения смисъл.
Досежно дължимата от родителя, комуто не са предоставени родителските права
издръжка, съставът намира следното:
Като се вземе предвид възрастта на детето- ненавършени три години, обуславяща и
неговите потребности, както и липсата на специални потребности за задоволяване, съставът
намира, че в полза на детето следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на
300 лв. Издръжка в посочения размер би задоволила нуждите на детето от закупуване на
облекло, обувки, храна, медикаменти, играчки. Детето не посещава детско заведение, нито
има понастоящем някакви други социални занимания за задоволяване на интересите му. При
промяна на обстоятелствата изменение на издръжката може да бъде поискано. Затова и от
определените 300 лв. необходима издръжка бащата следва да поеме по-голямата част от нея
предвид факта, че преките и непосредствени грижи се полагат от майката. Затова и
ответникът следва да бъде осъден да заплаща в полза на детето В. чрез неговата майка Д. Д.
издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба, с падеж
първо число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяко просрочено
задължение. Решението на ВРС следва да бъде потвърдено в частта, с която е присъдена
издръжка в размер на 200 лв. и отменено в частта, с която е осъден бащата да заплаща сума
над 200лв. до 250лв., като в тази част искът следва да бъде отхвърлен.


По разноските:
Д. Д. е поискала присъждане на разноски в размер на 617лв., от които 600 лв.
адвокатско възнаграждение и 17 лв. държавни такси. Насрещната въззивна жалба на Д. е
неоснователна, доколкото ограничаване на определения от ВРС режим не е допуснато.
Затова и в полза на Д. за осъществено процесуално представителство по насрещната
въззивна жалба не се дължи заплащане на разноски за заплатено възнаграждение, нито за
държавни такси. В полза на Д. следва да бъдат признати разноски в размер на 100 лв.
съобразно частичното отхвърляне на искането за осъществяване режиман на лични
отношения между бащата и детето с преспиване до навършване на петгодишна възраст. В
останалата част жалбата на С. Й. е уважена, поради което и разноски в полза на
въззиваемата не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260090 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 13246 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Варна в частта, с която е определен режим на лични отношения
на бащата С. С. Й., с детето В. С.а С.а, ЕГН **********, както и в частта, с която е осъден
8
бащата да изплаща в полза на детето В. чрез неговата майка и законен представител Д. Д. Д.,
ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над 200лв. до 250 лв.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата С. С. Й., ЕГН **********, с
адрес: с. Г.с., и детето В. С.а С.а, ЕГН **********, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10ч. до 13ч. на територията на гр.
Варна-където е местоживеенето на детето, на обществено място- площадка,
увеселително заведение, големи търговски обекти и т.н., в присъствието на майката Д.
Д., като няма пречка по съгласие на страните срещите да се провеждат и в дома на
майката, като не е желателно присъствието на други лица от обкръжаващия кръг на
детето.
след изтичане на шестте месеца всяка втора и четвърта събота и неделя: от 10ч. до
16ч. в събота и от 10ч. до 13ч. в неделя, като срещите между бащата и детето следва да
се осъществяват отново на територия на гр. Варна и майката присъства при
предаването на детето и при необходимост в началото на срещата, а след това бащата
има право да осъществява режима самостоятелно с детето.
след навършване на петгодишна възраст режимът следва да се осъществява всяка
втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10ч. в събота до 16ч. в неделя, с
преспиване в дома на бащата.
след навършване на петгодишна възраст през лятото бащата има право да взема детето
за период от десет дни във време, което не съвпада с периода, през който майката
ползва платен годишен отпуск. /периодът се определя по предварителна уговорка
между родителите/
след навършване на петгодишна възраст през четни години – първата половина от
почивните дни, определени за Великденските и Коледните празници, а през нечетни
години – втората половина от почивните дни, определени за Великденските и
Коледните празници, бащата може да вижда и взема детето с преспиване.
до навършване на седемгодишна възраст на детето бащата може да го вижда от 17ч. до
19ч. на рождения му ден- 30.12.2019г., както и да присъства на организирани детски
партита по случай рождения ден на детето.
след навършване на седемгодишна възраст всяка втора и четвърта седмица от
месеца, за времето от 18.00 ч. в петък /съответно след приключване на учебния ден/ до
18.00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата; двадесет дни през лятото във време,
което не съвпада с периода, през който майката ползва платен годишен отпуск; през
четни години – първата половина от почивните дни, определени за Великденските и
Коледните празници, а през нечетни години – втората половина от почивните дни,
определени за Великденските и Коледните празници.
след навършване на седемгодишна възраст бащата има право да вижда и взема детето
на рождения ден на последното всяка четна година /ако рождения ден е извън
9
ежемесечния режим на лични отношения/ от 10,00ч. до 18,00ч., както и да организира
парти по случай рождения ден. Всяка нечетна година бащата може да вижда и взема
детето от 10,00ч. до 18,00ч.на деня, следващ рождения му ден.
По време на рождения ден на детето се прилага специално определения режим, а не
ежемесечния.
след навършване на седемгодишна възраст за рождения ден на бащата следва да бъде
дадена възможност бащата да осъществява среща с детето за времето от 17.00 ч. до
19.00 ч. Следва да бъде изрично посочено, че режимът на лични отношения между
бащата и детето няма да се осъществява на рождения ден на майката.
Следва да бъде предоставена възможност, която да се обезпечи от майката, бащата и
детето да провеждат телефонни и видео разговори, във време, съоразено с дневния
режим на детето, всеки вторник и четвъртък.
При изпълнение на режима на лични отношения, бащата се задължава да взема и
връща детето от дома на майката, а при необходимост – от учебното заведение.По време на
режима определен за учебните ваканции, в т.ч. и лятната ваканция, седмичният режим няма
да се изпълнява.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН **********, майка и законен представител
на детето В. С.а С.а, ЕГН **********, иск за осъждане на С. С. Й., ЕГН **********, с адрес:
с. Г.с., да заплаща в полза на детето В. месечна издръжка за разликата над 200 лв. до 250 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260090 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 13246
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна в частта, с която С. С. Й., ЕГН **********, с
адрес: с. Г.с., е осъден да изплаща в полза на детето В. чрез неговата майка и законен
представител Д. Д. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.10.2020 г., с падеж първо число от месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване, на осн. чл.143 СК.
ОСЪЖДА С. С. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Г.с., да заплати на Д. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 100 /сто лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от жалбата, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11