Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
19.02.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
гражданско дело номер
№ 281 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът „П. “
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., със законен представител П.М.П.,
действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. И.Т. ***, твърди в исковата си
молба, че на 18.05.2019 г. чрез своя представител, управител и едноличен
собственик на капитала, закупил от „Агромашина груп Я.“ ЕООД фолираща машина
METAL FACH560 Сериен № 16771, за което му била издадена фактура № **********.
Посочва, че в този период ответникът имал нужда от такава машина, за да фолира
балите си, и ищецът му я предоставил на заем до приключване на работата. Машината
била закарана на адреса на ответника на 20.05.2019 г. с уговорката за връщане
след послужване с нея, като за целта Х. заплатил транспортирането й и купил
консумативи за същата, за да я ползва за определено време. Ищецът посочва, че
на 02.07.2019 г. сутринта собственикът и негов управител П.М.П. се обадил по
телефона на ответника и го попитал дали може да си вземе машината, на което
ответникът отговорил, че може да си я вземе. Когато П. *** кон в дома на
ответника на същия ден към 17.00 часа, последният му казал, че ще му върне
машината след като ищецът му плати 2000 лева и категорично отказал да я върне, ако
не получи тази сума. Ситуацията подтикнала П. да сигнализира РУ гр. Омуртаг, чиито
служители пристигнали вечерта на същия ден и съставили протокол от 02.07.2019 г.
за отговорно пазене на вещта, която останала у ответника Х.. Като заявява, че
той е изключителен собственик на вещта и липсва договорно основание за
ответника да ползва същата, ищецът моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че той е собственик на фолираща машина METAL FACH560
Сериен № 16771 и да осъди ответника да му предаде тази спорна движима вещ. Претендира
се присъждане на сторените деловодни разноски съобразно депозиран списък по чл.
80 ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответникът Е.М.Х. *** оспорва предявения иск като
твърди, че със собственика на ищцовото дружество се познават от около 15 години,
тъй като и двамата се занимавали с животновъдство и растениевъдство. Посочва, че
през м. май 2019 г. същият му предложил да закупят заедно при равни дялове
процесната машина и тъй като ответникът приел предложението, двамата отишли с
получената от доставчика „Агромашина груп Я.“ ООД проформа фактура в банка „ПИБ“
АД – град С., където ответникът изтеглил от сметката си сумата от 2000 лева и я
дал на П., който внесъл от свое име тази сума и доплатил разликата в цената до
4440 лева. Ответникът признава, че оригиналната фактура за покупката на
машината била издадена на името на ищцовото дружество, но според него
доставчикът на машината бил уведомен, че същата се закупува съвместно от
страните по делото и на 20.05.2019 г. машината била докарана от доставчика в с.
***, общ. О. като ответникът заплатил разходите по транспортирането й. В с. з.
ответникът поддържа твърдението си, че е заплатил 50% от покупната цена на
процесната машина и признава, че е задържал машината с цел ищцовото дружество
да му върне дадените от него за покупката пари.
Съдът
след преценка становищата на страните и като взе предвид представените
доказателства приема за установено следното:
Видно от приетата като
доказателство по делото фактура № **********/18.05.2019 г., същата обективира
създадено за ищцовото дружество „П. “ ЕООД задължение към „Агромашина груп Я.“
ЕООД със седалище в град Я. за плащане на сумата в размер на 4440
лева/включваща цена от 3700 лева и 740 лева ДДС/, за покупката на фолираща
машина METAL FACH Z560 Сериен № 16771, като е посочено плащането да стане по
банков път по посочена във фактурата банкова сметка *** „Алианц Банк България“
– банков клон гр. Я.. Във фактурата при описанието на стоката е упомената на
отделен ред и проформа фактура № **********/07.05.2019 г. като срещу нея на
реда е отразена нулева стойност. Цитираната проформа – фактура № **********/07.05.2019
г. е приложена към писмения отговор на ответника и съответно приобщена към
доказателствения материал по делото, и от същата е видно, че е била издадена от
доставчика „Агромашина груп Я.“ ЕООД със седалище в град Я. на получателя П.М.П.
*** за продажбата на посочената по-горе фолираща машина на стойност 3700 лева +
740 лева ДДС, като и в нея е посочено изискване за плащане по банков път по
банкова сметка ***. На 20.05.2019 г. е подписан двустранно от представител на „Агромашина
груп Я.“ ЕООД и от П.П. като управител на „П. “ ЕООД приемо-предавателен
протокол към договор за покупко – продажба. В същия е отразено, че „Агромашина
груп Я.“ ЕООД предава на „П. “ ЕООД фолираща машина METAL FACH Z560 – 1 брой, Сериен
№ 16771, ведно със сертификат оригинал. Посоченият сертификат – декларация за
съответствие за машина, е приложен като заверен препис от ищеца по делото. От
представеното в с. з. от ищеца препис – извлечение от разплащателната сметка на
ищцовото дружество в „Първа инвестиционна банка“ АД е видно, че на 17.05.2019 г.
ищецът е наредил извършване на превод на сумата от 4440 лева по банкова сметка ***
„Агромашина груп Я.“ ЕООД като посоченото основание за превода е проформа –
фактура № **********/07.05.2019 г. От приетия по делото заверен препис на отчет
по сметка на частен земеделски производител П.М.П. в „Първа инвестиционна банка“
АД се установява, че на същата дата - 17.05.2019 г., физическото лице П. е
превело от своята сметка като ЧЗП по сметката на управляваното от това
физическо лице ищцово дружество „П. “ ЕООД сумата от 4000 лева с посочено
основание:“ връщане на заем“. И в двете разпечатки липсват налични данни на
същата дата – 17.05.2019 г., по тези сметки да са постъпвали пари, внесени в
брой по касов път. От страна на ответника е представено заверено извлечение от
разплащателната му сметка като физическо лице в „Първа инвестиционна банка“ АД,
и от същото следва, че на 17.05.2019 г. ответникът е изтеглил на каса в брой
сумата от 1800 лева и това е единствената операция по сметката на тази дата. Ответникът
е представил и заверено копие на фактура № ********** от 21.05.2019 г.,
издадена от „Агромашина груп Я.“ ЕООД като доставчик на ответника Х. като
получател, в която са фактурирани доставена стока: 2 бр. фолио за бали на обща
стойност 358.33 лева и сервизна услуга на стойност 100 лева, като общата сума
за плащане с ДДС е в размер на 550 лева, платима по банков път на посочена
банкова сметка ***. В приложеното извлечение от банковата сметка на ответника, обхващащо
периода от 17.05.2019 г. – 30.06.2019 г. е видно, че сумата по тази фактура е
преведена от ответника на доставчика на 10.06.2019 г. От представения заверен
препис на протокол за отговорно пазене на вещи и предмети става ясно, че на
02.07.2019 г. процесната вещ - фолираща машина METAL FACH модел Z560 Сериен № 16771,
чрез органите на РУ – Омуртаг е предадена доброволно от П.М.П. *** за отговорно
пазене на ответника Е.Х..
При събраните и обсъдени по горе
доказателства съдът прави следните фактически
и правни изводи: В исковата си
молба ищецът посочва, че е предоставил назаем процесната вещ на ответника, за
да си свърши определена работа с нея – да фолира балите си, като не става ясно
дали е бил уговорен срок за това ползване. Въпреки това твърдение, предвид
заявеното от ищеца, че ответникът претендира да му бъде платена от ищцовото
дружество сумата от 2000 лева, за да върне машината, както и предвид
направеното по настоящото дело от ответника оспорване на твърдението, че ищецът
е едноличен собственик на вещта, заявявайки правото си на равен дял в тази
собственост и участието си с 50% в заплащането на покупната цена на вещта, съдът
квалифицира иска не като такъв по чл. 228 ЗЗД или по чл. 243 ЗЗД, а като
ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, при разглеждането на който следва да се
обсъди въпроса коя от двете страни е собственик и с какъв дял на процесната вещ.
По отношение на последната безспорен е вида й на движима вещ по смисъла на чл. 110,
ал. 2 ЗС. Същата е достатъчно индивидуализирана в исковата молба и приложените
документи и между страните не е налице спор относно характеристиките й. За
основателността на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС е необходимо
установяването на три предпоставки: 1/ищецът да докаже, че е собственик на
процесната вещ, като установи придобивното си основание; 2/да се докаже, че
ответникът по делото владее или държи процесната вещ; 3/владението или
държането на вещта от ответника да е лишено от правно основание. Недоказването
на поне една от тези три предпоставки води до неоснователност на
ревандикационния иск. Основният спор между страните в случая касае първата
предпоставка. По отношение на същата ищецът е ангажирал годни доказателства –
проформа – фактура, фактура, извлечения от банковата сметка на ищцовото
дружество и от тази на собственика на същото в качеството му на ЧЗП, както и
приемо-предавателен протокол от 20.05.2019 г., от съвкупната преценка на които
следва категоричния извод, че на 17.05.2019 г. ищцовото дружество е закупило
процесната движима вещ след като в резултат на постигнато съгласие с продавача
за продажбата й е заплатил изцяло покупната цена, отразена в издадената за
целта фактура. За продажбата на движима вещ не се изисква спазването на
предвидена от закона конкретна форма, поради което и този договор е консенсуален,
т. е. вещноправните последици от същия настъпват в момента на постигане на
съгласие между продавач и купувач и в този момент се прехвърля правото на
собственост върху движимата вещ – в т. см. и Решение № 819 от 16.10.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 3924/2007 г., I о., ГК, докладчик председателят Емануела
Балевска. От всички горепосочени документи не могат да се извлекат данни, водещи
до извод, че ответникът също е купувач на вещта. Въпреки действията на
управителя и собственик на ищцовото дружество като ЧЗП при поръчване на вещта/проформа
– фактурата/ и при набавяне на средствата за закупуването й/прехвърляне на пари
от сметката на ЧЗП по сметката на ищцовото дружество/, то като купувач в окончателната
фактура и като платец на сумата в полза на продавача, както и в протокола за
получаване на закупената вещ фигурира единствено ищцовото дружество. Възражението
на ответника, че и той участва в правото на собственост на процесната вещ при
равни дялове с ищеца, се отблъсква с направеното от собственика на ищцовото
дружество в с. з. категорично изявление, че ответникът не му е давал сумата от
около 2000 лева за покупка на фолиращата машина, нито на заем, нито с цел
съвместно закупуване на същата. От страна на ответника, въпреки дадената му
възможност, не са ангажирани доказателства, които да установят наличието на
такава уговорка за придобиване на вещта от него и ищеца при равни дялове. Не се
доказа и твърдението му за дадена от него сума в размер на 2000 лева на
собственика на ищцовото дружество с цел закупуване на фолиращата машина. Действително
от извлечението от банковата сметка на ответника става ясно, че на 17.05.2019 г.,
датата на която ищецът е превел на продавача цялата покупна цена на машината, ответникът
е изтеглил на каса от своята банкова сметка *** „ПИБ“ АД сумата от 1800 лева, но
това доказва възражението му само в частта, че е изтеглил посочената сума от
сметката си. Не се доказва по никакъв начин с предвидените в ГПК
доказателствени средства как и в полза на кого се е разпоредил след това
ответника с посочената сума – дали е дал същата на представителя на ищцовото
дружество или я е ползвал за други цели. Наред с това съвкупната преценка на
представените от ищеца извлечения от сметките на ищцовото дружество и на ЧЗП П.
показват, че по тях няма внесени парични суми на 17.05.2019 г., а от сметката
на ЧЗП е набавена чрез превод по сметката на дружеството нужната за покупката
сума от 4000 лева. Посочените документи опровергават възражението на ответника,
че е участвал в покупката на вещта чрез заплащане на половината от цената й. При
тези данни съдът намира за доказана първата предпоставка на предявения иск, а
именно, че ищцовото дружество е собственик на процесната движима вещ. По
втората предпоставка – дали вещта се владее или държи от ответника, между
страните липсва спор, поради което и в доклада си по делото съдът е отделил
като признато от ответника обстоятелство, че процесната вещ се намира в негова
фактическа власт и по време на делото. В подкрепа на това е и изготвения
протокол за отговорно пазене на вещта от 02.07.2019 г. Ето защо е налице и
втората предпоставка на ревандикационния иск. Относно третата предпоставка
съдът прецени следното: по делото е налице протокол за отговорно пазене на вещи
и предмети, подписан от ответника и собственика на ищцовото дружество, според
който на 02.07.2019 г. процесната вещ - фолираща машина METAL FACH модел Z560
Сериен № 16771, чрез органите на РУ – Омуртаг е предадена на отговорно пазене
на ответника. Този протокол обаче не може да се приеме за годно правно
основание за осъществяване на държане или владение по смисъла на чл. 108 ЗС,
защото със същия е въведено едно временно положение до решаване на спора между
страните по надлежния ред. Под „правно основание“ за осъществяване на владение
или държане по смисъла на чл. 108 ЗС се има предвид акт, който е годен според
действащото право да прехвърли или учреди право на собственост или друго вещно
право - в т. см. Решение № 204 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3787/2007 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията И. П.. В рамките на проведеното съдебно дирене
не се събраха доказателства за наличието на такъв акт, въз основа на който
ответникът да противопостави на ищеца упражняваната от него фактическа власт върху
вещта. Не се доказа да е налице действащ и към момента договор за наем, заем за
послужване или друго правоотношение, което представлява правно основание за
упражняваното от ответника държане върху вещта. Ето защо и третата предпоставка
за ревандикация е налице.
Предвид установяването на трите
предпоставки на иска по чл. 108 ЗС в случая предявеният такъв следва да бъде
уважен изцяло като бъде признато спрямо ответника правото на собственост на
ищцовото дружество върху процесната вещ и ответникът бъде осъден да предаде на
ищеца владението и държането върху тази вещ.
По претенцията за разноски – такава претенция е направена само от ищцовата страна
като е представен и списък по чл. 80 ГПК, включващ сумата от 700 лева – платен
хонорар за един адвокат и сумата от 227.60 лева – платена такса за водене на
делото. При преценка за реално извършване на претендираните разходи съдът
установи, че в договора за правна защита и съдействие от 31.07.2019 г. е
отразено заплащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, при
което това записване има характера на разписка за доказване на разноските
съгласно т. 1 от ТР № 6/2013 по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Приложените
по делото вносни бележки за платени такси по делото доказват и направения
разход от 227.60 лева. При решаване въпроса за разноските в случая следва да се
има предвид факта, че първоначално с ИМ са били предявени два обективно
съединени иска – по чл. 108 ЗС и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като с определение, постановено
в с. з. от 03.12.2019 г. и влязло в законна сила, производството е прекратено
по отношение на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на основание чл. 232 ГПК поради
оттеглянето му от ищеца. Тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК води до
извода, че при прекратяване на делото/вкл. и поради оттегляне на иска/ право на
разноски има само ответникът, но не и ищецът. Ето защо следва да бъдат
диференцирани направените по водене на двата иска разноски и на присъждане в
полза на ищеца подлежат само разноските, направени във връзка с водене на
ревандикационния иск. В този смисъл по иска с правно основание чл. 108 ЗС
внесената държавна такса е в размер на 177.60 лева и същата подлежи на
присъждане по претенцията за разноски. Относно адвокатското възнаграждение в
договора за правна защита не е направено разграничение относно двата иска. Според
цените на двата иска искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД обхваща 4.5% от общия
претендиран интерес/общата цена на двата иска/. Ето защо претендирания
адвокатски хонорар от 700 лева следва да бъде намален със сумата от 31.50
лева/равна на 4.5% от общото платено възнаграждение/ и на присъждане подлежат
разноски в размер на 668.50 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 846.10 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение и
за държавна такса по уважения ревандикационен иск.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на Е.М.Х. ***, с ЕГН - **********, че „П. “ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., с ЕИК – *********, със законен представител П.М.П.,
ЕГН **********, е собственик на следната движима вещ: фолираща машина „METAL FACH Z560“ Сериен № 16771, закупена за
сумата от 4440 лева с ДДС по фактура № **********/18.05.2019 г., и ОСЪЖДА Е.М.Х. ***, с ЕГН – **********
да предаде на „П. “ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., с ЕИК – *********,
със законен представител П.М.П., ЕГН **********, владението и държането на
гореописаната движима вещ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.М.Х. ***, с ЕГН – ********** да заплати на „П. “
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., с ЕИК – *********, със
законен представител П.М.П., ЕГН **********, сумата в размер на 846.10/осемстотин четиридесет и шест лева и
десет ст. /лева, представляваща
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение и за държавна такса по
уважения ревандикационен иск.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Т. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета
Петрова