Решение по дело №4214/2019 на Районен съд - Бургас

 Р Е Ш Е Н И Е  № 705

            гр. Бургас, 24.02.2020г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVI-ти граждански състав в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Марина Димова, като разгледа докладваното от съдия Петрова гражданско дело № 4214 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Б.А.Х., ЕГН **********, представляван от своя законен представител В.А.Х., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против Г.С.С., ЕГН ********** с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 9800 лева (девет хиляди и осемстотин лева), представляваща непогасена главница, дължима по сключен договор за паричен заем от 02.10.2015г., с падеж 03.03.2016г., сумата от 3024.98 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2016г. до 19.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2019г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед № 1321 от 25.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2304/2019г. по описа на Бургаски районен съд, както и осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото, както и разноските направени по ч.гр.д № 2304/2019г. на БсРС. Ангажират се доказателства.

Излагат се твърдения, че между наследодателя на ищеца – А.Х.Х., починал на 14.02.2017г. от една страна и ответника от друга страна, е бил сключен договор за заем на 02.10.2015г., по силата на който страните са обвързани от валидно заемно правоотношение, като наследодателят на ищеца – А.Х.Х. е предоставил на Г.С.С. сумата от 9800 лева в заем. Сумата е следвало да бъде върната на 03.03.2016г., което не е сторено.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че няма доказателства наследството да е прието по опис и счита, че следва да се назначи управител на наследството. Моли за отхвърляне на иска.

           БРС е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, който е допустим като предявен в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.

 След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 2304 по описа на БРС за 2019г., по което е издадена заповед № 1321 от 25.03.2019г. по чл.410 от ГПК за сумата от 9800 лева главница – заета сума по сключен договор за паричен заем от 02.10.2015г., сумата от 3024.98 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2016г. до 19.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2019г. до окончателното плащане. На основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, с оглед на което е възникнал и интересът на ищеца от образуване на настоящото производство.

Уважаването на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предпоставя наличие на валидно заемно правоотношение, изпълнение задължението на заемодателя да предаде вещта и невръщане на последната в уговорения срок от заемателя.

Заемът за потребление е реален договор, за валидността на който, законът не изисква писмена форма. Същият се счита сключен от момента на предаване на заместимите вещи или паричната сума. Следователно за валидността му е достатъчно доказване предаването на вещите на заемателя. Тежестта за доказване на това обстоятелство е за ищеца.

Не е спорно по делото и се установява, че ищецът Б.А.Х. е наследник на своя баща А.Х.Х., починал на 14.02.2017г.

По делото е представен договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите от 02.10.2015г., сключен в гр. Бургас между А.Х.Х. – като заемодател и Г.С.С. – като заемател. Съгласно постигнатите уговорки заемодателят предава за временно и възмездно ползване на заемателя сумата от 9800 лева, а заемателят се задължава да я върне на 03.03.2016г. на адреса на заемодателя. Договорът има характер и на разписка за дадената и получена сума. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че между А.Х.Х. и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за заем за сумата от 9800 лева. Заетата сума е била предадена от заемодателя на ответницата – заемател, като е бил уговорен срок за връщането й – 03.03.2016г. Доказването на изпълнението на задължението за връщане на заетата сума е в тежест на ответницата. По делото от ответната страна не са ангажирани доказателства, че е изпълнила задължението си по чл. 240 от ЗЗД  да  върне заетата сума.

Както бе посочено по-горе установи се, че ищецът е наследник на заемодателя А.Х.Х.. Спорно между страните е положението на малолетния ищец и по-конкретно необходимо ли е за настоящото производство наследството да е прието по опис. Доколкото в случая се касае за иск предявен от малолетен наследник, а не за предявен срещу малолетен наследник иск за задължение на наследодателя, съдът намира възражението в отговора за неоснователно. Действително, за да се ангажира отговорността на недееспособен наследник на починало лице за негови задължения наистина е необходимо наследството да е прието по опис - чл.61, ал.2 от ЗН, във вр. с чл.60, ал.2 от ЗН. Поради защитния характер на законовото изискване, то не лишава недееспособния наследник от материалноправна легитимация, нито от правото на иск за вземания (реш. №165/2013г. по т.д №1057/2011г. II г.о, решение № 187/20.04.2011 год. по гр.дело № 1780/2009 год. на I гр.отделение, ВКС), което ясно следва и от правилото на чл. 58 от ЗН. По настоящото дело правата са упражнени чрез законния представител. Срещу недееспособен, упражнил правото на иск за вземане на наследодателя, ответниците в процеса не могат да противопоставят срока по чл. 61, ал.1 ЗН, нито да правят искания по чл.51, ал.1 ЗН пред съда, който разглежда спор за задължението им към наследодателя, още повече когато в този процес не са предявили насрещни вземания, като кредитори на наследството (Определение № 667 от 25.10.2016г. по гр. д. № 40/2016г. на ВКС, 3-то гр. отделение).

             Предвид изложеното, съдът намира главния иск за основателен, а това налага уважаването му, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на заявлението – 20.03.2019 год. до окончателното изплащане.

            По отношение на иска за мораторна лихва в размер на 3024.98 лева за периода от 04.03.2016г. до 19.03.2019г., съдът намира, че същият е частично основателен. Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС. По отношение размера на дължимата мораторна лихва съдът приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК. След извършване на изчисление съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 9800 лева за периода 04.03.2016г. до 19.03.2019г., на  3024.71 лева, поради което и претенцията следва да бъде уважена в този размер. Изложеното обосновава извод за основателност на иска до размера на 3024.71 лева. За посочената сума искът за лихва е основателен и доказан, като за горницата до 3024.98 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, които в настоящото производство са в размер на 1684.70 лева, а в заповедното производство са в размер на 918,30 лева, изчислени от платената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от горното, съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.С., ЕГН ********** с адрес: ***, че в полза на Б.А.Х., ЕГН **********, представляван от своя законен представител В.А.Х., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, съществува вземане по ч.гр.д № 2304/2019г. на БсРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 9800 лева (девет хиляди и осемстотин лева) - главница, представляваща дадена в заем на 02.10.2015г. и невърната сума, сумата от 3024.71 лева (три хиляди двадесет и четири лева и седемдесет и една стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2016г. до 19.03.2019г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД в частта за разликата над присъдената лихва от 3024.71 лева до претендираната лихва от 3024.98  лева, начислена върху главницата от 9800 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на Б.А.Х., ЕГН **********, представляван от своя законен представител В.А.Х., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 1684.70 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски по гражданско дело № 4214 по описа на БсРС за 2019 година и сумата от 918,30 лева /деветстотин и осемнадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2304/2019г. по описа на БсРС. 

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п. /не се чете/

 

Вярно с оригинала!МД