№ 679
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100604568 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощен защитник
на подсъдимия В. К. срещу решение на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 129 състав ,от 07.04.2025г., по НОХД 2126/2025г., с което
подсъдимият В. О. К. е признат за виновен в това,че: На 07.08.2024г.,около
08,00ч., в гр.София, при управление на моторно превозно средство- лек
автомобил „Мерцедес“ с ДК № ****,движещо се по бул.“Акад. И. Евстатиев
Гешов“ с посока на движение от бул.“Възкресение“ към бул.“Цар Борис III“, в
района на кръстовището на бул.“Акад. И. Евстатиев Гешов“ и ул.“Гюешево“,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото- хвърлил пластмасова бутилка с
вода по лек автомобил „Опел –Корса“ с рег.№ ****, управляван от М.Й.П.;
извадил през прозореца на шофьорската врата огнестрелно оръжие,
насочвайки го срещу автомобила ,управляван от П. и казал на М.Й.П. и П.К.Т.
„Не ме интересува,че сте полицаи, сега ще се обадя на началника ви и ще се
оправя и после ще оправя и вас“ , поради което и на основание
1
чл.325,ал.3;вр.ал.1 и чл.78а,ал.1 и ал.4 НК, е бил освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лева и е бил лишен от „право да управлява МПС“ за срок от 1 година.
С въззивната жалба се иска отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново, с което В. К. да бъде признат за невиновен и оправдан
по обвинението за престъпление по чл.325,ал.3 ; вр. ал.1 НК, предявено му
пред първата инстанция. Това искане на защитата е аргументирано с
твърдение за допуснато нарушение на първия съд при оценката и анализа на
събраните по делото доказателства, изразяващо се в позоваване на
противоречиви и нелогични свидетелски показания, довело до
необоснованост на съдебния акт.
В съдебно заседание упълномощения защитник на подсъдимия изразява
становището си, че поддържа жалбата , тъй като свидетелските показания по
делото били недостоверни и житейски нелогични. Претендира , в условия на
алтернативност, и намаляване на наложените на подсъдимия наказания, които
определя за завишени.
Подсъдимият К. се съгласява с претенцията, отправена от неговия
защитник, като при упражняване правото си на последна дума изразява
надежда,че въззивното решение ще бъде в негова полза.
В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав
участващия в съдебното заседание прокурор от СГП предлага
първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден, тъй като го намира за
правилен и законосъобразен.
Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства намери, че жалбата на упълномощения защитник на
подсъдимия К. е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от
легитимирана страна в наказателния процес.
Съдебното производство е било проведено пред районния съд по реда на
глава 28 НПК.
При постановяване на своето решение първоинстанционният съд
коректно /поотделно и в съвкупност/ е анализирал всички събрани по делото
доказателства и е възприел фактическа обстановка, която не се различава от
тази описана в обвинителния акт и която всъщност не се оспорва от страните/с
2
едно изключение,което ще бъде обсъдено по-долу/, като се споделя изцяло и
от въззивния съдебен състав, поради което нейното възпроизвеждане и в
настоящото решение е абсолютно ненужно.
Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в мотивите към
решението на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд
фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства,приобщени към материалите по
съдебното такова, на основание чл.378,ал.2 НПК и чл.283 НПК и закрепени
по съответния процесуален ред в показанията на свидетелите М. П., Д.Д., П.Т.,
В.Н., С.К., Г. П. и Р.Г., в доказателствените средства, представляващи
протоколи за оглед, за претърсване и изземване, за доброволно предаване , в
приобщените в резултат на тези действия по разследването веществени
доказателства, от заключението на балистичната експертиза.
Правилно първостепенният съд е заключил,че анализираните от него
доказателства и доказателствени средства обосновават изцяло и
непротиворечиво отправеното и поддържано спрямо К. обвинение.
Показанията на свидетелите М. П., Д.Д. и П.Т. са носители на пряка
доказателствена информация за времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние, за съвместното им пътуване в управлявания от
св.М. П. лек автомобил „Опел“; за изразените от страна на подсъдимия,чрез
подаване на звуков сигнал, претенции за отнето му предимство да премине
през кръстовище с управлявания от него лек автомобил преди лекия
автомобил, управляван от П.; за спиране на двата автомобила един до друг
пред светофарната уредба ; за хвърлената от подсъдимия К. пластмасова
бутилка с вода по лекия автомобил на св.М. П., която се ударила в прозореца
на предната му дясна врата; за потеглянето на лекия автомобил „Мерцедес“,
управляван от подсъдимия по булеварда,при зелен сигнал на светофара и за
неговото последване от автомобила, управляван от П.; за натовареността на
автомобилния трафик, бавното придвижване на автомобилите, за застигане на
автомобила, управляван от подсъдимия от автомобила, управляван от П. и за
насочения през прозореца на предната лява врата срещу тях от К. пистолет; за
изоставането на автомобила на П. от автомобила на К. и за подадения от св.Д.
сигнал до полицията; за последващото застигане автомобила на подсъдимия и
за опита на свидетелите П. и Т. да проведат разговор с К., легитимирайки му
се като полицейски служители;за потеглянето на К. с лекия му автомобил; за
3
последващото му открИ.е от свидетелите П., Т. и Д., след спирането на
автомобила „Мерцедес“; за слизането на К. от автомобила му и за носения от
него в кобур на кръста пистолет; за легитимирането на тримата свидетели,
като полицейски служители и за уведомяването на подсъдимия, че са
сигнализирали полицията и следва да останат на мястото до пристигане на
полицейски екип, който да извърши проверка; за отправените от страна на
подсъдимия К. конкретни реплики към тях; за пристигането на изпратените от
04 и от 06 РУ-СДВР полицейски екипи, съставени от свидетелите В.Н., С.К., Г.
П. и Р.Г.; за извършената от последните проверка на самоличността на лицата;
за издаденото от тяхна страна разпореждане на подсъдимия да свали и остави
в лекия си автомобил, носеното от него на кръста оръжие и за изпълнение на
така даденото му указание. Показанията на свидетелите В.Н., С.К., Г. П. и Р.Г.
изясняват обстоятелствата, при които същите , изпълнявайки служебните си
задължения, като автопатрул, били изпратени за извършване на проверка по
сигнала подаден от св.Д.; за пристигането им на съответното място; за
самоличността на лицата, които установили там; за носеното от подсъдимия К.
оръжие и за оставянето му в лекия автомобил на подсъдимия; за
твърденията,направени от така установените лица,с които описват
възникналия между тях инцидент; за направените от подсъдимия изявления, с
които признава хвърлянето на бутилката с вода по лекия автомобил на П. и с
които отрича насочването на пистолет срещу тях. Показанията на
коментираните свидетели са конкретни, последователни и съответни помежду
си, а така също в различни техни части се подкрепят от протокола за
доброволно предаване, с който подсъдимия К. е предал носения от него
пистолет „Глок“, от протокол за оглед на лекия автомобил „Опел“, от
заключението на извършената балистична експертиза, обосноваваща
обстоятелството,че пистолета на подсъдимия представлява огнестрелно
оръжие.
Тук е мястото да бъде посочено,че отправените от защитата съмнения в
достоверността на показанията на свидетелите М. П., Д.Д. и П.Т., не намират
опора в доказателствата по делото. Изтъкнатите от защитника аргументи за
житейска нелогичност в твърденията на тримата свидетели за действията на
подсъдимия, с които той насочил пистолета си срещу тях, не се споделят от
въззивния съд. Всъщност същите тези аргументи са били изтъкнати и пред
районния съд, който правилно и обосновано ги е отхвърлил в своите
4
мотиви/стр.5/. Наред с отбелязаните от първия съд обстоятелства, които не е
необходимо да бъдат повтаряни, въззивния съд ще посочи и друго
обстоятелство,което е от значение- марката и модела на управлявания от
подсъдимия лек автомобил, който /известно за всеки настоящ водач на МПС,
каквито несъмнено,освен съдебните състави са и подсъдимия и неговия
защитник/ е оборудван с всички съвременни системи за управление и
сигурност , позволяващи на водача му значително по-голяма свобода на
движение на тялото и крайниците,особено при невисока скорост на движение
на автомобила.
В показанията на коментираните трима свидетели не се установява
никакво съществено противоречие относно относимите към предмета на
делото фактически обстоятелства, а именно насочения от подсъдимия срещу
тях пистолет. Всеки от свидетелите М. П., Д.Д. и П.Т. депозира твърдения за
обстоятелствата, които е възприел лично и които описва по различен начин/с
различен словесен изказ/- като „през страничния прозорец на вратата се
подава дясната му ръка, както и главата на лицето“-св.М. П., „същият се
подава през стъклото на шофьорската врата и успях да видя и цялата му глава
и лице, и дясната му ръка“-св.Д., „водачът му се показа през
прозореца,насочвайки огнестрелно оръжие-пистолет към нас“-св.Т.. Никое от
така формулираните твърдения на свидетелите М. П., Д.Д. и П.Т. не поражда
противоречие относно обстоятелството за насочения от К. към тях пистолет,
което обстоятелство разбираемо е описано по различен начин от всеки от
свидетелите, предвид различното им местонахождение в лекия автомобил
„Опел“ и притежавани от тях езикови способности. За да погледне с доверие в
достоверността на твърденията на свидетелите М. П., Д.Д. и П.Т., въззивния
съд съобрази и това, че същото това/оспорено от защитата/ обстоятелство- за
насочения срещу тях пистолет,както и обстоятелството за хвърлената бутилка
с вода, всеки от тримата свидетели е споделил пред свидетелите Г. П., Р.Г.,
В.Н. и С.К., в много кратък период след инцидента и в присъствието на
подсъдимия К., който от своя страна потвърдил второто обстоятелство,но
отрекъл първото.
Поради това упрекът на защитника, че районният съд е пренебрегнал
противоречията и нелогичността в доказателствените източници, е
неоснователен. Районният съд е анализирал всяко от събраните доказателства,
5
като ги е съпоставил с другите доказателствени източници и е дал мотивиран
отговор защо приема,че същите безпротиворечиво обосновават
обвинителната теза, до което становище стигна и въззивния съд при анализа
им по-горе.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
източници, приобщени по съответния процесуален ред, се установява, че на
посочените в обвинителния акт на СРП време и място В. О. К. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото- хвърлил пластмасова бутилка с вода по лек
автомобил „Опел –Корса“ с рег.№ ****, управляван от М.Й.П.; извадил през
прозореца на шофьорската врата огнестрелно оръжие, насочвайки го срещу
автомобила ,управляван от П. и казал на М.Й.П. и П.К.Т. „Не ме интересува,че
сте полицаи, сега ще се обадя на началника ви и ще се оправя и после ще
оправя и вас“.
Правилно така обоснованото с годни доказателства поведение на
подсъдимия К. е било оценено от районния съд като съставомерно по
чл.325,ал.1 и сл НК. Действително инкриминираните действия са били
извършени от К. на обществено място, позволяващо тяхното възприемане от
неограничен брой други лица, представляват демонстрация на явно
незачитане на установените правила за поведение и грубо нарушаване на
моралните норми за обществена търпимост и толерантност при общуването с
други членове на обществото. Тези „хулигански“ действия са били
осъществени от К. при управление на моторно превозно средство- лек
автомобил “Мерцедес“, с чиито уреди /механизми и прибори/ за управление
същия е боравил, докато се придвижвал с него по улиците на гр.София.
Поради това обоснован и законосъобразен е изводът на районния съд,че
подсъдимия К. е осъществил инкриминираното деяние при условията на ал.3
на чл.325 НК.
Обоснован е и извода на районния съд,че така инкриминираните
действия на подсъдимия К. се били извършени от него при пряк умисъл, тъй
като същия е съзнавал техния обществено опасен характер и непристойното
им съдържание, предвиждал е настъпването на обществено опасните им
последици, а именно нарушаване на установения ред и общественото
спокойствие и е целял настъпването им.
6
В заключение, въззивният съд приема,че въз основа на извършен
коректен анализ на събраните по делото доказателства,правилно и в
съответствие с приложимия материален закон районният съд е постановил
решението си, с която е признал подсъдимия В. К. за виновен в извършване на
престъпление по чл.325,ал.3;вр.ал.1 НК.
Законосъобразно районния съд е намерил,че спрямо подсъдимия К. и
извършеното от него престъпление по чл.325,ал.3;вр.ал.1 НК са налице
предпоставките на чл.78а,ал.1 НК, като е съобразил предвиденото за това
престъпление наказание /до 3 години „лишаване от свобода“/, липсата на
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване,
чистото съдебно минало на К. и обстоятелството,че същия не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по този ред.
Въззивният съд намира,че отправената от страна на защитата , в
условията на алтернативност, претенция за „прекомерност“ на наложеното, на
основание чл.78а НК, на подсъдимия К. наказание „глоба“ се явява
необоснована,поради което направеното искане за намаляване на нейния
размер следва да бъде отклонено. Така отмереното от районния съд наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева се явява обосновано от начина на
осъществяване на инкриминираното деяние, което се отличава с известна
продължителност, чрез проявени от К. последователност и упоритост, с
няколко разнообразни по съдържание непристойни прояви. Всички тези
обстоятелства правилно са били ценени от първоинстанционния съд като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предвид
изтъкнатите по-горе отегчаващи отговорността на К. обстоятелства, именно
тази определена от районния съд степен на държавна репресия би се явила
годна да постигне целите си в пълнота, както в специалния си аспект спрямо
подсъдимия, така и в генералния си такъв, насочен към другите членове на
обществото. В този смисъл претенцията на защитника на подсъдимия за
определяне на наказание „глоба“ в по-малък размер е лишена от всякакво
основание /фактическо и правно/. В конкретния случай, първоинстанционния
съд е съобразил и имущественото състояние на подсъдимия К. при определяне
размера на наложеното му наказание „глоба“, като го е фиксирал на сумата от
2000 лева, която е под средния размер на пределите посочени в разпоредбата
на чл.78а,ал.1 НК.
7
Наред с така наложеното на подсъдимия К. административно наказание
„глоба“, районния съд на основание чл.78а,ал.4;вр.чл.325,ал.3 НК, му е
определил и наказание по чл.37,ал.1,т.7 НК- „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 година. Въззивният съд споделя становището на първия
съд,че кумулативното налагане и на такова наказание спрямо К. е необходимо,
за да бъде гарантирано постигане на търсения от законодателя поправителен и
възпитателен ефект, тъй като инкриминираното поведение на подсъдимия е
увредило не само установения правен ред и общественото спокойствие, но е
засегнало и обществените отношения, установени за гарантиране сигурността
на транспорта. Наред с това въззивния съд отчита и обстоятелството,че по
делото липсват доказателства /данни/ за осъществени от К. предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата,за които същия да е бил
санкциониран по съответния ред и които да характеризират същия като
недисциплиниран водач на моторно превозно средство и като лице с
утвърдени противоправни навици при упражняване на тази правно
регламентирана дейност, за да намери, че размера на определеното му от
районния съд наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е
прекомерен, поради което следва да бъде намален на 6/шест/ месеца.
Законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.53,ал.1,б.А НК, районния
съд е постановил притежавания от подсъдимия К. пистолет /огнестрелно
оръжие/ „Глок- 17 ГЕН 5“, с фабр.№ ВКАК010 и боеприпасите към него, да
бъдат отнети в полза на държавата, тъй като К. си е послужил с тях при
извършване на умишленото престъпление по чл.325 НК, за което е признат за
виновен.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК
районният съд е осъдил подсъдимия В. К. да заплати и направените по делото
разноски в размер на 350,68 лева.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат
поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение,от 07.04.2025г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 129 състав по НОХД 2126/2025г., в частта относно
наложеното на В. О. К. наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 1/една/ година, наред с определеното му с
решението административно наказание „глоба“, за извършено престъпление
по чл.325,ал.3;вр.ал.1 НК , като НАМАЛЯВА наказанието „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ до срок от 6/шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9