РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, първи въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 470 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 10/28.02.2020 г., постановено по гр. д.
№ 558/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, са отхвърлени предявените от „К.И.“ ООД срещу
А.Й.Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 1300.00 лв., главница, на основание сключен
договор за потребителски кредит „Е.“ № ….. от ………… г.; сумата
от 234.00 лв. - договорна лихва върху за периода
от 15.11.2017 г. до 19.03.2018 г.; сумата от 962.00 лв. - такса „Г.“ за
периода от 15.11.2017 г. до 19.03.2018 г.; сумата от 9. 65 лв. - лихва за забава за
периода от 16.12.2017 г. до 19.03.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
217/ 2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп.
Решението на районния съд е обжалвано от ищеца с
доводи за необоснованост, тъй като от събраните по делото доказателства се
установявало възникването на валидно облигационно отношение между страните по
договор за кредит при установено авторство на документите, установяващи
сключването му, както и с доводи за материална незаконосъобразност. Искането е
за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на нов акт по съществото на
спора, с който предявените искове да бъдат уважени.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, като поддържа, че при постановяване на
обжалваното решение районният съд не е допуснал нарушения на процесуалния и
материалния закон.
Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество, е основателна
отчасти.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна.
По
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "К. И." ООД, ЕИК: ………, е образувано ч. гр. д. № 217/2018 г. на Районен съд – гр. Пирдоп, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът А.Й.Д. да заплати на заявителя
сумите: 1 300. 00 лв. – главница; договорна лихва в размер на 234. 00 лв. за
периода 15.11.2017 г. до 20.03.2018 г., 962. 00
лв. – такса „гарант“ за периода 15.11.2017 г.
до 20.03.2018 г., 9. 65 лв. - лихва за забава
за периода 16.12.2017 г. до 20.03.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 23.03.2018 г. до
окончателното изплащане, както и разноските в заповедното
производство. Длъжникът е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Районният съд е
указал на заявителя да предяви в едномесечен срок от уведомяването иск за
установяване на вземането, като исковете са предявени в срок.
По
делото са представени от ищеца-въззивник на електронен носител след искане
на ответника, както и в заверен препис заявка №
….. от клиент № ….. – А.Й.Д., за
продукт „Е.“, заявен на 15.11.2017 г. в 13:44:54 часа. В заявката е посочено, че заявителят иска кредит в размер 1 300. 00 лв.,
посочена е сума за връщане 2 730. 00 лв., отбелязано е, че иска гаранция, както и че договорът е видян на 15.11.2017 г.
в 13:56:38 часа. В
заявката са посочени ЕГН на кредитополучателя, трите имена, e-mail, номер
на лична карта, дата и място на издаването й, мобилен телефон за контакт, още
един телефонен номер, настоящ адрес за контакт на кредитополучателя, роднина за
контакт – посочени са имената Е. Д., майка на ответника, телефонният й номер,
постоянният адрес на кредитополучателя – гр. К., ул. „М. Ц.“ № ., който съвпада с този, отразен в
справката, изготвена служебно от съда по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за
реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до
Национална база данни „Население”.
По делото е представен договор за
потребителски кредит "Е." от ……… г., сключен между
"К. И." ООД като кредитодател и ответника като
кредитополучател, който
не носи поспис на нито една от страните. В договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че е получил
стандартен европейски формуляр, както и ОУ по договора за кредит и се съгласява
с тях. Уговорен е размерът на кредита – 1 300. 00 лв.,
срок за погасяване 12 месеца, т. е. до 15.11.2018 г., годишния лихвен процент - 36% и ГПР - 49. 7%. В приложение 1 към
договора е погасителният план към договора с падежите за плащане, както и дължимата вноска,
включваща главница, лихва и такса "гарант". Представени са общи
условия (ОУ) на "К. И."ООД.
По делото е представен сключен между "К. И."ООД и "Б. К."ООД договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити
от 25.10.2014 г., с който дружеството – гарант "Б. К."ООД се е съгласило да гарантира вземания на кредитодателя
по отпуснати потребителски кредити, ако тази опция е избрана от съответния
кредитополучател.
По делото е представена разписка за извършено
плащане от 15.11.2017 г., неподписана, с наредител "К. И." и получател А.Й.Д..
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, изготвено от вещото лице М. Л., неоспорено от страните, което
съдът като компетентно изготвено кредитира изцяло, се установяват следните
факти: че от името на „К. И.“ ООД /наредител/
на 15.11.2017 г. е извършено плащане чрез платежна система EasyPay по договор № …../……… г.
сумата от 1 300.00 лева на А.Й.Д. /получател/, че счетоводството на ищеца е
водено редовно, че по процесния договор за кредит
осчетоводени като задължение на ответника са претендираните
суми по процесния договор за кредит – 1300.00 лева за
главница, 234.00 лева за договорна лихва от 15.11.2017 г. до 19.03.2018 г.,
962.00 лева за договорна такса „гарант“ от 15.11.2017 г. до 19.03.2018 г., 9.65
лева за законна лихва за забава от 16.12.2017 г. до 19.03.2018 г.,
че кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита.
Въззивникът-ищец основава твърдението си
за постигнато между страните съгласие за сключване на договор за потребителски
кредит на подадена от длъжника заявка по интернет, на електронния адрес на ищцовото
дружество www. creditins. bg, чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от финансовата институция, в резултат на която след
потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността на заявителя,
както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в размер на 1300 лева,
същият бил отпуснат и получен от ответника на каса на партньорски офис на
"И." АД срещу лична карта.
Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние, т. е. не е
необходимо едновременното им физическо присъствие (арг.
чл. 6 вр. пар. 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по e-mail и други.
Съгласно
чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за
доказване на преддоговорната информация и изявления
се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.).
Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията,
като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното
изявление (чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла
на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) 910/2014 г. "електронен документ" означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За
"електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. се считат
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва.
В чл. 4. 1 от представените Общи условия,
приложими към договора, и достъпни на електронната
страница на дружеството, е посочено, че чрез обявената на сайта на "К. И." ООД информация кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, като се
информира за размера на дължимите от него лихви, и чрез приложената в сайта на кредитодателя регистрационна форма изпраща заявка за
избрания вид услуга. Съгласно чл. 2. 2. от ОУ преддоговорната
информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че със заявка № 72162, подадена на 15.11.2017 г. в 13:44:54 ч., потвърдена в 13:45:52 ч., ответникът Д. е кандидатствала за отпускане на заем в размер на 1 300 лв., продукт "Е.", сума за връщане 2 730. 00 лв., избран метод за
плащане "И." и с поискана
банкова гаранция. Отпускането на кредита е одобрено на 15.11.2017 г.
в 13:53:59 часа. В заявката е попълнена информация, която логически е свързана
единствено с ответника –три имена, ЕГН, номер на лична карта и мобилен телефон,
месторабота, доходи, както и настоящ адрес, който съвпада с адреса му на
призоваване и с постоянния му адрес. В подадената заявка е налице препратка към
стандартен европейски формуляр и към договора, за който е отбелязано, че е
видян от потребителя на 15.11.2017 г. в 12:56:58 ч., и договорът е със статус "подписан". С представения
договор за потребителски кредит "Е." № ….. от ……… г. и приложение 1 към него въззивникът като кредитодател се
задължава да предостави заем в размер на 1300 лв., който заемателят се задължава да върне, заедно с лихва и такса
"Гарант" на равни месечни вноски в срок от 12 месеца
с падеж 15 число
на съответния месец. Уговорен е годишен процент
на разходите 49. 70 % и лихвен процент 36 %.
С
Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ВКС, IV ГО, е прието, че
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК, той се представя
по делото именно върху такъв носител като препис, заверен от страната. Ако другата
страна не поиска представяне на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. В случая такова искане е направено от ответната страна, съдът е уважил същото и ищецът е
представил на електронен носител (л. 102) електронните документи, чиято
автентичност ответникът е оспорил с възражението, че тези изявления не изхождат
от него.
Ответникът, действащ чрез особен представител, е
оспорил автентичността на документите, създадени като изхождащи от
кредитополучателя, с възражението, че изявленията, обективирани
в тях, не изхождат от него. Въззивният съд намира
това възражение да неоснователно по следните съображения. Както бе посочено по-горе, по смисъла на чл.
3, вр. чл. 2, чл. 4 от ЗЕДЕП електронен
документ е словесно изявление, представено в цифрова форма за преобразуване и
разчитане, чийто автор е физическото лице, извършило изявлението. Установена е
практика на ВКС, съгласно която кореспонденцията, разменяна между страните по
електронен път - е-mail съобщения - съставлява
електронно изявление, респ. електронен документ, ползващ се и без електронен
подпис с доказателствена сила по смисъла на чл. 184 ГПК, вр. ЗЕДЕП, като авторството на такова изявление
не е установимо само при наличие на електронен подпис
(в този смисъл е определение № 94 от 15.02.2012 г. по т. д. № 922/2011 г., Т.
К, II ТО на ВКС). На електронните документи е придадена сила на писмени
документи - в този смисъл е чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП. В случаите, в които същите
не са подписани с усъвършенстван електронен подпис (чл. 13, ал.2 от ЗЕДЕП), но
е налице електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство, съответното изявление също се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал.1 ЗЕДЕП. Съгласно посоченото
по-горе решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., Г. К., IV ГО на
ВКС, макар законът да придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, може
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Ако се
касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл. 180 ГПК). Адресат на електронното изявление може да бъде лице,
за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се счита, че е
длъжно да получава електронни изявления, или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма. В случая от приложената електронна
кореспонденция, разписката за получена сума, заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, установяващо плащане от ищеца в полза на
ответника, регистрацията на електронните адреси, ползването им в отношенията
между страните и във връзка с търговската дейност на ищеца, може да се направи
обоснован извод, че двете страни очевидно са се съгласили да получават
изявления в електронна форма по смисъла на чл. 5 от ЗЕДЕП. Електронните
съобщения са изпращани/получавани от/на електронни адерси,
регистрирани в сътоветните мейл-сървъри,
като са видни адресите, от които и до които са процесните
електронни писма, дата и час на получаване. Няма данни така разменената
електронна кореспонденция да е манипулирана, нито съдържанието й е било
изменяно впоследствие. Тъй като съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП електронният
документ се приравнява на писмения, релевантен за преценка на последиците от
изявлението е моментът на получаването на документа. Това става с получаването
на пощата - т.е. с постъпването й в посочената от адресата информационна
система, тъй като връчването на писмени изявления следва да намери приложение и
относно електронните документи - в този смисъл е решение № 303 от 07.10.2013 г.
по гр. д. № 3715/2013 г., ІV ГО на ВКС. Писмата са възпроизведени на хартиен
носител и са представени като преписи, заверени от ищеца, съгласно чл. 184 от ГПК. При тези фактически данни съдът приема, че е налице надлежно разменена
електронна кореспонденция между страниге, като същата
свидетелства за изявленията, съдържащи се в тях и отразява действителното
фактическо положение в отношенията между тях.
По
делото е доказано въз
основа заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, изпълнението на основното задължение на въззивника
реално да предостави заемната парична сума.
Въззивникът претендира и заплащане на
сумата, представляваща такса "гарант" по чл. 4 от договора и приложение № 1 към същия. Съгласно
чл. 8. 1 от Общите условия с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на
всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя
към кредитополучателя до три дни след одобрение на кредита последният следва да
представи оригинал на банкова гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по
кредита сума, което е задължително условие за отпускане на кредита. Ако такава
гаранция не бъде представена, кредитодателят може да
предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните
дружество гарант, като в този случай кредитодателят
се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от
кредитополучателя дружество гарант. В чл. 4 от договора е указано, че кредитополучателят е избрал кредитодателят
да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските по кредита, за
което се е съгласил да заплати на кредитодателя и
такса "гарант", разсрочена към месечните му вноски, като не се
посочва кое е дружеството гарант.
Въззивният съд при
тълкуване на чл. 4 от договора във връзка с чл. 8 от ОУ
намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса
"гарант" заобикаля закона – чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и противоречи на добрите нрави,
доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза, извън
естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни
функции. В случая таксата "гарант", посочена като глобална сума 962 лв., се кумулира към погасителните вноски, което води до скрито
оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на
търговеца за сметка на потребителя.
С оглед
изложеното, предвид нищожността на чл. 4 от процесния
договор, липсва основание за заплащане на такса "гарант".
Следователно
ответникът дължи на ищеца главницата в размер на 1 300 лв. по договора за потребителски кредит от 15.11.2017
г., лихва
за забава върху нея в размер на 9, 65 лв. за
периода 16.12.2017 г. до 19.03.2018 г., както и възнаградителна лихва в размер на 234 лева за периода
15.11.2017 г. – 19.03.2018 г., ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на задължението, считано от 23.03.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 217/2018 по
описа на РС - гр.
Пирдоп. В останалата част искът е неоснователен.
Предвид гореизложеното решението в обжалваната
част следва да бъде частично отменено и постановено ново съобразно изложените
мотиви.
С оглед изхода на делото на въззивника следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер
на 234. 17 лева, за първоинстанционното
производство - 697. 46
лева, както 338.84 лева - за въззивното
производство.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10/28.02.2020 г., постановено по гр. д. №
558/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, В
ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от „К. И.“ ООД срещу А.Й.Д. искове с правно основание
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1300.00 лв., главница, на
основание сключен договор за потребителски
кредит „Е.“ № ….. от ……….. г.; сумата от 234.00 лв. - договорна
лихва върху главницата за
периода от 15.11.2017 г. до 19.03.2018 г.; сумата от 9. 65 лв. - лихва за забава върху главницата за
периода от 16.12.2017 г. до 19.03.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
217/ 2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп, И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от „К. И.“ ООД срещу А.Й.Д.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че А.Й.Д. дължи
на „К. И.“ ООД следните суми: сумата от 1300.00 лв., главница по договор
за потребителски кредит „Е.“ № ….. от
……….. г.; сумата от 234.00 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от
15.11.2017 г. до 19.03.2018 г.; сумата от 9. 65 лв. - лихва за забава върху главницата за
периода от 16.12.2017 г. до 19.03.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на дълга, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 217/ 2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Пирдоп.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А.Й.Д., ЕГН: **********, да заплати на „К. И.“ ООД, ЕИК: ………, разноски в заповедното производство в размер на 234. 17 лева, разноски в първоинстанционното
производство - 697. 46 лева,
както 338.84 лева– разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.