№ 2817
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100505322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 19697 от 29.11.2023 г., постановено по гр. д. № 15747/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 162-и състав, Н. Н. Н. е осъден да заплати на Н. Р. Р. на
основание чл. 45 ЗЗД сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева) – главница, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на разпространение на обидни
и клеветнически твърдения във фейсбук профила на ответника в публикации от 20.02.2022
г., 18.22 часа и от 21.02.2022 г., 12.42 часа, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на деликта – 22.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като предявеният
иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер от
12 000 лв.
С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Н. Н. е осъден да
заплати на Н. Р. Р. сумата в размер на 490 лв., представляваща сторените в настоящото
производство разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете и след намаляване на размера на адвокатския
хонорар.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Р. Р. е осъден да заплати на
Н. Н. Н. сумата в размер на 1 110 лв., представляваща сторените в настоящото производство
разноски от ответника за заплащане на адвокатски хонорар, съразмерно с отхвърлената част
от исковете и след намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявеният иск, е
депозирана въззивна жалба от ответника Н. Н., чрез адв. Ю. Т., в която са изложени
оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния
закон и необоснованост на изводите. Противопоставя се на извода на първоинстанционния
съд, че изнесеният от ответника факт, че ищецът Н. Р. е „проруски настроен в
професионалната си дейност“ и „като пилот защитава чужди (руски) интереси“, е
позорен, тъй като съдът не е посочил конкретно и не е цитирал изрично израза, който счита,
че съдържа позорен факт. Поддържа, че процесните изрази не касаят ищеца персонално и
1
поради това не могат да бъдат квалифицирани като клеветнически. Твърди, че изразите:
„вчера ген. Н. Р.…за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска
да завлече България в орбитата на Путин“ и „пред очите ни работят за откъсването на
България от евроатлантическия съюз“ са по отношение на неопределен кръг субекти и
нито един не е адресиран до Н. Р., поради което и доколкото името му не е споменато, то не
може да бъде опорочено. В тази връзка твърди, че изразите „ясно виждаме проруските
лобисти на Путин в България“, „бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от
евроатлантическия си път и върната на властовата територия на Русия“; „поставя в
зависимост НАТО-вска България от Русия на Путин“; „забрави, че българската армия е
част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на
Путин към суверенния ни избор“ представляват обобщен коментар и лично мнение,
формирано от Н. Н., с което не клевети и не позори никое трето лице. Въззивникът счита, че
неправилно СРС е приел, че изразите нарушават баланса между основните права на защита
на доброто име и на свободно изразяване на мнение, тъй като надхвърлят допустимата
свобода на изразяване, тъй като цитираните изявления не осъществяват фактическия състав
на обидата или клеветата, а са в рамките на свободата на изразяване. Твърди, че
първоинстанционният съд макар и да е приел, че само една част от процесните изрази са
обидни, е определил обезщетение за всички цитирани думи и изрази, без да ги анализира.
Акцентира върху това, че Н. Р., предвид длъжността, която заема, следва да проявява по-
голяма степен на толерантност, доколкото лицата, които са държавни органи, обществени
фигури и държавни служители, съзнателно и неизбежно излагат на близко наблюдение всяка
своя дума и всяко свое действие. По отношение на претърпените неимуществени вреди
излага съображения, че ищецът изобщо не е търпял такива предвид липсата на обидни и
клеветнически твърдения. Сочи, че съдът е игнорирал доводите, изложени в отговора на
исковата молба касателно липсата на причинна връзка между процесните публикации и
твърдените неимуществени вреди. В тази връзка твърди, че ищецът не е претърпял
неимуществени вреди от процесните публикации, а от други събития в живота по това
време и в частност - други изнесени материали по негов адрес. Навежда оплаквания по
достоверността на свидетелските показания. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение в осъдителната му част и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
в законоустановения срок, от ответника Н. Н., чрез адв. Ю. Т., с надлежно учредена
представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване,
поради което въззивната жалба е допустима.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника Н. Р. Р., чрез
адв. М. В., срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната от ищеца
част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че от
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил силно повлиян от
противоправните публикации, което оправдава определянето на претендирания от ищеца
размер на вредите в размер на 12 000 лева. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да уважи предявения иск за разликата до 12 000 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в
който е изложено становище за нейната неоснователност и се отправя искане към съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Въззивната жалба на ищеца е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, в законоустановения срок, от ищеца Н. Р., чрез адв. М. В., с надлежно учредена
представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване,
поради което въззивната жалба е допустима.
Постъпила е и частна жалба от ищеца Н. Р., чрез адв. М. В., срещу Определение №
14063 от 01.04.2024 г., постановено по гр. д. № 15747/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 162-и състав, с което е оставена без уважение молбата на Н. Р. за изменение на Решение
№ 19697 от 29.11.2023 г., постановено по гр. д. № 15747/2022 г. по описа на Софийски
2
районен съд, 162-и състав, в частта за разноските.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното по реда
на чл. 248 ГПК определение, като жалбоподателят твърди, че фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия обосновават размера на платеното
в размер от 4 800 лева адвокатско възнаграждение. Моли съда да отмени определението.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който е
изложено становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, като е платена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:
Възникването на предявеното притезателно право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание,
е предпоставено от осъществяване в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез
действие или бездействие), 2. противоправност (несъответствие между предписаното от
уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от
дееца), 3. причиняване на неимуществени вреди, 4. причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противоправно
поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на
имуществената отговорност се презумира - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Между страните в настоящото производство не е спорно, че ответникът е публикувал
във Фейсбук страницата си публикации с посоченото в исковата молба съдържание, чийто
автор е ответникът – Н. Н., като достъпът до публикациите е публичен.
В исковата молба ищецът твърди, че публикациите съдържат обиди – „изключително
арогантен, окачествяване като национален предател, който служи на чужди (руски)
интереси, а не на българските, поставя под съмнение „офицерската чест и интегритет на
бригаден генерал Р.“, „хибридните генерали, привидно с натовска принадлежност, яростно
обслужват интересите на Кремъл“, „хибридната…пропутинска реторика“, „кремълски
плам“, „хибридна военна хунта“, „предателско и арогантно поведение“, с което
„безпардонно“ се е проявил „като служител на Кремъл“, както и клеветнически твърдения
– „вчера ген. Н. Р. за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.-Я. иска
да завлече България в орбитата на Путин“; „пред очите ни работят за откъсването на
България от евтоатлантическия съюз“; „ясно виждаме проруските лобисти на Путин в
България“; „бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия
си път и върната във властовата територия на Русия“; „поставя в зависимост НАТО-вска
България от Русия на Путин“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава
свободна и независима България, въпреки претенциите на Путин към суверенния ни избор“.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 146 НК, обида е налице, когато някой
каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие. Обидата може да се осъществи както писмено, така и устно, като е необходимо
да бъде възприета от пострадалия. Според трайната съдебна практика възприемането на
обидата от пострадалия е осъществено и когато засегнатото лице е видяло или прочело
обидните думи и изрази в средствата за масово осведомяване. За преценка на унизителния
характер на казаните думи и изрази следва да се съобразяват приетите в обществото
морални норми за нормално човешко общуване и те да се явяват неприлични, цинични или
вулгарни. Обидата не се свърза с факти и обстоятелства от обективната действителност,
поради което не подлежи на преценка обстоятелството дали казаното отговаря на
действителността и дали направената оценка е основателна.
Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу
някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде
направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява
3
критика на някого, и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно
годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са
неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към
някого, а мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка
на личности и събития.
При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги
достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на
оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и
противоправно поведение (Pedersen and Baadsgaard v. Denmark [GC], no. 49017/99, § 76,
ECHR 2004 XI; Jerusalem v. Austria, no. 26958/95, § 43, ECHR 2001-II и Решение № 369/2015
г. по гр. д. 2 098/2015 г. IV Г. О. на ВКС). Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да
подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо
засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и
твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е
невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали
съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.
Съобразно стандартите, наложени с решенията на Европейския съд по правата на
човека, публичните личности следва да се ползват от по-занижена защита на репутацията си.
Този принцип намира отражение в правото да се изразява по-свободно мнение спрямо такива
лица, в сравнение с установените за останалите членове на обществото допустими предели.
Многократно ЕСПЧ е имал възможност да се произнесе, че ограниченията на свободата на
словото трябва да се тълкуват стеснително и да бъдат необходими в едно демократично
общество. Политикът неизбежно и съзнателно се подлага на щателно наблюдение на всяка
своя дума и действие, както от страна на журналистите, така и от страна на обществото като
цяло, и трябва да показва по-висока степен на толерантност, особено когато сам прави
публични изявления, будещи критика. Той без съмнение има право репутацията му да бъде
защитена, дори когато не действа като частно лице, но изискванията към тази защита трябва
да бъдат съпоставени с интереса от открита дискусия по политически въпроси, тъй като
изключенията от свободата на словото следва да се тълкуват ограничително"/в този смисъл
пар. 29 от реш. Oberschlick v. Austria No. 2 и цитираната там практика, реш. Lingens v. Austria
и други/. Въпреки това чл. 10 ЕКЗПЧ дава възможност да се защити репутацията на всички
лица, включително тяхната, като свободата на свободно изразяване на мнение и свободата
на разпространение на информация не следва да се използва като средство за нанасяне на
обиди или клевети. Критиката трябва да бъде ограничена до границите, визирани в чл. 39,
ал. 2 от КРБ, а ако тя бъде прекрачена, съответните лица отговарят за причинените вреди.
Съгласно практиката на ЕСПЧ недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в
случай, че отправената към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в
нейната работа или касае аспекти от обществената дейност на съответното лице.
В контекста на изложеното дотук, и след внимателен прочит и анализ на двете
статии, настоящият съдебен състав приема за необоснован извода на СРС, че думите
„арогантен“ и „хибриден“ представляват обидни изрази. Въззивният съд намира, че думата
„арогантен“ е субективна оценка на ответника спрямо поведението на ищеца и доколкото
не надхвърля свободата на словото и не накърнява честта и достойнството на ищеца
(предвид това, че е и публична личност, която следва да търпи по-широки граници на
критика), тя не може да бъде квалифицирана като обидна. От своя страна, използваният
израз „хибриден“ е една метафора, с която ответникът си служи, за да изрази мнение и да
даде своята оценка и гледна точка по осъществяваната от ищеца дейност и ролята, която той
заема. Следователно и доколкото според чл. 39, ал. 1 КРБ всеки има право да изразява
мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или
по друг начин, съдът приема, че никой от изразите – „арогантен“ и „хибриден“, които
първоинстанционният съд е приел за обидни, не съдържат неприлични, вулгарни или
цинични думи – епитети или ругатни, поради което и в процесния случай те не следва да се
квалифицират като обидни.
4
По отношение оплакванията в жалбата, касаещи извършване на деликт чрез
клеветническо твърдение, следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав, при
правен анализ на всяка публикация съдът трябва да вземе за изходна точка установеното в
националното право престъпление "клевета" (чл. 147 НК), което предвижда кое поведение
при изнасяне на фактически твърдения е неправомерно. Съгласно систематичното тълкуване
на двете алинеи на чл. 147 НК, "клевета" е такова поведение на едно лице, при което се
разгласяват на поне един човек, различен от наклеветеното лице, твърдения за това, че едно
лице е извършило престъпление, или пък за факти, които по друг начин увреждат доброто
има на това лице, и тези факти не са верни (не съответстват на обективната действителност,
на това, което действително се е случило). Следователно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.
147 НК установява забрана за излагане на неистински твърдения за факти.
Трайно установено в практиката е разбирането, че разгласяването представлява
довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия, който
е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Приписване другиму на
извършено престъпление се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на
твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в
действителност не е извършил. И при двете изпълнителни деяния твърдението следва да е
ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно,
несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да
съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите
си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това
обстоятелствата следва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност на лицето, което ги изразява. В този смисъл оценките /мненията/ не подлежат на
проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната
действителност. Същите могат да ангажират отговорността на ответника, само ако
представляват обида (така - Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г. о. и Решение №
86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, II г. о.).
В конкретния случай, настоящият състав на съда намира, че при смислов анализ на
използвания в статията изрази „вчера ген. Н. Р.…за пореден път показа как проруското
генералско лоби на кръга Р.-Я. иска да завлече България в орбитата на Путин“ и „пред
очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“;„ясно
виждаме проруските лобисти на Путин в България“, „бъдещето на България е под заплаха
да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната на властовата територия на
Русия“; „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на Путин“; „забрави, че
българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки
претенциите на Путин към суверенния ни избор“ в контекста на цялото съдържание на
статията, не са клеветнически. С изказването си ответникът заклеймява позицията на ищеца
по отношение на актуална към момента на изказването политическа тема. Инкриминираните
от ищеца изрази представляват част от коментар на актуална политическа обстановка и
оценъчно съждение за позицията на ищеца и част от политическата класа в страната –
президента, министъра, (чрез използваната метафора „кръга Р.-Я.“) по отношение на
състоянието на българската военна авиация и закупуването на нови самолети.
Макар и да е остро и провокативно, изказването не надхвърля рамките на
политическата реторика по такава общественозначима тема, каквато е била темата с
модернизирането на военната авиация в България. Статията носи силно негативната оценка
на автора Н. Н. за личността на Н. Р., но е неконкретизирана и твърде обща. При анализ на
статията в нейната цялост, съдът намира, че изразите не са нито обидни, нито позорящи и
целящи да се увреди доброто име на ищеца. Противно на изложеното в исковата молба на
ищеца, написаното от ответника не внушава неправомерни, недостойни прояви,
включително престъпления, нито съдържа сведения за държавна измяна, шпионство и
нерегламентирани отношения и връзки с други държави. Оценката на автора на статията е
резултат от субективни процеси на мисловен анализ, тълкуване на информацията и лични
впечатления във връзка със служебното положение на ищеца, като посредством статията
5
ответникът прави разбор на дейността на лицето, заемащо ръководна длъжност в авиацията
и излага собственото си разбиране за ролята на ищеца при упражняването на неговата
длъжност. Негативното внушение по отношение на личността на ищеца като човек, чиято
позиция се разминава с водената от държавата политика, не е направено в недопустима
форма, нито може да се приеме, че е направено самоцелно, за да се увреди ищецът.
Тълкувайки използваните в публикациите от ответника думи и изрази в тяхната
цялост, съдът намира, че същите не изнасят конкретни факти, които да описват едно или
повече опозоряващи личността на пострадалия поведения. Напротив, инкриминираните от
ищеца като клеветнически изрази представляват изразно средство, посредством което се
подчертава негативната оценка на ответника за Н. Р. като ръководител на военната авиация.
Реакцията на Н. Н. макар да носи негативен заряд, представлява мнение, ненакърняващо
честта и доброто име на Н. Р., тъй като изказването му е конституционно гарантирано право,
без значение дали предизвиква афект у ищеца.
Необходимо е да бъде отбелязано, че при извършваната преценка за наличието на
противоправно поведение, изразяващо се в обидни или клеветнически изказвания по адрес
на ищеца, и формираните по-горните съждения, настоящият състав съобразява
обстоятелството, че страните в настоящото производство са политически и обществени
фигури, които към момента на въпросните изказвания заемат разнопосочна позиция по
политически въпрос. Ищецът в качеството си на бригаден генерал и ръководител на
авиобаза, представлява публична личност и отрицателните оценки и критики за работата му,
доколкото не нарушават правилата на нормално общуване и не съдържат груби, вулгарни
изрази, не могат да бъдат квалифицирани като противоправни. Публичните личности са
приели доброволно една публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика
поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този
начин ги контролират в интерес на обществото, което предполага да са в и по-голяма степен
настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно
и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти,
на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока
степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по - висока
степен от частните лица, включително чрез използване на различни художествени езикови и
изразни похвати. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република
България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси баланса между правото на свободно
изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест,
достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко конкретното
изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това,
дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като
границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на
обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол
и политическия дебат.
В контекста на изложеното съдът намира, че процесната публикация има изцяло
политически характер и представлява критика срещу недопустимо според автора на
публикацията политическо мнение, направено от ищеца, като с тази публикация Н. Н.
повдига пред обществото темата за закупуването на нови самолети за българската военна
авиация и акцентира върху позицията на част от политическата класа по тази тема. Макар и
посочените в исковата молба изрази да носят негативен смисъл, те не се използват
целенасочено за накърняване на правата и доброто име на ищеца, а са част от политическата
риторика, когато се критикуват изказвания или поведение на обществена фигура. Те
представляват мисловно отражение на личната позиция на ответника по обществена тема.
Следователно не са превишени ограниченията по чл. 39, ал. 2 от Конституцията на
Република България на правото да се изразява мнение.
Гореизложеното мотивира въззивния съд да приеме, че не е осъществен от обективна
страна фактическия състав, визиран в чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорността на ответника Н. Н.
/автор на процесната статия/ не може да бъде ангажирана, поради което предявения срещу
него иск следва да бъде отхвърлен.
При съобразяване на изложеното съдът намира, че решението, в частта, с която е
частично уважен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде отменено.
6
Следователно решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск по чл. 45 ЗЗД. На ответника следва да бъдат присъдени още 370 лева
разноски за производството пред Софийски районен съд.
Доколкото в хода на настоящото производство съдът разрешава по същество
материалноправния спор, като се произнася включително и по отношение на дължимите от
страните разноски за производството пред СРС и СГС, то е безпредметно разглеждането на
депозираната от въззивника - ищец частна жалба срещу Определение № 14063 от 01.04.2024
г., постановено по гр. д. № 15747/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 162-и състав,
поради което и същата следва да се остави без разглеждане.
По разноските:
При този изход на спора въззивникът ищец следва да бъде осъден да заплати на
въззивника ответник сумата от 924 лева, от които 864 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2023 г., както и 60
лева - заплатена държавна такса за производството пред СГС.
На ответника следва да бъдат присъдени още 370 лева разноски за производството
пред Софийски районен съд.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационното обжалване по
правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 19697 от 29.11.2023 г., постановено по гр. д. № 15747/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, 162-и състав, в частта, с която Н. Н. Н., ЕГН
********** е осъден да заплати на Н. Р. Р., ЕГН ********** на основание чл. 45 ЗЗД в
размер от 3000 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на разпространение на обидни и клеветнически твърдения във фейсбук
профила на ответника в публикации от 20.02.2022 г., 18.22 часа и от 21.02.2022 г., 12.42 часа,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта – 22.02.2022 г., както и в
частта, с която Н. Н. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на Н. Р. Р., ЕГН **********
сумата от 490 лева – разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение
в производството пред Софийски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. Р., ЕГН ********** срещу Н. Н. Н., ЕГН
********** осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000
лева главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на разпространение на обидни и клеветнически твърдения във фейсбук профила на
ответника в публикации от 20.02.2022 г., 18.22 часа и от 21.02.2022 г., 12.42 часа, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на деликта – 22.02.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19697 от 29.11.2023 г., постановено по гр. д. №
15747/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 162-и състав, в останалата обжалвана
част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от ищеца Н. Р., чрез адв. М. В., срещу
Определение № 14063 от 01.04.2024 г., постановено по гр. д. № 15747/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 162-и състав, с което е оставена без уважение молбата на Н. Р. за
изменение на Решение № 19697 от 29.11.2023 г., постановено по гр. д. № 15747/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 162-и състав, в частта за разноските.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК Н. Р. Р., ЕГН ********** да
заплати на Н. Н. Н., ЕГН ********** сумата от 370 лева – разноски в производството пред
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК Н. Р. Р., ЕГН ********** да
заплати на Н. Н. Н., ЕГН ********** сумата от 924 лева – разноски в производството пред
Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
7
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8