№ 1083
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело
№ 20221110106798 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Н. срещу „фирма“ АД, с която
са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с
искане да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 2
500 лв. – главница по издадена кредитна карта VISA с титуляр на разплащателната сметка
Г.Б.Н.; 1 087.15 лв. – лихви. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че през м. февруари 2022 г. е получила адресирано до наследодателя й
Г.Б.Н., чийто единствен наследник се явява тя, писмо, от което установила, че ответникът
претендира сума в общ размер на 3 587.15 лв. във връзка с издадена кредитна карта, като
изисква заплащането на минимална вноска от 2 592.09 лв. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, като счита, че приложима е 3-годишната давност,
защото при издаване и ползване на кредитна карта е налице периодично отпускане и
погасяване на определен кредитен лимит, т.е. касае се за периодични плащания. Счита, че
писмото не представлява надлежно изявление на банката за обявяване на задълженията по
договора за предсрочно изискуеми, а те отдавна са станали предсрочно изискуеми – още
преди изтичането валидността на кредитната карта през м. 06.2018 г., като от този момент до
датата на подаване на исковата молба погасителната давност е изтекла.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че между него и
наследодателя на ищцата – Г.Б.Н., е сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка № ****/17.11.2007 г. и Анекс от 09.01.2012 г. към него, като банката
му предоставила кредит в размер на 2 500 лв. Излага, че предоставеният банков кредит –
овърдрафт е изцяло усвоен по банковата сметка на кредитополучателя, като е многократно
усвояван в периода от 18.09.2008 г. до 03.06.2018 г. и погасяван в периода от 08.10.2008 г.
до 13.10.2020 г. Излага, че кредитът е в просрочие, считано от 06.08.2020 г., като към
08.06.2022 г. просрочието е общо 672 дни. Оспорва твърденията на ищцата, че ответникът е
изпращал посоченото в исковата молба писмо, с което е поканил кредитополучателя да
заплати минимална вноска от 2 592.09 лв. Оспорва кредитът да е обявен за предсрочно
изискуем или да е станал такъв автоматично. Счита, че приложима е 5-годишната
погасителна давност, като за неин начален момент следва да се приеме крайният срок за
1
връщане на целия кредит /последният падеж по погасителния план/. Сочи, че в случая
давността не е започнала да тече, тъй като срокът на договора се подновява автоматично по
силата на т. 36 и сл. от Общите условия, кредитът не е падежирал и не е обявен за
предсрочно изискуем. При условията на евентуалност навежда, че давността е започнала да
тече от 06.08.2020 г., когато кредитополучателят е изпаднал в забава, и независимо коя
давност се прилага, тя не е изтекла към датата на подаване на исковата молба. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа страна следното:
С Определение № 19700/04.08.2022 г. е обявено за безспорно, че между ответника и
наследодателя на ищцата – Г.Б.Н., е сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка № ****/17.11.2007 г. с кредитен лимит от 2 500 лв., който е изцяло
усвоен. Съгласно чл. 9 от договора към него са приложими Общите условия на „фирма“ АД
за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и
Visa. Страните не спорят, че се касае за Общите условия на л. 38-40.
Съгласно чл. 1 от договора по искане на титуляра банката приема да открие и води на
негово име картова разплащателна сметка с IBAN ******** и да издаде към нея на негово
име и/или на други посочени от него оправомощени държатели револвираща/и
международна/и кредитна/и карти/и с чип Visa Classic, а според чл. 2 банката предоставя на
титуляра банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 2 000 лв.,
който може да бъде усвояван с ползване на всяка от картите, издадени към картовата му
разплащателна сметка. Според т. 13 от Общите условия разрешеният овърдрафт може да се
ползва само по картовата разплащателна сметка с използване на всяка от издадените карти.
В чл. 3 е уговорен срок за ползване на овърдрафта до 17.11.2009 г., както и че той се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия, а съгласно
т. 36.1. от Общите условия срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично
всеки път за нов 1-годишен срок, при условие че титулярът не е уведомил банката за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при
условие че банката не е уведомила титуляра за прекратяване на договора най-малко 30 дни
преди изтичане на текущия срок.
Съгласно чл. 4 от договора титулярът се задължава да погасява предоставения
овърдрафт в срокове и по начина, договорени в Общите условия. В чл. 6 е уговорено, че за
ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен период до 45 дни, като ако до датата на
падежа погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано
до края на последния отчетен период, не се начислява лихва върху дебитното салдо, а според
чл. 7 при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо,
формирано до края на последния отчетен период, той заплаща на банката след изтичане на
първите 3 отчетни периода годишен лихвен процент в размер на 16 % – за извършване на
безналични плащания на ПОС терминал, и 18 % – за всички останали трансакции. Съгласно
т. 18 от Общите условия титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия
работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна
вноска, посочена в извлечението, като неполучаването на извлечението не го освобождава
от задължение да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска. В чл. 8 от
договора е уговорено, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на
разрешения кредит лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент с надбавка от 12 %.
Съгласно т. 1, б. „ж“ от Общите условия „отчетен период“ е всеки период от срока на
действие на договора, считано от 20-о число на всеки месец до 19-о число на следващия
2
месец, за който банката издава на титуляра отчет по сметка. Според т. 1, б. „з“ от Общите
условия „падеж“ е датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по
сметката или минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-о
число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. В
т. 1, б. „к“ от Общите условия „минимална погасителна вноска“ е опредЕ. като сума, която
титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до
датата на падежа, и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден
от отчетния период, но не по-малко от 10 лв., или целия размер на усвоения кредитен лимит,
ако е по-малък от 10 лв.
Съгласно т. 25 от Общите условия, ако в дадения от банката срок титулярът не погаси
всички свои изискуеми задължения, банката има право да деактивира картата, да обяви
всичките му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно
договорните си отношения с титуляра и оправомощените държатели на всички издадени към
сметката допълнителни карти, а в т. 28, б. „а“ от Общите условия е уговорено, че банката
има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до титуляра за срок, определен от банката, в случай че титулярът не извърши
което и да е плащане по договора и тези Общи условия повече от 5 работни дни след датата,
на която плащането е станало изискуемо.
С Анекс от 09.01.2012 г. към договора е увеличен кредитният лимит /овърдрафт/ на
сумата от 2 500 лв., като е уговорено, че след изтичане на отчетния период банката
осигурява на разположение на титуляра в писмена форма на дълготраен носител Извлечение
по картова сметка. Съгласно т. 4 от анекса при непогасяване на пълния размер на дебитното
салдо в срока и при условията на договора титулярът заплаща на банката годишна лихва в
размер на приложимия към датата на начисляването БЛПкк за български левове, който към
датата на сключване на анекса е в размер на 7.73 % годишно, увеличен с надбавка в размер
съгласно Тарифата за таксите и комисионните на „фирма“ АД, включваща Бюлетина за
лихвите, начислявани от банката по банковите сметки в национална и чуждестранна валута
към нея, заедно с всички техни изменения и допълнения към датата на прилагането им, като
лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за
действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата
система на банката до датата на погасяването. Към датата на подписване на анекса
годишната лихва, начислявана върху дебитното салдо по сметката, е в следните размери:
БЛПкк плюс надбавка от 10.91 пункта – за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС
трансакции; БЛПкк плюс надбавка от 12.71 пункта – за всички останали дебитни салда по
сметката. Съгласно т. 5 от анекса при непогасяване до датата на падежа на съответния
отчетен период, посочен в Извлечението по картова сметка, на минималната погасителна
вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит /неразрешен
овърдрафт/ независимо от причината за това титулярят заплаща на банката върху
непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на
текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в размери
съгласно действащата Тарифа и по реда, предвиден в Общите условия на банката, като към
датата на подписване на анекса годишната лихва за надвишение на текущия разполагаем
кредитен лимит /неразрешен овърдрафт/ в зависимост от вида на трансакцията е в размер на
лихвата по т. 4 плюс наказателна надбавка в размер на 10.2 пункта, а лихвата за просрочена
минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията е в размер на лихвата
по т. 4 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за
надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит.
Страните не спорят, че на кредитополучателя е издадена кредитна карта Visa, като от
документите на л. 30 – 34 и л. 36 се установява, че тя е била многократно преиздавана по
него искане. От писменото доказателство на л. 13 е видно, че последно издадената на Георги
Николов кредитна карта Visa е с № 4218742740155822 и със срок на валидност м. 06.2018 г.
3
От Извлечение по картова сметка с IBAN ***** за отчетния период от 20.12.2021 г. до
19.01.2022 г. се установява, че при ответника се водят задължения на Г.Б.Н. в общ размер на
3 587.15 лв., от които 2 500 лв. – главница, като се претендира сумата от 2 592.09 лв. –
минимална вноска с краен срок на погасяване до 07.02.2022 г. Представени са и Извлечения
по картовата сметка за последващи отчетни периоди, с които се претендират от
кредитополучателя още по-големи суми, като са представени и пощенските пликове, с които
тези документи са изпратени до него.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което ведно с
разясненията на вещото лице в открито заседание, съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Възражението на ищцата, че вещото лице е работило по
неподписани документи е неоснователно, след като не са представени доказателства,
опровергаващи отразените в предоставените му документи дати и размери на усвоявания и
погасявания по кредита и лица, които са ги извършили. От заключението се изяснява
следното: Усвояването на суми по картова разплащателна сметка с IBAN ********, открита
и водена във връзка с процесния договор, е извършено със 154 тегления и разплащания с
карта в периода от 18.09.2008 г. до 03.06.2018 г., когато е извършено теглене в брой на
сумата от 400 лв. на АТМ. Общо усвоените средства за този период са в размер на 28 733.23
лв., начислените такси за тегления, плащания и годишна поддръжка са общо 1 250.75 лв., а
начислените лихви /лихви по дебитни салда и наказателни лихви за надвишен лимит и
минимална погасителна вноска/ са в общ размер на 6 903.50 лв., като общата стойност на
дебитните обороти по сметката възлиза на 36 887.48 лв. Всички вноски по кредита са
извършени в периода от 08.10.2008 г. до 13.10.2020 г. и са в общ размер на 32 298.28 лв.,
като банката е сторнирала още 120.25 лв., поради което общият размер на кредитните
обороти по сметката е 32 418.53 лв. За погасяване на сумите по кредитната карта са
извършени 98 броя вноски на каса на банката, 19 броя прехвърляния на средства от друга
банкова сметка на лицето и 3 броя преводи от сметки на други лица, като от направените
вноски на каса 57 броя са извършени от Г.Б.Н., 37 броя – от Лилия Н. Н., 1 брой – от Д. Г.
Н., и 3 броя – от Б.Ц.И.. Последното погасяване е в размер на 24 лв. и е извършено на
13.10.2020 г. с основание превод между лични сметки, като няма записан наредител, поради
което вероятно се касае за автоматична операция. Предишното погасяване е извършено от
Б.Ц. Ищец на 05.06.2019 г. Видно е от приложението към експертизата, че последното
извършено лично от длъжника Г.Б.Н. погасяване е направено на 10.12.2018 г. с вноска на
каса в размер на 150 лв. Изяснява се, че размерът на непогасените задължения към датата на
подаване на исковата молба е 3 608.66 лв. Според вещото лице не може да се определи тази
сума какви видове вземания включва, защото банката не води отделна аналитичност за това
с коя сума какво от задължението се погасява – дали главници, лихви или други задължения.
От Удостоверението за наследниците на л. 8 е видно, че Г.Б.Н. е починал на 11.07.2019
г. и е оставил като наследници по закон дъщерите си Е. Г. Д. и Д. Г. Н., като на 16.07.2019 г.
първата е подала заявлението за отказ от наследството, вписан в особената книга на съда
под № 1170/19.07.2017 г. съгласно съдебното удостоверение на л. 9.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника задължения по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ****/17.11.2007 г., обективирани в
Извлечение по картова сметка с IBAN ***** за отчетния период от 20.12.2021 г. до
19.01.2022 г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК. В
4
конкретния случай ответникът се защитава по исковете чрез доказване съществуването на
отречените от ищцата негови вземания, като същевременно преди и в хода на исковото
производство адресира до нейния наследодател Извлечения по картова сметка, с които
претендира вземанията си по процесния договор. С оглед на това и доколкото ищцата е
единствен законен наследник на Г.Б.Н., за нея е налице правен интерес от отричане на
претендираните от ответника вземания. По изложените съображения съдът намира
предявените искове за допустими.
В случая ищцата не отрича материалноправните предпоставки за възникване на
вземанията, а единствено релевира възражение за изтекла погасителна давност. Предвид
това и след като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
последното усвояване на суми по кредитната карта е извършено преди смъртта на
кредитополучателя, като към този момент той е разполагал с валидна кредитна карта, съдът
намира, че възникването на вземания на банката за главница в размер на 2 500 лв. и за лихви
в размер на 1 087.15 лв. е доказано. Този извод не се променя от заявеното от вещото лице,
че поради липсата на отделна аналитичност не може да се определят отделните вземания в
рамките на общо непогасените задължения от 3 608.66 лв. В тази връзка съдът съобрази, че
при липса на нарочни уговорки в договора и при липса на доказателства за упражнен избор
от длъжника при извършване на всяка вноска какви по вид и размер задължения погасява с
нея, приложимо е правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Ето защо съдът приема, че с извършените
плащания по договора са погасявани задълженията в следната последователност: разноски,
лихви /възнаградителни и мораторни/ и главница, като предвид обстоятелството, че
погасяванията на суми са следвани от нови усвоявания, в крайна сметка е останала
непогасена главница в размер на 2 500 лв. Следователно общо дължимата сума в размер на
3 608.66 лв. включва главница в размер на 2 500 лв. и лихви в размер на 1 108.66 лв.
По възражението за давност съдът намира следното:
По същината си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по
разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката
надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната
сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се
погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен
да осигурява средства за погасяване на кредита. При овърдрафта не се изготвя
предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, тъй като
няма как отнапред да бъде известно каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени,
но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното
погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата. В случая
падежът и минималната погасителна вноска са определени в т. 1, б. „з“ и „к“ от Общите
условия.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последната
дата, на която ответникът е изтеглил сума в размер на 400 лв. по овърдрафта, е 03.06.2018 г.
При това положение и съобразно уговорките в Общите условия изискуемостта на
вземанията /погасителните вноски/ по процесния договор е настъпила с опредЕ.та месечна
падежна дата – 05.07.2018 г. Установената дата на настъпилата по процесния договор
изискуемост на вземанията съгласно чл. 114 ЗЗД е денят, от който започва да тече и
погасителната давност за тях.
Неоснователни са доводите на ищцата за настъпила в по-ранен момент предсрочна
изискуемост на задълженията на наследодателя й по кредита. Предсрочната изискуемост не
настъпва автоматично от факта на забава в плащанията или тяхното преустановяване, а
длъжникът следва да бъде уведомен за нея, каквито доказателства в случая липсват.
Вземанията на кредитора по договор за кредит, вкл. и по процесния, не са периодични
плащания, тъй като по правило при този вид договори /както при договора за заем/ е налице
5
неделимо плащане. Договореното връщане на предоставената за ползване сума на
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части /по аргумент от чл. 66 ЗЗД/, т.е. частични плащания на едно
задължение, поради което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД /в този смисъл
– Решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II ТО, Решение №
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО и др./. Ето защо и на основание чл.
110 ЗЗД давностният срок за главницата е петгодишен, като в случая той не е изтекъл нито
към датата на подаване на исковата молба, нито в хода на исковото производство, още
повече че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. той е бил спрян по силата на закона /чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците/.
По отношение на лихвите е приложим съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишният
давностен срок, който въпреки спирането на погасителната давност е изтекъл още преди
завеждане на делото.
По изложените съображения искът за недължимост поради погасяване по давност на
лихви в размер на 1 087.15 лв. е основателен, а искът по отношение на главницата е
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете, а именно сумата от 73.04 лв., включваща: 43.04 лв. – държавна
такса; 30 лв. – депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 315 лв., както следва: 245 лв. – депозит за
експертиза; 70 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, не дължи на „фирма“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, сумата от 1 087.15 лв. – лихви по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка № ****/17.11.2007 г. съгласно Извлечение по картова сметка с IBAN
***** на Г.Б.Н. за отчетния период от 20.12.2021 г. до 19.01.2022 г., поради погасяване на
вземането по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 2 500 лв. – главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка № ****/17.11.2007 г.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, сумата
от 73.04 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати „фирма“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 315 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7