№ 758
гр. Пазарджик, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201056 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. В. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Белово, ул.
„***“ №25, против Наказателно постановление № 174 от 25.06.2021 г. издадено от
Директор на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с което на основание и за
нарушение на чл.265 ал.1 във вр. с чл.54 от Закона за горите (ЗГ) е наложена глоба в
размер на 1 000 лева.
В жалбата обобщено се излагат съображения за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, чиято
отмяна се иска, поради липса на извършено нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Прави искане за присъждане в полза на жалбоподателя сторените
от него разноски за заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения списък на
разноските.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и прави искане за потвърждаване на НП по
съображенията, изложени в представеното по делото от директора на РДГ Пазарджик
писмено становище по същество. Не претендира разноски и не прави възражение за
1
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
намира за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, при следната приета за
установена от АНО фактическа обстановка:
При извършена проверка от Х.А. на длъжност „горски стражар” при ТП ДГ-
Белово било установено, че в отдел 256, подотдел „5“ в местността „Ливада бачия“ в
землището на гр. Белово, били поставени 4 бр. железни тръби с диаметър 10 см и
около 4 м високи, с отлят бетон в основата им и изкопна дейност за водопровод с
дължина 51 м., ширина 35 см и дължина около 40 см.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.265 ал.1 във вр. с чл. 54 от
Закона за горите.
Нарушението било извършено в периода от 15.05.2021 г. до 20.05.2021 г. в
горепосоченото място.
За така установеното против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 041551
на 03.06.2021 г., в негово присъствие след което му бил предявен и връчен срещу
подпис. В акта нарушителят вписал обяснение, че при присъединяването му към
електропреносната мрежа на EVN били монтирани 4 бр. тръби, но не от него, като бил
предприел действия за заснемане на скица.
В законоустановения срок против АУАН не постъпило писмено възражение.
Въз основа на съставения АУАН на 25.06.2021 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на наказаното лице по пощата на 29-.06.2021 г. (виж
известие за доставяне на л.7). Жалбата против НП е подадена лично от
санкционирания чрез АНО до съда и била входирана в деловодството на РДГ-
Пазарджик на 06.07.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на св. Х.А.. Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
Съдът в рамките на осъществявания цялостен контрол за законосъобразност,
2
намери че в административнонаказателното производство са допуснати процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Това е така, тъй като и в
двамата акта няма точно и ясно описание на нарушението. Обстоятелствата посочени в
АУАН и в НП касаят описание на констатирани поставени 4 бр. железни тръби с
посочени размери с отлят в основата им бетон и наличие на изкопна дейност за
водопровод, като е посочено мястото, където са установени. Същевременно така
описаните обстоятелства е посочено, че нарушават разпоредбата на чл.265 ал.1 от ЗГ
във вр. с чл.54 от ЗГ. Първата разпоредба предвижда санкциониране с глоба на
физическо лице, което промени предназначението на горски територии или
фактическото им използване не по установения за това ред. Разпоредбата на чл.54 от
ЗГ урежда случаите, в които се учредява право на строеж върху поземлени имоти в
горски територии без промяна на предназначението на територията, от кого се
учредява това право в зависимост от това дали е безсрочно или с определен срок, в кои
случаи не се разрешава изграждането на обекти по ал.1, т. 3, букви "б" - "е" и кога не
се учредява право на строеж върху поземлени имоти в горски територии.В тази
разпоредба обаче са предвидени множество хипотези, като нито в АУАН, нито в НП е
посочено коя от тях е нарушил жалбоподателя, нито пък са описани обстоятелства в
словесното описание на нарушението, от които да стане ясно коя от всички посочени в
разпоредбата хипотези е била нарушена.
На следващо място от описанието на нарушението не става ясно дали
жалбоподателят е променил предназначението на горска територия, респ. дали
фактическото й използване е станало не по установения ред, като освен това не са
посочени и обстоятелства по какъв начин е променено предназначението на горската
територия и с какви действия от страна на жалбоподателя, нито пък е посочено как
фактически се използва тази горска територия от него и кой ред е нарушил той във
връзка с това използване. Същевременно е направена привръзка с чл.54 от ЗГ, а както
се посочи по-горе тази разпоредба урежда случаите, в които се учредява право на
строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението
на територията. В този смисъл не е посочено изрично в описанието на нарушението
дали жалбоподателят е учредил или не право на строеж и дали съответния строеж не
попада в хипотезите на чл.54 ал.1 и сл. от ЗГ.
Така повдигнатото адм. обвинение води до неяснота какво точно нарушение се
вменява на жалбоподателя-– промяна на предназначението на горска територия или
извършване на строителство без промяна на предназначението на горска територия.
Следва да се посочи, че всяко едно от тези деяния съставлява самостоятелно
нарушение по смисъла на чл.265 ал.1 от ЗГ, респ. чл. 265 ал.3 от ЗГ, каквито обаче адм.
обвинения спрямо жалбоподателя не са били повдигнати.
Така посочените непълноти и неяснота относно повдигнатото адм. обвинение
3
водят до нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като
нарушават драстично правото на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да разбере какво точно нарушение му се вменява и да може да
упражни в пълна степен и адекватно своята защита срещу него. Допуснатите
нарушения са съществени и водят до порочност на издадения санкционен акт, което
пък обуславя необходимостта от неговата отмяна.
Освен посоченото основание за отмяна на НП, според съда дори и хипотетично
да се допусне, че не са налице посочените по-горе СПН, то вмененото на
жалбоподателя нарушение не е доказано до необходимата степен на несъмненост. Това
е така, тъй като, за да е налице нарушение е необходимо не само от обективна страна
да е изпълнен състава на същото, но и то да е извършено виновно от физическото лице,
съгласно чл.6 от ЗАНН. В случая действително е било установено, че в процесния имот
има поставени 4 бр. тръби с отлят бетон в основата им и че е започнала изкопна
дейност за водопровод. По делото обаче няма нито едно доказателство, което да сочи,
че именно жалбоподателят е осъществил тези дейности- поставянето на тръбите,
отливането на бетона и направения изкоп. Сам той е посочил в АУАН, че той е заварил
монтирани тези тръби от дружеството, което предоставя електроенергия. Освен това от
показанията на актосъставителя стана ясно, че той е установил посоченото състояние
на имота на 20.05.2021 г., когато е минал покрай него, но не можа да посочи дали
преди посочения от него период 15.05.2021 г.- 20.05.2021 г. е минавал покрай този
имот, като заяви, че е възможно тръбите да са били поставени и изкопът да е бил
направен и преди 15.05.2021 г., но той да не е забелязал това, когато е минавал покрай
имота. Също така този свидетел посочи, че никой не му е казвал, че жалбоподателят Б.
е поставил тръбите и направил изкопа, нито той самият да е признавал това пред него.
Заяви, че е приел, че жалбоподателят е поставил съоръженията и направил изкопите,
защото водели към неговия имот.
При това положение е несъмнено, че вмененото на жалбоподателя адм.
нарушение не е доказано до необходимата степен на несъмненост и при това
положение, АНО е санкционирал необосновано и неправилно жалбоподателя, поради
което и издаденото от него НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските за заплатен адвокатски
хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е направено своевременно, а именно
в хода на съдебното производство преди делото да е обявено за решаване.
Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, от които се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева
4
жалбоподателят Б. е заплатил в брой на адвокат Д. С. от ПзАК. При това положение
РДГ- Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски в пълния им размер, тъй като от
страна на представителя на АНО е направено изрично изявление, че не правят
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 174 от 25.06.2021 г. издадено от
Директор на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с което на Г. В. Б. с ЕГН
**********, с адрес гр. Белово, ул. „***“ №25, на основание и за нарушение на чл.265
ал.1 във вр. с чл.54 от Закона за горите (ЗГ) е наложена глоба в размер на 1 000 лева,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ гр. Пазарджик,
представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.
Белово, ул. „***“ №25, разноски в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5