Решение по дело №258/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 107/28.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 1055/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал А. С. К. от с.П., обл.К. за виновен в извършването на престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като с приложение на чл.55, ал.1, т.2,б.”б” и чл.58а, ал.4 от НК го е осъдил на наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: на основание чл.42а, т.1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2/две/ години с периодичност два пъти седмично; на основание чл.42а, т.2 от НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2/две/ години и на основание чл.42а, т.6 от НК – „безвъзмезден труд в полза на обществото” - 200 часа за 2 /две/ поредни години.

Против така постановената присъда е постъпил въззивен П. от РП-К., в който се твърди, че присъдата е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК и като такава е неправилна. Съдът определил на подс.А. К. наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като заменил предвиденото наказание „лишаване от свобода” за срок до 2 години, предвидено в разпоредбата на чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК с „пробация”, без по делото да са били налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Определеното наказание било несправедливо и не съответствало на обществената опасност на дееца, която несъмнено била висока. Предлага се, въззивният съд да измени протестираната присъда, с която на подс.А. К. е било наложено наказание „пробация”, като замени така определеното наказание с наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК бъде намалено с 1/3 или наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание поддържа протеста и моли същият да бъде уважен. Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание подс.А. К. лично и чрез защитника му – А.В.В., счита протеста за неоснователен, а присъдата на първоинстанционния съд намира за законосъобразна, правилна и обоснована, поради което и моли да бъде потвърдена.

Въззивният съд, като обсъди направените с протеста оплаквания, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на протестираната присъда, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, установи:

Съдебното производство в първата инстанция е преминало по реда на Глава 27 НПК - "Съкратено съдебно следствие", като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

След преценка на събраните по делото доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 15.06.2010 г. около 03.00 часа подсъдимия А. К. пристигнал в Г.К. с управляван от него лек автомобил марка „Пежо” с ДК № *, собственост на С.П.М. от с.П., О.К.. С посочения автомобил, в който се возели и други лица – пътници, подсъдимият се придвижил до сградата на ЦСМП – К.. По същото време там се намирали и свидетелите И.К. и К.Г. – полицейски служители в РПУ – К., даващи дежурство с автопатрул, обслужващ района на Г.К.. Полицейските служители забелязали лекия автомобил марка „Пежо” с ДК № * и неговия водач още когато спрял пред входа на ЦСМП. Направило им впечатление, че подс.К. паркирал автомобила по начин, който пречел на движението на останалите автомобили. Свидетелите Каменов и Гюрсес помолили подсъдимия да премести превозното средство, но той отказал и не изпълнил устното полицейско разпореждане, въпреки, че бил предупреден, че ще бъде задържан за това. Полицейските служители установили при направена проверка самоличността на водача на лекия автомобил „Пежо” с ДК № *, а именно подс.А. К.. Същият бил в нетрезво състояние, но отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както отказал и да даде кръв за медицинско изследване. При извършена справка посредством служителя в оперативната дежурна част на РПУ – К., свидетелите Каменов и Гюрсес установили, че подсъдимия А. К. не притежава и свидетелство за управление на моторно превозно средство.

На водача на лекия автомобил „Пежо” с ДК № * – подс.А. С. К., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3209/15.06.2010 г., в който били отразени установените нарушения по ЗДвП, между които и това, че управлявал лекия автомобил без да притежава необходимото свидетелство за управление на МПС. Това управление без съответно разрешение било извършено в едногодишен срок от наказването на подсъдимия по административен ред за такова деяние. Към 15.06.2010 г. подс.К. бил санкциониран с НП № 913/14.12.2009 г. влязло в сила на 18.02.2010 г., НП №940/26.02.2010 г. влязло в сила на 12.05.2010 г. и НП № 2382/14.04.2010 г. влязло в сила на 12.05.2010 г.

Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че с деянието, предмет на обвинеието, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК при форма на вината пряк умисъл. Счел е, че съществува законова пречка за приложението на чл.78а от НК с оглед на обстоятелството, че подсъдимия е осъждан.

Посочено е, че при определяне на наказанието при условията на чл.58а, ал.4 от НК, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът с оглед обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия, както и разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, е преценил, че наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде заменено с наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години с периодичност два пъти седмично; „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от две години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” - 200 часа за две поредни години.

При постановяване на протестираната присъда и мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция.С присъдата подс.А. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал. 1 НК, но в диспозитива съдът е пропуснал части от обективния състав на престъплението, за к¯ето е бил обвинен същия, а именно, че деянието – управлението на МПС без съответно свидетелство за управление, е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. А само в тази хипотеза деянието би било съставомерно по цитирания текст. Така както е изписано в присъдата става ясно, че престъплението се изразява в това, че подс.К. „…на 15.06.2010 год., в Г.К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо” с ДК № *, без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление №913/14.12.2009 г., влязло в сила на 18.02.2010 г., наказателно постановление №940/26.02.2010 г., влязло в сила на 12.05.2010 г. и наказателно постановление №2382/14.04.2010 г., влязло в сила на 12.05.2010 г….”. Изписаното по този начин в присъдата деяние е несъставомерно, като в същото време съдът не се е произнесъл по цялото повдигнато на подс.К. обвинение. Обстоятелството, че управлението на лекия автомобил без подсъдимият да притежава съответно свидетелство за управление на МПС е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние е посочено за първи път в мотивите към присъдата. Описаното несъответствие между текстовото и цифровото описание на престъплението в диспозитива на присъдата и между обвинението и присъдата е довело до нарушаване на процесуалните права на страните, а именно да разберат в какво точно се изразява престъплението, в извършването на което е бил признат подсъдимият за виновен и каква е действителната воля на съда, за да могат съответно да знаят срещу какво следва да се защитават, какви доводи да наведат при обжалване и/или протестиране на постановения акт. Описаното съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и е абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК водещо до отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на районния съд.

Съдът също така, е приел за установени описаните по-горе фактически обстоятелства без обаче да посочи въз основа на кои доказателства е сторил това, каквото е изискването на разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК. По този начин въззивната инстанция не може да извърши проверка дали приетите за установени фактически положения, свързани с времето, мястото и авторството на извършване на деянието, са в съответствие с доказателствата събрани по делото, на които се е позовал решаващия съд и дали същите го подкрепят. Освен, че съдът не е изпълнил задължението си да посочи въз основа на кои доказателствени материали е приел описаната фактическа обстановка, същият не е посочил и какви са правните му съображения за взетото решение.

При постановяване на обжалваната присъда и мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия на основание чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2,б.”б” и чл.58а, ал.4 от НК на наказание „пробация”, като в мотиви си обаче не е изложил каквито и да било съображения за наличие на предпоставките по чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, както и не е изложил съображения за обществената опасност на деянието и дееца. По този начин остава не ясна волята на съда за вида и размера на наложеното наказание и съответно лишава страните от възможността да разберат съображенията за взетото решение и да изложат доводите си, ако са несъгласни с него. Именно в това междувпрочем се изразяват и доводите изложени в протеста.

Описаната липса на съображения относно доказателствата въз основа, на които е приета фактическата обстановка по делото, правните съображения за взетото решение и относно липсата на каквито и да било съображения при определяне на вида и размера на наложеното наказание следва да се приравни на липса на мотиви. Посоченото съгласно нормата на чл.348, ал.3, т.2 от НПК е съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от изложеното и на основанÞе чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1и 2 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 107/28.10.2010 година, постановена по НОХД № 1055/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.