Р Е Ш Е Н И Е №1411
14.04.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5544/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против Ш.Е.З., ЕГН ********** с
адрес ***, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от Закона
за задълженията и договорите.
Исковете
са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че е
единственото енергийно
предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл.
от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на П. По
силата на договор при общи условия между него и ответника, доставил на
последния топлинна енергия на стойност 166.89 лв., за периода от 01.11.2017г. –
30.04.2018г., която стойност останала незаплатена в сроковете, предвидени в
договора между страните. Доставката е на
отдадена от сградната инсталация мощност за отопление , като се претендира и
равностойността на услуга дялово разпределение, която абоната е длъжен да заплати съобразно договора.
Плащане обаче не постъпило.Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №18562/2018 год., ІV бр.с., в
която се заповядало и обезщетение за забава в размер на 11.75 лв. за периода от
03.01.2018год. – 21.11.2018год., и
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 22.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Тази
заповед се връчила на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, затова се иска
от съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането
на договорно основание и при
посоченитепо – горе размери. Иска се и
да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска , като отрича качеството си на потребител на
топлинна енергия, респективно -
съществуването на договора. Прави възражение за неизпълнен договор , тъй като в
имота не била използвана топлинна
енергия – нямало реална доставка до имота. Не се доказал размера на иска , тъй
като била отменена формулата, по която доставката на ТЕ, отделена от сградната инсталация,
е изчислена като количество, а същевременно, действително инсталираната мощност
на отоплителните тела не съвпада с „реалната мощност „ ( вероятно се има предвид действителното инсталиране на отоплителни
мощности в жилището , различни от проектните такива). Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски.
Вещото лице
по проведената съдебно – техническа експертиза дава заключение, че в жилищния
блок на процесния адрес е ползвана за исковия период топлоенергия ( единствено
за отопление, тоест, няма доставяна битова гореща вода), от действаща абонатна
станция. Цялото доставено количество ТЕ, 1.587030 МвтЧ, е отделено от сградната
инсталация в имота на ответника.
Вещото лице
по проведената счетоводна експертиза е на мнение, че неплатените задължения на ответника за
доставена топлоенергия възлизат на 166.89 лева
- главница, и обезщетение за забавата в размер на 11.75 лева, начислено
за периода от 03.01.2018год. – 21.11.2018год.
По
същество:
Според чл.
149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката , отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат
чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните
обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани
недвижими имоти или техни наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Спорно е било дали З. *** ; на л. 41 от
делото фигурира копие от нотариален акт
№ *** т . * рег. № **** , нот дело № *** на ***************** в района на ПРС.
Този акт не е оспорен касателно доказателствнат си годност от ответника , и
доказва при условията на пълно главно доказване, че З. е собственик на
топлоснабдения имот, и като такава притежава качеството на битов потребител на
топлинната енергия до това жилище. Или, между страните има договор при общи условия за
доставка на топлоенергия, по силата на който ответникът дължи плащане на
доставеното, вкл., т. нар. такса „
сградна инсталация„ начислявана за отделената в негов имот от тръбите на общата
инсталация енергия.
По отношение на реалната доставка, съдът
кредитира в цялост заключението на ВЛ Ш., от което това обстоятелство личи.
Очевидно, за етажната собственост в бл. ***
на ул. ***** има договор заприсъединяването
й към топлопреносната мрежа , след като входът е захранен от действаща
абонатна станция. Съдът приема за годни доказателства и приложените от ищцовото дружество справки,
макар те са изходящи от страна частни документи. Съгласно чл. 34 ал.1 от общите условия, които са били в сила
към началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща
всички задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и
по начините, определени в същите- срок от 30 дни, след изтичането на периода,
за който се отнасят, а съгласно чл.35.
ал.1 от общите условия, освен главницата,
при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Направено е и възражението, че методиката ,
по която е определено количеството на доставената топлинна енергия , е
отменена. Вярно е , че по силата на § 5
от Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването , е отменена в цялост
Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването (ДВ, бр. 34 от 2007 г.), включително и
методиката за дялово рзпределение в
сгради – етажна собственост, като приложение към чл. 61 ал. 1 от същия
нормативен акт. Тази отмяна се е случила след края на процесния период и след като са
изтекли предвидените в чл. 18 от общите условия между страните срокове за
отчет; тя няма ретроактивно действие, при което няма как възражението да води
до извод за недължимост на плащането.
На следващо място, дяловото разпределение се
извършва по нормативно определен ред, в който стойността на инсталираната или
проектната мощност не фигурира като изчисляем показател; разпределя се като
част от сградната инсталация неотчетената
от средствата за търговско измерване, но отчетена от сградния топломер част от доставената мощност. Или, такова
възражение би било относимо към предмета на спора само ако има ползвана , но
неотчетена от СТЕ изобщо ТЕ за отопление или битова гореща вода. Такива
няма – според заключението на ВЛ ,
енергия е доставяна за отопление , но пък в имота няма присъединени отоплителни
тела, а топлоенергия за битова гореща вода изобщо не е доставяна.
Исковете са основателни в пълен размер
съобразно заключението на ВЛ по счетоводната експертиза.
Разноските се възлагат в тежест на ответника
предвид изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Ш.Е.З.,
ЕГН ********** с адрес ***, че в отношенията между страните , дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № № 10244
по ч. гр. дело № 18562/2018 год. по описа на Районен съд - Пловдив: топлинна енергия на
стойност 166.89 лв., за периода от 01.11.2017г. – 30.04.2018г., обезщетение за
забава в размер на 11.75лв. за периода от 03.01.2018год. – 21.11.2018год., и законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 22.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Ш.Е.З.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на
управление
гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 700 лева разноски по
делото, включително заповедното производство под № 18562/2018 год. по описа на
РС Пловдив и хонорара на назначения особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ