Решение по дело №702/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260041
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20201520200702
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                №.............................

                                                  гр. Кюстендил, 28.09.2020г.

 

                                            В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, ІІІ-ти състав, в открито заседание на осми септември две хиляди и двадесета година,  в състав :

                                                                             Председател : Мая Миленкова

При участието на секретаря  Цветанка Александрова

като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 702 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

И.И.З., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление №20-1139-000251/05.03.2020 г., издадено от  **** на сектор ПП при ОД на МВР гр.К.. Жалбоподателят, чрез  процесуалния си представител, обжалва НП, като твърди, че същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка  и не е доказано извършването на нарушението .

Административнонаказващият орган не взима участие в производството и не изразява становище  по жалбата.

            Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана  за това , че на 22.02.2020г. в 15:10ч. в с. Ж., на ул.“О.“/ до кръстовището , образувано с ПП I-6“, движейки се в посока от центъра на селото към ПП I-6 и управлявайки лек автомобил м. „ВАЗ ***“, модел „НИВА**“ , с рег. Номер КН***ВА, собственост на  Г.  И. Л., не е спрял на своевременно подаден ясен и точен знак  за спиране. Описаният  знак се изразявал във вдигната стоп-палка, по образец, от св.  В.П. – мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР К..

Жалбоподателят не спрял на подадения от контролните органи знак за спиране , а продължил движението си в посока към махала Д. на с. Ж..

След установяване на собственика на превозното средство, на 26.02.2020 г. на същият е дадена възможност чрез Декларация  по чл. 188 от ЗДвП да посочи кой е управлявал превозното средство на 22.06.2020 г. В същата Г.Л., в качеството си на собственик е  посочил, че автомобилът му е бил управляван от жалбоподателя И.З.. Декларация в горния смисъл е подал и самият З., сочейки , че именно той е управлявал автомобила на 22.02.2020 г.  около 15710 ч.  След установяване на  извършителя на нарушението – на 26.02.2020 г е  съставен  АУАН№106778 за извършено  от З. административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

АУАН е предявен на нарушителя, като същият е отказал да го подпише и отказът му е удостоверен  по предвидения в ЗАНН ред – с подписа на един свидетел.  Възраженията срещу констатациите в акта  З.  е депозирал в предвидения в ЗАНН 3-дневен срок/ на 28.02.2020 г./ В това възражение соченото за нарушител лице оспорва констатациите в АУАН, като твърди, че спрямо него не са предприемани  от органите на  Пътна полиция действия по спирането му, като при преминаването му в близост до патрулния автомобил на Пътна полиция в него не е имало полицаи.

Въз  основа на този  АУАН, Началникът на сектор ПП при ОДМВР К. издал на 05.03.2020г.атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на осн. чл. 175, ал.1, т.4  от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка и от показанията на свидетелите П. и А., които  са установили нарушението и са съответно актосъставител и свидетел по акта, в производството по съставяне на АУАН.

 В хода на съдебното следствие, по искане на жалбоподателя, съдът е разпитал и посочен от него свидетел – И.Е..   Показанията на този свидетел, обаче съдът намира за неотносими към спора, доколкото касаят един последващ спрямо извършването на нарушението момент.

            Жалбата срещу  НП е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН  и от лице имащо надлежна процесуална легитимация, поради което и се явява допустима.  Разгледана по същество жалбата се явява  неоснователна.

            АУАН  и НП са  съставени от лица притежаващи съответната  материална компетентност.  Спазени са предвидените в ЗАНН срокове за законосъобразно  образуване и провеждане на производството. Налице е индивидуализация на нарушителя и нарушението по време и място.  

             Разгледана жалбата по същество, съдът намира че в частта , в която се иска пълна отмяна на атакуваното НП същата е неоснователна. Сочената за нарушена материална норма на чл.103 от ЗДвП предвижда, че: "При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. " Съдебният състав намира, че от доказателствата по делото е видно, че след ясно подаден сигнал към водача, със стоп-палка  от служител на сектор Пътна полиция при ОДМВР К., водачът не е спрял а е продължил движението си . Ето защо, нарушението е осъществено от обективна страна и доказано от гореанализираните детайлно, поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателствени средства възприети от съда за достоверни. Наказанието, предвидено в закона за това нарушение, е регламентирано в разпоредбата на  чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която повелява: "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението".

При определяне на размера на наложеното наказание глоба и на срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС,  административнонаказващият орган  е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. От приложената по делото справка за нарушител е видно, че И.З.  има множество налагани санкции за нарушаване на правилата за движение.  Настоящото такова не е единичен случай, за да е налице основание за налагане на  административно наказание в минимално предвидения в ЗДвП размер. Наложените наказания са около средния размер, което в пълна степен е съобразено с предходните санкции на водача  и именно в такъв размер биха  имали своя санкционен и превантивен ефект.

 Предвид изложеното, настоящият състав намира, че  атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

                                  

                                                                          Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП№ 20-1139-000251/05.03.2020 г.  издадено от  **** на сектор ПП при ОД на МВР гр.К. ,  с което на И.И.З., с ЕГН – ********** ***   са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

 

Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред КАС  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: