Решение по дело №16756/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3241
Дата: 24 август 2022 г. (в сила от 24 август 2022 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20211110216756
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3241
гр. С., 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110216756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на ПР. ИВ. АНДР. от гр. С., подадена чрез адв. Б. И. -
САК срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-020054/04.10.2021 г.
на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР),
отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) при СДВР, с което е наложено
административно наказание на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5,
пр.IV-то от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, с
твърдение за неправилност, незаконосъобразност и явно противоречие с
фактическата обстановка, като при издаването му са нарушени процесуалните
правила, оспорва се фактическата обстановка и извършването на твърдяното с
него нарушение. С допълнението към жалбата се твърди, че не е спазена
процедурата по чл.43, ал.1 от ЗАНН, не били изяснени пътните знаци в
района на ПТП-то, траекторията на движение на двата автомобила и
възможността жалбоподателката да забележи другия автомобил преди да
предприеме навлизане на бул. „Дондуков“.
За жалбоподателката в съдебно заседание се явява процесуален
1
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на
процесното НП, тъй като не ставало ясно дали със сигурност са гледали
видеозаписа актосъставителят и свидетелят, фигурирали показанията само на
другия участник в ПТП-то, който бил заинтересован, а жалбоподателката
била изпаднала в безсъзнание, подписала акта след три дни и няма спомен за
случилото се. Претендират се разноски в минимален размер.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител, както и не е изразено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 15.09.2021 г. около 18:00 часа жалбоподателката П.А. се движела с
управлявания от нея лек автомобил „Ф.Ф.“, с ДК № --------- в гр. С. по ул.
„Поручик Пачев“ посока към бул. „Княз Ал. Дондуков“. В това време по бул.
„Княз Ал. Дондуков“, сигнализиран като път с предимство с пътен знак Б – 3,
посока моста „Чавдар“, се движел в лява лента, с управлявания от него
автомобил „М.Ц.270“, с ДК № -------- свидетелят СЮЛ. Н.. При
преминаването през кръстовището на ул. „Поручик Пачев“ и бул. „Княз Ал.
Дондуков“ водачката на лек автомобил „Ф.Ф.“, с ДК № ---------, не пропуснала
движещия се по път с предимство, сигнализиран с пътен знак Б – 3
„М.Ц.270“, с ДК № -------- при наличие на пътен знак Г-6, предвиждащ
движение само надясно след знака, отнасящ се за управляваното от нея МПС
и поставен, видно от схемата на ул.“Поручик Пачев“ и реализирала ПТП с
него. На място дошли полицейски служители от 05 РУ-СДВР и поради
оплакване на лицето А. от болки в главата от тях е извикана спешна помощ и
откарана в ИСУЛ, а ПТП-то е запазено до идване на екип на КАТ, сред които
били свидетелите Т. и Д., като автомобилите не са били измествани.
Установени били двата автомобила от свидетелите Т. и Д.. Изготвена била
скица на ПТП-то. От писмените обяснения на водача Н., както и при преглед
на камерата от видеонаблюдението от свидетеля Т., служителите на КАТ
преценили, че причина за настъпилото ПТП между двата автомобила е
неспазване на забраната за пропускане на движещия се по път с предимство
автомобил, тъй като кръстовището било регулирано с пътни знаци. Издаден е
констативен протокол, в който са описани щетите по двата автомобила, а
именно по лек автомобил „Ф.Ф.“, с ДК № ---------: леви врати, преден ляв
2
калник, стъкло на предна лява врата, а по лек автомобил „М.Ц.270“, с ДК № --
------: цялостно деформирана предна част, предни въздушни възглавници,
челно стъкло и други
Видно от схема на организацията за движение в района на ул. „Поручик
Пачев“ на Столична община, сектор „Организация и безопасност на
движението“ се установява наличие на пътен знак Г-6 за излизащите от
същата улица ППС-та.
На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на 15.09.2021 г. за това, че на същата дата около 18:00
часа в гр. С. по ул. „Поручик Пачев“ посока към бул. „Дондуков“ управлява
лек автомобил „Ф.Ф.“, с ДК № --------- и на кръстовището с бул. „Дондуков“
реализира ПТП, с движещия се по път с предимство, сигнализиран с пътен
знак Б-3 лек автомобил „М.Ц.270“, с ДК № --------. Посочена е като правна
квалификация на нарушението чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Съставения АУАН на жалбоподателката е от оправомощеното въз основа
на т.I от Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи длъжностно лице Т. М. Т. - мл. инспектор при О”ПП” – СДВР. АУАН
е предявен и връчен на жалбоподателката на 18.09.2021 г., в кв. „Абдовица“ и
същата не е вписала възражения в него, както и не е подала писмени в
предвидения тридневен срок.
Издадено било процесното НП от началник група към СДВР, О „ПП“-
СДВР, оправомощен въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. Като видно от приложената Заповед
№8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи издалата
процесното НП е назначена за началник на 03 сектор „Административно
обслужване“ към О „ПП“-СДВР.
Съдът е взел впредвид събраните по делото доказателства: заповеди на
министъра на вътрешните работи, докладна записка, писмени обяснения,
скица, констативен протокол, схема на Столична община, сектор
„Организация и безопасност на движението“, показанията на свидетелите.
Като следва да се посочи, че не са налице разминавания и противоречия
между писмените и гласните доказателства, които да предпоставят анализа
им поотделно.
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок /видно от
3
разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административнонаказателната процедура, като
съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Същите са издадени, респ. съставени от надлежно компетентни
длъжностни лица, чиито правомощия са залегнали в приложената по делото
Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи за
компетентност, както на актосъставителя, така и на издалия атакуваното НП,
за който е представена и Заповед №8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра
на вътрешните работи за назначаването на конкретната длъжност.
Не са налице твърдените нарушения на материалния и процесуалния
закони, тъй като се установи, че са налице положени подписи както от
актосъставителя, така и от свидетеля по констатирането на
административното нарушения в АУАН. Същият е бил връчен не на датата на
съставянето му предвид факта, че лицето, срещу което е бил съставен е било
отведено в болнично заведение преди идването на място на екип на КАТ, но в
кратък срок, а именно три дни след съставянето му и е бил връчен на това
лице лично. Не са налице доказателства, че жалбоподателката е била в
безсъзнание или в болнично заведение към датата на връчването на АУАН.
Съгласно показанията на свидетеля Т. връчването на АУАН е станало в кв.
„Абдовица“. Предвид което не са нарушени нейните права, включително това
на защита за запознаване с фактите, които са изложени в акта и правната
квалификация на административното нарушения и не е била лишена от
възможност да възрази срещу същите.
Установи се, че свидетелят Т. е прегледал камерата от видеонаблюдението.
Но следва да се има предвид, че на място са били оставени двата автомобила,
участници в ПТП-то и по тях са констатирани следи от ПТП-то, предвид
което и след съобразяване с наличните пътни знаци и обясненията от другия
участник в ПТП-то са предприети съответните действия по съставянето на
АУАН. Следва да се има предвид и факта, че ПТП-то е било запазено от
4
служители на 05 РУ-СДВР до идването на екип на КАТ, както и че
автомобилите не са били измествани.
Относно съображението, изложено в допълнението към жалбата, за това
дали е била налице възможност от страна на жалбоподателката да забележи
другото МПС, преди да предприеме навлизане на булеварда, то следва да се
има предвид, че същата е следвало да съобрази наличните пътни знаци в
участъка, по който се движи и съобрази своето поведение с тях при
предприемане на съответната маневра с управляваното от нея МПС, което
същата не е сторила и е реализирано ПТП-то.
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.“
По безспорен начин въз основа на събраните логични и непротиворечиви
доказателства по делото се установява, че водачката на лекия автомобил
„Ф.Ф.“, с ДК № --------- се е движила незаконосъобразно, навлизайки в
кръстовището образувано от ул. „Поручик Пачев“ и бул. „Княз Ал.
Дондуков“ и в нарушение на пътен знак Г-6. Напълно законосъобразно се е
движел другия водач на лек автомобил по път с предимство и поставен пътен
знак Б-3. Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП. В случая се
касае за осъществено ПТП, вследствие неправомерното поведение на
жалбоподателката, което е видно от събраните и кредитирани по делото
доказателства, а именно неспазване на предимство на урегулирано
кръстовище, обозначено с пътен знак, при което не пропуска движещо се
МПС по път с предимство. Касае се за настъпило ПТП по смисъла на §1, т.30
от ДР на ЗДвП, тъй като е настъпило събитие, възникнало в процеса на
движението на пътни превозни средства и предизвикало повреда на двете
МПС-та.
При определянето на административното наказание са спазени изискванията
на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателката
съответното на извършеното нарушение, а именно глоба в предвидения в
закона размер от 200 лв.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
5
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По тези съображения наказателното постановление като акт по чл.58д, т.1
от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството и тъй като от наказващия орган не се
претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като
крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните
състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по същите.
Относно сторените по делото разноски за пътни на свидетелите Т. в
размер на 30, 34 лв. и Д. в размер на 29, 97 лв.:
В случая се прилага разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към
нормите на НПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №3/85 г. на
ОСНК, което в т.2, б. „а” предвижда, че ако наказателното постановление
бъде потвърдено или изменено, то съдът осъжда нарушителя да заплати на
държавата направените разноски. В случая се имат предвид такива за вещи
лица, пътни и други. В това производство са изплатени от съда пътни
разноски на свидетелите, чийто общ размер е 60, 31 лв. За тези разноски
съгласно изложеното по-горе следва жалбоподателката да бъде осъдена за
заплащането им, с оглед крайния резултат, постановен с настоящето решение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
020054/04.10.2021 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП” при СДВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ПР. ИВ. АНДР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул.
„П.Б.“№1, ет.6, ап.38, със с. а.: гр. С., ул. „ГР.ИГН.“№214, ет1, ап.2, адв. Б. И.
да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата в
размер на 60, 31 (шестдесет лева и тридесет и една стотинки) лв.
6
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на ПР. ИВ. АНДР. от гр. София, подадена чрез адв. Б. И. - САК
срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-020054/04.10.2021 г. на
началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР),
отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) при СДВР, с което е наложено
административно наказание на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5,
пр.IV-то от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, с твърдение
за неправилност, незаконосъобразност и явно противоречие с фактическата
обстановка, като при издаването му са нарушени процесуалните правила,
оспорва се фактическата обстановка и извършването на твърдяното с него
нарушение. С допълнението към жалбата се твърди, че не е спазена
процедурата по чл.43, ал.1 от ЗАНН, не били изяснени пътните знаци в
района на ПТП-то, траекторията на движение на двата автомобила и
възможността жалбоподателката да забележи другия автомобил преди да
предприеме навлизане на бул. „Дондуков“.
За жалбоподателката в съдебно заседание се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на
процесното НП, тъй като не ставало ясно дали със сигурност са гледали
видеозаписа актосъставителят и свидетелят, фигурирали показанията само на
другия участник в ПТП-то, който бил заинтересован, а жалбоподателката
била изпаднала в безсъзнание, подписала акта след три дни и няма спомен за
случилото се. Претендират се разноски в минимален размер.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител, както и не е изразено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 15.09.2021 г. около 18:00 часа жалбоподателката П.А. се движела с
управлявания от нея лек автомобил „Ф.Ф.“, с ДК № --------- в гр. София по ул.
„Поручик Пачев“ посока към бул. „Княз Ал. Дондуков“. В това време по бул.
„Княз Ал. Дондуков“, сигнализиран като път с предимство с пътен знак Б – 3,
посока моста „Чавдар“, се движел в лява лента, с управлявания от него
автомобил „М.Ц.270“, с ДК № -------- свидетелят СЮЛ.САД.Н.. При
преминаването през кръстовището на ул. „Поручик Пачев“ и бул. „Княз Ал.
Дондуков“ водачката на лек автомобил „Ф.Ф.“, с ДК № ---------, не пропуснала
движещия се по път с предимство, сигнализиран с пътен знак Б – 3
„М.Ц.270“, с ДК № -------- при наличие на пътен знак Г-6, предвиждащ
движение само надясно след знака, отнасящ се за управляваното от нея МПС
и поставен, видно от схемата на ул.“Поручик Пачев“ и реализирала ПТП с
него. На място дошли полицейски служители от 05 РУ-СДВР и поради
оплакване на лицето А. от болки в главата от тях е извикана спешна помощ и
откарана в ИСУЛ, а ПТП-то е запазено до идване на екип на КАТ, сред които
1
били свидетелите Т. и Д., като автомобилите не са били измествани.
Установени били двата автомобила от свидетелите Т. и Д.. Изготвена била
скица на ПТП-то. От писмените обяснения на водача Н., както и при преглед
на камерата от видеонаблюдението от свидетеля Т., служителите на КАТ
преценили, че причина за настъпилото ПТП между двата автомобила е
неспазване на забраната за пропускане на движещия се по път с предимство
автомобил, тъй като кръстовището било регулирано с пътни знаци. Издаден е
констативен протокол, в който са описани щетите по двата автомобила, а
именно по лек автомобил „Ф.Ф.“, с ДК № ---------: леви врати, преден ляв
калник, стъкло на предна лява врата, а по лек автомобил „М.Ц.270“, с ДК № --
------: цялостно деформирана предна част, предни въздушни възглавници,
челно стъкло и други
Видно от схема на организацията за движение в района на ул. „Поручик
Пачев“ на Столична община, сектор „Организация и безопасност на
движението“ се установява наличие на пътен знак Г-6 за излизащите от
същата улица ППС-та.
На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на 15.09.2021 г. за това, че на същата дата около 18:00
часа в гр. София по ул. „Поручик Пачев“ посока към бул. „Дондуков“
управлява лек автомобил „Ф.Ф.“, с ДК № --------- и на кръстовището с бул.
„Дондуков“ реализира ПТП, с движещия се по път с предимство,
сигнализиран с пътен знак Б-3 лек автомобил „М.Ц.270“, с ДК № --------.
Посочена е като правна квалификация на нарушението чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Съставения АУАН на жалбоподателката е от оправомощеното въз основа
на т.I от Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи длъжностно лице Т.М. Т. - мл. инспектор при О”ПП” – СДВР. АУАН
е предявен и връчен на жалбоподателката на 18.09.2021 г., в кв. „Абдовица“ и
същата не е вписала възражения в него, както и не е подала писмени в
предвидения тридневен срок.
Издадено било процесното НП от началник група към СДВР, О „ПП“-
СДВР, оправомощен въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. Като видно от приложената Заповед
№8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи издалата
процесното НП е назначена за началник на 03 сектор „Административно
обслужване“ към О „ПП“-СДВР.
Съдът е взел впредвид събраните по делото доказателства: заповеди на
министъра на вътрешните работи, докладна записка, писмени обяснения,
скица, констативен протокол, схема на Столична община, сектор
„Организация и безопасност на движението“, показанията на свидетелите.
Като следва да се посочи, че не са налице разминавания и противоречия
между писмените и гласните доказателства, които да предпоставят анализа
им поотделно.
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок /видно от
2
разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административнонаказателната процедура, като
съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Същите са издадени, респ. съставени от надлежно компетентни
длъжностни лица, чиито правомощия са залегнали в приложената по делото
Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи за
компетентност, както на актосъставителя, така и на издалия атакуваното НП,
за който е представена и Заповед №8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра
на вътрешните работи за назначаването на конкретната длъжност.
Не са налице твърдените нарушения на материалния и процесуалния
закони, тъй като се установи, че са налице положени подписи както от
актосъставителя, така и от свидетеля по констатирането на
административното нарушения в АУАН. Същият е бил връчен не на датата на
съставянето му предвид факта, че лицето, срещу което е бил съставен е било
отведено в болнично заведение преди идването на място на екип на КАТ, но в
кратък срок, а именно три дни след съставянето му и е бил връчен на това
лице лично. Не са налице доказателства, че жалбоподателката е била в
безсъзнание или в болнично заведение към датата на връчването на АУАН.
Съгласно показанията на свидетеля Т. връчването на АУАН е станало в кв.
„Абдовица“. Предвид което не са нарушени нейните права, включително това
на защита за запознаване с фактите, които са изложени в акта и правната
квалификация на административното нарушения и не е била лишена от
възможност да възрази срещу същите.
Установи се, че свидетелят Т. е прегледал камерата от видеонаблюдението.
Но следва да се има предвид, че на място са били оставени двата автомобила,
участници в ПТП-то и по тях са констатирани следи от ПТП-то, предвид
което и след съобразяване с наличните пътни знаци и обясненията от другия
участник в ПТП-то са предприети съответните действия по съставянето на
АУАН. Следва да се има предвид и факта, че ПТП-то е било запазено от
служители на 05 РУ-СДВР до идването на екип на КАТ, както и че
автомобилите не са били измествани.
Относно съображението, изложено в допълнението към жалбата, за това
дали е била налице възможност от страна на жалбоподателката да забележи
другото МПС, преди да предприеме навлизане на булеварда, то следва да се
има предвид, че същата е следвало да съобрази наличните пътни знаци в
участъка, по който се движи и съобрази своето поведение с тях при
предприемане на съответната маневра с управляваното от нея МПС, което
същата не е сторила и е реализирано ПТП-то.
3
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.“
По безспорен начин въз основа на събраните логични и непротиворечиви
доказателства по делото се установява, че водачката на лекия автомобил
„Ф.Ф.“, с ДК № --------- се е движила незаконосъобразно, навлизайки в
кръстовището образувано от ул. „Поручик Пачев“ и бул. „Княз Ал.
Дондуков“ и в нарушение на пътен знак Г-6. Напълно законосъобразно се е
движел другия водач на лек автомобил по път с предимство и поставен пътен
знак Б-3. Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП. В случая се
касае за осъществено ПТП, вследствие неправомерното поведение на
жалбоподателката, което е видно от събраните и кредитирани по делото
доказателства, а именно неспазване на предимство на урегулирано
кръстовище, обозначено с пътен знак, при което не пропуска движещо се
МПС по път с предимство. Касае се за настъпило ПТП по смисъла на §1, т.30
от ДР на ЗДвП, тъй като е настъпило събитие, възникнало в процеса на
движението на пътни превозни средства и предизвикало повреда на двете
МПС-та.
При определянето на административното наказание са спазени изискванията
на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателката
съответното на извършеното нарушение, а именно глоба в предвидения в
закона размер от 200 лв.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По тези съображения наказателното постановление като акт по чл.58д, т.1
от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството и тъй като от наказващия орган не се
претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като
крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните
състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по същите.
Относно сторените по делото разноски за пътни на свидетелите Т. в
размер на 30, 34 лв. и Д. в размер на 29, 97 лв.:
В случая се прилага разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към
нормите на НПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №3/85 г. на
ОСНК, което в т.2, б. „а” предвижда, че ако наказателното постановление
4
бъде потвърдено или изменено, то съдът осъжда нарушителя да заплати на
държавата направените разноски. В случая се имат предвид такива за вещи
лица, пътни и други. В това производство са изплатени от съда пътни
разноски на свидетелите, чийто общ размер е 60, 31 лв. За тези разноски
съгласно изложеното по-горе следва жалбоподателката да бъде осъдена за
заплащането им, с оглед крайния резултат, постановен с настоящето решение.


Районен съдия:
С. Г.
5