№ 692
гр. Варна, 21.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500507 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 507/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано, след обезсилване от Върховния касационен съд с
решение №619 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д. № 3145/2023 г., на
въззивно решение № 71/10.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2022
г. на Варненския апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е постановено отнемане
в полза на държавата на имущество на стойност 184 069.11 лв. от С. Р. М. и М.
Х. М., на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.),
както следва: дворно място с построената в него двуетажна сграда, находящи
се в гр. Исперих, ул. „Средна гора“ № 17; товарен автомобил „ситроен“ с рег.
№ РР2285АК и лек автомобил „опел“ с рег. № РР4352ВК и делото е върнато
на Варненския апелативен съд за ново разглеждане в посочената част от друг
негов състав със задължителни указания.
Производството се развива само по въззивната жалба на М. Х. М. и С. Р.
М., подадена чрез адв. Ж. Ч. от АК гр. Разград, против решение
№260000/14.01.2022 год., постановено по гр. д. № 153/2018 год. по описа на
Разградския окръжен съд в частта, с която по предявения от КПКОНПИ (сега
КОНПИ) срещу С. С. Р. М. и М. Х. М. иск, е отнето в полза на държавата
имущество на стойност 184 069.11 лв. от С. Р. М. и М. Х. М., на основание чл.
63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва: Недвижим
имот - поземлен имот с начин на ползване - дворно място, находящо се в
чертите на град Исперих, ул. Средна гора“ № 17 /седемнадесет/, община
Исперих, Разградска област, за което по скица № 257/07.04.2008 г.,
презаверена на 22.12.2009 г. на Община Исперих и дворищно-регулационния
план, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден парцел Х-899 /римско
десет тире осемстотин деветдесет и девет/ от квартал 109 /сто и девет/ с площ
1
от 3 152,75 кв.м. /три хиляди сто петдесет и две цяло седемдесет и пет стотни
квадратни метра/, към парцел Х /римско десет/ има предавания: от улична
регулация – 3,91 кв.м. /три цяло деветдесет и една стотни квадратни метра/, а
съгласно скица № 494/07.08.2017 г. на Община Исперих и дворищно-
регулационния план, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден УПИ
Х /римско десет/ в кв. 109 /сто и девет/, образуван от имот 899 /осемстотин
деветдесет и девет/ по ЗРП на гр. Исперих има площ 3 153 кв.м./три хиляди
сто петдесет и три квадратни метра/, както и построената в имота съгласно
съгласуван и одобрен инвестиционен проект и строителна документация:
„ДВУЕТАЖНА СГРАДА със застроената площ от 328,90 кв.м. и разгъната
застроена площ на сградата 698,80 кв.м., представляваща: I етаж –
ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ – АВТОМИВКА със застроена площ от
143,93 кв.м. която се състои от търговска част - автомивка, офис, битовка,
склад, баня с тоалетна и коридор, АВТОРАБОТИЛНИЦА със застроена площ
от 60,73 кв.м. която се състои от търговска част – работилница за вулканизация
и баланс на гуми, битовка, баня с тоалетна и коридор, СМЕСЕН МАГАЗИН
със застроена площ от 83,20 кв.м. - който се състои от търговска част, битовка,
склад, баня с тоалетна и коридор На първи етаж са разположени и две
самостоятелни стълбищни клетки към двете жилища. II етаж – ЖИЛИЩЕН –
2 ЖИЛИЩА със застроена площ от 184,95 кв.м. всяко, симетрично
разположени, състоящи се всяко едно от тях от дневна столова, кухня, две
спални, гардероб, килер, съблекалня, баня, тоалетна, антре и стълба към първи
етаж. С вътрешни вити стълби откъм дневна столовата се достига таванския
етаж, където всяко едно жилище разполага със самостоятелна таванска стая и
подобрения, ведно с правото на строеж, при граници и съседи на имота: улица,
парцел IХ-898, парцел ХХХ-923, парцел ХХIХ-922, ХХVIII-921 и парцел ХI-
901 от квартал 109 /сто и девет/ по плана на града; - товарен автомобил марка
„Ситроен” модел „Джъмпер5 Д“, рег.№ РР 2285 АК, дата на първоначална
регистрация - 01.12.1999 г., двигател № T9A10FZ1Z0321191, рама №
VF7232B5215810683; - лек автомобил лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зефира“, рама № WOL0AHM7572004303, двигател № Z16YNG20HR3250,
първоначална регистрация 23.04.2007 г., рег. № РР 4352 ВК.
Въззивниците са настоявали, че решението на окръжния съд в
обжалваната му част е недопустимо, постановено е в противоречие с
процесуалния и с материалния закон и е необосновано. Молили са за
обезсилване в обжалваната част и връщане на делото на окръжния съд за ново
разглеждане, евентуално – за отмяна в обжалваната част и отхвърляне на иска.
Навели са следните оплаквания: поради липсата на изготвен доклад по делото,
не били дадени указания и делото останало неизяснено по отношение на
имуществото, с което проверяваните са разполагали в началото и края на
изследвания период; съдът приел за недоказани твърденията за вложените в
строителството заемни средства от св. Джамбазова и неправилно се позовал
на забраната по чл. 164 от ГПК, която в случая не намирала приложение, тъй
като се касаело за отношения между роднини по права линия; съдът отказал
2
събиране на относими доказателства, свързани с набрани средства от две
семейни мероприятия, проведени през 2011 и 2014 год. (съответно
абитуриентски бал и сватба), заявени като източници на средства още в
становището до комисията преди образуване на делото, а именно - на
експертиза във връзка с приложен видеоматериал от двете събития на
електронен носител, от който се виждало набавянето на сумите, техния размер
и произход и не кредитирал показанията на свидетелите Красимир М. и Нешо
Русев в тази връзка; съдът не обсъдил всички конкретни възражения на
жалбоподателите в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор, включително и
това за приложението на § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ в относимата към
проверявания период редакция и релевантен размер на несъответствие от 250
000 лв., като по-благоприятен закон, а не предвидения с изменението с ДВ, бр.
103 от 2016 год., в сила от 03.01.2017 год. по-нисък такъв от 150 000 лв.; съдът
пренебрегнал и основно правило в производството, че само доходите от
забранена със закона дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са
изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент
закони) и че всички останали доходи от всякакви възможни дейности са
законни (те са неизброими); изцяло необосновани били фактическите и
правни изводи на съда по приети за установени несъответствия между
имуществото и доходите на жалбоподателите, ако се приеме, че такова е
налице, както следва: за 2007 год. стойността на имуществото следвало да
бъде намалено със сумата 1 095.20 лв. (сбора от сумата 410.70 лв. - дневни
пари за пътуване в чужбина и сумата 684.50 лв.), която не се съдържала в
заключението на автотехническата експертиза, а и касаела имущество, което
не съществувало; за 2008 год. - сумата 16 000 лв. по сметката на ответника М.
не следвало да се включва като придобито имущество и да участва в
несъответствието, тъй като представлявала получени от проверяваното лице
парични средства с неустановен законен източник и неналични в
патримониума му в края на проверявания период; за 2009 год. вместо сумата
от 20 000 лв. като цена за дворното място по нотариален акт (неоспорен бил от
комисията), съдът безкритично възприел и включил стойността имуществото
по пазарна оценка от 36 635 лв., дадена от вещото лице по оспорена от
ответниците съдебно-техническа експертиза; в нарушение на процесуалните
правила съдът не ценил показанията свидетелите Кемал Р. Сали и Красимир
Борисов М. като установяващи доходи на ответника от работата му като общ
работник в сватбена зала в гр. Хамбург, Германия в приблизителен чист
размер от 15 000 евра и влагането им в покупката на дворното място; за
същата година несъответствието следвало да бъде намалено и със сумата от 2
486.20 лв. - парични средства по банкова сметка на ответниците; за 2010 год. в
разходите за строителство необосновано били включени т.н. „допълнителни
разходи“ (според заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза), в размер на 34 743.97 лв., които реално не били направени, тъй
като строителството било по стопански начин и нямало административни
разходи на дружество-строител; за 2011 год. сумата от 5 220 лв. ( 3 100 лв. и 2
3
120 лв.) получени по банковата сметка на ответника М. от лицето Красимир
Весков Кирилов и изпратени по пощата от брат му Георги като стойност на
продадени ядки, била с установен източник и следвало да участва в доходите,
а не в стойността на имуществото; за 2012 год. получени по банков път суми
общо 5 307 лв. (преводи по сметки на ответника от Красимир Весков Георгиев
1000 лв. и 4307 лв. от Бейхан Х. Заид) погрешно вместо като доход били
отчетени в несъответствието; за 2013 сумата от 3810 лв. - стойност на
несъществуващо в края на периода МПС неправилно била отчетена при
преценката за несъотвествието; за 2014 год. съдът необосновано, при наличие
на писмени и гласни доказателства, не приел наличието на дарение за сумата 9
900 лв. (4 000 лв. предоставена от Айше Ахмед М. и 5 900 лв.- предоставена от
Анета Алексиева Джамбазова - баба на Фатме Делянова Сашева, снаха на
двамата жалбоподатели) и още 130 лв. за завършване на жилището на
пълнолетния Джейсун Х. (едното жилище в построената сграда); Изложили са
още, че съдът неправилно възприел като разход на домакинството посочения
от вещото лице среден такъв за страната, вместо по-ниския такъв
потребителски общ разход само за Област Разград, съгласно официалните
данни в цитираната в заключението на вещото лице интернет страница и в
тази връзка разликата от 25 984 лв., с която разходите по това перо следвало да
бъдат намалени; В заключение въззивниците са поддържали, че при правилно
изчисление, общият размер на несъотвествието би бил значително под 150 000
лв.
Позовано на допуснатите от окръжния съд процесуални нарушения и на
осн. чл. 266, ал.3 ГПК са поискали: назначаване на комплексна съдебно-
техническа и преводаческа експертиза, която да субтитира текста от
видеоматериалите и да го преведе на български език; както и допускане на
съдебно-икономическа експертиза, която да посочи средния разход на
домакинство за Област Разград, за проверявания период.
КОНПИ, чрез инспектор И., е подала писмен отговор на въззивната
жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността на
всяко от оплакванията и за допустимостта и правилността на обжалваната част
от решението на окръжния съд, е молила за потвърждаване на последното.
Поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК се е
противопоставила на исканията по доказателствата.
Предвид наведеното от въззивниците оплакване за нередовност на
исковата молба по отношение на липсата на твърдения от комисията за
имуществото, с което проверяваните са разполагали в началото и края на
изследвания период, с отговора на въззивната жалба КОНПИ сама е
направила уточнения на исковата молба и е отстранила тази нередовност на
исковата молба, като е изложила изрични и ясни твърдения, че не е
установено в началото на проверявания период - към 11.01.2007 г. ответниците
да са притежавали недвижими имоти, МПС и наличности по банкови сметки,
както и че в края на периода - към 11.01.2017 г. наличното имущество на
ответниците е процесното и в настоящото производство такова, а именно:
4
дворното място с построената в него двуетажна сграда на ул. „Средна гора“ №
17 в гр. Исперих, товарния автомобил „ситроен“ с рег. № РР2285АК и лекия
автомобил „опел“ с рег. № РР4352ВК.
Решението на окръжния съд е влязло в сила в отхвърлителната му част.
По изпълнение на указанията на ВКС във връзка с отстраняване на
нередовността на исковата молба:
В решението на ВКС е посочено, че в производството пред касационната
инстанция, ответниците са се позовали и на актуалната практика на ЕСПЧ,
обективирана в решението от 26.09.2023 г. по делото Йорданов и други срещу
България, което е от значение и за извършваната от съда служебна проверка
относно процесуалната допустимост на исковото производство - във всеки
един момент от неговото развитие (в този смисъл - също задължителните
указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК
на ВКС и т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, възприети и в
посоченото по-горе решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-
то гр. отд. на ВКС). В т. 111 от мотивите към решението от 26.09.2023 г. ЕСПЧ
приема, че ЗОПДНПИ (отм.) преследва легитимна цел от обществен интерес,
а именно: „да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез
престъпления или административни нарушения, както е посочено в Закона“.
Именно предвид тази легитимна цел на закона, в т. 124 и т. 138 ЕСПЧ приема,
че за да бъде отнемането по ЗОПДНПИ (отм.) в съответствие с изискванията
на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, от съществено значение е
националният съд да извърши обоснована преценка и да установи наличието
на престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че
са били извършени и са довели до придобиването на имуществото,
подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното
имущество. В този смисъл са и мотивите към ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на
ОСГК на ВКС, където е цитирана и по-старата практика на ЕСПЧ (Димитрови
срещу България, Тодоров и др. срещу България, Rummi срещу Естония и др.),
съгласно която: „...конфискацията на имущество следва да е пропорционална
на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат
възможност за ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест.
Заключенията на националните съдилища не могат да са основани единствено
на презумпцията за незаконен произход на имуществото при липса на доказан
източник на приходи; трябва да се търси и причинна връзка с престъпна
дейност“. В същия смисъл са и подробните разяснения, дадени още с ТР №
7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС. Предвид така възприетото в
практиката на ЕСПЧ и задължителната тълкувателна практика на ВКС,
включително и актуалната такава, както и предвид посочените и по-горе
подробни разяснения, дадени и с решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. №
3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС (съгласно които, ясното и точно
изложение на обстоятелствата в основанието и петитума на исковата молба, с
която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество по ЗОПДНПИ (отм.), е от съществено значение за
5
гарантиране на правото на защита на ответника и за реалното осигуряване на
равенството на страните в процеса), Върховният касационен съд е извел, че за
да е редовна, исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ (отм.), тя трябва
да съдържа в обстоятелствената си част и твърдения за обстоятелства, сочещи
наличие на връзка (пряка или косвена) между престъплението, по повод на
което е образувано производството, и придобиването на имуществото на
ответниците, чието отнемане се претендира. Предвид така изложеното, ВКС е
посочил, че в случая исковата молба, подадена от комисията-ищец, е
нередовна, тъй като в нея липсват каквито и да било твърдения за наличие на
връзка между данъчното престъпление, за извършването на което ответницата
С. М. впоследствие е и била осъдена с влязла в сила присъда, и придобиването
на процесния недвижим имот и двата процесни автомобила, чието отнемане
от двамата ответници се претендира по делото.
С решението, с което делото е частично обезсилено и върнато за ново
разглеждане в тази част с указания, Върховният касационен съд е посочил в
заключение, че въззивното решение, освен че е неправилно в обжалваната
част, поради констатирани конкретни (посочени в решението) нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост на мотивите на апелативния съд, че е налице и по-тежък
порок - то е и процесуално недопустимо в тази част, като постановено по
нередовна искова молба. Дадени са указания на въззивния съд при новото
разглеждане да даде указания на комисията-ищец за отстраняване на
установената по-горе нередовност на исковата й молба. В зависимост от
изпълнението на тези указания, апелативният съд да предприеме по-
нататъшни съдопроизводствени действия. Посочено е също, че в случай, че
комисията-ищец предприеме изпълнение на указанията, отстраняването на
нередовността на исковата молба не трябва да води до недопустимо
изменение на иска или до предявяване на нови искове пред въззивната
инстанция, а именно - комисията следва да изложи ясни и конкретни
твърдения за обстоятелства, сочещи наличието на връзка (пряка или косвена)
между данъчното престъпление, за извършването на което ответницата С. М. е
осъдена с влязлата в сила присъда, и придобиването на процесното имущество
(дворното място с построената в него двуетажна сграда на ул. „Средна гора“
№ 17 в гр. Исперих, товарния автомобил „ситроен“ с рег. № РР2285АК и
лекия автомобил „опел“ с рег. № РР4352ВК), чието отнемане от двамата
ответници се претендира по делото.
Предвид изложеното, исковата молба на комисията, следва да бъде
оставена без движение като нередовна и на ищеца да бъде даден
едноседмичен срок за поправяне на недостатъците й, съобразно указанията на
ВКС, поради което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Комисията за отнемане
на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с предишно наименование
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество (КПКОНПИ), комисията), като УКАЗВА на ищеца
КОНПИ в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба
с преписи за насрещната страна, да поправи нередовностите в същата, като
изложи ясни и конкретни твърдения за обстоятелства, сочещи наличието на
връзка (пряка или косвена) между данъчното престъпление, за извършването
на което ответницата С. М. е осъдена с влязлата в сила присъда, и
придобиването на процесното имущество - дворното място с построената в
него двуетажна сграда на ул. „Средна гора“ № 17 в гр. Исперих, товарния
автомобил „ситроен“ с рег. № РР2285АК и лекия автомобил „опел“ с рег. №
РР4352ВК, чието отнемане от двамата ответници се претендира по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца КОНПИ – София, че в случай на
непоправяне на нередовностите съобразно указанията и в срока, следва
обезсилване на решението на окръжния съд в обжалваната част и
прекратяване на производството по делото.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7