РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Търговище, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БОРЯНА СТ. П.А
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20233500500156 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 156/2023 г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ищеца М. А. М., чрез
пълномощника му и негов баща А. М. А. против Решение № 267/26.05.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1560/2022 г. на Районен съд – Търговище, IX състав, с
което е отхвърлен предявения от него против ответниците С. Х. К.-Х. и Ю. А.
Х., осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 6550 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /за
пропуснати ползи 1600 лв. – непроизведена земеделска продукция и 4950 лв.
– платена неустойка за неизпълнение на договор за продажба на имот/ и
сумата в размер на 5450 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, на осн. чл. 45 ЗЗД и във вр. с чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва за
забава от 25.11.2022 г., като неоснователен.
С доводи за незаконосъобразност и необоснованост, въззивникът моли
за отмяна на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че в хода на
първоинстанционното производство са доказани предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответниците.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите
1
С. К.-Х. и Ю. Х., чрез процесуалния си представител адв. Н. С. оспорват
основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението
на РС - Търговище. Въззиваемите твърдят, че първоинстанционното решение
е правилно, доколкото ищецът не е доказал твърденията си. Претендират се и
сторените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание въззивникът М. М. се представлява от
пълномощника си и негов баща А. А., който поддържа въззивната жалба, като
моли същата да бъде уважена и да бъде отменено постановеното решение на
първоинстанционния съд, като бъде уважен изцяло предявеният иск.
Въззиваемите в съдебно заседание се представляват от адв. Н. С., който
счита за правилно първоинстанционното решение и моли да бъде отхвърлена
жалбата на ищеца. Претендира и сторените разноски.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на два съседни
поземлени имоти в местност „Драка“ в гр. Търговище, както следва: ПИ с
идентификатор 73626.170.905 с построена в него вила и ПИ с идентификатор
73626.170.871. Същевременно ответниците са собственици на ПИ с
идентификатор 73626.170.851 и ПИ 73626.170.1002 в същата местност.
Според ищеца ответниците заградили улицата минаваща покрай
техните имоти и водеща до имотите на ищеца на 20.10.2022 г. Същият ден
сутринта, ищецът отишъл с колата си и водел майстор за ремонт на вилата.
Заварил пътя заграден с мрежа и бетонни колове.
След затварянето на улицата на 20.10.2022г. ищецът нямал достъп до
собствения си имот и вилата. Не можел да вкара трактор в имота и да изоре.
Не можел да засее зеленчуци. Вредата нанесена от затварянето на улицата се
изразявала в непроизведена земеделска продукция е в размер на 1600 лв.
Освен това ищецът щял да продаде вилата си, но купувачът като видял
затворената улица се отказал и искал връщане на капарото в размер на 9900
лв. и неустойка в размер на 50 % от предварително заплатеното капаро, а
именно 4950 лв. Ищецът и съпругата му били притеснени, че не могат да
продадат вилата и да погасят предсрочно кредита си. Претърпените от ищеца
имуществени вреди били на стойност общо 6550 лв., от която сума 1600 лв. –
непроизведена земеделска продукция и 4950 лв. – неустойка за неизпълнение
на договор за продажба на имот. Ищецът твърди, че е претърпял и
неимуществени вреди – несигурност и безпокойство в резултат на
заграждането на улицата към собствения му имот в размер на 5450 лева.
Ответниците оспорват предявения иск, като считат, че въпросният път
не обслужва имота на ищеца. Сочат, че в края на октомври, когато заградили
имота си, селскостопанската продукция вече е реализирана и прибрана,
поради което няма как да се приеме, че са настъпили вреди от нереализирана
2
селскостопанска продукция. Ответниците считат представения предварителен
договор за изфабрикуван за целите на настоящия процес, като плащането на
неустойка по същия, ако действително е осъществено, не е пряка последица
от заграждането на имота им. Независимо от това, ответниците сочат, че през
м. януари 2023 г. са разградили имота си откъм въпросния земеделски път, с
оглед запазване на добрите междусъседски отношения между страните.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът е собственик на Поземлен имот с площ от 454 кв.м., местност
„Драка“, представляващ имот с идентификатор № 73626.170.905, както и на
съседния му Поземлен имот с идентификатор № 73626.170.871 с площ от 453
кв.м., представляващ „земя за земеделски труд и отдих“, находящ се в
местност „Драка“. Също така се установява, че ответниците са собственици
на ПИ с идентификатор № 73626.170.1002 в гр. Търговище, с начин на трайно
ползване-друг вид трайно насаждение, с площ от 822 кв.м. и на съседния му
ПИ с идентификатор № 73626.170.851.
От показанията на разпитаните свидетели И.Ч. и П. В. се установява, че
между 1984 г. и 1987 г. бил изграден пътя между поземлените имоти в тази
част на местността „Драка“. Сега този път представлява ПИ с идентификатор
736262.170.244, който е частна общинска собственост. От показанията на св.
В. и от представените скици за въпросния път се установява, че същият не
достига до имотите на ищеца. Според св. В. до имотите на ищеца стига друг
път, но същият не бил поддържан и ищецът предпочел да ползва общинския
път, като го продължил до своите парцели. От показанията на св. Ч. се
установява, че ответниците са преградили общинския път през месец
септември 2022 г, а той е направил представените по делото снимки през м.
октомври 2022 г. По този път според св. Ч., ищецът е вкарвал трактор, който
да изоре мястото, но през 2022 г. тракторът не могъл да достигне до имота на
ищеца заради поставените заграждения. През м. февруари 2023 г., според
Чернев, загражденията били премахнати.
Съдът кредитира дадените от свидетелите Ч. и В. показания, като
обективни, последователни и непротиворечиви. Същите кореспондират както
помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.
От представения по делото като писмено доказателство предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти и анекси към същия се
установява, че на 22.09.2022 г. ищецът сключил предварителен договор за
продажбата на собствените му имоти с А. Д. З. за сумата от 60000 лв., като
купувачът заплатил задатък в размер на 9900 лева. В договора било уговорено
задължение за продавача да осигури достъп до имота, захранване на имота с
ток и вода, кои към момента съществували. Била уговорена и неустойка,
според която клауза купувачът си запазвал правото да развали договора и да
потърси неустойка в размер на 50% от заплатеното капаро в размер на 4950
лева. От представения анекс към предварителния договор от 01.11.2022 г. се
установява, че поради неизпълнение на задължението на продавача да
3
осигури достъп до продаваните имоти, купувачът разваля договора, като
продавачът връща полученото капаро от 990 лева, а на 03.11.2022 г. следва да
заплати и неустойка от 4950 лева, като за целта се подпише нов анекс. В
представения от 03.11.2022 г. анекс е записано, че продавачът заплатил на
купувача договорената неустойка от 4950 лева.
По делото е представен и приет като писмено доказателство и Договор
за потребителски кредит № FL129546 от 01.08.2022 г., сключен между
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, от една страна и ищеца М. М. и М.
С. – М.а, от друга страна, като кредитополучатели. С цитирания договор
банката предсотавила на кредитополучателите потребителски кредит в размер
на 90000 лева.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове, като
неоснователни и недоказани. За да постанови своето решение, районният съд
е приел, че няма доказателства собствените на ищеца имоти да граничат
пряко с процесния път или че имат предоставен достъп – учредено право на
преминаване. Според съда предвиденото в предварителния договор
задължение за предоставяне на достъп до продаваните имоти от страна на
продавача не е конкретизирано. Първоинстанционният съд е приел, че от
показанита на св. Великов е станало ясно, че до имотите на ищеца има и друг
път, но собствениците около него не го поддържат. РС – Търговище е е приел
също в решението, че предварителният договор е възможно да е бил сключен
след поставяне на прегражденията и продавачът е бил наясно с
невъзможността да изпълни поетото в предварителния договор задължение.
На последно място, съдът е приел в решението си, че ищецът не ангажира
абсолютни никакви доказателства за установяване на имуществени вреди от
пропуснати ползи в резултат на непроизведена земеделска продукция, както и
за неимуществени вреди, съответно и за размера на тези вреди.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробно и точно фактическите и
правните си изводи при постановяване на обжалваното решение, като на
основание чл. 272 ГПК настоящият състав на съда препраща към мотивите
му.
На първо място, въззивникът твърди, че процесният път е бил преграден
от ответниците именно на 20.10.2022 г. Ищецът не ангажира доказателства,
които категорично да установяват това обстоятелство. Тъврдението на
въззивника се базира на представените по делото снимки, за които св. Ч.
заяви, че е заснел през м. октомври 2022 г., както и на показанията на св.
Чернев. От показанията именно на св. Чернев се установява обаче, че пътят е
бил преграден още през месец септември 2022 г. Твърдението на ищеца, че
той при посещението си на място на 20.10.2022 г. е видял, че пътят е заграден,
а оттам и приетата от него дата на извършеното преграждане на пътя не
кореспондира с показанията на св. Ч. Именно заявеното от него, съдът
4
възприема като период, в който е осъществено от ответниците преграждане с
бетонни колове и ограда на общинския път – месец септември 2022 г.
На следващо място, въззивникът твърди, че съдът не е дал отговор на
въпроса има ли самоуправство от страна на ответниците. Подобен въпрос би
могъл да стои пред наказателния съд при внесен обвинителен акт за подобно
престъпление, поради което настоящият съд не дължи произнасяне по
въпроса дали има извършено самоуправство в случая.
На следващо място, въззивникът за пръв път твърди в своята въззивна
жалба, че за него са настъпили вреди и от недовършения започнат ремонт на
вилата му. Такъв иск в настоящото производство не е предявен, поради което
този въпрос не следва да бъде коментиран от съда.
По отношение на твърдяната от въззивника настъпила за него
материална вреда в размер на 4950 лева, представляваща заплатена неустойка
по предварителния договор, съдът споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд. Представения предварителен договор не се
установява категорично дали е сключен преди или след преграждането на
общинския път. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на съда
относно неясно формулираното задължение на продавача по договора да
осигури достъп до продаваните имоти – не става ясно в какво се изразява
осигуряването на достъп и кога следва да се приеме, че такъв е бил осигурен.
Макар да твърди, че това е единственият път, който достига до този имот,
ищецът не ангажира категорични доказателства дали това е действително
така, с оглед и показанията на св. Великов за наличен друг път, който достига
до имотите на ищеца, но същият не е поддържан.
По отношение на твърдените от въззивника вреди от нереализирана
стопанска продукция следва да се посочи, че не бяха събрани доказателства
относно невъзможността да влезе трактор в имота му и как това се е отразило
на стопанската му продукция. Следва да се посочи, че неизораването на имота
му не е препятствало по какъвто и да е начин засяването на посочените от
него зеленчуци. Не бяха ангажирани доказателства дали в действителност той
е засял такава продукция през стопанската 2022-2023 г. и съответно дали и
как се е отразило неизораването с трактор на мястото на полученото
количество продукция. Не бяха ангажирани и доказателства относно
стойността на самата продукция, какви биха били вложените средства за
отглеждането й, съответно количеството получени плодове и тяхната
стойност.
Относно твърдените претърпени неимуществени вреди, следва да се
посочи, че същите не се презумират само на база обстоятелството, че ищецът
е сключил договор за кредит. За същият не бяха ангажирани доказателства
дали е изплатен и каква сума по него остава да се дължи. Не бяха ангажирани
доказателства за това, че средствата от продажбата на имотите на ищеца ще
бъдат разходвани именно за погасяването на въпросния кредит. Не бяха
ангажирани доказателства как тези обстоятелства са се отразили на ищеца,
5
съответно дали същият е преживял стрес и притеснения, които да са в пряка
причинна връзка с преграждането на процесния път.
По отношение на процесния общински път, който представлява ПИ с
идентификатор 736262.170.244, следва да се посочи, че действително според
представените по делото скици, същият не граничи с имотите на въззивника.
Той обаче фактически се е използвал от въззивника, като е бил продължен
през ПИ с идентификатор 736262.170.855, за да достигне до поземлените
имоти на въззивника. Това фактическо продължение на пътя не е отразено в
КККР, но настоящият съдебен състав приема, че неправомерно ответниците
са го преградили, като по този начин е бил преграден достъпа до него и от ПИ
с идентификатор 736262.170.855. Независимо от това обаче следва да отново
да се подчертае, че твърдените от въззивника вреди не се установи
категорично да са настъпили в неговия патримониум, нито се установи
същите да са в пряка и непосредствена връзка с противоправното
преграждане на общинския път. Макар да е налице противоправно поведение
от страна на ответниците, то не се установи категорично настъпването на
вреди за ищеца, нито тяхната стойност, както и наличието на причинно-
следствена връзка между настъпването на вредите и поведението на
ответниците.
Поради изложеното дотук въззивният съдебен състав намира, че
подадената въззивна жалба от ищеца следва да бъде оставена без уважение и
обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски възниква за въззиваемия,
който се е защитавал по неоснователна въззивна жалба. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, съобразно който
въззиваемите са заплатили 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство и същите следва да им бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 267/26.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1560/2022 г. на Районен съд – Търговище, IX състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ.
*******, обл. *******, да заплати на С. Х. К.-Х., ЕГН ********** и Ю. А. Х.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *******, кв. „*******“, бл. ****, вх.
****, ет. ****, ап. ****, сумата в размер на общо 500 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7