№ 1460
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501954 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В.
Л. Д., действаща чрез особен представител адв.П.Т., срещу решение
№2261/22.06.23г., постановено по гр.д.№6420/22г. на ВРС, в частта, с която е
прието за установено в отношенията между страните по предявените по реда
на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове, че в полза на ищеца УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД съществуват парични вземания срещу ответника В. Л. Д. за
следните суми: сумата от 192,94 лв., представляваща неразрешен овърдрафт
по договора за кредит към 20.12.2018г., сумата от 22,99лв., представляваща
неустойка за просрочена редовна лихва по чл.5.4 от договора за кредит,
начислена за периода от 20.06.2019г. до 22.10.2020г., както и сумата от
297,91лв., представляваща неустойка за просрочена главница по чл.5.4 от
договора за кредит, начислена за периода от 20.06.2019г. до 22.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.10.2020г., до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№13527/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
1
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Въззивникът счита, че неправилно съдът е
приел, че за кредитодателят е възникнало право да отнася неплатената
догов.лихва като неразрешен овърдрафт с неизвестен размер към момента на
сключване на договора и че непосочването му не представлявало нарушение
на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК. Счита, че липсата на размер на кредита е основание за
недействителност на договора. Навежда оплакването, че съдът не бил обсъдил
възражението за вида, формата и размера на шрифта, ползван в договора, като
абстрактно е посочено, че клаузите са обективирани с еднакъв шрифт, не по
малък от 12. Не било обсъдено и възражението дали договора е сключен по
ясен и разбираем начин с изписване на текст върху текст, единият с едър
шрифт по диагонал, а другият – с малък шрифт хоризонтално. Моли да бъде
отменено решението в обжалваната част.
Въззиваемата страна УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, е депозирала в срок отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД срещу В. Л. Д. от гр.Варна обективно съединени
искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2500лв-главница за разрешене лимит по договор за банков
потр.кредит на физ.лице, усвояван чрез овърдрафт от 19.07.18г.; сумата от
192,94лв-неразрешен овърдрафт; сумата от 22,99лв- неустойка за просрочена
редовна лихва за периода 20.06.19г. -22.10.20г.вкл; сумата от 297,91лв-
неустойка за просрочена главница за периода от 20.06.19г. до 22.10.20г.вкл,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.10.20г. до оконч.изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед №261800/23.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№13527/2020г. на РС-Варна.
В исковата молба поддържа, че по силата на сключен между
2
банката и В. Л. Д. договор за банков потр.кредит на физ.лице, усвояван чрез
овърдрафт по разпл.сметка от 19.07.18г. първата е предоставила на втория в
качеството му на кредитополучател кредит-овърдрафт до размер на 2500лв, а
последният се задължил да го ползва целево и върне в предвидения срок -
19.06.19г. Сочи, че усвояването е започнало на 26.07.18г. Излага, че лихвите
за усвоения разрешен овърдрафт се дължат и изплащат ежемесечно съгл.
чл.12.2.1. Сочи, че на осн. чл.4.1 от договора за усвоените суми
кредитополучателят заплаща възнагр.лихва, определена на база променлив
ГЛП, който към датата на договора е 12,95%. В чл.5.1. бил посочен ГПР в
размер на 13,8417%. Сочи, че съгл. чл.5.4 кредитополучателят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва, като в чл.11.2 и чл.11.3 бил
договорен начина на олихвяване. Твърди, че задължението е изцяло
изискуемо от 19.06.19г. с изтичане на договорения срок. Излага, че се е
снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
В отговор на исковата молба ответникът В. Л. Д., действаща чрез
особен представител адв.П.Т., е депозирал писмен отговор, с който прави
възражение за недействителност на договора на осн. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.7
ЗПК. Възразява да е договорен неразрешен овърдрафт, а това техническо
записване се осъществявало с цел начисляване на наказ.лихва. Липсвала
преддоговорна информация и възразява да е спазено изискването за еднакъв
шрифт на договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за
процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
3
Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният иск за
установяване дължимостта на сумата от 2500лв., представляваща главница за
разрешен лимит по договор за банков потр.кредит на физ.лице, усвояван чрез
овърдрафт по разпл.сметка от 19.07.18г., е влязло в сила. Следователно
влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, поради
което и въпросите за възникналата между страните договорна връзка и
валидността й, нейното изпълнение от страна на банката и съответно факта на
неизпълнение на длъжника, са били разрешени и следва да бъдат зачетени. В
този смисъл наведените в жалбата възражения касателно изписването на
договора и размер на шрифта, както и за непосочен размер на кредита, като
обхванати от силата на пресъдено нещо не подлежат на разглеждане в
настоящото производство.
Настоящият състав не споделя релевираното във въззивната жалба
оплакване за неправилност на решението касателно дължимостта на
вземането за неразрешен овърдрафт. Съгласно т.11.2 от договора при
неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължима
лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от
разрешения кредитен лимит. Ако кредитният лимит е усвоен изцяло, то
неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен
овърдрафт се олихвява с лихвата по т.5.4 и е незабавно изискуем. Съгласно
клаузата на чл.5.4, към която се препраща, обезщетението /неустойка/ за
забава е в размер на законната лихва 10%. Подобна уговорка е допустима и
същата не води до анатоцизъм, тъй като е допустимо страните да договарят
неустойка / при ограниченията на ЗПК/ върху просрочената възнаградителна
лихва, схващана като цена (възнаграждение), която се заплаща на кредитора
за ползването на предоставените на длъжника парични средства.
Размерът на вземанията, предмет на въззивна проверка, се
установява от неоспореното от страните заключение на вещото лице по
допуснатата пред ВРС съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че размерът на неразрешения овърдрафт възлиза на 192,94лв;
неустойката върху просрочената редовна лихва /192,94лв/ за периода
20.06.19г. -22.10.20г.вкл възлиза на 22,99лв, а неустойката върху
просрочената главница /2500лв/ за периода от 20.06.19г. до 22.10.20г.вкл
4
възлиза на 297,91лв. Ответникът не представя доказателства, вкл. относно
извършвани погасявания или конкретни договорености относно погасяването
на дълга. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че претенциите за
горепосочените вземания се явяват изцяло основателни и исковете за тях
следва да се уважат.
Настоящият състав напълно споделя мотивите на ВРС в
гореизложения смисъл и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Поради
съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат
възложени сторените от въззиваемата страна във въззивното производство
разноски в размер на 300лв– депозит за особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2261/22.06.2023г., постановено по
гр.д. №6420/2022г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е
прието за установено в отношенията между страните по предявените по реда
на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове, че в полза на ищеца УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, съществуват
парични вземания срещу ответника В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес ****, за
следните суми: сумата от 192,94 лв., представляваща неразрешен овърдрафт
по договора за кредит към 20.12.2018г., сумата от 22,99лв., представляваща
неустойка за просрочена редовна лихва по чл.5.4 от договора за кредит,
начислена за периода от 20.06.2019г. до 22.10.2020г., както и сумата от
297,91лв., представляваща неустойка за просрочена главница по чл.5.4 от
договора за кредит, начислена за периода от 20.06.2019г. до 22.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.10.2020г., до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№13527/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес ****, ДА
ЗАПЛАТИ на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********, със седалище
5
гр.София, сумата от 300лв, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6