РЕШЕНИЕ
№ 1256
гр. Пловдив, 05.11.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен
състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 1505 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 27377/24.04.2019 г. по описа на РС- Пловдив от адв. Б.,
в качеството ѝ на пълномощник на И.И.Е., с която се обжалва изцяло
решение № 1320 от 08.04.2019 г., постановено по гр.дело № 482 по описа за 2019
г. на РС- Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Мелон
България“ ЕАД сумата от 11 360.57 лв., представляваща главница по договор за
кредит № *** от 22.05.2008 г., сключен между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД и И.И.Е. с краен падеж - 23.08.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.01.2019 г. до окончателното
изплащане, както и разноски в размер на 454.42 лв. платена държавна такса.
В жалбата се
излагат подробни съображения за недопустимост на атакуваното решение, като
постановено срещу ненадлежен ответник, а така също и по отношение на ненадлежен
ищец. Застъпва се тезата, че договорът е сключен от жалбоподателя в качеството
му на лекар по дентална медицина, а не в качеството му на физическо лице, като
по смисъла на Закона за лечебните заведения се касаело за Индивидуална практика
за първична медицинска помощ, организирана и осъществявана от лекар по дентална
медицина.
На следващо
място, излагат се подобни съображения за липса на валидно съставени пълномощни
от страна на ищцовото дружество, поради което се аргументира тезата за липсата
на безспорно доказана активна процесуална легитимация.
Предвид
изложеното, иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Пловдив. Алтернативно,
в случай, че въззивният съд не приеме тезата за недопустимост на атакуваното
решение се иска неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно и вместо
него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от „Мелон
България“ ЕАД иск като неоснователен и недоказан. Формулирано е искане за присъждане
на разноски в настоящата инстанция за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Идентични
съображения се излагат и в представената по делото писмена защита.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество,
в който се изразява становище, че същата е необоснована и неоснователна, поради
което следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено като законосъобразно, допустимо и правилно. Претендира се
юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. Допълнителни аргументи са
изложени и в представена по делото писмена защита.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, всяка от страните поддържа, съответно
въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба.
Настоящият
въззивен състав след като прецени събраните по делото доказателства,
становищата на страните и наведените от тях възражения, приема за установено
следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба
срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е
ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на
императивна материалноправна разпоредба, както и не се твърди конкретно
нарушение на процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на
доказателства.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да
се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които
във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е контролиращата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без за
това да са наведени нарочни възражения от страна на въззивника или въззиваемия.
В настоящия случай спор по фактите
не се констатира, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 22.05.2008 г. между И.И.Е. – лекар по дентална медицина, в
качеството му на кредитополучател и „Юробанк И Еф Джи България“ АД е бил
сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес Оборудване“ № ***, по силата
на който банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лева за закупуване на бизнес
оборудване – зъболекарско оборудване, както и за други разплащания, свързани с
покупката на оборудването, като кредитополучателят се задължил да върне
кредита, заедно с дължимите лихви, в срок до 120 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка. Видно от
представеното по делото и неоспорено от ответника - жалбоподател в настоящото
производство, извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД /л.8/,
същият успял да погаси част от кредита /главница/ в размер на 3639,43 лева,
като считано от 21.11.2012 г., кредитът е просрочен.
Видно от представеното по делото
заверено копие от Договор за прехвърляне на вземания № *** г. /л.12/, сключен
между „Юробанк България“ АД ( с предишно наименование „Юробанк И
Еф Джи България“ АД), като цедент и ищцовото дружество – „Мелон България“ ЕАД, като цесионер вземането
на банката е изцяло прехвърлено на ищеца, ведно с всички произтичащи от
договора за кредит права и задължения, привилегии, обезпечения, лихви и други
принадлежности. Процесното вземане е определено и индивидуализирано подробно в
списък, представляващ Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора. Коментираното приложение е представено по делото /л.18/, като
претендираното вземане е отразено в същото под № 899893.
При постановяване на обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото писмени
доказателства се установява наличието на валидно възникнало облигационно
отношение между страните, основаващо се на горецитирания договор за кредит,
виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника в качеството му на
кредитополучател, което поражда отговорността му да заплати неплатената остатъчна главница по договора за
кредит. Размерът на същата се установява от представеното по делото извлечение
от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД
/л.8/, а именно – 11360,57 лева.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на
районния съд, които са обосновани и съответстват изцяло на събрания в хода на
производството доказателствен материал.
С оглед
направените възражения във въззивната жалба допълнително следва да се посочи:
Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че обжалваното решение се
явява недопустимо, тъй като искът бил предявен срещу ненадлежен ответник. Процесният договор за банков кредит е сключен
от И.И.Е. – лекар по дентална медицина, в качеството му на физическо лице,
което обстоятелство се установява от посочените в договора индивидуализиращи
белези, а именно – три имена, ЕГН, данни за документ за самоличност. В тази
връзка следва да се отбележи, че в посочената група индивидуализиращи белези,
както и от съдържанието на процесния договор не може да се изведе извод, че
жалбоподателят е действал в качеството си на учредител, собственик на
индивидуална практика за първична медицинска помощ. Действително, както е
посочено и в жалбата чл. 8, ал. 1 от Закона за лечебните заведения дефинира
какви видове лечебни заведения за извънболнична помощ могат да се
регистрират. Според текста на чл. 3, ал.
1 от цитирания специален закон лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1,
се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и
като дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз,
или на държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо
пространство, при спазване на изискванията на този закон. В разпоредбата на ал.
2 на чл. 3 от ЗЛЗ е конкретизирано, че лечебните заведения по чл. 8, ал. 1,т. 1
б. „а“ и т. 2 буква „а“ се учредяват от
физически лица – лекари и лекари по дентална медицина. Цитираните разпоредби
посочват специален режим на учредяване, регистриране на амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина по реда
на ТЗ, чиито правен статус се регламентира от разпоредбите както на ТЗ, така и на ЗЛЗ предвид
спецификата на извършваната професионална дейност.
В аспект на
гореизложеното следва да се отбележи, че конкретизацията, че кредитополучателят
е лекар по дентална медцина се обуславя
от предмета на договора, а именно – отпускането на кредит с целево
предназначение – закупуване на зъболекарско оборудване. В този смисъл
необосновани се явяват доводите, че не е налице пасивна процесуална
легитимация, като абсолютна процесуална предпоставка по допустимостта на иска.
Що се отнася до възраженията за липса на валидно
съставени пълномощни от страна на ищцовото дружество – „Мелон България“ ЕАД,
поради което се аргументира тезата за липса на безспорно доказана активна
процесуална легитимация, съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, т. 3 ГПК представители на страните по пълномощие могат
да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в
учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Съдът
не споделя виждането на процесуалния представител на жалбоподателя, че
процесните пълномощни са недостатъчни с оглед установяването на валидно учредена
представителна власт, доколкото същите
не били нотариално заверени и към тях следвало да се представят допълнително
трудови договори и длъжностна характеристика на упълномощените служители на
ищцовото дружество. При депозиране на искова молба или жалба, адвокатът или юрисконсултът се
легитимира с пълномощно по отношение на което е предвидена облекчена писмена форма /чл. 25 ал. 1 ЗА/.
Квалифицирана писмена форма - нотариално удостоверяване на подписа, съдържание
или дата, се изисква само в изрично предвидените от закона случаи –например - чл. 37 ЗЗД, чл. 21, ал. 1,
изр. 3 ТЗ,
чл. 26, ал. 1,
изр. 3 ТЗ,
чл. 33, изр. 1 и 2 ГПК и пр.
По отношение на възражението,
че жалбоподателят не е бил валидно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
поради което така извършената цесия нямала действие по отношение на същия,
настоящият съдебен състав държи да отбележи следното: По делото е представено
копие от договора за прехвърляне на вземането, като, както беше посочено
процесното вземане фигурира в приложение № 1, неразделна част от договора под №
899893. Действително липсва връчено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомление на ответника – жалбоподател в
настоящото производство, преди подаването на исковата молба. Уведомяване, обаче
може да се осъществи и чрез връчване на преписа от самата искова молба.
Съдебната практика е еднопосочна в приемането си, че уведомяването чрез
връчване на препис от исковата молба за вземането поражда целените последици, а
именно да легитимира цесионера като носител на вземането пред длъжника. В
исковата молба фигурира изявление на ищеца с характер на уведомление до
длъжника за настъпилото частно приемство на вземането, макар и изходящо не от
цедента, то следва да бъде зачетено, след като за това си действие ищцовото
дружество не действа в лично качество, а в качеството си на представител на
цедента. Последното се установява от приложеното по делото нотариално заверено
пълномощно с рег. № 4239/ 04.12.2018 г. , Нотариус с рег. № 444 на НК, РС-
София /л. 10/.
Предвид
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства изцяло на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без
уважение.
По
отговорността на страните за разноски:
С оглед
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И.И.Е. следва да бъде осъден да
заплати на „Мелон България“ ЕАД,
сумата от 150.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1320 от 08.04.2019 г.,
постановено по гр.дело № 482 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив, I-ви граждански състав.
ОСЪЖДА
И.И.Е., с ЕГН: ********** да
заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.