Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
19.11.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
27.10.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Х. |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
117 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
С.С.Х., с постоянен адрес:***, ***,
подадена чрез адв.Г.И.Т. от АК-***, против Решение №11 от 02.07.2021 год., постановено по АНД №43/2021
год.
по описа на Районен съд – Крумовград, с което е потвърдено наказателно
постановление №21-0289-000039 от 08.04.2021
год., издадено от началника на Районно
управление – Крумовград към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата,
че решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон,
необосновано е и в своята цялост не се основава на събраните по делото
доказателства, поради което го обжалва в законния срок. Развива съображения за
това, като в жалбата интерпретира показанията на свидетелите и установените с тях
факти по случая.
Сочи, че в съдебно заседание, на въпросите към св.Т. З.,
в какво се изразява превъртането на гумите на автомобила, изведен ли е бил той
извън контрол, по какъв начин, създадени ли са предпоставки за ПТП, отговорът
от страна на свидетеля бил, че задните гуми на автомобила направили „дзит, дзит” и мълчание по
отношение на останалите въпроси. Касаторът твърди, че
автомобилът не е бил звеждан извън контрол.
Впоследствие свидетелят изтъкнал, че било петъчен ден, имало много хора по тротоарите
и било възможно да създаде опасност за тях и останалите участници в движението,
но такива конкретно в дадения случай нямало. В жалбата се твърди, че видимо
мотивиран от обидните реплики на С.Х., св.Т. З. подал сигнал за извършено нарушение
от страна на С.С.Х., както и твърди, че обективно,
разстоянието от входа на сградата на „Български пощи” до ъгъла на завоя към
ул.„***” било прибилизително към 40-50 метра и за да
слезе от автомобила, който бил спрян до входа на сградата и да се изнесе до
ъгъла на ул.„***”, както твърдял този свидетел, му били необходими минимум
10-12 секунди и през това време, той нямал практическата възможност обективно
да възприеме движението на автомобила на С.С.Х. *** в
продължение на посочените 200 метра. В жалбата се твърди също, че тези
обстоятелства не били обективирани и от страна на актосъставителя при съставяне на АУАН, като според касатора, на поставените по-горе въпроси, свидетелите Т. Т.
- актосъставител и К. К. - свидетел, не дали смислени
отговори за конкретните нарушения, извършени от страна на С.Х., позовавайки се
само на това, че са получили сигнал за извършено нарушение и в съотвествие с това предприели действия. В жалбата се
изразява учудване защо, съдът не кредитирал свидетелските показания на
свидетелката С. Ф. М. и от части показанията на свидетеля С. Ф. М., за
възникналия конфликт между Т. З. и С.Х., а се позовавал на обясненията на Т. З.,
който бил със съпругата си, които се възмутили от действията на водача С.Х. и
се притеснили, защото било пазарен ден и по улиците на града имало много хора,
поради което можело да се създадат предпоставки за възникване на ПТП. В жалбата
се излага довод, че доколкото по делото не било установено в изискуемата от
закона степен на несъмненост и категоричност, че при управлението на автомобила
С.С.Х. е използвал пътя за други цели, а не по
предназначение, то повдигнатото административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание от страна на
административно-наказващия орган за налагане на администратвни
санкции по чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, се явявало
фактически и доказателствено необосновано. Предвид гореизложеното, касаторът моли в жалбата
съдът да отмени изцяло Решение №11 от 02.07.2021 год., постановено по АНД
№43/2021 год. по описа на Районен съд – Крумовград, като неправилно, както и да
отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът
С.С.Х., с постоянен адрес:***, ***, не се явява
и не се представлява. От пълномощника
на същия - адв. Г.Т. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпило писмено становище, в
което заявява, че подържа жалбата така, както е предявена и че счита Решение №11 от
02.07.2021 год., постановено по АНД №43/2021 год. по описа на Районен съд -
Крумовград за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и за
необосновано, тъй като в своята цялост, не се основава на събраните по делото
доказателства. Предвид изложените основания в касационната жалба, моли да бъде отменено
изцяло Решение №11 от 02.07.2021 год., постановено по АНД №43/2021 год. по
описа на Районен съд - Крумовград като неправилно, както и да бъде отменено
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответникът по
касация - началникът на Районно управление – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител
и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, а обжалваният съдебен акт намира за правилен и
обоснован. Счита, че в жалбата са изложени
същите идентични доводи за недоказаност на извършеното нарушение, както и
твърдение за наличие на лични мотиви у лицето, което пряко е
възприело действията на касатора и е свидетелствало
пред първата инстанция за неговото поведение, както и че твърдението, че е
липсвала заплаха за хората на пътя в конкретната ситуация, също противоречат
на събраните по делото доказателства пред първата инстанция. Намира, че изложените
мотиви в обжалваното решение на Районен съд – Крумовград изцяло съответстват на събраните по
делото доказателства, които са всички необходими и възможни, включително са
уважени искания за събиране на доказателства на защитата и в случая са изяснени
в цялост. При това положение счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на ЗДвП, така, както е
описано в обжалваното НП и го е потвърдил. Предлага да бъде
постановен съдебен
акт, с който да бъде оставено в
сила решението на Районен съд
– Крумовград, като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
всъщност е нарушение на закона,
т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№11 от 02.07.2021 год., постановено по АНД
№43/2021
год., Крумовградският районен съд е потвърдил
наказателно
постановление №21-0289-000039 от 08.04.2021 год., издадено от началника
на Районно управление - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание
чл.175а, ал.1 предл.3 от ЗДвП, на С.С.Х., с постоянен адрес:***, ***, с ЕГН **********, са
наложени административни наказания „глоба”, в размер на 3000/три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца, за извършено виновно
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Със същото решение Районен съд – Крумовград е
осъдил С.С.Х., с постоянен адрес:***, ***, с ЕГН **********,
да заплати на ОД на МВР - Кърджали сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева,
представляващи направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел за установено от фактическа
страна,
че на 26.02.2021 год., петък,
жалбоподателят С.С.Х. от ***, до ***, управлявал лек
автомобил „БМВ”, модел 560L, *** на цвят, с peг.№***,
собственост на Ф. М. А., ЕГН **********, като минавайки
покрай спрения автомобил на свидетеля Т. З. Ю. започнал да превърта гумите на
задвижващите колела на управлявания от него автомобил. Свидетелят Ф. М. А. (!?-вероятно се има предвид св.Т.
З. Ю.) възприел автомобила, марка „БМВ”, тъмен на цвят, с ***
регистрационен номер, като запомнил цифрата *** и видял, че негов водач е С.С.Х., а след като свидетелят забелязал, че автомобилът
започнал да „върти гуми” на ул.„***” до ***, веднага слязал
от управлявания от него автомобил и незабавно отишъл на кръстовището на тази
улица и ул.„***”, при което видял, че жалбоподателят продължил да прави това,
след като завил и продължил движението си по тази улица, като не забелязал дали
в автомобила на С.Х. има и други лица. Свидетелят Т. З. Ю., който бил заедно
със съпругата си Н. Ю., се възмутили от действията на водача и се притеснили,
защото било пазарен ден и по улиците на града имало много хора, поради което
можело да се създадат предпоставки за възникване на ПТП. След това свидетеляг Т. З. Ю. веднага отишъл до близката канцелария
на полицейските инспектори от РУ - Крумовград, за да се оплаче от поведението
на жалбоподателя С.С.Х.. Полицейски патрул на РУ –
Крумовград, в състав - свидетелите Т. И. Т. и К. С. К., бил уведомен незабавно
за това нарушение и по време на обход по улиците на града, на ул.„***”
установили лек автомобил, марка „БМВ”, модел 560 L, *** на цвят с рег.№***, собственост и управляван от Ф. М. А., с ЕГН **********,
от ***, ***, като при проведения разговор с него се установило, че същия ден,
около 11 часа, автомобилът му е бил управляван от неговия племенник. Ф. А. се
обадил на племенника си С.Х., който пристигнал пред сградата на РУ -
Крумовград, където установили неговата самоличност и той потвърдил, че на
същата дата, около 11 часа, е управлявал посочения лек автомобил, марка „БМВ”,
модел 560 L, *** на цвят, с рег.№***. Тогава свидетелят Т. И. Т. - ***, в
присъствието на свидетелите К. С. К. и Т. З. Ю., съставил на водача С. А./презимето всъщност
е С./ Х. акт за установяване на административно нарушение на
чл.104б, т.2 от Закона за движение по пътищата, с бл.№029410, за това, че на
26.02.2021 год., около 11 часа, в ***, на ул.„***”, до ***, управлява лек
автомобил „БМВ”, модел 560L, *** на цвят, с peг.№***,
собственост на Ф. М. А., с ЕГН ********** , след което завива
по ул.„***”, извършва резки рисковани маневри, като подава рязко газ и повишава
оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила
и го извежда извън контрол, като използва път за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Жалбоподателят Х. не отразил в акта възражения и отказал да го подпише, но
получил препис от него, като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля К.
С. К., сед което, в 3-дневен срок подал жалба до
началника на РУ - Крумовград, в която посочил, че не бил извършил вмененото му
с АУАН бл.№029410 от 26.02.2021 год. нарушение и свидетел на това била *** С.
М. А., като поискал актът да бъде отменен, защото бил ученик в ***. На
08.04.2021 год. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което, на
основание чл.175а, ал.1, предл.3 от Закона за
движение по пътищата, наложил на касатора в надстоящото производство С.С.Х., с
ЕГН **********, административни наказания „глоба”, в размер на 3000 (три
хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 (дванадесет)
месеца, за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движение по
пътищата.
Тази фактическа обстановка районният съд е приел за установена от
показанията на свидетелите Т. З. Ю., Т. И. Т. и К. С. К., които е кредитирал
изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените
доказателства по делото, както и отчасти от показанията на свидетеля С. Ф. М.,
с изключение на частта, в която същият е посочил, че свидетелят Т. З. Ю. е
ударил шамар на жалбоподателя, тъй като не са подкрепени от събраните по делото
доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна
съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Районният съд е посочил, че на жалбоподателя е наложено административно
наказание за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от
Закона за движение по пътищата и че разпоредбата на чл.104б, т.2 от Закона за
движение по пътищата предвижда, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата предназначение за превоз на хора и товари. Посочил е също, че нарушението
е било оспорено от страна на жалбоподателя в тридневния срок, като жалбоподателят
е посочил единствено, че не е извършил вмененото му нарушение
и че свидетел на това била *** С. Ф. М., като е поискал
актът да бъде отменен, защото
е ученик в ***. Съдът е приел, че съставеният на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Съдът е приел, че в настоящия случай, от материалите по делото и по-конкретно,
от събраните в хода на производството гласни доказателства, се установява
описаното в наказателното постановление деяние, осъществено от С. С.Х., а въз
основа на това е приел, че се налага извода, че водачът не е използвал пътя,
отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, а за описнаните в НП цели -
за извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в превъртане на гумите
на задвижващите колела на автомобила, като създава опасност за останалите
участници в движението и за живущите в населеното място. Съдът не е кредитирал
показанията на свидетелката С. Ф. М., тъй като е близка роднина на
жалбоподателя и показанията й не кореспондират със свидетелските показания на
свидетеля Т. З. Ю. (подал сигнала в канцеларията на полицейските инспектори на
РУ - Крумовград) и приетите писмени доказателства по делото.
Районният съд е дал
изцяло вяра на приетите писмени доказателства, като единни
и непротиворечиви, както и е кредитирал изцяло показанията
на свидетеля Т. З. Ю., за които е приел, че са логични, непротиворечиви и
кореспондират с писмените доказателства по делото. Посочил е, че по делото са
изложени възражения от жалбоподателя, подадени след съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, които са обективирани
в допълнително писмено възражение, наименувано „жалба”, но които възражения не
са подкрепени от събраните по делото доказателства и поради това, тези
твърдения на наказаното лице следва да се разглеждат единствено като форма на
правото му на защита.
Така, районният съд е приел, че е правилен е изводът на
наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством
превъртане на гумите на задвижващите колела на управлявания от него автомобил,
което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основата цел на пътищата - за превоз на хора и товари, като е посочил, че подобно
поведение в населените места застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. По тези съображения съдът е счел, че жалбоподателят, като
е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, а не в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Посочил е също, че административно-наказващият
орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като е издирил и
приложил и действащата за това нарушение административнонаказателна
разпоредба на чл.175а, ал.1 предл.3/трето/ от ЗДвП,
предвиждаща наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”,
за срок 12 месеца и „глоба”, в размер на 3000 лева, за водач, който ползва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка районният съд
е посочил, че административнонаказващият орган
правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен
размер. Освен това, решаващият състав на Крумовградския районен съд е приел, че процесната
деятелност категорично не разкрива белезите на „маловажен случай” на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения
от същия вид.
За изчерпателност съдът е намерил за необходимо да
посочи, че са неоснователни твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не било безспорно установено, че неговият подзащитен
е управлявал автомобила така, както било отразено в АУАН и в НП, тъй като от
полицейския патрул не били снети от видеорегистратора
на автомобила файлове, установяващи това. В тази връзка съдът е отбелязъл, че жалбоподателят е имал възможност да представи доказателства, в т.ч. и файлове
от видеорегистратора, не само в производството по
установяване на нарушението и налагане на административното наказание от административно-наказващия
орган, а и в съдебното производство по делото, които да опровергаят събраните
такива и да докажат, че не е извършил такова нарушение.
Най-сетне, в мотивите съдът е посочил, че в случая не
става дума за извършени една-две маневри при управлението на автомобила от
жалбоподателя, направени посредством превъртане на гумите на задвижващите
колела на управлявания от него автомобил, а е налице преднамерено управление от
него на посоченото МПС, по описания по-горе начин, което управление е
продължило в разстояние на около 200 метра по двулентови
улици в търговската част на града, от които „***” е изцяло двупосочна, а
другата частично, тъй като е еднопосочна - откъм ул.„***” до пресичането и с
ул.„***” и то в пазарен петъчен ден, когато струпването и движението на хора и
превозни средства е най - голямо. В тази връзка, съдът е намерил за правилен
изводът на АНО, че става въпрос умишлено и съзнателно демонстративно шофиране,
посредством превъртане на гумите на задвижващите колела на управлявания от
жалбоподателя автомобил и че е пределно ясно, че този начин на управление на
МПС не представлява използване на пътя за обществ
ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и
товари и дори да не представлява т.нар. „дрифт” като
техника на шофиране, т.е. на управление на МПС.
Така, предвид тези съображения, Крумовградският
районен съд е извле и окончателния си извод, а именно
- че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и че като
такова, следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, районният съд е
приел, че следва на административнонаказващия орган
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Посочил е, че
по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в
случая, по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на двама
свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва
да се присъди възнаграждение в размер на 80.00 лева. Районният съд е отчел,
също така, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ОДМВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за МВР, следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Крумовградския районен съд, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
При извършената
касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото
фактическа обстановка, установена въз основа на приобщените по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не са налице
посочените в касационната жалба основания за отмяната му. За да постанови своя съдебен акт, Крумовградският районен съд е събрал всички необходими
доказателства – и писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените
правила. Приетата от съда в мотивите към обжалваното решение фактическа
обстановка е правилно и вярно установена и напълно се подкрепя от събраните по
делото доказателства – приложената административнонаказателна
преписка и съдържащите се в нея писмени доказателства, както и подробните
показания на разпитаните в хода на производството по делото свидетели – Т. З. Ю.,
който е бил очевидец на извършеното от касатора
деяние и веднага е подал сигнал до РУ - Крумовград, актосъставителя
Т. И. Т. и единият от двамата свидетели, вписани в съставения АУАН – К. С. К.
По преписката е налично и е приобщено като доказателство по делото даденото от
свидетеля Т. Ю. саморъчно писмено сведение на същата дата – 26.02.2021 год.,
т.е. на датата, на която е извършено деянието, в което е сведение е описал
обстоятелствата относно извършеното нарушение, които непосредствено е възприел.
Налично е и е приобщено като доказателство и саморъчно писмено сведение, също
от 26.02.2021 год., от Н. М. Ю. – съпруга на свидетеля Т. Ю., която е била
заедно с него по същото време и на същото място в град Крумовград и също
непосредствено е възприела обстоятелствата, свързани с процесното
нарушение и най-вече начина на движение, включеително
високата скорост и превъртането на гуми, на управлявания от касатора
лек автомобил. Показанията на свидетеля-очевидец Т. Ю., дадени впоследствие в
съдебно заседание на 03.06.2021 год., са изключително подробни и логични, без
вътрешни противоречия и неточности, като същият ясно е описал времето и мястото
на извършване на деянието, описал е лекият автомобил, който е бил управлявант
от касактолра – черно БМВ с чужд регистрационен номер, от който е възпроизвел
цифрите ***, който е
успял да запомни, както и че същият е бил със затъмнени стъкла, описал е
маршрута на движение на този автомобил, сградите/обектите/ покрай които е
преминал, като категорично и безпротиворечиво е
описал, че е веднъж пред пощата, при потегляне, впоследствие до аптека на ул.„***”,
на завой и после отново, до друг магазин/***/, отново при потегляне, автомобилът
е превъртал гуми, вследствие на рязко подаване на газ и рязко потегляне, при
което се и измествал настрани. Свидетелят е заявил, че докато този автомобил е
превъртал гуми, не е видял същият да е станал причина за създаване на
предпоставки за ПТП, тъй като не е имало много други автомобили на това място и
по това време, но че този начин на управление е възмутил други хора, които са
се намирали пред пощата.
От позицията си на очевидец, възприел непосредствено действията на касатора и движението на управлявания от него лек автомобил,
този свидетел категорично е потвърдил начина на шофиране на управлявания от
водача С.Х. лек автомобил.
Предвид
горното, Крумовградският районен съд правилно е кредитирал показанията на този
свидетел, а оттам, въз основа и на останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства, е направил съвсем правилен извод, че в случая не става
дума за извършени една-две маневри при управлението на автомобила от
жалбоподателя С.Х., направени посредством превъртане на гумите на задвижващите
колела на управлявания от него автомобил, а е налице преднамерено управление от
него на посоченото МПС, по описания начин, което управление е продължило в
разстояние на около 200 метра по двулентови улици в
търговската част на град Крумовград. Отново следва да се посочи, че показанията на този
свидетел-очевидец са безпротиворечиви и детайлни, а
освен това, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били
кредитирани от съда, при липса на каквото и да е оборващо ги доказателство. Тук
следва да се посочи, че такива доказателства в случая не могат да бъдат
показанията на свидетелката С. Ф. М., които показания районният съд правилно не
е кредитирал, предвид близките й роднински отгношесния
с жалбодателя С.Х. – същата е заявила, че му е ***.
Тук следва да се посочи, че в показанията си С. Ф. М. твърди, че е била заедно
с касатора Х., в управлявания от него лек автомвобчил, по времето, когато се твърди същият да е
извършил описаното в АУАН и наказателното постановление деяние, както и твърди,
че той не е управлявал автомомила по описания начин.
Същевременно обаче, в подадена жалба от С.Х., с характер на възражение, с
Вх.№289000-543 от 01.03.2021 год. на РУ - Крумовград, против съставения му на
26.02.2021 год. АУАН с бл.№029410, същият е посочил изрично, че не е въртял
гуми, за което има свидетел – С. М. А., която му е ***,
но не и С. Ф. М., която му е ***. При това положение, съвсем правилно съдът не
е кредитирил показанията на С. Ф. М. поради близката
й роднинска връзка с жалбоподателя, като е ясно, че тези нейни показания целят
да поддържат защитната му теза, като от друга страна, от изложеното по-горе
следва съвсем основателното и логично съмнение, че тази свидетелка - негова ***,
въобще не е била в управлявания от него автомобил на посочената дата, време и
място, поради което „не е чудно”, както се твърди в касационната жалба, защо
районният съд не е кредитирал показанията й. Показанията на другия свидетел – С.
Ф. М., *** на жалбоподателя, са били кредирани от
съда отчасти, доколкото в тях същият е заявил, че описаният лек автомобил,
марка „БМВ”, е бил предоставен от баща му на *** С. и че последният го е
управлявал на 26.02.2021 год., около 11:00 часа, но така или иначе, тези
показания не установяват факти и обстоятелства, свързани с начина на управление
и респ. на движение, на управлявания от касатора Х.
лек автомобил, а само факти, които са се случили впоследствие, следобяд на същия ден, пред Районното управление на МВР в
град Крумовград, след като касаторът е бил установен
и е отишъл там и съответно, тези факти всъщност са ирелевантни
по отношение предмета на делото.
Настоящият
състав намира за нужно отново да посочи, както правилно е приел и районния съд,
че в случая не става дума за еднократно или двукратно поднасяне на автомобила
наляво и надясно, т.е. за случайно поднасяне или за извършени една-две случайни
такива маневри при управлението на автомобила от касатора,
а става дума за преднамерено управление от него, по описания по-горе начин,
което управление е продължило в разстояние на около 200 метра, по две улици в ценралната част на град Крумовград. Няма спор, че подобно
поведение на пътя застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност.
Правилно
въззивният съд е приел също така, че за деянието на касатора
осъществяващо фактическият състав на нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, законосъобразно
е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, предл.3/трето/
от ЗДвП и съответно е реализирана административнонаказателната
отговорност на касатора С.Х., установена в същата
разпоредба. Настоящият състав също намира, че е извършена правилна квалификация
на деянието и са наложени предвидените за извършеното нарушение наказания, в
регламентирания от закона абсолютен размер. Следва да се добави, че процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива
някаква по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава евентуалното
прилагане на чл.28 от ЗАНН, което също е отчетено от решаващия псъстав на въззивния съд. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на материалния закон, поради което е неоснователно оплакването,
развито в касационната жалба в тази насока.
По отношение другото оплакване в касационната жалба - за необоснованост на
атакуваното решение, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл.63,
ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН,
решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела подлежат на касационно обжалване
на основанията, предвидени в чл.348 от НПК и по реда на глава ХІІ от АПК. Тези основания са изброени конкретно в нормата на чл.348, ал.1 от НПК и сред тях не се
съдържа основанието „необоснованост”
на съдебния акт, поради което
това оплакване по принцип не следва
да се обсъжда
от касационния съд. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно да
отбележи, че необосноваността на решението се изразява в опорочени фактически констатации на съда не
поради допуснати от него процесуални
нарушения, а поради допуснати от него
грешки при формиране на неговото
вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани
от закона. Такива са грешките на
съда при прилагане на правилата
на логиката, на опитните правила,
на каузалните връзки между явленията,
на данните на науката, като тези грешки
неизбежно водят до неистински фактически
констатации, а оттам и до неправилни правни
изводи. В случая,
настоящият състав намира, че такива грешки районният съд не е допуснал при
постановяване на атакуваното решение, като въз основа на приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, е направил верни и логични фактически
констатации, въз основа на които е извел и правилни и законосъобразни правни
изводи. При това положение, след като Крумовградският районен съд е установил и съобразил всички описани по-горе факти и обстоятелства и е потвърдил изцяло процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което освен всичко друго, е и
обосновано. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от настоящата съдебна
инстанция не са констатирани допуснати нарушения на съдопроизведствените
правила в хода на производството пред районния съд, които да обосновават незакосъобразност на обжалваното в настоящото касационно
производство съдебно решение.
Ето защо, с
оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав
намира жалбата на С.С.Х., с постоянен адрес:***, ***,
за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят
до извода, че решението на Крумовградския районен
съд, като правилно, обосновано и законосъобразно - постановено при правилна
преценка на събраните доказателства, при правилно приложение на материалния
закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
Деловодни
разноски не са претендирани от ответника по касация,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното
и на основание чл.221,
ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.4/четвърто/ от
АПК и чл.63, ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11 от 02.07.2021 год., постановено по АНД №43/2021 год. по
описа на Районен съд – Крумовград.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.