Решение по дело №709/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260014
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Илияна Цветкова
Дело: 20211810100709
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                            260014    

                                       Б., 07.04.2021г.

                    

                                      В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на седми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.

секретаря-Т.Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  Ц.

гражданско дело № 709 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ/Кодекс за застраховането/ и с правно основание чл.86 от ЗЗД.

            Р.Н.Д. ***.Св. К. и М.№*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. И.Ж. *** моли да бъде осъдено Застрахователно дружество „Б. И.“АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д. Б.№* да заплати сумата-главница от 8040лв., представляваща застрахователно обезщетение за стойността на причинените имуществени вреди на МПС-лек автомобил „А. * “ с рег. № . * , представляващо 70 % от действителната стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие на 06.05.2018г., който автомобил е увреден до степен да не е в движение, при реализирано ПТП на 06.05.2018г. в Б., предизвикано от Д. Н.Д., който е управлявал описания по-горе лек автомобил, за който автомобил има сключена застраховка "Автокаско" на МПС № *, за което при ответника има образувана щета № */09.05.2018г., както да заплати и сумата от 2058.33лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 10.08.2018г. до  23.04.2021г.,  ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на исковата молба на 23.04.2021г. до окончателното заплащане, както да заплати и направените по делото разноски, за които е представил списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.93/.

            В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. И.Ж. от САК моли да бъдат уважени изцяло предявените искове и се присъдят направените по делото разноски.

    ОТВЕТНИКЪТ-Застрахователно дружество „Б. И.“АД с ЕИК: *, чрез пълномощник адв. М.Г. от САК съгласно приложеното пълномощно, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 263730 от 13.08.2021г., изпратен по куриер с дата от 12.08.2021г.,  в предвидения в закона срок.

   В писмения отговор ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско“ на автомобилистите за процесния лек автомобил. Прави възражение за това, че не са спазени Общите условия /ОУ/ по застраховка „Автокаско“ на ЗД „Б. И.“АД представени при сключване на застрахователната полица и представляващи неразделна част от застрахователния договор, Раздел ІІІ“Изключени рискове“-т.1 „Не са покрити рискове, загуби или повреди на ППС при : подточка 1.3.1: „ПТП причинено от водач, който в момента на събитието се е опитвал да избегне наказателна или административно-наказателна отговорност“. Съгласно Раздел шести т.2 и подточка 2.11 от ОУ застрахованият е длъжен „да запази увреденото ППС за оглед и допускане на застрахователя за извършването му, да съдейства на застрахователя за изясняване на обстоятелствата относно възникването на застрахователното събитие“, което в случая не е спазено. За настъпилото събитие при ответника е образувана преписка по щета № *. При заплащане на обезщетение при условията на икономически тотал съгласно чл.390, ал.2 от КЗ застрахованият има задължение да снеме от отчет увреденото МПС, което не е сторено от ищеца. Оспорва иска по размер като търсената сума от 7500лв. е завишена, тъй като годината на производство на автомобила е 2003г. и търсената сума не отговаря на щетите, които са претърпени с оглед периода на експлоатация. Моли да се присъдят разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

               В с.з. ответникът е депозирал становище с вх.№264165 от 27.10.2021г., чрез пълномощник М.Г., с което оспорва исковата молба, поддържа направените възражения в писмения отговор. Претендира направените по делото разноски, за които е представил молба от 26.08.2021г., в която е отразил списък за разноски по чл.80 от ГПК /л.52/.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

    На 06.05.2018г., около 00.30 часа,  по улица С.в Б., Софийска област,  с посока  на движение от ул.Х. Д. към ул.Б.се движил с несъобразена с пътните условия скорост лек автомобил „А. *“, с рег. № . * , управляван от св. Д. Н.Д., който се разсеял и  загубил управление върху автомобила и реализирал ПТП като напуснал платното за движение в дясно по посока  на движението и се блъснал в уличен стълб от електропреносната мрежа. При описаното по-горе ПТП е увреден само лекия автомобил. След 10 минути пристигнал на място патрул от РУ Б. и на св. Д. бил съставен Акт за административно нарушение и същият извикал пътна помощ, тъй като автомобилът не можел да се движи на собствен ход. След време му е издадено Наказателно постановление, по което свидетелят заплатил глоба. МПС е собственост на ищеца Р.Н.Д., който е брат на св. Д. Н. Д.

        Горното се установява от показанията на св.Д. Д. и приложените писмени доказателства- Протокол за ПТП № 1678736 от 06.05.2018г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ-Б., Наказателно постановление № 18-0246-000635 от 17.09.2018г. на Началник група към ОДМВР, РУ-Б. и приетата по делото  съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, изготвена от в.л. В.Т.П..

        От отразеното в описаното по-горе Наказателно постановление, се установява, че св. Д. Н.Д. е наказан за това, че на 06.05.2018г., около 00.30 часа,  в Б., улица С.като водач на лек автомобил „А. *“, с рег. № . * , управлявал лекия автомобил, собственост на Р.Н.Д., като не се съобразил със скоростта на движение и   реализирал ПТП като се удря в уличен стълб, за което на основание чл.179, ал.2,пр.1 от ЗДвП във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200лв. и затова, че не носи контролния талон  от свидетелство за управление на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 10лв. Горното НП е връчено на 28.03.2018г. Според показанията на св.Д. Д. същият е заплатил посочените глоби в НП.

        Съгласно приложените писмени доказателства- свидетелство за регистрация на МПС-част І-ва, договор за продажба на МПС от 31.07.2018г. с нотариална заверка на подписите под № 2151 от 31.07.2018г. на нотариус №*-В. И., с район на действие РС-Л. и удостоверение  от 22.02.2022г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-София, се установява, че ищецът Р.Н.Д. от 25.09.2017г. до 31.07.2018г. е собственик на  лек автомобил „А. *“, с рег. № . * , като след смяна на собствеността, МПС е с прекратена регистрация с причина разкомплектоване на 18.09.2019г.

 Видно от приетата по делото САТЕ се установява, че действителната стойност на щетите на лекия автомобил е в размер на 8461.28лв., а действителната стойност на същия автомобил е 11485лв., като 70% е в размер на 8040лв. Стойността на щетата надвишава 70% от действителната стойност на автомобила, което означава, че се касае за „тотална щета на МПС“.

  Страните не спорят за това, че към датата на ПТП или на 06.05.2018г. за управляваният от св.Д. Д., признат за виновен за причиняване на процесното ПТП, лек автомобил „А. *“, с рег. № . *  е имал валидна сключена застраховка“Автокаско“ при ответното дружество ЗД „Б. И.“АД – застрахователна полица No *, със срок от 09.10.2017г. до 08.10.2018г., за което при ответника  ищецът е депозирал претенция за заплащане на щети по автомобила.

    Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства-копия от застрахователна полица, фактура, описи на щета, писмо с изх.№ * от 16.01.2019г. и служебна бележка за банкова сметка.

   Видно от приложеното копие от писмо на 16.01.2019г. ответникът е отказал да заплати на ищеца застрахователно обезщетение. От последното се установява, че отказът е мотивиран с това, че не са спазени Общите условия /ОУ/ по застраховка „Автокаско“ на ЗД „Б. И.“АД представени при сключване на застрахователната полица и представляващи неразделна част от застрахователния договор, Раздел ІІІ“Изключени рискове“-т.1 „Не са покрити рискове, загуби или повреди на ППС при : подточка 1.3.1: „ПТП причинено от водач, който в момента на събитието се е опитвал да избегне наказателна или административно-наказателна отговорност“. Съгласно Раздел шести т.2 и подточка 2.11 от ОУ застрахованият е длъжен „да запази увреденото ППС за оглед и допускане на застрахователя за извършването му, да съдейства на застрахователя за изясняване на обстоятелствата относно възникването на застрахователното събитие“.

  Исковата молба по настоящето гражданско дело № 709/2021г. е предявена от ищеца срещу ответника на 23.04.2021г., т.е. повече от 3 месеца след получения отказ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лекия автомобил.

   Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на застрахователно обезщетение до момента.

          ОТ ПРАВНА СТРАНА:

           От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД са допустими.

От приложените писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил претенцията си за заплащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество, посочил е банкова сметка, ***.01.2019г., а исковата молба е подадена на 23.04.2021г., към който момент е бил изтекъл предвиденият в закона тримесечен рекламационен срок.

        Разгледан по същество, съдът намира, че главният иск за сумата-главница от 8040лв./осем хиляди и четиридесет лева/ след допуснато изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК/, представляваща застрахователно обезщетение за стойността на причинените имуществени вреди на МПС- лек автомобил „А. * “ с рег. № . * , който автомобил е увреден до степен да не е в движение, при реализирано ПТП на 06.05.2018г. в Б., причинено от св.Д. Н.Д., за който автомобил има сключена застраховка "Автокаско" на МПС № *, за което при ответника има образувана щета № *1 от 09.05.2018г., е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

          Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

         Съгласно чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

        Съгласно чл. 400 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество.

     Съгласно чл. 390 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение. Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

    Съгласно цитираните разпоредби и трайната съдебна практика, включително задължителна такава, застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, т. к. последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.

    Според съдебната практика, в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. В обичайния случай обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Когато обаче тези разходи доближават или надвишават себестойността на самото имущество, извършването им е икономически неизгодно. В тези случаи възстановителната стойност надхвърля значително действителната стойност на застрахованата вещ, което налага ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените части / стойността за скрап /. Последните са т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения. Поради липса на специална разпоредба при определяне на обезщетението за тотална щета е приложимо правилото по чл. 386 от КЗ.

В случая ищецът твърди, че е носител на материално право на вземане от ответника, в качеството на застраховател, за застрахователно обезщетение по застраховка " Автокаско " на основание договор за застраховка, по повод настъпило на 06.05.2018г. ПТП с участието на застрахования лек автомобил.

За успешно провеждане на защита си ищецът следва да установи, че е собственик на застрахованото МПС, наличието на застрахователно правоотношение между страните, настъпването на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и характера на вредите и размера на дължимото обезщетение.

  В случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на претендираното право на застрахователно обезщетение по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка Автокаско.

     По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, за което ответникът е образувал преписка по щета№ *1 от 09.05.2018г. като е извършен оглед на автомобила, тъй като подробно в Описи са посочени увредените части на МПС от страна на ответника-застраховател. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното обезщетение и е направил изричен писмен отказ с писмо от 16.01.2019г.

Следователно неоснователно е възражението на ответника, че не е спазена разпоредбата на Раздел шести т.2 и подточка 2.11 от ОУ застрахованият е длъжен „да запази увреденото ППС за оглед и допускане на застрахователя за извършването му, да съдейства на застрахователя за изясняване на обстоятелствата относно възникването на застрахователното събитие“. Оглед на увреденото МПС е направен от служител на ответното дружество, който е съставил приложените по делото Описи на вреди на МПС.

      От приложеното Наказателно постановление № 18-0246-000635 от 17.09.2018г. на Началник група към ОДМВР,  което е надлежно връчено и влязло в сила като необжалвано, се установява извършването на противоправното деяние от св. Д. Н.Д.,  който е бил водач на МПС и признат за виновен за ПТП на 06.05.2019г. в Б. като му е наложено административно наказание  по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като същият е нарушил конкретно посочените в Наказателното постановление правила за движение по пътищата и е причинил процесното ПТП, в резултат на което са причинени имуществени вреди на лек автомобил „А. *“, с рег. № . * , поради което съдът приема за установени както факта на виновно извършване на деянието от св.Д. Н.Д., в резултат на което е настъпило процесното ПТП на 06.05.2018г. и неговата противоправност, така и на причинените от деянието имуществени вреди на лекия автомобил, собственост на ищеца. Последното се установява от приложените за това писмени доказателства- свидетелство за регистрация-част І и удостоверение от ОДМВР-София.

 Неоснователно е възражението на ответника, че водачът на МПС или св.Д. Д. се е опитал за избегне наказателна или административно-наказателна отговорност към момента на събитието, тъй като доказателства в тази носока не са събрани. Напротив от показанията на св.Д. Д. се установява, че след ПТП на място е пристигнал полицейски патрул от РУ Б. и му е съставен Акт за установяване на административно нарушение. Показанията му не са опровергани от отразеното в приложеното по делото Наказателно постановление, тъй като ако същият е напуснал местопроизшествието за това деяние ще е изрично посочено и наложено наказание. Следователно не е налице отразената от ответника хипотеза на „Изключени рискове“ в ОУ, а именно, че водачът в момента на събитието се е опитвал да избегне наказателна или административно-наказателна отговорност.

Установи се по делото, че за лекия автомобил „А. *“, с рег. № . * , управляван от виновния за настъпване на процесното ПТП св.Д. Н.Д., към датата на произшествието на 06.05.2018г. е имало сключен валиден договор за застраховка Автокаскопри ответника - застрахователна полица No *, със срок от 09.10.2017г. до 08.10.2018г.

 При така събраните по делото доказателства съдът приема, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на лек автомобил „А. *“, негова собственос към 06.05.2018г., до степен да не е в движение или е тотална щета.   

 Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Автокаско“ на вредите на ищцовото имущество-лек автомобил при ПТП. Действителният размер на вредите се установява от писмените доказателства и приетото от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/, а именно в размер на сумата от 8040 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 390 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите необходими за ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. Според изготвената САТЕ от в.л. инж.В.П. размерът на обезщетението за имуществени вреди е в размер на 8040лв., поради което предявеният иск по чл. 405, ал.1 от КЗ се явява основателен за този размер и следва да бъде уважен.

            По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2058.33лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата-главница от 8040лв., за периода от 10.08.2018г. /денят, следващ този, в който е изтекъл тримесечния срок от образуване на претенцията на ищеца при ответника/ до деня на предявяване на иска на 23.04.2021г., е частично основателен и следва да се уважи само за сумата от 1302.14лв. за периода от 19.09.2019г. до 23.04.2021г., по следните правни съображения:

               Съгласно разпоредбата на чл.390, ал.1 от КЗ - Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

              Дължимостта на обезщетението не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Поради това и поставянето в диспозитива на решението (в случай, че е проведено съдебно производство) на условие за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към главницата. Ако доказателството е било представено в предхождащ решението момент (преди или по време на съдебното производство), то би била поставена началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с факта. Горното е съгласно практиката на ВКС, отразена в Решение № 44 от 02.06.2015г. по т.д.№ 775/2014г. на ВКС, І т.о.

          Поради представяне на  писмени доказателства от ищеца за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на 18.09.2019г., съдът намира, че следва да се присъди законна лихва за забава върху описаното по-горе застрахователно обезщетение за периода от 19.09.2019г. до деня на предявяване на иска на 23.04.2021г.

         Размерът на законната лихва за забава върху сумата-главница от 8040лв. съдът определи с помощта на онлайн калкулатор на НАП за законна лихва.

         Акцесорният иск за лихва за забава над сумата от 1302.14лв. до пълния предявен размер от 2058.33лв. за периода от 10.08.2018г. до 23.04.2021г. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

        Основателно е искането за заплащане на законна лихва върху сумата-главница, считано от деня на предявяване на иска.

        ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

        При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 1252лв. за направени разноски по делото, включващи платени такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

        На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати  на ответника сумата от 102лв. за направени разноски по делото за заплатен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

                Водим от горното съдът

                                               Р   Е   Ш   И:

                 ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И.“АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д. Б.№* да заплати на Р.Н.Д. ***.Св. К. и М.№*, с ЕГН: ********** сумата-главница от 8040лв./осем хиляди и четиридесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение за стойността на причинените имуществени вреди на МПС-лек автомобил „А. * “ с рег. № . * , представляващо 70 % от действителната стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие на 06.05.2018г., който автомобил е увреден до степен да не е в движение, при реализирано ПТП на 06.05.2018г. в Б., предизвикано от Д. Н.Д., който е управлявал описания по-горе лек автомобил, за който автомобил има сключена застраховка "Автокаско" на МПС № *, за което при ответника има образувана щета № */09.05.2018г., както да заплати и сумата от 1302.14лв./хиляда триста и два лева и 14 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 19.09.2019г. до  23.04.2021г.,  ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на исковата молба на 23.04.2021г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва за забава над сумата от 1302.14лв. до пълния предявен размер от 2058.33лв./две хиляди и петдесет и осем лева и 33/ за периода от 10.08.2018г. до 23.04.2021г., като неоснователен и недоказан. 

          ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И.“АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д. Б.№* да заплати на Р.Н.Д. ***.Св. К. и М.№*, с ЕГН: **********  сумата от 1252лв./хиляда двеста петдесет и два лева/ за направени разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.

  ОСЪЖДА Р.Н.Д. ***.Св. К. и М.№*, с ЕГН: ********** да заплати на Застрахователно дружество „Б. И.“АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. Д. Б.№* сумата от 102лв./сто и два лева/ за направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                 

                                                                           /И. Ц./