Р Е Ш Е Н И Е
№ 760 14.06.2019г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, ХІ наказателен състав
На 16.05.2019г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Иванов
Секретар: Снежана
Петрова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Иванов НАХ дело №1407 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на Д.К.П., ЕГН:********** от гр.Бургас, чрез адв.Б.П. против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, серия К, №2127862, издаден от ОД
МВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателката е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.Релевират се доводи за отмяна на ел.фиш поради издаването
му извън сроковете по чл.34 ЗАНН. В допълнителна писмена защита към жалбата, адв.П. излага подробни съображения относно приложимостта на
чл.34 от ЗАНН в производствата по реда на чл.189 ЗдВП
по издаване на ел.фиш, като посочва,че в конкретния случай обжалвания фиш е
връчен на жалбоподателката 9 месеца след заснемането
на нарушението, което е довело до нарушаване на
чл.34,ал.3 от ЗАНН.
Жалбата е допустима, като подадена
от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на
обжалване пред РС - гр.Бургас съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2018 година, в 11.10 часа, в гр.Бургас, бул.“Проф. Яким Якимов“ до
бл.* на ж.к.* в посока кръстовище с ул.“*“ при максимално допустима скорост от 50
км/ч в населено място, мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-M 644 заснело л.а. марка „***” с рег. № ******,
който се движел със скорост от 88 км/ч. Въз основа на тези данни от техническото
средство и след проверка за собственост, при която е установен неговия
собственик - Д.К.П., ЕГН:********** от гр.Бургас, и след намаляване на отчетена скорост от 88км/ч. с
3км/ч., е издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №2127862,
издаден от ОД МВР-гр.Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на П. е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писменни
доказателства и веществени
доказателствени средства.
При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство съдът не констатира
допуснати нарушения. От формална страна електронният фиш
съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Скоростта е установена от одобрено от БИМ мобилни техническо средство
тип TFR1-M/стр.10 от делото/. АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/стр.13 от делото/.Следователно
то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното
средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства
за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението
си. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС
протокол по
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 20.06.2018 г./стр.9 от
делото/, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото
за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, както и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш. Отчетено е и допустимото
отклонение, като действително отчетена
скорост е намалена с 3 км/ч. -така наречения "толеранс", който представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този толеранс
е 3% от засечената скорост и се отчита
в полза на нарушителя, като засечената от радара
скорост се намалява именно с тези 3%. С оглед горното,
съдът намира, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания
на техническото средство и приложения снимков материал /стр.7 гръб и стр.8 от
делото/, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Няма съмнение, че скоростта, с
която се е движел автомобила към момента на заснемането му е била 88 км/ч при максимално
допустима в населено място от 50 км/ч., съгласно
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Нормата на чл.188 от предвижда административнонаказателна отговорност
за собственика или лицето, на когото е предоставено моторно превозно средство, независимо от това кой е действителния
негов извършител. В конкретния случай, видно от справката
в системата на КАТ МПС-то, с
което е извършено нарушението, е собственост на именно на Д.К.П., ЕГН:**********.
Следователно в съответствие с чл.188 от ЗДвП именно П. следва да носи
отговорност за извършеното нарушение. Законодателят е предвидил в чл.189, ал.5
14-дневен срок от получаването на електронния
фиш, в който собственикът
или ползвателят на МПС, с което
е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство като в противен
случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС-негова собственост нарушение. П. не се е възползвала
от тази възможност. Наложеното с обжалвания ел.фиш административно наказание глоба от 400лв. съответства на фактически
извършеното нарушение-превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 50км/ч., с 35 kм/ч., което е предвидено в чл.182, ал. 1, т.4 от ЗДвП.
Единственото възражение за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш е неспазване на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН при издаването му. Цитираната в
писмената защита съдебна практика за приложението на чл.34 от ЗАНН в
производствата по реда на чл.189 от ЗДвП по издаване на ел.фиш обаче е
изолирана. Според преобладаващата съдебна практика например: Решение № 185 от 26.03.2019
г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 902/2018 г., Решение от 18.02.2019 г. по НАХД № 1156 по описа за 2018 година на РС Ловеч, Решение № 68 от 18.01.2016 г. по наказателно административен
характер дело № 5434 по описа за
2015г. на БРС, Решение № 302 от 18.02.2019 г. по АНД
№ 6036/2018 г. по описа на РС Пловдив, Решение № 16/21.01.2019 г. по касационно административно -
наказателно дело № 633 по описа на съда за 2018 на Адм.съд-Монтана, Решение № 116162 от 16.05.2019 г. на СРС по
а. н. д. № 1201/2019 г., в това число и константната съдебна практика на
Административен съд-гр.Бургас - Решение №
158 от 05 февруари 2019 г. по КНАХ дело № 3132 по описа за 2018 г., Решение № 1772 от 16.10.2018 година по касационно
наказателно административен характер дело № 1863 по описа за 2018 година, Решение № 913 от 11.05.2018 г. по КАНД № 610/2018 г.,
Решение № 2072 от 06.12.2017 по КАНД № 2199 по описа за 2017 година, Решение №
1467 от 20.07.2018 година по КАНД № 1405 по описа за 2018 година, Решение №
1046 от 12.06.2015 по касационно наказателно административен характер дело №
682 по описа за 2015г., Решение № 646 от 06. 04. 2015г. по КНАХД № 253/2015 г.,
Решение №539 от 19.03.2015 г. по КАНД №
150/2014 г., ЕФ се приравнява на АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за срокове, форма,
съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими
по отношение на ЕФ, като единствено по отношение на обжалването на електронните
фишове е посочена приложимостта на ЗАНН (арг. от чл.
189, ал. 8 от ЗДвП).
В тази връзка и сроковете по чл.34 ЗАНН не намират приложение в производствата
по издаване на ел.фиш и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на
нарушението, извършено на 20.06.2018 г. до настоящия момент не са изминали
четири години и шест месеца.
Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваният ел.фиш, поради
което за него не остава друга възможност,
освен да го потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, серия К, №2127862, издаден от ОД МВР-гр.Бургас, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на Д.К.П.,
ЕГН:********** от гр.Бургас, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/
Вярно с
оригинала:З.К.