Р Е Ш Е Н И Е

 

№…........../...........2018 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно заседание, проведено на 25.04.2018 г., в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5535 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод на предявени от ищците К.Й.М. и Д.Т.М. осъдителни искове с правно основание чл. 34 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Б.Р.С.” АД да заплати на ищците сумата от 6684,75 швейцарски франка, представляваща платена лихва за периода от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г., при начална липса на основание, изчислена като разликата между действително платените лихви и размера на лихвите, дължими по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***/19.11.2007 г. и допълнителните споразумения, ако не е увеличаван размера на БЛП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2017 г. до окончателно изплащане на задължението, а в условията на евентуалност – искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 4977,88 швейцарски франка, представляваща разликата между действително платените суми за лихва за периода от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г. и дължимата лихва по първоначалния договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2017 г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба ищците твърдят, че на 19.11.2007 г. са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL *** с „Ю*** Б***“ АД („Ю*** и ***Б***“ АД). Отпуснатият кредит бил в швейцарски франкове с равностойност на 46325 евро. Твърдят, че след сключване на договора, кредиторът едностранно увеличил договорения лихвен процент, което увеличило значително размера на месечните погасителни вноски по кредита. Между страните, след сключване на договора, били подписани и допълнителни споразумения свързани с предсрочно погасяване на част от дълга, както и процедури по облекчено погасяване на задължението. За периода от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г. била надплатена без основание сумата в размер на 6684,75 швейцарски франка.

С договор за цесия, вземането по договора за кредит било прехвърлено от „Ю*** и ***Б***“ АД на „Б.Р.С.” АД. Твърди се, че процесните суми били недължимо платени на ответника, тъй като били основани на нищожни клаузи. Ищците поддържат, че клаузите в договора за кредит, позволяващи едностранно изменение на лихвения процент, били неравноправни и това било констатирано с решение на Комисията за защита на потребителите от 29.05.2015 г. Тъй като клаузите били неравноправни, то същите се явявали нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. След прехвърляне на вземането към ответника, същият продължавал да олихвява кредита, да начислява, изисква и събира вноски в по-висок размер следствие на увеличение на БЛП на „Ю*** Б***“ ЕАД. Ищците молят ответника да бъде осъден да им заплати платените над първоначално уговорения размер лихви за процесния период, поради липса на основание за заплащане на вноски в размер по-висок спрямо уговорения размер на вноските по първоначалния договор, а в условията на евентуалност – ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 4977,88 швейцарски франка  за същия период, представляваща разликата между действително платените суми за лихва и дължимата по първоначалния договор. Претендира сумата да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, както и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по иска – „Б.Р.С.” АД е депозирал писмен отговор, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между банката и ищците е бил сключен договор за кредит на 19.11.2007 г., както и че между страните са били сключени още 5 допълнителни споразумения и анекси. Твърди обаче, че сумата по кредита е била договорена и отпусната в швейцарски франкове и същата представлявала равностойността на посочената сума от 46325 евро. По този начин ищците усвоили сумата от 77578 швейцарски франка, за което било подписано Приложение 1 към договора от 20.11.2007 г., а по молба на ищците, по тяхна сметка, била преведена равностойността на сумата в евро. Твърди, че валутата, в която е поискан и разрешен кредита и в която е следвало да се погасяват месечните вноски е швейцарски франкове. Оспорва твърденията на ищците за едностранно увеличаване на лихвата по кредита в резултат на увеличение на БЛП на банката. Напротив посочва, че страните са се споразумели по размера и реда на заплащане на главницата и лихвите с допълнителното споразумение от 10.09.2012 г. БЛП бил намален, което довело до намаление на размера на лихвата по кредита. С последващи споразумения страните се отклонили от прилагане на клаузите на първоначалния договор, поради което в процесния период от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г. размерът на лихвата се определял от уговорките на споразумението от 02.09.2010 г. На това основание, счита за ирелевантни възраженията на ищците за неравноправност и нищожност на клаузите от договора за кредит. Моли предявените главни и евентуални искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***/19.11.2007 г., се установява, че между К.Й.М. и Д.Т.М., от една страна, и „Ю*** И ***Б***"АД, от друга, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот. По силата на договора банката е предоставила на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 46 325 евро, по курс „купува" за швейцарския франк към евро на Българска пощенска банка АД в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 5 120 евро, по курс „купува" за швейцарския франк към евро на Българска пощенска банка АД в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот; равностойността в швейцарски франкове на 41 205 евро, по курс „купува" за швейцарския франк към евро на Българска пощенска банка АД в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а ищците се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор. Съгласно чл. 3 от Договора, за усвоения кредит ищците дължали на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на Ю*** И ***Б*** АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на Ю*** И ***Б*** АД за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4.5 % процента. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № 21 към настоящия договор/, представляващ неразделна част от него. В случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени Базовия лихвен процент на Ю*** И ***Б*** АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на договора, давал своето неотменяемо и безусловно съгласие (чл. 6, ал. 3). Съгласно чл. 8, ал. 1 и 2 от Договора кредитополучателят можел да изплати дълга по кредита предсрочно - изцяло или частично, въз основа на писмена молба до банката. При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължал такса в размер на четири процента върху размера на предсрочно погасената главница. Таксата се удържала в момента на погасяването. В чл. 12 от Договора страните договорили, че банката си запазва правото, по време на действие нa договора, да променя тарифата и приложимите лихви, като промените влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор. За промените по предходната алинея банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й (към датата на сключване на настоящия договор -www.p***k.bg). Съгласно чл. 27, ал. 1 и 2 от договора банката и кредитополучателят/ите се съгласяват, че във всеки, един момент от действието на договора за кредит, банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от настоящия договор, на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group (И ***Ю***), вкл. на "Б.Р.С." АД, *** ("БРС"), или на други финансови или нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателят/ите дава/т съгласието си и оправомощава/т банката, в случай на прехвърляне на вземанията по настоящия договор за кредит, банката да прехвърли и предостави на новия кредитор и всяка информация, свързана с кредита, представляваща банкова тайна или лични данни. Банката се задължава в случай на прехвърляне да уведоми кредитополучателя/ите за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо кредитополучателя/ите при уведомяването му/им от страна на Банката. Кредитополучателят/ите дава/т съгласието си и се задължава/т, в случай на прехвърляне на вземанията по настоящия договор за кредит на БРС и при постигане на договореност между Банката и БРС, за която кредитополучателят/ите ще бъде/ат уведомен/и, да продължи/ат да осигурява/т средства на падеж за погасяване на дължимите месечни вноски по кредита по сметка, IBAN ***,BIC ***, а банката да превежда на падеж дължимите погасителни вноски по сметка на БРС, открита при нея, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателя/ите.

От представеното по делото Приложение № 1 към договор за банков кредит от 19.11.2007 г., се установява, че на 20.11.2007 г. между К.Й.М. и Д.Т.М., от една страна, и „Ю*** И ***Б***"АД, от друга, е сключен анекс, съгласно който към датата на усвояване на кредита – 20.11.2007 г., приложимия курс „купува" за швейцарския франк на Ю*** И ***Б*** АД към лева/евро е като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен oт кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от Договора е 77578 швейцарски франка.

От представения по делото договор за цесия (на л. 145 – 152) се установява, че на 06.12.2007 г., „Ю*** И ***Б***“ АД е прехвърлило на „Б.Р.С.” вземането си по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***/19.11.2007 г.

От представения по делото анекс (л. 14), се установява, че на 28.10.2008 г., между страните по настоящото дело, е уговорено следното: кредитополучателят погасява предсрочно сумата от 15 437.28 швейцарски франка, като погасителният план се преизчислява, месечните погасителни вноски нам***ват, а остатъчният срок до падежа на кредита се запазва; за преизчисляването на погасителните вноски по кредита кредитополучателят подписва погасителен план, който е неразделна част от анекса; всички останали клаузи на договор за кредит HL*** остават непроменени.

От представеното по делото  допълнително споразумение към договор за кредит за покупка на недвижим имот, се установява, че на 08.02.2010 г. страните по делото са с споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на кредитора по договора за кредит, като кредитополучателят ще се ползва от шестмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг, считано от датата на влизане в сила на допълнителното споразумение. През периода на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателят погасява общия дълг на равни месечни погасителни вноски, като конкретния размер на същите се (определя с двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от Договора за кредит, анексите и допълнителните споразумения към същия. За периода на облекчено погасяване на общия дълг, кредиторът и кредитополучателят се съгласяват, че кредитополучателят ще погасява общия дълг при облекчени лихвени условия, като за този период общия дълг ще се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 4.32% процента. След изтичане на периода на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателят се задължава да продължи да погасява общия дълг на равни месечни вноски, като размера им се определя с погасителния план по т. IV. Считано от датата, следваща изтичането на периода на облекчено погасяване, непогасеният остатък от общия дълг ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата базов лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.11 пункта. Действащият базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни кредити, в съответната валута, не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Кредиторът уведомява кредитополучателя за новия размер на базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни кредити в съответната валута и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.

От представеното по делото  допълнително споразумение към договор за кредит, се установява, че на 02.09.2010 г., страните по делото са се договорили, че кредитополучателят ще ползва шест месечен период на облекчено погасяване на дълга („Период на облекчено погасяване"), считано от следващия падеж, през периода на облекчено погасяване, върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4.41% процента процента, като през периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 221 швейцарски франка на месец съгласно погасителния план, неразделна част от допълнителното споразумение. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на настоящото допълнително споразумение кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на кредитора. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата съгласно предходния член, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата датата базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс дог. лихвена надбавка в размер на 0.28 пункта, като след изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от допълнителното споразумение. Действащият БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Кредиторът уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.

По делото е представено и  допълнително споразумение от 29.11.2011 г., от което се установява, че на 29.11.2011 г., страните се договорили, че при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита със собствени средства, кредитополучателят не дължи такса предсрочно погасяване. Във всички останали случаи заплаща такса, съгласно договора за кредит и всички последващи допълнителни споразумения и анекси към него.

От представения по делото анекс към договора за жилищен кредит от 23.04.2012 г. се установява, че на 23.04.2012 г. кредитополучателят погасява предсрочно сумата от 6 140 швейцарски франка, като погасителният план се преизчислява, месечните погасителни вноски нам***ват, а/остатъчният срок до падежа на кредита се запазва.

По делото са представени и следните документи: справки от 26.01.2015 г. (л. 21 - 23); справка от 11.06.2015 г.;  извлечение от  банкова сметка (***. 25-28); справка за надвзети лихви (л. 29); писмо с изх. № 00-1019/29.05.2015 г. (л. 30 - 34); искане за отпускане на ипотечен кредит, декларация за свързани лица, искане за усвояване на суми по кредит, бордеро 4434793/20.11.2007 г., молба, бордеро 5312274/20.11.2007 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 158, том ІХ, вх. рег. 11064, дело 1653/2007 г., преводно нареждане, погасителен план  от 21.11.2007 г., промени в нивата на БЛП за ипотечни кредити на Пощенска банка, извлечение от протокол от заседание № 81/28.09.2007 г. на Комитета по управление на активите и пасивите на Ю*** И ***АД,  извлечение от протокол от заседание № 90/18.06.2007 г. на Комитета по управление на активите и пасивите на Ю*** И ***АД, извлечение от протокол от заседание № 94/17.10..2007 г. на Комитета по управление на активите и пасивите на Ю*** И ***АД, протокол на КУАП № 144/20.09.2013 г., Молба вх. 975/25.08.2010 г.,  погасителен план  от 03.09.2010 г., искане за предсрочно погасяване на кредит от 18.04.2012 г.,  погасителен план по кредит от 24.04.2012 г.,  извлечение за периода от 20.11.2007 г. до 14.07.2017 г. (л. 57 - 104); преводни нареждания (л. 165 - 167); погасителен план от 01.10.2008 г. (л. 170 - 172), от 08.02.2010 г. (л. 179 - 181); искане за предсрочно погасяване на кредит от 01.10.2008 г.; удостоверения (л. 202 - 204), молба (л. 205), писма и копие на лична карта (л. 206-209); искане за удостоверяване на трудова заетост, профил на клиента, служебна бележка, удостоверения (л. 210 - 218), справка, въпросник, становище, застрахователен сертификат, дебит нота, декларация и копие на лична карта (л. 221 - 226).

От изготвената по делото ССчЕ (л. 228 - 240) се установява, че към датата на сключване на процесния договор за кредит - 19.11.2007 г., базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е бил 4.5 %. След тази датата БЛП се е променял (в сравнение с този към 19.11.2007 г.), както следва: считано от 07.07.2008 г. на 5% (↑); считано от 10.10.2008 г. на 7.20 % (↑); считано от 01.10.2012 г. на 6.95 % (↑). Вещото лице е установило, че дължимата лихва, при лихвен процент 5.65 % (съгласно договора за кредит) за процесния период от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г. е 14542.84 ш.франка, а дължимата лихва, след отчитане на промените в БЛП, за въпросния период е 18688.15 ш.франка, като разликата е в размер на 4145.31 ш.франка. Съгласно договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателите по сметка № BG 68 BPBI 7945 1362 8427 01 кредитен лимит в ш.ф. в размер на равностойността на 46325 евро или умножена по курс 1.674643 ш.ф. = 77578 ш.ф. Задължението е било погасявано в ш.ф. Посочва се, че сумата, с която е задължавана банковата сметка на кредитополучателя за погасяване на месечните анюитетни вноски е 24381.55 ш.ф. Всички вноски по главницата и лихвата по договора за кредит, за процесния период от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г. били извършвани на каса от ищците в полза на Ю*** И ***Б*** АД. В съдебно заседание вещото лице посочи, че по т. 2, се отнася за периода от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г. , като това е при постоянен лихвен процент, съобразно първоначалния  договор от 5,65 %, а във втората част включва промените в лихвения процент (две увеличения и едно намаление).

От изготвената ССчЕ (на л. 260 - 263) се установява, че вноските за лихва, за периода от м. април 2012 г. до м. април 2017 г., при лихвен процент от 4.78 %, е 12067.30 ш.ф., а разликата между последната сума и действително внесената сума е в размер на 6620.85 ш.ф. Всички направени вноски по тази сметка са за погасяване на задълженията по кредит HL ***.

От изготвената ССчЕ (л. 298 - 312) се установява, че  след като сумите по вноските са постъпвали по сметка в Ю*** Б*** АД на името на К.М., тези суми са били превеждани на „Б.Р.С.“ АД. Вещото лице е посочило, че е имало два периода на облекчено погасяване: 08.02.2010 г. - 08.08.2010 г., през който период общата дължима сума по кредита се е олихвявала с фиксирана годишна лихва в размер на 4.32 %; 02.09.2010 г. - 02.03.2011 г., през който период общата дължима сума по кредита се е олихвявала с фиксирана годишна лихва в размер на 4.41 %. Общ размер на дължимите погасителни вноски, съгласно последния действащ погасителен план, за периода 20.04.2012 г. - 20.04.2017 г.: 24 825.09 шв. франка. Общ размер на начислената наказателна лихва, за периода 20.11.2007 - 20.04.2017 г.: 0.66 шв. франка. Общ размер на начислената редовна лихва, за периода 20.11.2007 г. - 20.04.2017 г.: 35673.39 шв. франка. Общ размер на начислената редовна главница, за периода 20.11.2007 - 20.04.2017 г.: 77 864.57 шв. франка. Общ размер на начислената просрочена главница, за периода 20.11.2007 - 20.04.2017 г.: 379.38 шв. франка. Общ размер на начислената лихва за периода на облекчено погасяване 20.02.2010 г. - 20.08.2010    г.: 1 307.38 шв. франка. Общ размер на начислената лихва за периода на облекчено погасяване 20.09.2010 г. - 20.03.2011 г.: 1362.20 шв. франка. Общ размер на сумата, която биха внесли ищците съгласно погасителния план към допълнителното споразумение от 02.09.2010, за периода 20.04.2012 г. - 20.04.2017 г.: погасителни вноски: 27 647.64 шв. франка и годишни такси: 753.26 шв. франка, общо: 28 400.90 шв. франка. Общ размер на сумата, която реално са заплатили ищците, за периода 20.04.2012 -20.04.2017 г.: погасителни вноски: 24 381.21 шв. франка и годишни такси: 756.72 шв. франка, общо: 25 137.93 шв. франка. Общо разлика: 28 400.90 - 25 137.93 = 3 262.97 шв. франка. Сумите за периода 20.04.2012 г. - 20.04.2017 г., съгласно първоначалния погасителен план и реално заплатените суми за същия период, били дадени в Раздел 3, Таблица 7. Общ размер на сумата, която биха внесли ищците съгласно първоначалния погасителен план, за периода 20.04.2012 г. - 20.04.2017 г.: погасителни вноски: 23 719.43 шв. франка и годишни такси: 755.32 шв. франка, общо: 24 474.75 шв. франка. Общ размер на сумата, която реално са заплатили ищците, за периода 20.04.2012 г. - 20.04.2017 г.: погасителни вноски: 24 381.21 шв. франка и годишни такси: 756.72 шв. франка, общо: 25 137.93 шв. франка. Общо разлика: 24 474.75 - 25 137.93 = - 663.18 шв. франка.

Разпитаният по делото свидетел Д*** Й.М. (брат на ищеца) посочи, че е ходил с брат си в банката по повод на кредита. Поискали документите по кредита за да ги прегледа адвокат, но не разрешили да напускат банката с договора и трябвало да го прочетат на място.

Разпитаният св. Г*** Б*** И***а, посочи, че познава ищците. Те имали кредит, като вноската по кредита им била увеличена. Подписвали допълнително споразумение, тъй като К. останал без работа и нямали никакви пари. В банката не са им дали да разгледат и по – подробно да прочетат какво пише в документите.

Разпитаният свидетелят К*** Т*** Д*** (кредитен инспектор в банката), установи, че ищците са сключили договор за кредит, като преди това тя ги консултирала много подробно за всички продукти, които предлагала банката към него момент, за кредити в лева, евро и франкове. Свидетелката представяла варианти, а ищците избрали валута ш.франк. Предполага, че са избрали тази валута заради ниската лихва към него момент.  Посочи, че ищецът не е искал да вземе договора и да се консултира с адвокат. Ако е искал, е щял да го получи.  Посочи, че не изготвя договорите в банката, а това се случвало в София, от един отдел. Исканията постъпвали при нея и ако клиентът, пожелаел корекция в договора, изпращали молбите в София и от там отговаряли дали може или не може да се направи промяна. Свидетелката посочи, че сама не може да вземе решение и да промени лихвените условия, а трябва да се изпрати писмо до София и от там да получи одобрение.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, съдът, по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание по чл. 34 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който получи нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Ищците, с исковата си молба, са навели доводи за неоснователно обогатяване на ответника с исковата сума, представляваща извършено от ищците плащане предвид липсата на основание за това, т.е. липсвало е договорно правоотношение, по силата на което да са извършили плащане.

Основателността на предявения иск е обусловена от установяването на следните предпоставки (правопораждащи факти): че ищците са заплатили на ответника процесната сума (т.е. че процесната сума е излязла от тяхното имущество и е преминала в имуществото на ответника, макар и това да е станало със посредничеството на трето лице, в случая банката, отпуснала кредита). От своя страна ответникът следва да докаже, че същата е заплатена на годно (валидно правно) основание.

Между страните няма спор, а и се установява от представените по делото писмени доказателства и изготвената по делото ССчЕ, че ищците са били потребители на банкови услуги по смисъла на §13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, предоставени от цедента; че вземането по договора за банков кредит е прехвърлено от цедента на цесионера (ответник); както и че ищците са заплатил търсената сума в полза на ответника.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: 1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика; 2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; 4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика; 5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; 7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това; 8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя; 8а. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор; 9. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; 10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; 11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; 12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; 13. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора; 14. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите; 15. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до нам***ване на гаранциите за потребителя; 16. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора; 17. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие; 18. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; 19. поставя други подобни условия.

Съгласно чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

В случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че клаузите на договора за кредит и допълнителните споразумения, свързани с едностранната промяна на лихвата, са изготвени предварително. Ответникът не проведе пълно и главно доказване (арг. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП), че това е индивидуално уговорено. От показанията на разпитаната свидетелка К*** Д*** се установи, че същата е запознала ищците с продуктите на банката и различните варианти, а те от своя страна са избрали валутата швейцарски франкове, като предполага, че изборът им бил продиктуван от ниската лихва към него момент. Посочи обаче, че договорите не се изготвяли в клона на банката, а в централата, в София, от един отдел на банката. След като клиентът направи своето искане, служителят на банката имал задължението да го приеме и да го изпрати в София, от където получавали отговор за възможната промяна. В случая, не само се установи, че липсва равнопоставеност между страните и индивидуална договорка, но и самият служител на банката не е бил оправомощен да взима решения и да променя лихвените условия, а всеки път се изпълнявал алгоритъм, наложен от банката – входиране на искане от клиента, приемане на искането, сезиране на централата в София и изпращане на отговор, с  одобрение или отхвърляне на молбата. Това по своята същност не е индивидуално договаряне, а положение на неравнопоставеност в отношенията между страните. Липсата на  пълно и главно доказване от страна на ответника води до извода, че ищците не са имали възможност да договарят и влияят върху съдържанието на договора за кредит и сключените по-късно споразумения, досежно размерът на лихвените проценти, и приложимия лихвен процент по кредита не е индивидуално договорен по смисъла на закона.

Съдът намира, че процесните клаузи - чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1 от Договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***/19.11.2007 г., чл. 5 от Допълнителното споразумение от 08.02.2010 г., както и чл. 5 от Допълнителното споразумение от 02.09.2010 г., с които се допуска едностранно изменение на лихвения процент, са поставени в зависимост от волята на кредитора, тъй като не подлежат на договаряне между страните и липсва всякаква яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената лихва. (Решение № 424/02.12.2015 г. по гр.д. №1899/2015 г. по описа на ВКС, ІV г.о.) Единствено от кредитора зависи с колко точно ще измени лихвата и тези клаузи като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП се явяват нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП). Не става ясно и как се формира БЛП (плаващия, променливия компонент от договорна лихва), кои са критериите за формиране на процента на лихвата. На ищците дори не е предоставено право на отказ от договора при едно изменение на лихвата нагоре. С оглед на това съдът намира, че следва да се приложи лихвения процент, известен изначално и на двете страните по договора за банков кредит, а именно в размер на 5.65 % (4.5 % БЛП + 1.15%). Това е лихвеният процент договорен от страните по кредита и той следва да се прилага към настоящия случай. Съдът не възприема изложеното от ищците, че следва се комбинира БЛП по договора за кредит, записан при неговото подписване – 4.5 %, и договореното в споразумението от 02.09.2010 г., в размер на 0.28 %, доколкото, волята на страните по делото е била да се промени лихвата само за един облекчен период от време, като се фиксира конкретно, а след това да се приложи лихва - БЛП на банката + 0.28 %, т.е. тази надбавка от 0.28 % страните са обвързали с БЛП. Но в случая уговорената клауза се явява нищожна като неравноправна, и  след като е такава, съдът не може да приложи надбавката от 0.28 %. Подобна комбинация е недопустима и влиза в противоречие с прието от съда по-горе. 

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявения главен иск за присъждане на сумата от 6684,75 швейцарски франка, представляваща платена лихва за периода от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г., при начална липса на основание, изчислена като разликата между действително платените лихви и размера на лихвите, дължими по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***/19.11.2007 г. и допълнителните споразумения, ако не е увеличаван размера на БЛП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2017 г. до окончателно изплащане на задължението, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

След като главния иск е неоснователен, съдът следва да се произнесе по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 4977,88 швейцарски франка, представляваща разликата между действително платените суми за лихва за периода от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г. и дължимата лихва по първоначалния договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2017 г. до окончателно изплащане на задължението.

Нищожните клаузи не пораждат правно действие в отношенията между страните.

В случая, договорът за кредит и подписаните допълнителни споразумение са нищожни само в посочените по-горе части (клаузи), но са приложими в останалата им действителна част. С оглед на което следва да се приеме, че между страните е приложима лихвата от 5.65 %, образувана от „фиксирания“ в процесния договор за кредит БЛП от 4.5 % и надбавката от 1.15 %. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л. 229, 233, 308), което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че дължимата лихва, при лихвен процент 5.65 % (съгласно договора за кредит) за процесния период от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г. е 14542.84 швейцарски франка, а дължимата лихва, след отчитане на промените в БЛП, за въпросния период, е 18688.15 швейцарски франка, като разликата е в размер на 4145.31 швейцарски франка, представляваща надвнесена от ищците сума. Доколкото в изводите си по-горе съдът прие, че тази разлика е получена въз основа на нищожни клаузи от договора за кредит, заплащането на посочената сума се явява лишено от основание. С оглед на което, предявения в условията на евентуалност осъдителен иск е частично основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 4145.31 швейцарски франка, явяваща се разлика между действително платените суми за лихва за периода от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г. и дължимата лихва по договора за кредит. За разликата над сумата от 4145.31 швейцарски франка до претендирания размер от 4977,88 швейцарски франка искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Следва да се заплати и законна лихва върху уважената част от иска, считано от датата на исковата молба 25.04.2017 г., до окончателното й плащане.

По разноските:

За изчисляване на разноските съдът съобрази следните числа: курс на ш.ф. към 25.04.2017 г. (датата на подаване на исковата молба в съда ) - 1.8066 лв. (чл. 12 от ВЗ, http://www.bnb.bg/Statistics/); предявен иск 6684.75 ш.ф. = 12076.66 лв.; уважен иск 4145.31 ш.ф. = 7488.92 лв.; разноски на ищците – 484 лв. д.т. и 420 лв. депозит за вещо лице; разноски на ответника – 1050 лв. депозит за вещо лице и 2000 лв. адвокатско възнаграждение, след уважаване на възражението на процесуалния представител на ищците за неговата прекомерност, доколкото съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото и минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така съобразно изхода на делото, в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в общ размер от 560.58 лв., съобразно уважената част от иска, а в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в общ размер на 1158.64 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците К.Й.М., ЕГН **********, и Д.Т.М., ЕГН **********,***, срещу ответника „Б.Р.С." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 6684,75 швейцарски франка, представляваща платена лихва, за периода от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г., при начална липса на основание, изчислена като разликата между действително платените лихви и размера на лихвите, дължими по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***/19.11.2007 г. и допълнителните споразумения от 08.02.2010 г. и от 02.09.2010 г., ако не е увеличаван размера на БЛП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2017 г. до окончателно изплащане на задължението.

 ОСЪЖДА „Б.Р.С." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Й.М., ЕГН **********, и Д.Т.М., ЕГН **********,***, сумата от 4145.31 швейцарски франка, представляваща платена лихва, за периода от 20.04.2012 г. до 20.04.2017 г., при начална липса на основание, изчислена като разликата между действително платените лихви и размера на лихвите, дължими по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***/19.11.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2017 г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 4145.31 швейцарски франка до претендирания размер от 4977,88 швейцарски франка, на основание чл. 55 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Б.Р.С."АД, ЕИК ***, да заплати на К.Й.М., ЕГН **********, и Д.Т.М., ЕГН **********, сумата от 560.58 лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА К.Й.М., ЕГН **********, и Д.Т.М., ЕГН **********, да заплатят на „Б.Р.С."АД, ЕИК ***, сумата от 1158.64 лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: