Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260130 25.08.2020
година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на трети август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 12415 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 55, ал. 1, пред. III ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по искова молба на С.Д.Б., ЕГН **********, депозирана чрез адв. И., против М.С.С.-Д., ЕГН **********, за осъждане ответницата да заплати на ищцата
сумата от 6100 лева, представляваща платени при отпаднало основание - суми по
три договора за правна защита и съдействие от 14.09.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на
14.09.2018 г. ищцата се срещнала с ответницата в качеството ѝ на адвокат
в кантората ѝ в гр. П., ул. Д. № *, поради наличие на семейни и имотни
проблеми. Д. извършила справка в имотния регистър за имуществото на ищцата,
след което ѝ обяснила, че ще задейства необходимите процедури, след като
ищцата ѝ заплати на сумата от 6100 лева – адвокатски хонорар. Ищцата
разполагала само с 1100 лева и затова отишла до банката, където изтеглила
остатъка и се върнала обратно при адвоката, като заплатила уговорената
цена. Изготвили се три договора за
правна защита и съдействие от същата дата, с № 783131, № 783132 и № 783133 и
стойности на договорената услуга от по 4400 лева за първите два договора и 1700
лева за последния. По първите два договора
се отбелязало извършено плащане съответно на 2400 лева и 2000 лева. Ищцата впоследствие
прочела записаното в договорите и установила разликата с предварително
договорената цена, поради което започнала да търси контакт с ответницата. Липсвал
отговор на телефонните ѝ позвънявания. Когато се осъществил контакт, Д. и
поръчала да се снабди със скици и удостоверения за данъчна оценка. След
набавянето им ищцата ги предала на адвоката. Контактите се преустановили. На
13.11.2018 г. ищцата обезпокоена за развитието на производство, което следвало
да бъде инициирано от нея по реда на ЗЗДН, се снабдила с удостоверение от съда
за образувани граждански дела. От издаденото такова на 15.11.2018 г. се
установило, че за периода 01.09.2018 г. - 14.11.2018 г. няма образувани
граждански производства. Потърсила отново контакт с ответницата, но такъв не се
установил. Потърсила съдействие от прокуратурата и адвокатската колегия. Така
се образувало дисциплинарно дело, приключило с решение за лишаване от право за
упражняване на адвокатска професия. Твърди се неизпълнение на договорите и
прекратяването им поради невъзможност за осъществяване на уговорената поръчка.
Претендира разноски по водене на делото.
В срока за отговор на исковата
молба ответницата възразява, че извън предмета на сключените договори е
процесуалното представителство по водене на граждански производства от името на
клиента. Оспорва, че договорената сума съставлява първоначален адвокатски
хонорар за подготовка на делото и снабдяване с необходимите книжа, които не
ѝ били предоставени. Възразява, че получените суми не са платени без
основание.
Съдът, като съобрази наведените
от страните доводи, възражения и доказателствата по делото, приема предявените искове
за основателни по следните съображения:
Договорът за правна защита и
съдействие е възмезден двустранен договор, сключен с оглед на личността (intuitu personae), който
съчетава в себе си две правни сделки, а именно пълномощно и мандат (договор за
поръчка), като задължението на адвоката да извърши поетата работа – адвокатска
услуга произтича от мандатния договор. При сключването на договор за правна защита и
съдействие, адвокатът се задължава за постигане на определен правен резултат, с
тази специфика, че правният резултат е не резултатът от поетата работа, а
самото ѝ извършване в рамките на договореното. Адвокатът е длъжен да
защитава интересите на своя доверител, без да носи отговорност за неизпълнение
с оглед крайния резултат от оказаната правна помощ. Казано с други думи
адвоката не носи договорна отговорност при негативен правен резултат от изхода
на делото за клиента.
Съществен елемент от договора
обаче е личността на адвоката. В тази
връзка, по аргумент от чл. 287 ЗЗД, при смърт на някоя от страните или по други
причини, посочени в закона, договорът се прекратява. Несъмнено подобна причина
е лишаване на адвоката от правото да упражнява адвокатска професия и осъждането
му на ефективно наказание лишаване от свобода, какъвто е случаят. Няма спор, че
ответницата е лишена от правото да упражнява адвокатска професия, като към
настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора, в град
Сливен. Следователно договорът е прекратен (развален) по право, поради обективна невъзможност за
изпълнение, без да е необходимо изявление на доверителя, че оттегля поръчката.
В тази връзка приложение намира правилото на чл. 89, ал. 1 ЗЗД, което е обща
правна норма, а правните последици от прекратяването на договора се уреждат от
специалното правило на чл. 288, ал. 2 ЗЗД. Според посочената разпоредба, ако изпълнението на поръчката стане
невъзможно (визира се обективната невъзможност), доверителят трябва да заплати
на довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на
извършената работа.
В разглежданата хипотеза няма
спор, че сумата по договорените адвокатски хонорари е платена. Спорен е
въпросът какъв е предметът на трите договора, в какъв обем е извършената от
адвоката правна помощ, както и дали въобще е осъществена такава. Настоящият
съдебен състав приема, че предмет на договорите е оказването на правна защита,
изразяваща се в процесуално представителство пред съд, както и че адвокатът не
е осъществил абсолютно никаква правна помощ. В тази връзка изцяло следва да
бъдат кредитирани показанията на***** С., която сочи, че причината, поради
която ищцата е потърсила помощ от адвокат, е имотен спор с роднини и
осъществено спрямо ищцата домашно насилие. В този аспект следва да бъдат ценени
и направените от страните изявления относно предмета на процесните договори, в които
лаконично е посочено, че защитата се изразява в: „гражданско дело, гражданско
право и жалба“. Установява се показанията на ***** С., че след получаване на
договорения хонорар, адвокатът е преустановил и избягвал контакт с клиента. Не
може да бъде споделена развитата от ответницата теза, че сумата от 6 100
лева е платена за проучване на делото, както и, че ищцата не е представила
необходимите за това документи. Подобни твърдения са алогични и житейски
необосновани. Хонорарът е в такъв размер, че не би могло да се приеме, че е
същият е платен, с оглед извършването на правна консултация или проучване на
конкретния правен казус. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на ****
С., бивш правен сътрудник на ответницата, осъждан, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода. Показанията на посочения свидетел, следва да се ценят
изключително внимателно, с оглед осъждането му и тесните му взаимоотношения с
ответната страна. Съдът приема показанията за алогични и непоследователни, отделно
те в малка степен допринасят за изясняване на правния спор, с оглед това, че
свидетелят не си спомня редица обстоятелства.
В тежест на ответницата по
предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД е да докаже вида и обема на
извършената работа по процесните договори, прекратени с отнемане на
адвокатските ѝ права. Доказателства в тази насока не са ангажирани,
напротив установява се, че след получаването на хонорарите е преустановен
контакт с клиента, който е сезирал съответните компетентни органи. Ищцата
доказва плащане, като е налице отпадане на основанието, което оправдава
имущественото разместване. Трите договора са развалени по право, поради което
ответницата следва да бъде осъдена да върне полученото по тях.
При този изход на спора право на
разноски има ищцовата страна. Правото на разноски е имуществено право на
страната, постигнала благоприятен изход на делото в съответната инстанция.
Според разясненията на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС присъждат се действително
направените и доказани разноски. В случая ищцата има право на 244 лева държана
такса и 635 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, т.е. сумата възлиза
общо на 879 лева.
Така мотивиран,
РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1,
пред. III ЗЗД М.С.С.-Д., ЕГН ********** да заплати на С.Д.Б., ЕГН **********
сумата от 6 100(шест хиляди и сто)
лева, представляваща сбор от платените при отпаднало основание три
адвокатски хонорара по сключените между страните на 14.09.2018г. три договора
за правна защита и съдействие, като следва 2400
лева по договор, с № 783131; 2 000
лева по договор, с № 783132 и 1700
лева по договор, с № 783133, ведно със законната лихва върху присъдената
считано от 26.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.С.С.-Д.,
ЕГН ********** да заплати на С.Д.Б., ЕГН ********** сумата от 879 (осемстотин седемдесет и девет) лева
– разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: / п / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.