РЕШЕНИЕ
№ 1437
гр. Бургас, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120104813 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявените от Р. Р. А. против ОУ „Х. Б.“ – с.
Т******* и изменени в съдебно заседание искове за осъждане на ответника да заплати на
ищцата следните суми: 1/ сумата от 30,00 лв. брутно (23,25 лв. нетно), представляваща
неплатена част от допълнително възнаграждение за професионална квалификационна степен
(ПКС), дължимо за периода м. 07 – м. 09.2018 г. (по 10 лв. месечно), ведно с мораторна
лихва в общ размер от 5,86 лв., дължима върху всяка месечно вземане, считано от 6-то число
на месеца, следващ задължението, до 01.07.2021 г.; 2/ сумата от 1 721,13 лв. брутно (1 335,67
лв. нетно), представляваща неплатена част от дължими трудови възнаграждения за периода
м. 10.2018 г. – м. 08.2019 г. вкл., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 261,79 лв.,
дължима върху неплатените трудови възнаграждения за периода от датата на възникване на
задължението за плащане (06-то число на следващия месец) до 01.07.2021 г., и ведно със
законната лихва върху главницата от 1 721,13 лв., считано от предявяването на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.
Ищцата твърди, че през периода 14.02.2011 г. - 24.08.2019 г. е работила в ответното
училище като „*****“, с образование – ******, *******, с ****************** степен
(ПКС), като за периода м.07 – м.09.2018 г. вместо полагащото й се допълнително трудово
възнаграждение за ПКС в размер на по 70 лв. месечно са й били платени по 60 лв. месечно,
а за периода м. 10.2018 г. – м. 08.2019 г. не са били изплатени в пълен размер полагащите й
се месечни трудови възнаграждения, като неплатените суми са в общ размер от 1 721,13 лв.
и включват основното трудово възнаграждение и „**************“, а поради допуснатата
от ответника забава същият дължи и обезщетения за забавено плащане в претендираните по
делото размери. Ищцата се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание,
поддържа исковете, ангажирани са доказателства. В последното съдебно заседание е
направено възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско
1
възнаграждение и искане същото да бъде намалено до установения минимум.
Така предявените искове са с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД,
като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който се
твърди, че исковете са неоснователни и се моли същите да бъдат отхвърлени. Твърди се, че
съгласно Вътрешните правила за работната заплата до 01.10.2018 г. допълнителното
трудово възнаграждение за ** ПКС е било в размер на 60 лв., поради което предявените
искове за главницата от 30 лв. и за мораторна лихва върху нея са неоснователни. Оспорена е
и другата претенция на ищцата, като се твърди, че през периода 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г.
основната работна заплата на заемащите длъжността „***********“ в ответното училище е
била в размер на 792 лв., а от 01.01.2019 г. тази заплата е била увеличена на 955 лв.
Оспорена е и претенцията за заплащане на мораторна лихва, като се твърди, че такава не се
дължи, тъй като ответното училище няма вина за евентуална забава при изплащането на
заплатите на ищцата, поради факта, че изплащането им се извършва след постъпването на
средствата от делегираните бюджети за съответния месец, а същите често са закъснявали.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото, евентуално мораторните лихви да бъдат присъдени от момента на
постъпване на средствата от държавния бюджет. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните по делото не се спори, а това се установява и от представеното
трудово досие на ищцата, че същата е работила в ответното училище през периода
14.02.2011 г. – 24.08.2019 г. на длъжността „************“, ******************** степен.
Видно от трудовото досие на ищцата, със сключено на 29.09.2017 г. допълнително
споразумение към трудовия й договор е променен размерът на трудовото й възнаграждение,
считано от 01.09.2017 г., като основното й трудово възнаграждение е увеличено на 852,00
лв., определено е допълнително възнаграждение за прослужено време – 23 %, равняващо се
на 195,26 лв., както и възнаграждение в размер на 60 лв. за ** ПКС.
С Допълнително споразумение № 19/01.10.2018 г. основното трудово възнаграждение
на ищцата е било увеличено на 888 лв., считано от 01.09.2018 г., определено й е
допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 23 %, равняващо се на
213,12 лв., както и възнаграждение в размер на 60 лв. за **ПКС, като под споразумението е
вписан следният текст: „Възразявам относно сумата за ПКС”.
На 25.01.2019 г. е било сключено ново допълнително споразумение към трудовия
договор на ищцата, с което основното й трудово възнаграждение е било увеличено на 955
лв., считано от 01.01.2019 г., определено е допълнително възнаграждение за прослужено
време – 24 %, равняващо се на 229,20 лв., както и възнаграждение в размер на 80 лв. за **
ПКС, като от тогава до прекратяване на трудовото правоотношение между страните
размерът на трудовото възнаграждение на ищцата не е бил променян.
По делото е представено копие на колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 11.06.2018 г., в чл. 29 на който са
определени минималните размери на основните работни заплати в системата на
предучилищното и училищното образование, като за заеманата от ищцата длъжност
„***********“ е определено минимално основно трудово възнаграждение в размер на 955
лв., а в чл. 36 са определени минималните размери на допълнителните трудови
възнаграждения, като за ** ПКС е предвидено то да бъде 70 лв., но и в двата члена е
предвидено, че тези минимални размери се прилагат от влизане на съответното РМС за
2
увеличаване на стандартите за делегираните от държавата дейности по образованието, а не
от влизането в сила на КТД.
Представено е и копие на Анекс към горепосочения КТД от 29.11.2018 г., съгласно
който средствата в размер на 330 млн. лв., получени за делегираните от държавата дейности
по образование, определени с РМС № 770/30.10.2018 г. за приемане на стандарти за
делегираните от държавата дейности, се изразходват за увеличение на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя, като тези средства се разпределят считано от 01.01.2019 г.
По делото са представени Вътрешни правила за работната заплата в ответното
училище (ВПРЗ), които са в сила от 01.09.2017 г., в чл. 7 на които са посочени видовете
трудови възнаграждения, полагащи се на работещите в училището по трудови
правоотношения, а именно основно и допълнителни трудови възнаграждения, като
допълнителните възнаграждения са два вида: с постоянен характер, в която група влизат
възнагражденията за придобит трудов стаж и професионален опит, възнагражденията за
професионално-квалификационна степен и педагогическа стъпка в размер на 3 лв. за всяка
година стаж по специалността до 10 години и 4 лв. над 10 години до 25 години стаж по
специалността, като на професионалния бакалавър не се добавя стъпка към минималната
заплата за ******/************ с *********** образование. В чл. 8, ал. 1 на вътрешните
правила са посочени минималните размери на основната работна заплата на педагогическия
персонал, като за длъжността „**************“ е определен минимален размер от 792 лв., а
в ал. 6 е предвидено, че конкретните размери на индивидуалните работни заплати се
договарят между работодателя и работещите по трудово правоотношение, в рамките на
утвърдения бюджетен кредит средства за работни заплати и се определят в индивидуалния
трудов договор. В чл. 16 от ВПРЗ е разписано, че месечните индивидуални работни заплати
се изплащат на една или две части, както следва: аванс – до 20-то число на месеца, за който е
положен трудът и за който се начислява работната заплата, и заплата – до 5-то число на
следващия месец. Относими в настоящия случай са и разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от
ВПРЗ, съгласно които в брутната работна заплата на персонала на ОУ „Х. Б.“ се включва и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 1 % от индивидуалната основна заплата за всяка година трудов стаж, като това
възнаграждение има постоянен характер, както и допълнително трудово възнаграждение за
ПКС, което също е с постоянен характер и което за ** ПКС е в размер на 60 лв. месечно.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, съгласно която през
периода м. юли – м. септември 2018 г. на ищцата е начислено и платено допълнително
възнаграждение за ** ПКС в предвидения в трудовия й договор брутен размер от 60 лв.
месечно. Вещото лице също така е установило, че през периода м. септември 2017 г. - м.
август 2018 г. вкл. на ищцата е било изплащано основно трудово възнаграждение в
определения в трудовия й договор размер от 852 лв. През м. септември 2018 г. на ищцата е
било изплатено основно трудово възнаграждение в размер на 888 лв., колкото е
определеното такова с допълнителното споразумение към ТД от 01.10.2018 г., през м.
октомври, ноември и декември 2018 г. на ищцата е било начислено и платено основно
трудово възнаграждение в размер на 792 лв., т.е. с 96 лв. по-малко от предвидения в
трудовия й договор размер, а от 01.01.2019 г. до прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата е изплащано основно трудово възнаграждение в размер на 955 лв., колкото е
уговорено в допълнителното споразумение към ТД от 25.01.2019 г. Вещото лице също така
е посочило, че пред Инспекцията по труда работодателят е обяснил, че намалението на
работната заплата за периода октомври – декември 2018 г. е със сумата за т.нар.
педагогическа стъпка, възлизаща на 96 лв. за ищцата (24 години трудов стаж х 4 лв.). През
м. ноември 2018 г. на ищцата е била изплатена педагогическа стъпка за м. октомври и
ноември 2018 г. в размер на 176 лв. (по 88 лв. месечно), като сума в същия размер й е била
3
платена и през м. декември 2018 г., след което суми за педагогическа стъпка не са
изплащани.
При така представените от страните доказателства, съдът намира, че предявеният
главен иск за заплащане на сумата от 30 лв., представляваща неплатена част от
допълнително възнаграждение за ** ПКС, дължима за периода м. юли – м. септември 2018
г., е неоснователен, а искът за заплащане на сумата от 1 721,13 лв., представляваща
неплатена част от дължими брутни трудови възнаграждения за периода м. 10.2018 г. – м.
08.2019 г. вкл., е частично основателен по следните съображения:
В случая се установи, че страните са били в трудово правоотношение, основаващо се
на сключен между тях трудов договор и допълнителни споразумения към него, в които са
били определени и размерите на полагащите се на ищцата трудови възнаграждения –
основно и допълнителни с постоянен характер, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 7 от
КТ.
Установи се също така, че по отношение на ищцата се е прилагал и КТД, в който за
част от процесния период е бил определен по-висок размер на минималното основно
трудово възнаграждение, както и по-висок размер на допълнителното възнаграждение за **
ПКС, но в КТД също така е предвидено, че тези по-високи размери не се прилагат от
влизането в сила на колективния договор, а от влизане в сила на РМС за увеличение на
стандартите за делегираните бюджети, като в Анекс към КТД от 29.11.2018 г. е предвидено,
че получените средства в размер на 330 млн. лв. за делегираните от държавата дейности по
образование, определени с РМС № 770/30.10.2018 г., ще се изразходват за увеличение на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти, но тези средства ще се разпределят считано от
01.01.2019 г.
Предвид горното, съдът намира, че предвиденият в КТД минимален размер на
основното трудово възнаграждение за заеманата от ищцата длъжност, а именно 955 лв.,
както и допълнителното възнаграждение за ** ПКС в размер на 70 лв. е следвало да се
прилага считано от 01.01.2019 г., а не от влизане в сила на колективния трудов договор,
както се твърди в исковата молба. Ето защо до 31.12.2018 г. меродавни са били уговорените
в допълнителните споразумения към трудовия договор на ищцата размери на основното й
трудово възнаграждение, а именно 852 лв. за периода 01.09.2017 г. – 31.08.2018 г. и 888 лв.
за периода 01.09.2018 г. – 31.12.2018 г., върху които е следвало да се начислява и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 23 %,
както и допълнителното възнаграждение в размер на 60 лв. за ** ПКС. С оглед на това и тъй
като през периода м. юли – м. септември 2018 г. на ищцата е било изплащано
възнаграждение за ** ПКС именно в размер на 60 лв., съдът намира, че предявеният иск за
присъждане на сумата от 30 лв., представляваща дължима и неплатена част от това
допълнително възнаграждение, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради това
неоснователен е и акцесорният иск за присъждане на ищцата на мораторна лихва в общ
размер от 5,86 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко месечно вземане,
включено в претенцията от 30 лв., считано от 6-то число на месеца, следващ задължението,
до 01.07.2021 г.;
От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че през процесния
период на ищцата е било изплащано трудово възнаграждение именно в горепосочените
размери, с изключение на м. октомври, м. ноември и м. декември 2018 г., когато й е било
начислено и платено основно трудово възнаграждение в размер на 792 лв., т.е. с 96 лв. по-
малко от предвидения в трудовия й договор размер, поради което съдът намира, че
ответникът дължи на ищцата тази разлика за всеки от посочените три месеца. Върху тази
сума работодателят дължи и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в размер на 23 %, равняващо се на 22,08 лв., в резултат на което за всеки от трите
4
месеца на ищцата следва допълнително да се присъди трудово възнаграждение в размер на
118,08 лв. бруто.
Съгласно чл. 7, ал. 2, б. „в” от Вътрешните правила за работна заплата, действащи в
ответното училище от 01.10.2018 г., към минималната заплата на ********/*********** се
добавя и педагогическа стъпка в размер на 3 лв. за всяка година стаж по специалността до
10 години и 4 лв. над 10 години до 25 години. Видно от експертизата по делото, ищцата има
24 години трудов стаж по специалността, поради което след 01.10.2018 г. е следвало да й
бъде платена педагогическа стъпка в размер на 96 лв. месечно. Такова допълнително
възнаграждение й е било платено само за месеците октомври, ноември и декември 2018 г.,
но не в дължимия размер, а в размер на 88 лв. месечно, а след 01.01.2019 г. педагогическа
стъпка не й е плащана. Поради това съдът намира, че към дължимия на ищцата остатък от
трудово възнаграждение за периода октомври – декември 2018 г. следва да бъде добавена и
сумата от 8 лв. месечно, представляваща разлика между дължимата педагогическа стъпка и
платената й такава,т.е. за този период следва да й бъдат присъдени допълнително по 126,08
лв. брутно трудово възнаграждение, а за периода януари – август 2019 г. следва да й бъде
присъдена педагогическа стъпка в брутните размери, посочени в таблица № 6 от
заключението на вещото лице, а именно по 96 лв. месечно за периода м. януари – м. юли
2019 г. и 74,12 лв. за м. август 2019 г.
Предвид горното, съдът намира, че дължимото и неплатено на ищцата трудово
възнаграждение за периода м.10.2018 г. – м.08.2019 г. вкл. възлиза общо на 1 124,36 лв.
бруто (3 месеца по 126,08 лв., 7 месеца по 96 лв. и 1 месец по 74,12 лв.). Поради това
предявеният иск за заплащане на неплатена част от дължими трудови възнаграждения за
периода м. 10.2018 г. – м. 08.2019 г. вкл. следва да бъде уважен до размера от 1 124,36 лв., а
в останалата му част над уважения до предявения размер от 1 721,13 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
В трудовия договор на ищцата липсва дата на плащане на дължимото трудово
възнаграждение, но в чл. 16 на Вътрешните правила за работна заплата на ответното
училище е предвидено, че работните заплати се изплащат до 5-то число на следващия месец.
С оглед на това съдът намира за доказана по основание претенцията на ищцата за
присъждане на обезщетения за забавено плащане на дължимите суми за всеки отделен
месец, считано от 6-то число на следващия месец до 30.06.2021 г. (деня, предхождащ датата
на подаване на исковата молба), като по извършени от съда изчисления това обезщетение е
в общ размер от 258,99 лв. Ето защо предявеният акцесорен иск за заплащане на мораторна
лихва следва да бъде уважен до този размер, а в останалата му част до предявения размер от
261,79 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищцата и законната лихва върху
главницата от 1 124,36 лв., считано от предявяването на иска на 01.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед частичното уважаване на предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът дължи на ищцата и сумата от 205,57 лв., представляваща част от направените от
нея съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 300 лв. - платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед частичното отхвърляне на предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата дължи на ответника част от направените от него разноски по делото, съответна на
отхвърлената част от исковете. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
намира за основателно възражението на ищцата за прекомерност на платеното от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., поради което в неговите разноски следва да
бъде включено част от това възнаграждение, а именно 380 лв., като следва да бъде
отбелязано, че с оглед общата цена на предявените искове (след тяхното изменение)
минималният размер на това възнаграждение е 371,31 лв. Поради това и на осн. чл. 78, ал. 3
5
от ГПК ищцата следва да заплати на ответника сумата от 180,88 лв., представляваща част от
направените от него съдебно-деловодни разноски, които съдът определя на 580 лв. (380 лв. -
адвокатско възнаграждение и 200 лв. – възнаграждение на вещото лице).
Предвид частичното уважаване на иска и с оглед на обстоятелството, че ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса върху
уважените размери на предявените искове, която е в размер на 100 лв. Същият следва да
заплати по сметка на БРС и разноски в размер на 171,31 лв., представляващи част от
платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, съответна на уважената част
от исковете.
На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение на ищцата и лихвите
върху него.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.“ – с. Т. , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Т******, Община К*****, ул. *******************, да заплати на Р. Р.
А., ЕГН **********, от гр. Б****, ж.к. *************************, сумата от 1 124,36 лв.
(хиляда сто двадесет и четири лв. и тридесет и шест ст.), представляваща неплатена част от
дължимо брутно трудово възнаграждение за периода м.10.2018 г. – м.08.2019 г. вкл., сумата
от 258,99 лв. (двеста петдесет и осем лв. и деветдесет и девет ст.), представляваща сборна
мораторна лихва, дължима върху неплатените месечни трудови възнаграждения за
периодите от 6-то число на месеца, следващ полагането на труда, до 30.06.2021 г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата от 1 124,36 лв., считано от 01.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 205,57 лв. (двеста и пет лв. и петдесет и
седем ст.), представляваща част от направените от ищцата съдебно-деловодни разноски,
като в останалите им части – съответно до размера от 1 721,13 лв. и до размера от 261,79 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за присъждане на неплатена част от дължимо брутно
трудово възнаграждение за периода м.10.2018 г. – м.08.2019 г. вкл., както и на сборна
мораторна лихва върху неплатените месечни трудови възнаграждения за периодите от 6-то
число на месеца, следващ полагането на труда, до 01.07.2021 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Р. А., ЕГН **********, от гр. Б******, ж.к.
***********************, против Основно училище „Х. Б.“ – с. Т********, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление с. Т*****, Община К*****, ул.
****************, искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30,00
лв. брутно (23,25 лв. нетно), представляваща неплатена част от допълнително
възнаграждение за втора професионална квалификационна степен, дължимо за периода м. 07
– м. 09.2018 г., както и на сумата от 5,86 лв., представляваща сборна мораторна лихва,
дължима за периода от 6-то число на месеца, следващ месеца на полагането на труда, до
01.07.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Р. А. , ЕГН **********, от гр. Б******, ж.к. ********************, да
заплати на Основно училище „Х. Б.“ – с. Т***********, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Т******, Община К********, ул. **************, сумата от 180,88
лв. (сто осемдесет и осем лв. и осемдесет и осем ст.), представляваща част от направените
от ответника съдебно-деловодни разноски, съответна на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.“ – с. Т************, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление с. Т*******, Община К******, ул. *************, да
6
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в
размер на 100,00 лв. (сто лв.), както и разноски в размер на 171,31 лв. (сто седемдесет и един
лв. и тридесет и една ст.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото трудово възнаграждение на ищцата и лихвите върху него.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от обявяването му на 24.11.2021 г.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
7