Решение по дело №14/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 април 2019 г.
Съдия: Пламен Николаев Попов
Дело: 20194200600014
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№17

гр. Габрово, 12.04.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

           Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА      

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ  

                  КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА  

                                                                                                                    

при участието на секретаря Веселина Йосифова и прокурор Надежда Желева, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 14 по описа за 2019 година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

        Въззивното производството е образувано по жалба на адв. Л.Ц. *** в качеството му на служебен защитник на  подсъдимия Б.Б.Б. ***, против Присъда № 8 от 08.02.2019 година, постановена по НОХД № 448/2018 г. на Районен съд – Севлиево.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Б.Б.Б. **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.11.2017 г., около 10,30 часа, в с. Г., общ. Севлиево, в стая на къща, находяща се на ул. "***" № **, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества – марихуана /канабис/, представляващо растителен материал от листа и цветни и плодни връхчета на конопено растение, с нетно тегло 51,500 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 6,4 %, на стойност 309 лева и марихуана /канабис/, представляващо растителен материал от цветни и плодни връхчета на конопено растение, с нетно тегло 3,842 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 2,8 %, на стойност 23,05 лева, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. първо и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС, както и на ГЛОБА в полза на държавата  в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.

Осъдил е подсъдимия Б.Б.Б. да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 17,50 лева. 

Осъдил е подсъдимия Б.Б.Б. да заплати по сметка на ОД на МВР – Велико Търново направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 131,29 лева.

На основание чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК е отнел в полза на държавата веществените доказателства, които принадлежат на подсъдимия Б.Б.Б., предмет са на престъплението и притежаването им е забранено – наркотични вещества – коноп /марихуана/, намиращи се на съхранение в ЦМУ, отдел „НОП” гр. София и получени в същото с Приемателно-предавателни протоколи № 54561 от 04.05.2018 г. и № 54561а от 04.07.2018 г. Постановил е след влизане на присъдата в сила, същите да се унищожат по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, както и след влизане на присъдата в сила, копие от същата да се изпрати незабавно на Агенция „Митници” за изпълнение.

По отношение на веществените доказателства – 1 бр. пластмасова кутия и опаковки съдът е постановил, след влизане на присъдата в сила, да се унищожат.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната й допустимост.

С въззивната жалба се твърди, че обжалваната присъда е  несправедлива по отношение размера на наложеното наказание. Съдът не отчел в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства. Касаело се за неголямо количество наркотично вещество, предмет на престъплението. Б.Б. съдействал на разследващите органи за изясняване на фактическата обстановка по делото. Признал вината си и изразил съжаление за стореното. Касаело се за млад човек, на когото следвало да бъде дадена възможност да се поправи с налагането на значително по-леко наказание. Законоустановеният минимум, предвиден в разпоредбата на закона се явявал несъразмерно тежък.           

Претендира се, въззивният съд да измени обжалваната присъда, като определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

От въззивната жалба е видно, че защитникът на подсъдимия поддържа твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание.

С жалбата не се сочат нови доказателства. 

В съдебно заседание, проведено на 20.03.2019 г. се явява единствено защитникът адв. Ц.. Подс. Б. не се явява. По отношение на същия са налице данни, че е напуснал страната. Ход на делото е даден при условията на чл. 329, ал. 2 във вр. с чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НПК. Защитникът адв. Ц. поддържа подадената жалба.  

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Не прави доказателствени искания. 

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б.Б.Б. живеел в с. Г., общ. Севлиево в къща, находяща се на ул."***" №**. Същият употребявал наркотични вещества. В края на месец октомври 2017 г. подс. Б. си бил на село и в края на същото намерил саморасли растения, представляващи коноп/марихуана. Тъй като употребявал марихуана, решил да си откъсне от растенията, за да ги ползва за лична употреба. След като си откъснал такива, ги отнесъл в дома си на посочения по-горе адрес, като ги поставил върху клоните на стайно растение, за да съхнат. След изсушаването им, отделил плодните и цветни връхчета от тях, след което ги поставил в кутийка с капак. Кутийката оставил върху маса в една от стаите на къщата. Свид. С.С. работел като разузнавач в РУ на МВР гр. Севлиево. На 30.10.2017 г. последният получил оперативна информация, за това, че подс. Б. държи високорискови наркотични вещества в дома си на посоченият по-горе адрес. За получената от него информация свид. С. изготвил докладна записка до ръководството на управлението, в което работел. Разпитан бил от разследващ полицай в същото управление, а по случая било образувано досъдебно производство. Уведомена била Районна прокуратура Севлиево и от страна на прокурор в същата, в Районен съд Севлиево било внесено искане да бъде разрешено извършването на претърсване и изземване в дома на подс. Б. в с. ***. С Определение № 181 от 31.10.2017 г. по Ч.Н.Д. № 416/2017 г. по описа на РС Севлиево било разрешено извършването на претърсване и изземване в къща и прилежащите към нея постройки, находящи се в с. Г., общ. Севлиево, ул. "***" № ** и обитавани от подс. Б.Б.Б.. На 01.11.2017 г. в РУ на МВР Севлиево била сформирана оперативно-следствена група, в състава на която бил включен и разследващ полицай. На същата дата последният извършил претърсване и изземване в посочения по-горе имот, по време на което били намерени и иззети: върху саксийно растение - растителен материал от листа и цветни и плодни връхчета на конопено растение, с брутно тегло 81 грама /обозначено като обект № 1/, а в кръгла кутия с капак, намираща се на маса - растителен материал от цветни и плодни връхчета на конопено растение, с брутно тегло 32 грама /обозначено като обект № 2/. За извършеното следствено действие, в присъствието на подс. Б., от страна на разследващият полицай бил изготвен Протокол за претърсване и изземване от 01.11.2017 г. В Протокола подс. Б. саморъчно изписал: "...намерената листна маса в къщи е моя и е за лична употреба…". Изготвен бил и фотоалбум, представляващ неразделна част от протокола за претърсване и изземване. 

В хода на досъдебното производство е назначена физико-химическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че пробата от представения растителен материал, обозначена като Обект № 1, представлява части от стъбла, листа, цветни и плодни връхчета на конопено растение с нетно тегло 56 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,4 %. Пробата от представения растителен материал, обозначена като Обект № 2, представлява цветни и плодни връхчета на конопено растение с нетно тегло 3,842 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2,8 % и стойност 23,05 лева. Тъй като в представения за изследване обект № 1 се съдържали стъбла, вещото лице не дало отговор на въпроса за стойността на наркотичното вещество. По този повод, на 15.08.2018 г., от страна на разследващия полицай бил извършен оглед на веществените доказателства, представляващи обект № 1. По време на това следствено действие били отделени съдържащите се в обекта стъбла и било установено, че съдържанието на цветни и плодни връхчета на конопено растение, обозначено като обект № 1 е с нетно тегло от 51 грама. Разходваното такова при експертизата било в размер на 0,500 грама или, общото количество на държаното наркотично вещество, обозначено като обект № 1 било в размер на 51,500 грама, на стойност 309 лева. Посочените високорискови наркотичните вещества подс. Б. държал без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват показанията на свидетеля, експертното заключение и събраните по време на ДП писмени доказателства. 

Установената от районния съд фактическа обстановка не се оспорва в подадената жалба. Защитникът счита, че неправилно са оценени смекчаващите вината обстоятелства, поради което наложеното наказание е явно несправедливо.

За престъплението по чл. чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. първо от НК  са предвидени наказания – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Наложеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода е съответно на минималния размер – една година. Наказанието е определено след подробен анализ и съпоставка между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно – извършеното от подс. Б.Б.Б. престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Завишена е обществената опасност и на подсъдимия, тъй като от приложената справка за съдимост се установява, че до момента многократно е осъждан за престъпления от общ характер и е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода за различни срокове. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е отчел предходните осъждания на подс. Б., количеството и стойността на държаните от него високорискови наркотични вещества. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е ценил направените самопризнания на досъдебното производство, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина в досъдебното производство, както и възрастта му. Съдът е счел, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК. При съвкупната преценка на изложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съобразявайки и размера на налаганите му до момента наказания за престъпления от общ характер, количеството наркотични вещества, материалното и имотно състояние и възрастта му, съдът е определи на подсъдимия Б.Б.Б. наказание лишаване от свобода в минималния размер. Видно е, че наложеното наказание лишаване от свобода е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Същото е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Наказанието глоба е съобразено със семейното и материалното положение на извършителя, като също е определено в минимален размер.

Правилни са изводите на районния съд, че не са налице обстоятелства, които да обосноват приложение на чл. 55 от НК. В жалбата също не се сочат такива. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. От анализа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства е видно, че е налице превес на първите, но липсват такива, които да се определят като изключителни или многобройни. Описаните в жалбата смекчаващи вината обстоятелства - съдействие по време на ДП, изразено разкаяние, количество и стойност на наркотичните вещества, младостта на подсъдимия, са отчетени при постановяване на първоинстанционната присъда. На тези смекчаващи вината обстоятелства противостои факта, че в разстояние на три години Б.Б. е осъждан четири пъти за тежки умишлени престъпления. Изтърпяното общо наказание в размер на една година лишаване от свобода не е изпълнило своята превантивна и възпираща роля. Само десет месеца след като е бил освободен от затвора подс. Б. извършва ново тежко умишлено престъпление, за което е наложено наказанието с настоящата присъда. Поради изложеното, не може да има очаквания, че наказание по-малко от една година лишаване от свобода би могло да мотивира подсъдимия да спазва установените в страната правила за поведение.            

Правилно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗПС съдът е постановил наложеното наказание от „Една година лишаване от свобода” да се изтърпи от подсъдимия Б.Б. при първоначален "строг" режим. Предходните осъждания на Б. са пречка да се обсъжда приложение на чл. 66 от НК. 

Правилно е определен размера на дължимите от подсъдимия разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. Правилно е разпореждането с веществените доказателства, като следва единствено да поясним, че отнемането на наркотичните вещества е при условията на чл. 354а, ал. 6 от НК, а не на основание чл. 53 от НК.  

В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът

 

                               Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8 от 08.02.2019 година, постановена по НОХД № 448/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или протест.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: