Решение по дело №932/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 124б ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод постъпила жалба от „Китен вакейшън“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от пълномощника адв. Д. Е. Е. от АК- Бургас, против Заповед № ЗТД-1000-433/32-136715 от 07.05.2025 г., издадена от директора на ТД Митница Бургас. С обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка запечатване на обект- ресторант и прилежащи помещения (кухня и складови помещения) на хотел „Китен Палас“, находящ се в [населено място], за срок от един месец, и забрана достъпа до обекта за срока на наложената принудителна мярка.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви, и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че не е осъществен от обективна и субективна страна съставът на административното нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. На следващо място се сочи, че оспорената заповед е издадена след изтичане на давностния срок за издаване на наказателното постановление, посочено от органа като основание за налагане на ПАМ. Наведени са доводи за нарушаване принципа на пропорционалност. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски, като представя списък на разноските.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. С писмена молба заявява становище за недопустимост, алт. за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Според настоящия съдебен състав за жалбоподателя е налице правен интерес да иска разрешаването от съда на спора относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед, въпреки издадената заповед по чл. 124б, ал. 5 ЗАДС, доколкото прекратяването на мярката действа занапред. Ето защо съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

На 17.07.2024 г. в 13:20 часа служители на ТД Митница- Бургас и на НАП извършили проверка относно спазване на акцизното законодателство в обект- хотел Китен Палас“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от жалбоподателя „Китен вакейшън“ ЕООД. При проверка на хладилните витрини и фризери на територията на хотела, контролните органи установили четири бутилки с надпис „Поморийска гроздова ракия“ с липсващ дозатор, всяка от които с вместимост 0.7 литра, пълни с жълтеникава течност с мирис на ракия. Констатирали, че бутилките са отворени и с нарушен български акцизен бандерол с емисия 2018 г., с изтекъл срок. При извършено измерване със служебен денситометър модел: DMA и сер.№ 82740986 установили алкохолно съдържание 37% vol при 20° С, което се отличавало от описаното на бандерола- 40° [населено място] проверка на заключено помещение в кухнята на хотела, при която установили 38 бутилки, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност, всички с ненарушена цялост. В складово помещение установили и 17 бутилки с бял цвят, всички с вместимост от 0.75 литра, без български акцизен бандерол, пълни с жълтеникава течност с мирис на ракия. Извършили измерване със служебен денситометър модел: DMA и сер. № 82740986, при което установили алкохолно съдържание 37% vol при 20° С. В същото помещение установили и три пластмасови туби от по 5 литра с бяло вино и една пластмасова туба от 5 литра с прозрачна течност с мирис на високоалкохолна напитка. При проверка със служебен денситометър установили, че течността е с алкохолно съдържание 46% vol при 20° [населено място] установените бутилки с надпис „Поморийска гроздова ракия“, бутилки без български акцизен бандерол и 5 литровата туба с прозрачна течност били взети проби за лабораторен анализ, за което били съставени протоколи за вземане на проби № 8 и № 9 от 17.07.2024 г. За направените в хода на проверката констатации бил съставен в протокол за извършена проверка № 24BG009999A006857 от 17.07.2024 г. (на л. 94 от делото).

Взетите в хода на проверката проби били изпратени за експертиза в Централна митническа лаборатория при Централно митническо управление- Агенция „Митници“. От извършените митнически лабораторни експертизи (МЛЕ) било установено, че по определените физико-химични показатели и експертна оценка изпитаните проби представляват дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 39.52% vol при 20°С, съответно 46.26% vol при 20°С, годен за консумация.

За нарушението бил съставен срещу жалбоподателя „Китен вакейшън“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение № BG17102024/9999/А-111 от 17.10.2024 г. С издаденото въз основа на акта наказателно постановление № BG2024/9999- 118/НП от 16.04.2025 г. била наложена на търговското дружество имуществена санкция в размер на 1 000 лева и на основание чл. 124а, ал. 1 вр. с чл. 123, ал. 2 от ЗАДС дружеството било лишено от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в обект- ресторант и прилежащи помещения (кухня и складови помещения_ на хотел „Китен Палас“, находящ се в [населено място], за срок от 1 месец. На основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС директорът на ТД Митница Бургас издал обжалваната Заповед № ЗТД-1000-433/32-136715 от 07.05.2025 г., с която наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка- запечатване на обекта за срок от един месец, и забрана на достъпа до обекта за срока на наложената принудителна мярка.

На 14.05.2025 г. санкционираното дружество заплатило на основание чл. 75б, ал. 1 от ЗАНН 80 на сто от размера на наложната с наказателно постановление № BG2024/9999- 118/НП от 16.04.2025 г. имуществена санкция (на л. 157) и с молба до директора на ТД Митница Бургас, подадена на основание чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС, поискало прекратяване на наложената със Заповед № ЗТД-1000-433/32-136715 от 07.05.2025 г. принудителна мярка (на л. 156). Със Заповед № ЗТД-1000-485/32-148834 от 16.05.2025 г. директора на ТД Митница Бургас прекратил изпълнението на Заповед № ЗТД-1000-433/32-136715 от 07.05.2025 г. (на л. 158).

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган- директор на ТД Митница Бургас, овластен с нормата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато при издаване на оспорената заповед съществено процесуално нарушение, изразено в липса на мотиви. В съобразителната част на заповедта се съдържат констатации за наличие на обстоятелствата, относими към установените в нормата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. В нея се сочи, че с Наказателно постановление № BG2024/9999- 118/НП от 16.04.2025 г. е наложено на жалбоподателя административно наказание по чл. 124а от ЗАДС, а това обстоятелство съставлява основание за прилагане на принудителната мярка, предвидена с цитираната норма. Не е налице и неяснота относно обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на санкцията. В съставения Акт за установяване на административно нарушение № BG17102024/9999/А-111 от 17.10.2024 г. и издаденото Наказателно постановление № BG2024/9999- 118/НП от 16.04.2025 г., надлежно връчени на жалбоподателя „Китен вакейшън“ ЕООД и приложени в административната преписка по издаване на обжалваната заповед, подробно и ясно са описани обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението, с което е осигурено правото на защита на жалбоподателя.

В хипотезата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на установените в нормата предпоставки, издава заповед за прилагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект“, с цел преустановяване на административното нарушение. Предпоставка за прилагане на мярката, съобразно цитираната норма, е налагането на административно наказание по чл. 124а от ЗАДС, а в случая, както се посочи, за установените от контролните органи нарушения по чл. 123, ал. 3 от ЗАДС и чл. 126, ал. 1, предл. първо от ЗАДС са наложени на жалбоподателя административни наказания- с наказателно постановление № BG2024/9999- 118/НП от 16.04.2025 г. на директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към ЦМУ на Агенция „Митници“ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и лишаване на същия от право да упражнява дейност с акцизни стоки в търговския обект за срок от един месец. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя за несъставомерност на деянието, доколкото проверката за законосъобразност на наказателното постановление излиза извън предназначението на настоящото производство.

Независимо от изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна, поради следното:

С налагането на принудителна административна мярка съществено се засяга правната сфера на адресата и по същество тя представлява санкция с наказателноправен характер. В разглеждания случай наред с принудителната мярка е издадено за същото нарушение и наказателно постановление, с което са наложени на жалбоподателя административни наказания- имуществена санкция в размер на 1 000 лева и лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в обекта.

Принудителната административна мярка и административното наказание се налагат след провеждане на отделни и самостоятелни производства. Актовете, с които те се налагат, подлежат на обжалване пред различни съдилища, като съществуващата правна уредба не осигурява координиране на производствата и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на нарушението, в противоречие с разпоредбата на чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С оглед на това, налагането на принудителна мярка наред с административно наказание за същото нарушение води до нарушаване принципа на пропорционалност и обуславя материална незаконосъобразност на заповедта (в този смисъл Решение № 6912 от 5.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2024 г., I отд.; Решение № 3817 от 1.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11878/2023 г., I отд; Решение № 4665 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 976/2024 г., I отд.). Обстоятелството, че административното наказание по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС не е изпълнено и принудителната мярка по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС не е приложена, т. е. за нарушението дружеството е санкционирано само с имуществена санкция, в какъвто смисъл са наведените от ответника доводи, е ирелевантно за преценката относно законосъобразността на заповедта. Ето защо съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 1050 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса за производството и 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък на разноските.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗТД-1000-433/32-136715 от 07.05.2025 г., издадена от директора на ТД Митница Бургас, с която е наложена на „Китен вакейшън“ ЕООД с ЕИК ********* принудителна административна мярка „запечатване на обект“- ресторант и прилежащи помещения на хотел „Китен Палас“, находящ се в [населено място], за срок от един месец, и забрана на достъпа до обекта, за срока на наложената принудителна мярка.

ОСЪЖДА ТД Митница Бургас да заплати на „Китен вакейшън“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.