МОТИВИ
по присъда № 27/15.02.2018 година,
постановена по НЧХД
№ 419/2017 година по описа на Ихтиманския
районен съд
Р.С.В. *** е повдигнал пред съда обвинение срещу Т.С.К.
ЕГН ***********, за това, че на ....2016
г. пред Пазарджишкия районен съд в
съдебно заседание по гр. дело № 3490/2016 г. го е оклеветила публично,
разгласявайки позорно обстоятелство: че прави секс със съпругата на С.Ж.П. пред
малолетното им дете, което представлява престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 147, ал. 1 НК
Със същата
тъжба Р.С.В. *** е повдигнал пред съда
обвинение и срещу С.Ж.П., ЕГН ********** за това, че на ....2016 г. пред Пазарджишкия районен съд в съдебно заседание
по гр. дело № 3490/2016 г. го е оклеветил публично, разгласявайки позорно
обстоятелство, че прави секс със съпругата му пред малолетното им дете, което
представлява престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК
Заедно с тъжбата си Р.В. е
предявил и граждански иск срещу Т.С.К. и С.Ж.П. за солидарното заплащане сумата
от 1250 лева, представляваща на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нанесената публично клевета.
В съдебно заседание частният тъжител В. чрез адв. В..
поддържа тъжбата си, като твърди, че в хода на проведеното съдебно следствие е
установено, че двамата подсъдими в проведеното съдебно заседание по
гражданското дело пред Пазарджишкия районен съд са заявили позорно обстоятелство за тъжителя,
като са съзнавали неистинността на твърденията си. Сочи се, че преследваната от
тях цел е била твърденията им да бъдат узнати от тъжителя, като по своето
съдържание те са позорни и укорими от гледна точка на моралните разбирания.
Навеждат се доводи за това, че твърденията на подс. К. не са изнесени в хода на
съдебни прения, а в друг етап от производството, поради което и деянието й е
съставомерно както от обективна, така и от субективна страна.
Подсъдимата Т.К. не се признава за виновна по
повдигнатото обвинение.
Защитникът й – адв. И.К., пледира за оправдателна
присъда поради несъставомерност на деянието. Сочи, че подзащитната му в
качеството на адвокат не би могла да носи наказателна отговорност за
изявленията си, както и че с твърденията си е
пресъздала данни, получени от доверителя й.
Защитникът на подс. С.П. – адв. П.В., също пледира за
оправдателна присъда. Сочи, че съгласно трайната съдебна практика начинът на
мислене не може да се криминализира. Навежда доводи за това, че за да може да
възникне отговорността за клевета, неверните позорни обстоятелства следва да
изхождат от самия деец, а не да са преразказани от другиго.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 НПК, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
С.П. и свидетелката Е………Д………. – П. са съпрузи, като имат едно дете – Ж….. С.П.,
роден на *** г. От няколко години двамата били с влошени взаимоотношения и в процес
на развод, като помежду им имало заведено и производство по Закона за защита от
домашното насилие, по което е образувано гр. дело № 3490/2016 г. на
Пазарджишкия районен съд. Подс. Т.К. в качеството й на адвокат е била
упълномощена от С.П., който е ответник в производството.
На
....2016 г. е било проведено съдебно заседание, в което по повод молба за
отлагане на делото от страна на Е.П. адв. Т.К. е заявила, че С.П. счита, че
детето му е в риск, защото има данни, че майката дори в момента прави секс пред
детето с любовника си, като такива данни са дадени от близко обкръжение на
майката и нейния любовник Р. еди кой си. В протокола от съдебно заседание е
отразено, че С.П. заявява името му – Р.В..
От
показанията на св. Е….П……… се установява, че с Р.В. са в приятелски отношения, без
да имат интимни такива. Тя е присъствала на съдебното заседание на ....2016 г.,
като е възприела думите на Т.К., както и обстоятелството, че С.П. ги е
потвърдил. Впоследствие именно свидетелката е споделила с Р.В. казаното от К. и
П..
По
делото са представени психологически становища на детето Ж.П., които настоящият
състав не обсъжда, доколкото същите не установяват факти и обстоятелства, имащи
значение за изясняване на обективната истина по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед така установеното от фактическа страна, съдът намери, че деянията, за
което от страна на частния тъжител Р.В. е повдигнато обвинение по отношение на
подс. Т.К. и С.П. е явяват несъставомерни и подсъдимите следва да бъдат
оправдани по повдигнатите обвинения.
При
делата образувани по тъжба на пострадалия именно тъжбата определя рамките на
наказателното производство и предмета на доказване. В настоящото производство
тъжителят твърди, че двамата подсъдими, при независимо извършителство, в
проведено съдебно заседание пред Пазарджишкия районен съд са разпространили
позорно за Р.В. обстоятелство, което е накърнило доброто му име в обществото.
Непосредствен
обект и на обидата, и на клеветата са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на честта и достойнството на гражданите. Ако при обидата се
засяга личното достойнство на пострадалия, то при клеветата се накърнява
обществената оценка на обществото за него.
От обективна страна съставът на престъплението клевета
изисква извършителят да е разгласил позорно обстоятелство за другиго. Това обстоятелство винаги следва да съдържа
информация и конкретни факти /от миналото, настоящето/ с цел да бъде
злепоставена личността на оклеветения пред обществото посредством засягане
неговата чест и достойнство. Казано по друг начин разпространените позорни
обстоятелства следва да са свързани от
дееца с личността на пострадалия и да се отнасят до минали или настоящи прояви
от личния му живот или неговата професионална реализация, които да са укорими
от гледна точка на общопризнатите морални норми или да отразяват отрицателни
качества на субекта, характеризиращи го негативно, като във всички случаи
са от естество на накърнят доброто име в
обществото на пострадалия, да компрометира честта и достойнството му.
По
отношение на обвинението спрямо Т.К.:
В
случая е установено, че подс. К. е заявила, че по данни на доверителя й детето
му е в риск, тъй като има данни, че майката прави секс пред детето с любовника
си Р. еди кой си. Твърденията на К. са изнесени в открито съдебно заседание,
като единствената им цел е била защита правата на ответника по делото за защита
от домашно насилие, респ. поддържането на определена защитна теза. Това
означава, че К. с казаното не е целяла накърняване на доброто име на В. в
обществото, а защитата на доверителя й в хода на делото, по което тъжителят не
е страна. Освен това, заявеното от К. пресъздава информация, придобита от С.П.,
т.е. разгласените обстоятелства не изхождат от самата подсъдима. Вярно е, че
клеветата би могла да се осъществи и при форма на вината евентуален умисъл, при
който наказателната отговорност на извършителя може да бъде ангажирана и когато
конкретните позорящи обстоятелства са представени като чуждо твърдение, като
слух или като съмнение, но във всички случаи преследваната цел следва да е
насочена към накърняване на репутацията на пострадалото лице. В хода на
производството не се установи К. да е преследвала друга цел освен защитата на
доверителя си, още по-малко да е искала или допускала накърняване на доброто
име на В..
От
обективна страна обаче се установи, че подс. К. е действала в качеството си на
адвокат и е упражнила права, гарантирани й от Конституцията на Република България
и Закона за
адвокатурата – да изрази становище в хода на съдебно производство
свободно с цел защитата правата на доверителя й. Недопустимо е изразено
становище да се подвежда под наказателна отговорност, още повече в случаите,
когато изявлението на лицето удовлетворява вменени му задължения във връзка с
упражняването на адвокатска професия. Нещо повече - разпоредбата на чл.10, т. 1
ЕКЗПЧОС
изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда, която да гарантира
задължението им да защитават интересите на клиентите си и да не бъдат
повлиявани от евентуална санкция.
Затова
и настоящият състав прие, че чрез казаното К. не е осъществила нито от
обективна, нито от субективна страна състава на престъплението „клевета”,
поради което и я оправда по повдигнатото обвинение.
По
отношение на обвинението спрямо С.П.
За
да оправдае подс. П. съдът прие, че в хода на производството не се събраха
доказателства за конкретни негови изявления, с които той да е накърнил доброто
име на тъжителя В.. В протокола от ....2016 г. от съдебното заседание по гр.
дело № 3490/2016 г. на Пазарджишкия районен съд П. е изрекъл единствено имената
на В., без да е навел конкретни факти и обстоятелства, с които биха могли да
бъде накърнена репутацията на тъжителя. Съдебната практика и доктрината
устойчиво поддържат разбирането, че предмет на престъплението клевета са
твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено
обстоятелство или явление. В случая изявлението на П. не съдържа каквито и да е
конкретни твърдения, които да са свързани с личността на
пострадалия. Обстоятелството, че тъжителят е възприел казаното от П. като насочено срещу неговото добро име в обществото, не означава, че
обективно изявлението на подсъдимия е накърнило репутацията му.
Ето защо и при липсата на конкретни твърдения за факти
и обстоятелства, накърняващи доброто име на тъжителя, съдът прие, че деянието
на подс. П. е несъставомерно от обективна страна, поради което и го оправда по
повдигнатото обвинение.
След като съдът приема, че не е осъществен съставът на
престъплението, за което е повдигнато обвинение от страна на частния тъжител е
безпредметно да бъде обсъждано дали изнесените обстоятелства са неистински.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
За
да се ангажира отговорността за непозволено увреждане за причинени вреди,
следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, които са: противоправно поведение; вреда, причинена на пострадалия; причинна връзка между поведението и вредата и вина. Доколкото съдът намери повдигнатите от страна на
частния тъжител обвинения не са доказани, то не е доказан и основният елемент
на непозволеното увреждане – противоправното поведение, поради което и отхвърли
приетия за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетяване на причинените
с деянието неимуществени вреди за сумата от 1250 лв.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода от делото и в съответствие с чл. 190,
ал. 1 НПК съдът възложи на тъжителя Р.В. сторените от страна на подсъдимите
разноски, включващи заплатените адвокатски възнаграждения.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/