№ 4029
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско
дело № 20231100505746 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1489/01.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 24
597/2022 г. на Софийски районен съд, 127 състав, е признато за установено по
предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В. А. Х. иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 1 923,55 лева, представляваща незаплатена цена за потребена
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот –
ателие № 4, находящо се в гр. София, ж.к. *******, абонатен № *******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2523/21.01.2022 г. по ч. гр. д. № 73 097/2021 г. по описа на СРС, 127 състав. С
решението е отхвърлен предявеният иск за незаплатена цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1 923,55 лева до пълния заявен размер от 2 067,36
лева, предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 352,97 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата в размер на 35,27
лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от
21.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 7,92 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
1
31.12.2018 г. до 03.12.2021 г., като погасени в хода на делото посредством плащане.
Образувано е по въззивна жалба от 10.3.2023 г. на ответника В. А. Х. срещу
решението в частта, с която е признато за установено, че въззивникът – ответник
дължи на ищеца сумата от 1 923,55 лева, представляваща незаплатена цена за
потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабдения имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането. Жалбоподателят поддържа, че съдът е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, както и че обжалваният акт е
необоснован. Изразява готовност да се спогоди с ищеца.
Ответникът по жалбата и ищец по исковете „Топлофикация София“ ЕАД счита,
че решението е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира
разноски.
Привлечено от ищеца трето лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
С молба от 02.02.2024 г. въззивникът сочи, че е заплатил в хода на процеса по
сметка на ищеца въззиваем сумата от 1 923,55 лева – главница, както и сумата от
466,86 лв. – законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г. до изплащане на
вземането на 02.02.2024 г. Съгласно молба от 27.02.2024 г. от въззиваемият – ищец
признава, че с така постъпилите плащания е погасена изцяло претенцията към
длъжника.
Според молба от 29.04.2024 г. от въззивника то той поддържа въззивната жалба.
С молба от 07.06.2024 г. въззиваемият претендира разноски за юрк
възнаграждение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо.
Решението следва да бъде отметено, а искът за главница за доставена ТЕ за
сумата от 1 923,55 лева, представляваща незаплатена цена за потребена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането,
следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса.
Безспорни в отношенията между страните са били всички обстоятелства от
фактическия състав на иска, а именно, че: в исковия период до топлоснабдения имот:
ателие № 4, находящо се в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 374068, ищецът е
доставял топлинна енергия с уговореното качество и количество; че в процесния
период ответникът е бил собственик на имота и потребител на топлинна енергия. Не е
бил спорен и размерът на исковете. В хода на производството пред първата инстанция
са заплатени част от процесните вземания. С решението е признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца главница за доставена ТЕ в размер на 1 923,55 лева -
2
незаплатена цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот – ателие № 4, находящо се в гр. София, ж.к.
*******, абонатен № *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Видно от представените и приети като нововъзникнали доказателства в хода
въззивното производство неоспорени платежни нареждания, то в хода на процеса
въззивникът В. А. Х. е заплатила сумата от 1 923,55 лева – главница, както и сумата от
466,86 лв. – законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г. до изплащане на
вземането на 02.02.2024 г. Съгласно молба от 27.02.2024 г. от въззиваемият – ищец
признава, че с така постъпилите плащания е погасена изцяло претенцията към
длъжника. Искът за главница и за законна лихва върху нея считано от подаване на
исковата молба до извършване на плащането следва да бъде отхвърлен поради
извършено плащане в хода на процеса.
По разноските. Плащането е извършено след завеждане на исковата молба в
съда и след подаване на въззивната жалба. На ищеца въззиваем се дължат разноски за
юрк възнаграждение в настоящото пр-во в размер на 50 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1489/01.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 24
597/2022 г. на Софийски районен съд, 127 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В. А. Х. иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1923,55 лева, представляваща
незаплатена цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот – ателие № 4, находящо се в гр. София, ж.к.
*******, абонатен № *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
3
на парично задължение № 2523/21.01.2022 г. по ч. гр. д. № 73 097/2021 г. по описа на
СРС, 127 състав,
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, против В. А. Х. ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. ******* иск с пр. осн. чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца както следва: сумата в размер на 1 923,55 лева, представляваща
незаплатена цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот – ателие № 4, находящо се в гр. София, ж.к.
*******, абонатен № *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.12.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 2523/21.01.2022 г. по ч. гр. д. № 73 097/2021 г. по описа на
СРС, 127 състав, поради извършено плащане в хода на процеса.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. А. Х. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. ******* да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, сумата от 50
лв. - разноски пред въззивната инстанция за юрисконсутско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4