РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300503308 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. М. Х., ЕГН **********, подадена чрез
назначения особен представител адвокат З.З., против Решение № 262482/08.11.2021 г.
постановено по гр.д.№ 12953 по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, г., XII гр.с., с което
се признава за установено по отношение на Р. М. Х., че в отношенията между страните,
дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, плащането на сума от 1250
лева – главница, стойност на клинична пътека № 25.220 за оказани при хоспитализация
на 23.02.2018г. медицински услуги, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на заявлението в съда, 29.05.2020г, до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за плащане № 2525/01.06.2020г по
частното дело № 5830 по описа на ПРС за 2020г., както и се осъжда Р. М. Х. да заплати
на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД сумата от 635 лева разноски по двете дела, както и да
заплати по бюджета на съделната власт, чрез сметката на РС Пловдив за депозитите,
сума от 70 лева, платен на в.л. С. хонорар по делото.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Възразява се, че районният съд е пренебрегнал
1
липсата на подпис на листа за преглед на пациент от 22.02.2018 г. и сметката на
пациента, както и това, че подписът под декларация за информирано съгласие не е на
ответника Р.Х.. Поддържат се всички извършени оспорвания в първоинстанционното
производство. Посочва се, че ответникът не е потвърждавал задължението си, както и
че не е подписал сметката на пациент, издадена на 18.09.2019 г. след повече от година
и половина от твърдения болничен престой, както и че не е издадена фактура за
задълженията. Излага съображения,че здравноосигурителният статус на лицето се
проверява веднага и служителите в болницата са били наясно, че Р. М. Х. не е
осигурена. Намира исковете за неоснователни и недоказани по основание и размер.
Моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърлят
предявените искове и да се присъдят в тежест на ищеца разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, чрез пълномощника по
делото адвокат Р.В., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че
при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на процесуалните
правила, нито е приложил неправилно материалния закон. Излагат се съображения, че
след правилна преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
районният съд е достигнал до изводите, че клиничната пътека е била изпълнена и че
ответникът е бил здравно неосигурен. Посочва се, че ответникът е напуснал лечебното
заведение без предупреждение, поради което не е имало възможност за връчване на
сметката за осъществената медицинска помощ към датата на дехоспитализацията.
Излагат се подробни съображения за оказаната болнична помощ на ответника и
изпълнението на клиничната пътека, както и се заключава, че е безпредметно
обсъждането на липсата на подпис на пациента върху сметката. Поддържа се, че
пациентката два пъти е бил поканен да изпълнил задължението си, като и двете покани
са се върнали „непотърсени“. Приема се, че пациентката сама е посетила болничното
лечение и е решила да се лекува в него, получила е медицинска помощ и се е стигнало
до възстановяване на здравословното й състояние. Фактът, че била с прекъснати
здравноосигурителни права се дължал на собственото й неизпълнение да плати
дължимите от нея вноски, за които носи отговорност. Моли въззивната жалба да се
остави без уважение и да се присъдят разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
2
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД, с която е предявен иск по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл.109,
ал.1, предложение последно във вр. с чл.52 от Закона за здравното осигуряване, за
признаването за установено, че Р. М. Х. дължи на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД,
заплащането на сумата от 1 250 лева, представляваща стойността на предоставената на
ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека /КП/ №
220 „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям
обем и сложност“ по време на болничния й престой, продължил от 23.02.2018 г. до
27.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5830/2020 г. по
описа на ПдРС.
Ответникът Р. М. Х., ЕГН **********, чрез назначения особен представител
адвокат З. А., е оспорил иска изцяло. Оспорено е извършването на изследванията и
медицинските манипулации и процедури, подписването на листа за преглед и на
сметката на пациента. Оспорена е автентичността на подписа на ответника на
представените от ищеца Декларации за информирано съгласие. Моли за отхвърляне на
иска.
С постановеното решение районният съд е приел, че Р.Х. е била
хоспитализирана в ищцовото заведение и съответно излекувана, за което се е позовал
на заключението на приетата съдебна-медицинска експертиза и представените от
ищеца медицински документи /лист за преглед, епикриза/, които е кредитирал на
осн.чл.179 ГПК. По отношение на установеното в производството обстоятелство, че
ответникът не е подписал декларацията за информация, РС е приел, че с това не се
отрича оказването на лечението в пълния предвиден от пътеката обем, което може да
се случи и без такова съгласие. По тези съображения и доколкото не е имало спор, че
Х. не е била здравноосигурена, районният съд е уважил предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като
при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално
правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013
ОСГТК, поради което следва да се произнесе по същество на правния спор съобразно
оплакванията във въззивната жалба.
От фактическа страна се установява от представения Лист за преглед на пациент
3
и допълнителен лист за преглед на пациент в спешно отделение от 22.02.2018г.,
Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, Епикриза и
Оперативен протокол № 369 от 23.02.2018 г., че Р.Х. е постъпил по спешност в
УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, гр.Пловдив на 22.02.2018 г. в 23.22 ч. с диагноза „***“,
хоспитализирана е на 23.02.2018 г. по клинична пътека № 220 „Оперативни процедури
в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност“, при което
спрямо нея са били проведени изследвания и оперативна интервенция по горната
клинична пътека. Посочените по-горе медицински документи представляват
официални документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им,
удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ.
имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда / решение № 250/21.11.2012
г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС/. Извършването на изследванията и
медицинските процедури се потвърждава и от изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза, според която на Р.Х. е извършена оперативна
интервенция и лечение, съответстващи на горепосочената клинична
пътека.Следователно съдът намира за доказано реалното извършване на изследванията,
медицинските манипулации и процедури по отношение на ответника, а така и за
неоснователно тяхното оспорване.
Основателно е обаче оспорването на подписа на ответника върху представената
от ищеца Декларация за информирано съгласие образец 1. Съгласно приетото
заключение на съдебно - почерковата експертиза, подписът, положен за „Подпис на
пациент“ не е изпълнен от Р. М. Х..
По делото се установява от справка от НАП Пловдив, че Р.Х. е била с
прекъснати здравноосигурителни права за периода на болничния си престой от
23.02.2018 г. до 27.02.2018 г., които до датата на издаване на справката на 05.05.2021г.
не са възстановени. Обстоятелството, че ответникът е бил прекъснати
здравноосигурителни права към датата на хоспитализацията се установява и от
представената от ищеца справка от НАП, отпечатана на 23.02.2018г. в 01.14 ч.
С оглед на така установеното от фактическа страна, поставеният пред съда
въпрос е дали ответникът дължи заплащането на лечението си в болничното заведение,
доколкото по отношение на същия е осъществено лечение по процесната клинична
пътека и при условие, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права по време на
лечението си, но не е подписал декларацията за информирано съгласие обр.1., на което
обстоятелство се позовава жалбоподателят-ответник.
Съгласно чл. 52 от ЗЗО, неосигурените лица по този закон заплащат оказаната
им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения. В чл. 109 ЗЗО е
предвидено, че здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли
4
повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до
началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата
с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
Според съдебната практика /обективирана в определение № 378/14.04.2016 по
дело № 903/2016 на ВКС, ГК, IV г. о и др. / разпоредбите на чл. 109 330 не следва да се
разглеждат изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на
пациентите. Съществува връзка /"корелация") между правото на пациента по чл. 86,
ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в
лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1 3ЗО за заплащане на
оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права.
Пациентът следва да е наясно е цената, която ще бъде длъжен да заплати за оказаното
му лечение, за да може да прецени /и с оглед на цената/ дали иска предоставянето на
медицинската услуга или не. Смисълът на уведомяването по чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗЗ на
пациента при приемането му в болницата, е лицето да е наясно, че към датата на
постъпване в болничното заведение е с прекъснати здравноосигурителни права, и
съответно информирането му, че ако не възстанови статуса си преди датата на
дехоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗЗ цели пациентът да е запознат, че ако не заплати
здравноосигурителните си вноски, ще трябва да заплати за извършените услуги по
ценоразписа на лечебното заведение, като чрез задължението за уведомяване по чл. 86,
ал. 2, т. 3 ЗЗ, на пациента се осигурява възможност да бъдат платени своевременно
дължимите здравноосигурителни вноски.
По настоящото дело не се доказва изпълнението на горепосоченото задължение
от ищеца за информираност на пациента, доколкото е опровергана автентичността на
подписа на ответника върху Декларация за информирано съгласие образец 1, а именно
според съдържанието й ответникът е бил запознат с ценоразписа на лечебното
заведение и задължението си да заплати стойността на лечението си в случай, че е с
прекъснати здравноосигурителни права.
Следователно по делото не се доказва, лечебното заведение да е уведомило
ответника за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и
лекарствените продукти в болничната помощ, според разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 3
ЗЗ, тоест не се доказва ответникът да е бил уведомен за стойността на лечението.
Доколкото лечебното заведение е установило, че ответникът е с прекъснати
здравноосигурителни права след справка в НАП, не се доказва да е уведомило
ответника, че като лице с прекъснати здравноосигурителни права и в случай, че не
възстанови същите ще дължи заплащането на стойността на лечението. По делото
няма доказателства въззивникът да е изпълнил тези си задължения, с което е нарушил
правата на ответника като пациент, като го е лишил от възможността да възстанови
5
здравноосигурителните си права като плати неплатените до момента вноски, съгласно
чл. 109, ал. 2 и 3 ЗЗО, да се откаже от лечението или да избере друго лечебно
заведение.
След като УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД не е изпълнило горепосочените
задължения доводите му, че Р.Х. сама е посетила болницата и се е консултирала с
дежурния лекар и лекари - специалисти, напуснала е лечебното заведение преди да й
бъде връчена сметката за лечението й и че в последствие е била канена да изпълни
задължението са без правно значение, доколкото при постъпването си в болничното
заведение не е била информирана, че дължи заплащането на лечението като лице с
прекъснати здравноосигурителни права и при условие, че не възстанови същите, както
и не е била информирана за стойността на лечението.
Следователно се налага извод, че дори и ищецът да е извършил изследвания,
манипулации и оперативна интервенция по клиничната пътека за лечението на
ответника, след като не доказва изпълнение на задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗЗ
за уведомяване, искът следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява основателна, поради
което първоинстанционното решение следва изцяло да бъде отменено и вместо това да
се отхвърли предявеният иск.
С оглед изхода на делото и тъй като въззивната жалба е подадена от особен
представител, който не дължи внасянето на държавна такса, въззиваемото УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД, гр.Пловдив ще следва да бъде осъдено да заплати дължимата за
въззивното производство държавна такса в размер на 25 лева. Въззиваемото дружество
следва да бъде осъдено да заплати и депозита от 70 лева за СПЕ, платен от бюджета на
съда в първата инстанция.
По тези съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 262482/08.11.2021 г. постановено по гр.д.№ 12953
по описа за 2020 г. на РС - Пловдив, г., XII гр.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Пещерско шосе" № 66,
представлявано от представлявано от проф. д-р К. Б. Д. в качеството на Изпълнителен
директор, против Р. М. Х., ЕГН **********, иск за признаване дължимостта на сумата
от 1250 лева, представляваща стойността на клинична пътека № 220 „Оперативни
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност“ за
оказани при хоспитализация на 23.02.2018г. медицински услуги, ведно със законната
6
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 29.05.2020г, до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2525/01.06.2020г. по частното гр. дело № 5830
по описа на ПРС за 2020г.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р К.Д., да заплати държавна такса в размер на 25, 00
лв. за въззивното производство и депозит за съдебно - почеркова експертиза в размер
на 70 лева за първоинстанционното производство, в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7