Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 284
гр. Севлиево, 04.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория
Драголова, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 716/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
439 ГПК.
Постъпила е искова молба от А.К.Г., с ЕГН **********,*** срещу
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, представлявано от управителите П.Р.и Д.М.. Ищеца
твърди, че по молба на ответника било образувано изпълнително дело № 427/2019
г. по описа на ЧСИ И.И. рег. № 735, с адрес гр. Габрово, ***, за събиране на
парично вземане: главница 935,89 лв., ведно със законна лихва за периода
18.05.2010 г. – 13.06.2019 г. в размер на 866,77 лв., присъдени разноски 25
лв., 100 лв. разноски по изп. дело, 317,85 лв. такси по Тарифата по ЗЧСИ,
дължими към 13.06.2019 г., или общо сумата 2245,51 лв.. Вземането се основавало
на изпълнителен лист, издаден на 11.06.2010 г. по заповед за изпълнение №
481/09.05.2010 г. по ЧГД № 803/2010 г. по описа на Севлиевския районен съд. В
конкретния случай, от съдържанието на изпълнителния лист се установявало, че
същият е издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение от 09.05.2010 г. и изпълнителен лист, издадени
по ч. гр. дело № 803/2010 г. по описа на Севлиевския районен съд, въз основа на
документ - договор за целево финансиране. По отношение на спирането и
прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително
производство било прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.
д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.116,
б. „в" ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива
действия били: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземането за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Приемало, се че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.. В т. 10 от тълкувателното
решение било прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д" ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявено било за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, съгласно което погасителна давност не течала докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. От данните по изп.
лист, приложен към изпълнително дело № 427/2019 г. по описа на ЧСИ И.И., се
установявало, че последното действие на принудително изпълнение, което е
прекъснало давността е извършено на 22.03.2013 г. от ЧСИ Г.И.рег. № 765 гр.
Стара Загора. В конкретния случай, доколкото след тази дата - 22.03.2013 г.
не били извършвани изпълнителни
действия, които да водят до прекъсване на давността и които да са насочени към
принудително удовлетворяване на вземането, била налице хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, поради изтичане на двегодишен срок от последните действия на
принудително изпълнение и изпълнителният процес се прекратил ех lege на
28.04.2017 г.. С това постановление не се извършвало прекратяване, защото вече
е настъпило по право, а само се установявало, че по силата на закона е
прекратено. Затова и по - късното издаване на постановление на
съдия-изпълнителя за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК - по молба на взискателя, в случая било без правно значение.
Видно от изложеното общата петгодишна давност за погасяване на вземането
започнала да тече от 22.03.2013 г. и изтекла на 22.03.2018 г. Ответникът по
иска и взискател по изп. дело подал молба за образуване на изпълнително дело с
приложен изпълнителен лист за вземането, предмет на изпълнително дело №
427/2019 г. на ЧСИ И.И. гр. Габрово, на 30.05.2019 г. - след изтичане на
петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД
вр. чл. 117 ЗЗД. Изложените съображения налагали извод, че процесното
вземане на ответника е погасено по давност, поради което не се дължи от ищеца.
Налице бил правен интерес това да бъде установено чрез отрицателен
установителен иск. С оглед гореизложеното се иска постановяване на решение, с
което със силата на присъдено нещо да се приеме за установено, че ищеца не
дължи на ответника, гореописаните парични суми. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника не е подал писмен отговор на
исковете. В първото съдебно заседание по делото не се е явил негов представител
и не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, неявяване в съдебно
заседание и неупражняване на процесуални права са указани на ответника с
връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката за първото съдебно
заседание.
В хода на производството ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
С оглед представените доказателства, съдът намира,
че исковете са вероятно основателни.
Поради това съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови
неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца искане
в този смисъл ответника следва да бъде осъден да му заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, направените съдебни разноски за възнаграждение за един адвокат и
държавни такси, в общ размер 389,82 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от А.К.Г., с
ЕГН **********,*** срещу„АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ***, представлявано от управителите П.Р.и Д.М.,
искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, че А.К.Г., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ООД, с ЕИК *********, следните суми: сумата от 935,89 лева, главница, ведно със законна лихва за периода
18.05.2010 г. – 13.06.2019 г., в размер на сумата от 866,77 лева, присъдени разноски, в размер
сумата от 25,00 лева, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски по изпълнително дело и сумата от 317,85 лева,
представляваща такси по Тарифата по ЗЧСИ, дължими към 13.06.2019 г., за които е
образувано изпълнително дело № 20197350400427 по описа на ЧСИ И.И., с рег. №
735, въз основа на изпълнителен лист издаден на 11.06.2010 г. по заповед за изпълнение №
481/09.05.2010 г. по ч. гр. д.
№ 803/2010 г. по описа на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ***, представлявано от управителите П.Р.и Д.М., да заплати на А.К.Г., с
ЕГН **********,***, разноски в размер на сумата 389,82 лева, за заплатена
държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се връчат на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: