М О Т И В И към Присъда №169/09.07.2018 г.,
постановена по НОХД №7782/2017 г.
по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е внесла обвинителен акт
срещу обвиняемият К.С.А. – роден на ***
г. в гр. Д., б., български гражданин,
със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на
03.12.2016 г. в гр. Пловдив е причинил другиму - на И.М.К. *** – средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на проксималните /близките, първите/ фаланги
на втори и трети пръст на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на
движенията на горния десен крайник за срок от 45-60 дни, при благоприятен
оздравителен процес, поради което на основание чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
54 от НК.
Прокурорът пледира да бъде признат подсъдимият за
виновен за извършване на престъплението за което е предаден на съд, като по сочи
че са налице всички доказателства за доказване на деянието от обективна и
субективна страна. Пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК, поради данни в тази насока, както и поради какви причини е било извършено
престъплението, за размерът на наказанието предоставя на преценката на съда.
Повереникът на частния обвинител прави анализ на
доказателствата по делото, пледира за признаване на подсъдимия за виновен, иска
налагане на справедливо наказание, като сочи че следва да се съобрази липсата
на сериозен мотив за извършване на деянието, както и значителния период от
време на възстановяване и прекъсването на трудовата ангажираност на
пострадалия.
Защитникът на подсъдимият пледира за признаването му за невиновен, прави
анализ на доказателствата и изтъква аргументи в тази насока, сочи че
обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, следва да се обсъди
хипотезата на случайно деяние и причиняване на телесна повреда по
непредпазливост, както и алтернативно навежда аргументи за наличието на
причинена телесна повреда при условията на афект..
Подсъдимият К.А.
сочи, че не се чувства виновен, постъпил така, както е възпитан, съжалявал
единствено, че си тръгнал.
Съдът приема за установена следната фактическа
обстановка в хода на делото:
Подсъдимият К.С.А.
е роден на *** г. в гр. Д., б., български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Към дата 03.12.2016 год. свид. И.К.
работел в „**“ ** гр. Пловдив на граждански договор. Въпросното търговско
дружество към посочената дата стопанисвало магазин, находящ се в гр. Пловдив,
бул. „**, в който магазин тогава работел и свид. И.К.. Неговите задълженията
били да сортира стоката и да следи да не бъдат извършвани кражби. На посочената
по – горе дата свидетелят бил на работа. Около 14:00 ч. на същата дата
магазинът бил посетен от св.Т.А. – съпруга на подс. К.А., която искала да си
закупи ябълки. Същата била облечена с кожено палто. За да направи избор Т.А.
започнала да преглежда изложените ябълки, като опитала да премести част от
кашоните, в които били поставени последните. Действията на А. били възприети от
свид. И.К., който се приближил до нея и отправил забележка, като заявил, че в
магазина няма такава практика, т.е. не е разрешено да се местят кашоните със
стока, а клиентът следвало да си избере от тази, която е поставена най –
отгоре. Между св.Т.А. и свид. И.К.
възникнало пререкание с оглед на тази забележка. В хода на пререканието св.К. ощипал
св. А. по лявото рамо. Действията му възмутили св. Т.А., която пожелала да
разговаря с -** на магазина – свид. М.З.. Последната била уведомена от свид. И.К.
и излязла пред магазина. Там бил проведен разговор между нея и Т.А., при който
на А. било обяснено, че практика на магазина е клиента да избира само от най –
горе изложената стока, без да се местят кашони с друга такава.
Разговорът между двете бил прекъснат,
тъй като в магазина влязъл клиент и свид. М.З. отишла да го обслужи. От своя
страна Т.А. заплатила избраната от нея стока и напуснала магазина. В момента, в
който тя била пред магазина до нея се приближил мъж. Това бил съпругът и – подс.
К.А.. Двамата провели кратък разговор, след който подсъдимият и съпругата му
отишли до свид. И.К., който към онзи момент бил седнал на стол, поставен на
тротоарната площ пред магазина. След като се приближил до свид. И.К., подс. К.А.
го попитал защо е пипал жена му, но отговор не последвал. След този въпрос,
подсъдимият нанесъл удар с десния крак в долната част на тялото на свидетеля К.,
който все още стоял на стола. След този удар, подсъдимият К.А. нанесъл нов удар
на свидетеля К., този път с ръка, която била с отворена длан. Ударът бил в
областта на главата. Свидетелят К. леко се изправил от стола и се привел. След като
нанесъл тези удари, подсъдимият хванал свид. И.К. за дрехите, изправил го и го отвел
до наблизо намираща се маса, след което го бутнал върху последната. От контакта
на тялото на пострадалия с масата същата се претърколила, а свид. И.К. паднал
на земята. Тогава обвиняемият започнал да нанася удари с крака и ръце в
областта на главата и тялото на свидетеля. Свид. И.К., за да се предпази от
ударите поставил ръцете си отпред. След нанасянето на неустановен брой удари
конфликтът бил прекратен. Още по време на нанасянето на ударите свид. И.К.
усетил силна болка в ръцете си, а след прекратяването на ударите, продължавал
да изпитва такава, като тя била най – силна в дясната му ръка. Самият конфликт
бил прекратен след намесата на свид. М.З., която застанала между свид. И.К. и
обвиняемия, и след намесата на друго неустановено в хода на разследването лице,
което хванало последния. След прекратяването на конфликта бил подаден сигнал до
органите на МВР. Във връзка с последното на мястото дошли свидетелите И. А.и Я.Я.
– служители в ** РУ на МВР – Пловдив, които изяснили причината за конфликта и си
тръгнали, тъй като никой от участниците в конфликта не искал да се тъжи. За
предприетите действия изготвили докладна записка. На мястото също така дошъл и
свид. П.В.. Последният откарал свид. И.К. до УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив.
Причина за това било обстоятелството, че след случилото се свид. И.К. се
оплакал, че изпитва силни болки в дясната си ръка. В лечебното заведение била
извършена рентгенография на свид. И.К. и на дясната му ръка бил поставен
гипс.
В хода делото била изготвена Съдебно –
медицинска експертиза, която да установи какви травматични увреждания са били
причинени на свид. И.К. при инцидента. Видно от заключението на вещото лице на
свидетеля е било причинено счупване на проксималните /близките, първите/
фаланти на 2-ри и 3-ти пръст на дясната ръка. Това травматично увреждане
съгласно заключението на вещото лице е довело до трайно затрудняване на
движенията на горния десен крайник, за срок от 45 – 60 дни при благоприятен
оздравителен процес. В заключението си вещото лице допълва, че травматичното
увреждане е причинено от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по
начин и време да е получено както се съобщава в материалите досъдебното
производство, а именно при нанесени удари с ръце и крака в областта на дясната
длан.
По делото била изготвена и приета съдебно-техническа
експертиза в заключението на която се сочело за прието от вещото лице следното
: на представената за изследване преносима цифрова памет се съдържат общо 14
броя видеофайлове. Същите са цветни, без звук и са цифрови презаписи от
оригинален файл, на записан върху твърдия диск на видеоохранителна система
видеозапис. В размките на записаните интервали от време няма вкопиран таймкод в
изображението, не се наблюдават прекъсвания на възпроизвежданите от плейъра
времеви интервали на записа. Върху видеофайловете не се установяват следи от
манипулация/намеса при записаната информация. В наименованието на файловете се
съдържа датата - 03.12.2016 г. и
началният час на записа – 13.50.36 часа. Времетраенето на отделните
видеофайлове е различно, като 12 броя от тях са с продължителност 2 минути и 18
секунди, а 2 броя – 1 минута и 11 секунди. Коментар относно отклонение от
астрономическото време не може да се направи, като причина за това е
обстоятелството, че в кадър не се наблюдава конкретен обект, който по безспорен
начин показва астрономическото време в момента на записа. Периметърът на
визуален обхват на двете камери включва външно пространство на магазин за
хранителни стоки, като едната заснема щанд на плодове и зеленчуци, а другата –
част от тротоар пред магазина и пътно платно. Съдържанието и качеството на
предоставения запис не позволяват да бъдат разграничени общи и частни признаци,
характеризиращи заснетите лица. Снимковите кадри не са годни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване. Действията, които извършват заснетите лица,
са онагледени чрез снимкови кадри, предоставени в обстоятелствената част на
протокола.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото гласни и писмени доказателства – свидетелските показания
на свидетелите М.З., С.К., И.А., П.В., С.Ч., Я.Я., частично от показанията на св.И.К.
и св.Т.А. и обясненията на подсъдимия К.А., както и от писмените доказателства
по делото - заключенията на изготвените и приети от съда съдебно-медицинска експертиза и съдебно техническа
експертиза, съдебномедицинско удостоверение, лист за преглед на пациент от
03.12.2016 г., допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно
отделение, резултат от образно-диагностично изследване от Отделение по образна
диагностика в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив, граждански договори, справки
актуално състояние на „Си Джи Комерсиал“
ООД, протокол за оглед на веществени доказателства, справка съдимост,
характеристична справка, както и от приобщеното към материалите по делото
веществено доказателство – 1 брой флашпамет бяла на цвят, съдържаща видеозаписи
от охранителните камери на магазина. Свидетелските показания на свидетелите И.К.,
М.З., С.К., И.А., П.В., С.Ч., Я.Я. съдът намира за логични, последователни и
обективни, поради което кредитира с доверие същите. Показанията на св.А. съдът
кредитира частично. Частично се кредитират и обясненията на подсъдимия.
Без значение за описаната по-горе фактическа
обстановка се явяват представените в хода на съдебното следствие медицински
документи, касаещи влошено здравословно състояние на пострадалия значително
след инцидента – епикриза от УМБАЛ „Каспела” ЕООД от 15.11.2017 г. с диагноза
МСБ.Съдова деменция, Епикриза от УМБАЛ „Каспела” ЕООД от 18.08.2017 г. с диагноза
исхемичен инсулт в областта на АЦМ синистра с основен рисков фактор – моз.
Атеросклероза и АХ.
Съдебният състав кредитира с доверие заключението на
приетата от съда съдебно-медицинска експертиза, като в съдебно заседание вещото
лице подробно описа въз основа на какви материали е стигнал до заключението си,
сочи на възможните механизми на причиняване на конкретните увреждания, както и
защо счита, че няма връзка между инцидента на 03.12.2016 г. и констатираните
значително по-късно здравословни проблеми при пострадалия.
Съдебния състав кредитира с доверие заключението на
приетата от съда съдебно-техническа експертиза, като в съдебно заседание вещото
лице подробно описа как е стигнало до заключението си и по каква причина не
може да се идентифицират лицата на видеозаписите.
Съдебният състав счита, че е необходимо подробно да
бъдат обсъдени показанията на всички свидетели с оглед на различните тълкувания
на тези показания от страните по делото и формирането на противоречиви
показания на част от свидетелите по отношение на конкретни моменти от
инцидента.
В едната група спадат свидетелските показания на
пострадалия И.К., свидетелката М.З. и техните колеги С.Ч. и П.В.. Същите
описват детайлно действията на подсъдимия и нанесения от него побой спрямо
пострадалия К., като следва да се посочи, че св.В. и Ч. не са преки очевидци на
инцидента, но са формирали впечатленията си непосредствено след него,
включително и след преглед на видеозаписите от охранителните камери.
В другата група попадат свидетелските показания на св.Т.А.
и обясненията на съпруга и – подс.К.А.. Според техните показания в основата на
конфликта е би пострадалият К., а подсъдимият не е извършвал твърдените от
служителите на хранителния магазин действия.
Извън тези две групи остават показанията на
полицейските служители – И.А., Я.Я. и С.К., които свидетелстват за това каква
информация относно инцидента им е станала известна във връзка с осъществените
от тях действия по служба. Свидетелите И.А. и Я.Я. сочат, че са посетили
мястото на инцидента и са провели разговори с участниците в конфликта, като
никоя от страните не е изявила желание да подава жалба. Свидетелят К. пък сочи
какви действия е предприел, след като пострадалият е подал жалба във Второ РУП
Пловдив във връзка с инцидента.
На първо място следва да бъдат обсъдени показанията на
пострадалия И.К.. Между показанията на свидетеля в съдебното следствие и тези в
досъдебното производство са били констатирани съществени противоречия по
отношение датата на инцидента, кога и къде са му били нанасяни удари. С оглед
на това и са били прочетени показанията му от досъдебното производство, както и
показанията му дадени при разпит пред съдия в досъдебното производство. С оглед
на приложените по делото медицински документи за влошаване на здравословното
състояние на пострадалия значително след инцидента и значителното изминало
време от същия, съдът счита, че следва да кредитира показанията на И.К. дадени
в досъдебното производство. Следва да се има предвид, че във всичките си
показания свидетелят описва подробно извършените спрямо него агресивни действия
от страна на подсъдимия, както и собственото си поведение спрямо съпругата на
същия. С оглед на приобщените по делото видеозаписи и други събрани в хода на
делото доказателства - показанията на св.А., показанията на полицейските
служители и протокола за оглед на веществени доказателства, съдът счита, че
показанията на св.К. за това, че не е докосвал св.А. не следва да бъдат
кредитирани. Това е така, доколкото от сочените по-горе доказателства се
установява, че пострадалият е ощипал св.А. в областта на лявото рамо. Това
обстоятелство от своя страна обаче не е такова, което да дискредитира
показанията на пострадалия до степен налагаща неговите показания изцяло да
бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.
На следващо място следва да се обсъдят показанията на
свидетелката М.З.. Същата подробно излага възприятията си относно инцидента,
сочи къде се е намирала и какви действия е предприела. Доколкото показанията и
са непротиворечиви, логични и последователни съдът ги кредитира като достоверни
изцяло. Следва да се посочи и това, че показанията на св.З. се подкрепят от
множество други доказателства по делото /гласни и писмени/, както и че
свидетелката не може да се счита предубедена и заинтересована от изхода на
делото. Това от своя страна също е аргумент за кредитиране с доверие на
показанията и.
Показанията на свидетеля С.Ч. се кредитират от
съдебния състав, доколкото се подкрепят от останалите събрани в хода на делото
доказателства. Свидетелят не е бил пряк очевидец на инцидента, но е доказано по
делото, че същият се е отзовал бързо на подаден сигнал за този инцидент от
работничката в магазина – св.М.З.. Св.Ч. сочи какви действия по случая е
предприел като управител на търговското дружество, стопанисващо магазина.
Доколкото показанията му се подкрепят от други доказателства по делото, то
същите се считат за напълно достоверни.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля П.В., който
също не е бил очевидец на самия инцидент, но излага възприятията си, придобити
от записите на охранителните камери,
както и описва действията, които е предприел, за да съдейства на пострадалия И.К..
Доколкото и неговите показания се подкрепят от други доказателства по делото,
то същите се считат за напълно достоверни.
Показанията на свидетелката Т.А. съдът кредитира
частично с доверие, доколкото безспорно по делото се установява, че между нея и
св.К. е възникнал конфликт във връзка с пазаруването на ябълки /по-точно
избирането на ябълки/, като св.К. я е ощипал по лявото рамо. Не се кредитират
обаче показанията и относно действията на съпруга и, доколкото в тази си част
показанията и се оборват от множество други събрани доказателства – показанията
на свидетелите К., З., В. и Ч., записите от видеокамерите и др. Ето защо съдът
счита, че не могат да се кредитират с доверие изцяло показанията на св.А., а
само в посочената от съда част. Следва да се има предвид и това, че св.А. е
заинтересована от изхода на делото с оглед на обстоятелството, че подсъдим е
нейният съпруг.
Показанията на ** съдът кредитира изцяло, като и
тримата разпитани свидетели – Я., А. и К. подробно излагат информацията, която
им е станала известна по случая. Свидетелите Я. и А. сочат какви действия са
предприели след като са посетили случая, както и какви обстоятелства са
установили, като показанията им не се дискредитират от останалите събрани в
хода на делото доказателства. Що се касае до показанията на св.К., то и
неговите показания не се се дискредитират от останалите събрани в хода на
делото доказателства, поради което и се кредитират с доверие от съдебния
състав.
По отношение на обясненията на подсъдимия А. съдът е
на мнение, че частично същите следва да бъдат кредитирани с доверие, доколкото
е безспорно установено по делото, че св.К. е ощипал съпругата на подсъдимия –
св.А.. В останалата част обаче обясненията на подсъдимия се явяват израз на
защитна позиция и съдът счита, че не може да ги кредитира с доверие, доколкото
от доказателствата по делото се оборват изрично твърденията за нанесени удари
по стола на който е стоял пострадалият, както и че подсъдимият не е нанасял
удари с крак в тялото на пострадалият, а е ритнал веднъж обувките му, за да се
изправи пострадалият. По отношение на твърденията за отправени заплахи от
пострадалият, съдебния състав счита същите за изолирани и недоказани, поради
което и няма как да бъдат кредитирани с доверие.
С оглед на соченото дотук, съдът счита, че въз основа
на събраните доказателства няма как да бъде установена различна фактическа обстановка,
както и че доказателствата са достатъчни за достигане на извод, че всеки
подсъдимият е извършил деянието, за което е предаден на съд.
Установява се безспорно, че подсъдимият А. е нанесъл
побой на пострадалия К., като в резултат на този побой са му причинени и
констатираните в медицинската документация телесни увреждания, които се
преценяват като средна телесна повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. От обективна страна за съставомерността на деянието е
без значение в кой момент е причинено счупването на проксималните /близките,
първите/ фаланги на втори и трети пръст на дясната ръка, т.е. дали това е
станало при падането на пострадалия след като е бил хвърлен върху масата или в
резултат на нанесени удари с крак, които са попаднали в областта на дясната
ръка на пострадалия при опит да защити главата си. Важното от обективна страна
е че тези наранявания са в пряка причинно-следствена връзка с действията на
подсъдимия, a съдебният състав приема, че въз основа на доказателствата по
делото следва да се приеме, че телесното увреждане е било причинено след удар с
крак от пострадалия в ръката на пострадалия.
Според настоящия съдебен състав не би могло да се
счита, че телесното увреждане на пострадалия е причинено в резултат на случайно
деяние, т.е. че е налице хипотезата на чл.15 от НК за отпадане виновността на
извършеното от подсъдимия деяние. За да е налице тази хипотеза следва
алтернативно да се установи едно от следните обстоятелства : деецът да не е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици /телесното
увреждане/ или да не е могъл настъпването на тези последици. По отношение на
първата хипотеза, съдът счита, че подсъдимият А. е имал задължението да предвиди,
че при нанасянето на такива по сила, насоченост и интензитет удари спрямо
пострадалия К., на последният би се причинило сериозно телесно увреждане. По
отношение на втората хипотеза – да не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици /телесното увреждане/, съдът счита че деецът не е
бил поставен във фактическа невъзможност да предвиди, че след нанасянето на
множество удари спрямо друго лице /постр.К./ ще се стигне до телесно увреждане
на това лице. С оглед на събраните доказателства и на приетата фактическа
обстановка, съдът счита, че възражението на защитата за наличие на случайно
деяние не е основателно.
От субективна страна съдът счита, че престъплението
е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния
характер на деяниято си, а именно че не следва да нанася телесни увреждания на
св.К., предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване, т.е. искал е да причини телесни увреждания на пострадалия К..
Съдът не счита, че по отношение на престъпния резултат подсъдимият А. е
действал непредпазливо. Това е така, тъй като от доказателствата по делото се
установява, че А. е нанесъл множество удари на пострадалия – първоначално е
нанесъл удар с крак в областта на долната част на тялото на свидетеля К., който
все още стоял на стола, след това е последвал удар с ръка в областта на главата
на пострадалия. С това действията на подсъдимия не са били прекратени, а даже напротив, интензитета на агресивното му
поведение се е увеличил, като подс.А. е отвел приведения К. до близка маса и го
е бутнал върху нея, а след претъркулването на масата и падането на К. на земята
му е нанесъл неколкократно удари с крака в областта на тялото. Единствено
намесата на св.З. е прекратила нанасяния побой от А. спрямо К.. Именно с оглед
на тези факти съдът счита, че няма как да се приеме, че подсъдимият А. не е
искал да причини телесни увреждания на пострадалия, доколкото с поведението си
подсъдимият е демонстрирал категорично взетото от него решение да нанесе побой
на пострадалия. Ето защо и съдебният състав приема, че подсъдимият е действал с
пряк умисъл по отношение нанасянето на телесните повреди на пострадалия. На
този извод не може да повлияе и обстоятелството кога се е получило
констатираното телесно увреждане, доколкото както вече беше казано с
поведението си подсъдимият е демонстрирал категорично взетото от него решение
да нанесе побой на пострадалия, т.е. демонстрирал е пряк умисъл за нанасяне
телесни увреждания на подсъдимия.
Според съдебния състав в случая не може да се приеме,
че е осъществен съставът и на престъплението по чл.132, ал.1 от НК, каквито
аргументи алтернативно навежда защитата. За да е налице този привилегирован състав
следва да се установи безспорно, че в конкретния случай телесната повреда е
била причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което
са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за деецът или
негови ближни. В съдебната практика е изяснено какво представлява изискуемото
от закона състояние на силно раздразнение, т.е. физиологичен афект. Същото се
проявява като състояние на бурна нервна реакция, при която съзнанието на дееца
да е било значително стеснено, овладяно от чувства, а възможността му да взема
правилни решения и да ръководи постъпките си да е значително намалена.
Констатирането обаче на такова състояние не е достатъчно, за да се приеме
наличието на достатъчно основания за приложението на привилегирования състав.
Следва да се установи активно противоправно поведение на пострадалия, което да
се е изразило в насилие, тежка обида, клевета или друго противоправно
поведение. Същевременно именно тези действия на пострадалия трябва да са
причина за възникването на физиологичния афект у дееца, а от друга страна от
тези действия на пострадалия следва да са настъпили или да са могли да настъпят
тежки последици за деецът или негови ближни. От казаното дотук става ясно, че
не всяко противоправно поведение на пострадалия може да е основание за
приложението на тази разпоредба, независимо дали е предизвикало физиологичен
афект или не, а не необходимо интензитета на това противоправно поведение да е
такъв, че реално да е увредило в значителна степен или да е могло да увреди в
такава степен интересите на дееца или негови близки. В конкретния случай може
да се приеме, че действително пострадалият е извършил насилствено действие
спрямо съпругата на подсъдимия, като я е ощипал. Според настоящия съдебен
състав обаче това действие не е било с такъв интензитет, за да се приеме, че са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за св.А.. За да
приеме тази позиция съдът отчита обстоятелството, че ощипването е било
еднократно и с минимална времева
продължителност, осъществено е в зимна обстановка, когато св.А. е била добре
облечена с кожух. Същевременно по делото липсват ангажирани доказателства св.А.
да е претърпяла телесно увреждане от действието на св.К., т.е. да е било
констатирано насиняване в зоната на лявото рамо или друго трайно отражение от
действията на пострадалия, не са налични данни и св.А. да е търсила медицинска
помощ или да се е освидетелствала. От друга страна действията на св.К. биха
могли да бъдат счетени за такива, които са засегнали честта и достойнството на
св.А., но по интензитета си същите не се отличават с особен цинизъм или
пренебрежение. Това дава основание на съдът да приеме, че в конкретния случай
от неправомерните действия на пострадалия К. не са настъпили и не е било
възможно да настъпят такива тежки последици за съпругата на подсъдимия, които
да са основание да е възможно да се приложи разпоредбата на чл.132, ал.1 от НК.
Следва да се има предвид, че с оглед неустановяването на тази част от
фактическия състав прави неприложима сочената привилегирована норма, без
значение дали по делото ще бъде прието или не за налично състояние на силно
раздразнение у подсъдимия. Ето защо и съдът счита, че алтернативното искане на
защитата за приложението на чл.132, ал.1 от НК се явява неоснователно.
С оглед на всичко изложено дотук, съдът счита, че от
доказателствата по делото безспорно е доказано, че с поведението си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението за
което е предаден на съд.
С оглед на признаването за виновен на подсъдимия К.А.
за престъплението за което е предаден на съд – по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК, съдът
, като взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя, съдебно минало , възраст и прецени санкцията, предвидена за всяко едно престъпление определи по следния начин
наказанията : При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия К.А. за престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, съдът отчете отново всички необходими белези на
извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства: за престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство сериозната агресия проявена в случая към пострадалия.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на
подсъдимия и обстоятелството, че е извършил деянието си след като спрямо
съпругата му е било извършено действие на насилие от страна на пострадалия. Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице
превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл. 54 от НК, а именно наказание “лишаване от свобода“ в
размер на ТРИ МЕСЕЦА. Според съдебния
състав в случая не са налице изискуемите от закона предпоставки за приложение
на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от НК и определяне на наказание при замяна
на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, тъй като
констатираните от съда смекчаващи обстоятелства не се явяват многобройни
такива, а по характеристиката си не могат да се преценят за изключителни. Следва
да се посочи, че в конкретния случай са налице и отегчаващи обстоятелства,
което е аргумент в подкрепа на изложеното за неналичие на основанията за
приложение на чл.55, ал.1, т.2 от НК.
Според преценката на
съда именно това наказание в размер на ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието
и дееца, поради което е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК.
В случая е възможно да се приложи института на условно
осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, тъй като преди датата на извършване
на това престъпно деяние по отношение на подсъдимия К.А. не е имало наложено
наказание лишаване от свобода с влязла в сила присъда. Според съда отлагане
изтърпяването на наказанието с изпитателен срок би спомогнало за постигане на
целите на наказанието, доколкото в процеса подс.А. е показал безукорно
процесуално поведение. Предвид на това и преценявайки тежестта на конкретното
престъпление съдебният състав счете, че следва изпитателният срок да бъде ТРИ
години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия К.А. да заплати
по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив сумата от 263.12 /двеста шестдесет и три лева
и дванадесет стотинки/ лева, представляваща направените разноски по делото в
хода на досъдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия К.А. да
заплатят по сметка на Районен съд гр.Пловдив, в полза на ВСС сумата от 190 /сто
и деветдесет/ лева, представляваща направените разноски по делото в съдебното
производство.
Причините за извършване на престъплението са
незачитането на установения в страната правов ред, на правата и интересите на
другите граждани.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.