Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 04.04.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №8859 по описа на
СГС за 2016 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
Р.П.И. ЕГН ********** от гр.*******,
М.Т.И. ЕГН ********** от гр.*******, С.Т.М. ЕГН ********** от гр.*******и М.И.М.
ЕГН ********** от гр.*******искат да се осъди ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД гр.София
ЕИК *******да им заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ суми от по 200 000 лв , представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на Т.М.И. при ПТП на 28.02.2016 г на пътя гр.*******-с.КоЗ.ец ; по вина
на Я.А.Т. , водач на автомобил „Рено“ с рег.№******; ведно със законната лихва
от 28.02.2016 г до окончателното заплащане на сумите .
Ищците твърдят , че на 28.02.2016 г е
настъпило описаното ПТП , при което са загубили /съответно/ съпруга си , баща
си и сина си . От смъртта му изпитали големи болки и страдания , тъй като били
много близки , обичали се и се подкрепяли . Ищците изпаднали в тежка депресия ,
а М.И. посещавала детски психолог .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер , включително оспорва вината на Я.А.Т. за ПТП. Счита , че претендираните
обезщетения са прекомерни като размер . Прави възражение за съпричиняване , тъй
като починалият Т.М.И. не е ползвал предпазен колан .
„Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.
: Ж. И З.“ АД гр.София ЕИК *******е предявило обратен иск срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД ЕИК *******гр.София . Обратният
иск е предявен при условията на евентуалност на основание чл.53 ЗЗД и чл.127
ал.2 ЗЗД за сумата от 200 000 лева срещу застраховател по „ГО“ на лицето Д.С.З.
управлявал л.а.Сузуки Витара с рег.№*******, който според ищеца е съпричинил
ПТП и смъртта на Т.М.И.. Твърди се , че З. е попречил на изпреварването
предприето от Я.А.Т. , с което е нарушил чл.42 ал.3 ЗДвП .
Третото лице помагач на ответника „ДЗИ-О.З.“
ЕАД ЕИК *******гр.София оспорва основния респ. обратния иск . Оспорва Д.С.З. да
е участник и да има вина за процесното ПТП . Не оспорва , че е застраховател по
„ГО“ на Д.С.З. .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищците представят констативен протокол
№94 от 28.02.2016 г на РУ на МВР-*******.
Ищците представят извлечение от книга за
повикване на спешна медицинска помощ и фиш за спешна медицинска помощ от
28.02.2016 г .
Според препис извлечение от акт за смърт
, удостоверение за наследници от 07.03.2016 г на Община *******и акт за раждане
от *** *** Оряховица ; Т.М.И. е починал
на 28.02.2016 г като ищците са съответно : Р.П.И. – съпруга ; М.Т.И. – дъщеря ;
С.Т.М. – майка ; и М.И.М. – баща ; на Т.М.И. .
Не се спори между страните и е видно от
полица на стр.42 от делото , че ответникът „Застрахователно Акционерно
Дружество Д.Б. : Ж. И З.“ АД гр.София е застраховател по „ГО“ на Я.А.Т. като
полицата е от 18.10.2015 г .
Ищците представят протокол за проведено
психологическо консултиране и диагностика от 22.07.2016 г на М.И. .
Ищците представят протокол за оглед на
ПТП от 28.02.2016 г с албум .
Ищците представят рецептурна бланка за
изписани лекарства .
Според разпитания пред съда свидетел П.М./брат
на ищцата Р.И. и вуйчо на М.И./ ; същият живее в обща фамилна къща с Р. и М. . Р.
преживяла много тежко смъртта на Т.И. , а М. се наложило да ходи на психолог .
Загубата била много голяма , защото Т.и Р. били добро семейство и много добре
се разбирали . Р.И. много трудно се възстановявала , живеела сама с детето ,
ходела по гробища . М. , Т.и Р. били в Испания , после се върнали в *******,
живеели добре , ходели по почивки и екскурзии . След смъртта на Т.Р. и М.
живеят по-трудно , търпят лишения и нищо не е същото . Р. пиела хапчета след
случилото се .
Според разпитания пред съда свидетел И.И.
/брат на починалия Т.И./ след смъртта на Т.родителите му С. и М. плачели ,
имало лекари , инжекции . С. и М. вече не са същите хора , много са разстроени
и само ходят по гробища . Пият лекарства и се страхуват да не загубят и другия
си син или друг близък . Т.бил любимец на С. и М. и те много разчитали на него ,
постоянно се търсели и си помагали .
Ищците представят удостоверения за
родствени връзки и идентичност на лице с различни имена за С.Т.М. .
Според изслушаната по делото
съдебно-психологическа експертиза на вещото лице Г.К. ; М.Т.И. има
продължителна във времето стресова реакция и показна нарушения в адаптацията .
Симптомите на разстройство в адаптацията са повишена тревожност , несигурност ,
чувство за невъзможност за планиране на бъдещето , объркване . Детето не може да спи само в стаята си , звъни
често на майка си по телефона . Психическото здраве на детето не е напълно възстановено
. Не може да се посочи конкретен срок за пълно възстановяване .
В о.с.з на 20.06.2017 г вещото лице К.
уточнява , че детето М. има ясен спомен за баща си и още преживява загубата му
. До 10 годишна възраст децата вярват , че смъртта е обратима и бащата ще се
върне . Детето е ходило 6 пъти на терапевт , но продължава да се бои от
катастрофа с нея и близките й .
Според разпитания като свидетел по
делото Я.А.Т. , той шофирал автомобила „Рено Еспейс“ , И.Г.бил до него на
първата седалка , а Т.И. – отзад на дясна седалка . И.Г.и Т.И. били без
предпазни колани . Пред свидетеля имало автомобил „Голф“ и бял джип „Сузуки“ .
„Голфът“ изпреварил джипа и продължил напред . Т. се огледал , дал мигач и
предприел изпреварване на белия джип „Сузуки“ със скорост между 60-90 км/ч .
Някъде по средата на белия джип „Сузуки“ И.Г.изкрещял „Тоя ще ме убие“ и дръпнал наляво
волана на автомобила . Т. се опитал да „контрира“ с волана на дясно , но колата
се поднесла , нещо пристъргало и автомобилът се преобърнал . Пътниците на
автомобила изхвръкнали извън колата , а шофьорът на белия джип седял на пътя извън
колата . И.Г.и Т.И. били в агония и умирали . Всичко станало заради водача на
белия джип , който си бил подпрял главата - може би говорел по телефона . Т.
видял с периферното си зрение , че белият джип наистина се бил приближил много
близо по време на изпреварването му .
Според разпитания пред съда свидетел Й.С.
, като пътувал по пътя за *******видял в далечината облаци от пепел , като после
разбрал , че това е от катастрофата . На място заварил водача на джип „Сузуки“
и той се обадил на телефон 112 . Я.Т. казал „Какво направихме, избихме ги“ . Страшна
била гледката на пострадалите .
Според разпитания пред съда свидетел Д.З.
, той управлявал джип „Сузуки Витара“ с около 60-70 км/ч на пътя с.КоЗ.ец-*******.
Автомобилът „Рено Еспейс“ се приближил с много голяма скорост и нямало други
автомобили . Автомобилът „Рено Еспейс“ продължил , но не се движел нормално , а
лъкатушел и се занасял ту наляво , ту надясно ; след което колата се завъртяла
5-6 пъти . Завъртането станало след като джип „Сузуки Витара“ бил изпреварен и разстоянието
било поне 100 метра . Автомобилът „Рено
Еспейс“ се метнал в канавката . На място нямало неравности , но пътят е прав и
по него се движат с голяма скорост /100 -120 км/ч/ . Пътниците в колата
изскачали през стъклата и автомобилът се преобърнал поне 5-6 пъти . Свидетелят
отрича да е говорел по телефона или да е обръщал внимание на куче в колата . Я.Т.
започнал да го обвинява за катастрофата и да говори за други коли , каквито
нямало .
При очна ставка между Т. и З. същите
държат на дадените от тях показания .
Ищците представят аутопсионен протокол
относно починалия Т.И. .
Според изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р З.Т. ; от ПТП починалият Т.И.
е получил тежка закрита черепно-мозъчна травма , гръдна и коремна травма .
Причина за смъртта е разкъсването на главния и продълговатия мозък и на сърцето
. Т.И. е пътувал без предпазен колан , но с оглед многократните преобръщания на
автомобила наличието на предпазен колан не би изиграло съществена роля .
В о.с.з вещото лице Т. уточнява , че
фаталният удар е този в главата , а не при излитане извън купето .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.Ж.Е. ; изпреварването от страна на водача на лек автомобил
„Рено Еспейс“ е извършено на прав пътен участък , но автомобилът се завъртял в
посока на часовниковата стрЕ.на два оборота . Вещото лице не възприема за верни
показанията на водача на автомобила , че пътник е въздействал върху волана на
колата , тъй като в този случай автомобилът трябва да е излетял от пътното
платно . Най-вероятно – както свидетелства и св.З. – след подминаването на
автомобил „Сузуки“ водачът Т. е употребил спирачната система , при което
автомобилът е загубил устойчивост и се е завъртял . Водачът на лек автомобил „Рено Еспейс“ се е движел с
превишена скорост – 107 км/ч – като загубата на контрол върху автомобила е по
негови субективни причини . Няма данни водачът на л.а.“Сузуки“ да има вина за
ПТП , като двете МПС не са били в контакт . И по двата автомобила не са
констатирани технически повреди . При поставен предпазен колан тялото на Т.И.
не би излетяло от автомобила .
В о.с.з вещото лице Т. уточнява , че
предпазният колан е ефективен при челен удар до 60 км/ч, докато в случая
скоростта е била много по-висока и има преобръщане на автомобила . Следователно
за Т.И. последиците биха били същите и при поставен предпазен колан .
Според изслушаната по делото комплексна
експертиза на вещите лица д-р Е. И. , инж.П.П. , инж.А.М. и инж.М.Ф. ;
скоростта на лек автомобил „Рено Еспейс“
в района на произшествието е била около
103 км/ч , а към момента на преобръщането – 75 км/ч. В случая тялото на
пострадалия пътник /Т.И./ първоначално е политнало наляво . При удължен колан и
задържане в зоната на таза е възможно отново да настъпи удар в тавана при
последващото му движение , но категоричен отговор не може да бъде даден . Преобръщанията
на автомобила са били две , с ударни контакти в предните странични зони .
Предвид свободното движение на тялото в купето е невъзможно да се определи
всяка травма от кои части на интериора е получена – може да е от покрива , пода
или странични части на купето . Предпазният колан не предотвратява уврежданията
от вертикални натоварвания и от странично въздействащи травмиращи сили т.е.
при процесното ПТП евентуален предпазен колан не би бил ефективен . Не се
потвърждава версията на водача на лек автомобил „Рено Еспейс“ за въздействие
върху волана на пътник в автомобила поради констатирано разстояние от 88,1 м . Версията
на водача на л.а.“Сузуки“ съвпада с механизма на ПТП .
В о.с.з вещото лице П. /от името на
комплексната експертиза/ уточнява , че данните са , че от момента на задиране лек автомобил „Рено Еспейс“ и л.а.“Сузуки“ са били на 88 метра един от друг .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен са преки искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ суми от по 200 000 лв , представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на Т.М.И. при ПТП на 28.02.2016 г на пътя гр.*******-с.КоЗ.ец ; по вина
на Я.А.Т. , водач на автомобил „Рено“ с рег.№******; ведно със законната лихва
от 28.02.2016 г до окончателното заплащане на сумите , както и обратен иск при условията на
евентуалност на основание чл.53 ЗЗД и чл.127 ал.2 ЗЗД за сумата от 200 000
лева ; срещу застраховател по „ГО“ на лицето Д.С.З. управлявал л.а.Сузуки
Витара с рег.№*******, който според ищеца е съпричинил ПТП смъртта на Т.М.И..
Твърди се , че З. е попречил на изпреварването предприето от Я.А.Т. , с което е
нарушил чл.42 ал.3 ЗДвП . чл.500 ал.2 КЗ за същото ПТП срещу неправоспособния
виновен водач.
По основния иск
Претендираното право
/обезщетение/ произтича от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили за ищците
неимуществени вреди /болки и страдания/ от смъртта на техния съпруг , баща и
син .
Ищците са от кръга легитимираните по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на
ВС за неимуществени вреди от смъртта на Т.М.И. .
В случая съдът приема , че Я.А.Т.
виновно е причинил ПТП респ.смъртта на Т.М.И. , който е бил пътник в автомобила
му на задна седалка . Изслушаните по
делото САТЕ и комплексна експертиза установяват , че Я.Т. се е движел с
превишена скорост – 107 км/ч – при разрешени 90 км/ч . По субективни причини –
несъобразена скорост и неправилна употреба на спирачки – Т. загубил контрол
върху автомобила , същият се завъртял и преобърнал . Нарушени са чл.20 ал.2 ЗДвП /несъобразена скорост/ , чл.21 ал.1 ЗДвП /превишена скорост/ и чл.42 ал.2 ЗДвП /несъобразена скорост при
изпреварване /.
Противоправните действия на Я.Т. се
потвърждават и от показанията на св. Д.З.. Съдът не кредитира показанията на
разпитания като свидетел Я.Т. , защото същите не съответстват на действителния
механизъм на ПТП установен от САТЕ и комплексната експертиза . Защитните версии
на Т. – за въздействие върху волата от починалия И.Г.и за предприето
доближаване от страна на св.Д.З. /водач на л.а.Сузуки/ - не намират подкрепа в
обективните находки , по които са работили експертите по САТЕ и комплексната
експертиза . Т. е пряко заинтересован от защитните си версии , за да избегне
носене на наказателна отговорност , защото при процесното ПТП са починали Т.И.
и И.Г., а наказателното производство все още не е приключило .
Не се спори , че ответникът е
застраховател на виновния водач .
Недоказано при условията на пълно
доказване от страна на ответника е съпричиняване
на ПТП от починалия Т.И. . Безспорно той е бил без поставен предпазен колан
, но според СМЕ и комплексната експертиза , които съдът кредитира изцяло ,
евентуален предпазен колан в случая не би бил ефективен . Касае се не за челен
удар при скорост до 60 км/ч , а за преобръщане на лекия автомобил и за смесени
инерционни сили и въздействия при скорост над 100 км/ч. Според експертите не
може със сигурност да се потвърди , че предпазният колан би запазил Т.И. от
тежки травми и е много голяма вероятността той пак да би загинал . Смъртта на И.
е настъпила поради травми получени още вътре в автомобила , а не поради
изхвърлянето му от него , от което би го предпазил евентуално коланът.
Относно
размера на обезщетението съдът счита
следното . Съгласно
ППВС № 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,
като те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им
за размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване
на смърт за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди . Релевантни са
също конкретно установените изживявания на ищеца , обусловени и от
обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и
възрастта на лицата , обществено положение на починалия и
на ищеца , отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти , имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
Според
формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС съдът трябва да съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на обществото. Съгласно решение №1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен конкретните
икономически условия.
Застрахователните лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са
абсолютен критерий за икономическите условия в страна към релевантния момент. В
този смисъл са решение по т.д. №795/2008 г на ВКС , II ТО, решение по т.д.№916/11 на ВКС , I ТО и др. Присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на близък трябва да отстранява „неотстранимото“ - последиците от
загубата , като даде възможност на ищеца за положителни емоции , за да може
поне отчасти да се възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта
на близкия . По мнение на настоящия съд обезщетението трябва да е достатъчно ,
но не следва да е прекомерно – да обогатява ищеца или да замества понесени от
него имуществени вреди .
В случая са доказани обстоятелства обосноваващи висок размер на
обезщетенията на ищците . Според показанията на св. П.М./брат на ищцата Р.И.
и вуйчо на М.И. / и И.И. /брат на
починалия Т.И. / всички ищци са понесли тежко смъртта на Т.И. , на всички той
липсва и са били разстроени от смъртта му . Малолетната М. посещавала психолог
, а за останалите ищци се твърди от свидетелите , че са пиели лекарства и
успокоителни .
Все пак по справедливост /чл.52 ЗЗД/
съдът приема , че най-високо обезщетение за неимуществени вреди – пълният
размер на иска от 200 000 лева - трябва да се присъди на малолетната М.И.
. Същата е съвсем малка и завинаги е загубила баща си , с който няма да има
възможност да израсне и да получава подкрепата му .
Голяма е скръбта и болките и страданията
на съпругата Р.И. , но все пак не може да се приравнят същите на тези на
малолетната М.И. . Съдът приема , че справедливо обезщетение за този ищец е
сумата от 150 000 лева .
Непрежалим е починалия и за родителите
му С.Т.М. и М.И.М.. Същите са устроени , в края на жизнения си път и сам по
себе си размерът на паричното обезщетение не може да компенсира болките от
загубата на един от синовете им . М.ще имат подкрепа от страна на другия си син
и ще могат да се радват на внучето си М.И. и да помагат на него и на Р.И. . Съдът
приема , че за тези ищци са справедливи обезщетения от по 120 000 лева.
По
обратния иск
При уважаване на
основните искове обратният иск подлежи на разглеждане , но разгледан по
същество е неоснователен . Според изслушаните по делото САТЕ и комплексна
експертиза не се доказа вина на Д.С.З.управлявал л.а.Сузуки Витара с рег.№*******за смъртта
на Т.М.И.. Не се доказа З.да е попречил на изпреварването предприето от Я.А.Т.
, с което да е нарушил чл.42 ал.3 ЗДвП .
По
разноските
С оглед изхода на спора ищцата Р.И.
дължи на ответника сумата от 130,63 лева деловодни разноски , а ищците С.
и М. М.държат на ответника суми от по 209 лева деловодни разноски ,
съобразно отхвърлената част от исковете .
Ответникът по основния иск дължи по сметка на
СГС сумата от 23 858,13 лева част
от депозити за експертизи СМЕ и държавна такса , съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът по основния иск дължи на
адвоката на ищците на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв сумата от 14 750 лева съобразно
уважената част от исковете .
Ответникът /ищец по обратния иск / дължи
на ответника по обратния иск сумата от 675 лева деловодни разноски .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. И
З.“ АД гр.София ЕИК *******да заплати на основание чл.226
ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ
следните суми представляващи застрахователни
обезщетения за неимуществени
вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на Т.М.И. при ПТП на 28.02.2016 г на пътя гр.*******-с.Козаревец ; по
вина на Я.А.Т. , водач на автомобил „Рено“ с рег.№******;
- на Р.П.И. ЕГН
********** от гр.*******сумата от 150 000 лева , ведно със законната лихва
от 28.02.2016 г до окончателното заплащане на сумата ;
-
на М.Т.И. ЕГН ********** от гр.*******сумата от 200 000 лева , ведно със законната лихва от 28.02.2016 г
до окончателното заплащане на сумата ;
-
на С.Т.М. ЕГН ********** от гр.*******сумата от 120 000 лева
, ведно със законната лихва от 28.02.2016 г до окончателното заплащане на
сумата ;
-
на М.И.М. ЕГН ********** от гр.*******сумата от 120 000 лева
; ведно със законната лихва от 28.02.2016 г до окончателното заплащане на сумата
.
ОТХВЪРЛЯ посочените основни искове на Р.П.И. ЕГН ********** от гр.*******за разликата
над 150 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева ; на С.Т.М. ЕГН ********** от гр.*******за
разликата над 120 000 лева до претендирания размер от 200 000 лева ; на
М.И.М. ЕГН ********** от гр.*******за разликата над 120 000 лева до
претендирания размер от 200 000 лева ; ведно със законните лихви върху
посочените суми от 28.02.2016 г до окончателното заплащане на сумите .
ОСЪЖДА Р.П.И. ЕГН ********** от гр.*******да
заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. И З.“ АД гр.София
ЕИК *******сумата от 130,63 лева деловодни разноски по делото .
ОСЪЖДА всеки от С.Т.М. ЕГН ********** от гр.*******и М.И.М.
ЕГН ********** от гр.*******да заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество
Д.Б. : Ж. И З.“ АД гр.София ЕИК *******суми от по 209 лева деловодни
разноски по делото .
ОСЪЖДА „Застрахователно
Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. И З.“ АД гр.София ЕИК *******да заплати по
сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 23 858,13 лева такси
и разноски в производството .
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. И
З.“ АД гр.София ЕИК *******да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38
ал.1 т.2 ЗАдв на адв.Н.А.М. от САК , ЕГН ********** сумата от 14 750 лева
адвокатско възнаграждение , съобразно уважената част от исковете .
ОТХВЪРЛЯ обратния иск на „Застрахователно Акционерно
Дружество Д.Б. : Ж. И З.“ АД гр.София ЕИК *******с правно основание чл.53 ЗЗД и
чл.127 ал.2 ЗЗД срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД ЕИК *******гр.София застраховател по „ГО“
на лицето Д.С.З.управлявал л.а.Сузуки Витара с рег.№*******; за сумата от 200 000
лева .
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. И
З.“ АД гр.София ЕИК *******да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД ЕИК *******гр.София
сумата от 675 лева деловодни разноски по обратния иск .
Решението е
постановено при участието на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД ЕИК *******гр.София като трето лице
помагач на ответника „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б. : Ж. И З.“ АД
гр.София ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :