№ 104
гр. Ямбол, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102311 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД -
гр.София, представлявано от юриск. Ц. П., срещу С. Ж. Д. от с.Р., обл.Я..
Ищецът твърди, че на 09.05.2016 г. ответницата е издала запис на заповед за
сумата от 1764,64 лв. в полза на „Кредит тайм” ЕООД, с падеж 09.05.2016 г.
Записът е прехвърлен с джиро от кредитора по него на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД, подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2017 г. на ЯРС за част от сумата. На 03.05.2019 г.
заявителят е прехвърлил на ищеца вземането с договор за цесия. Длъжникът е
уведомен за цесията от ищеца като пълномощник на цедента. Срещу
издадената заповед за изпълнение ответникът е възразил след получаване на
покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело на
ЧСИ. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да бъдe
прието за установено спрямо ответника вземането на ищеца за сумата по
издадената заповед за изпълнение в размер от 1493.59 лв., както и за
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповедта до
окончателното плащане.
В с.з. не се явява процесуален представител на ищеца. Искът се поддържа
в писмена молба.
1
Ответникът в срока за отговор оспорва иска като недопустим поради
липса на процесуална легитимация и като неоснователен. Възраженията си за
неоснователност основава на фактите, че вземането по записа на заповед е
погасено по давност поради неупражняване на правата на кредитора в
разумен срок. Въведено е евентуално възражение срещу съществуването на
каузални отношения с поемателя. В отговора е заявено, че от страна на
кредитора само е посочен договор за кредит, без да е ясно какъв е размерът
му, обявен ли е за предсрочно изискуем по надлежния ред, защо претенцията
е за част от сумата, т.е. недоказано е каузалното отношение, за което носи
тежест кредиторът. Твърди се още, че записът на заповед не е редовно
предявен за плащане. Договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи.
Освен това цесията не е надлежно съобщена на длъжника. Липсват
приложения към договора за цесия, които го правят нищожен поради липса на
предмет.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че ответницата е издала запис на заповед за сумата
от 1764,64 лв. в полза на „Кредит тайм” ЕООД, с падеж 09.05.2016 г. Записът
на заповед е предявен за плащане на същата дата. Не е спорно, че е
прехвърлен с джиро на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, видно от отбелязаното на гърба на документа джиро от 31.03.2017 г.
Въз основа на документа, по заявление на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ ***/2017 г. на ЯРС за част от сумата-1493.59 лв. В
заявлението е посочен договорът, който записът на заповед
обезпечава-Договор за кредит № *** от 09.05.2016 г., сключен между
длъжника и „Кредит тайм” ЕООД. В издадената заповед на съда също е
посочен този договор.
Не е спорно сключването на посочения в исковата молба договор за цесия
от 03.05.2019 г. между заявителя и ищеца, копие от който е приложен към
исковата молба. Цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците от името
на цедента за прехвърлянето на вземанията с Пълномощно от 03.05.2019 г.
Съгласно Препис-извлечение от Приложение №1/03.05.2019 г. към
договора за цесия от 03.05.2019 г., процесното вземане е включено към
2
цедираните с договора вземания.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза,
направило справка в счетоводството на първоначалния кредитор, по Договор
за кредит № *** от 09.05.2016 г., сключен между длъжника и „Кредит тайм”
ЕООД, е предоставен заем в размер на 1000 лв., обезпечен с процесния запис
на заповед. Срокът на договора изтича на 21.11.2016 г., когато е падежът на
последната 14-та погасителна вноска. В периода 18.05.2016 г.-20.06.2016 г. са
заплатени суми в общ размер на 271,05 лв., с които са погасени първите две
вноски и част от третата, вкл. неустойка в размер на 111,17 лв. В
заключението е цитирано поето задължение от заемополучателя, в срок от
три дни след сключване на договора, да осигури две физически лица, които
да отговарят на т. 11 от Общите условия, като същите поемат задължението в
полза на заедмодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски,
лихви и допълнителни разходи, като сключат договор за
поръчителство/встъпване в дълг. Размерът на вноските от главница и лихва
общо е бил 1119,10 лв., а на неустойката е 534,37 лв. Сумата от 1493.59 лв. е
разлика между посочената в записа на заповед сума от 1764,64 лв. и
платените 271,05 лв.
Върху издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 23.05.2017 г.
за процесната сума, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2017 г. на ЯРС е
отбелязано получаването на изпълнителния лист, издаден на 26.05.2017 г., на
31.03.2022 г.. За издадената заповед ответникът е уведомен на 13.06.2022 г.,
видно от обратната разписка за връчване на Покана за доброволно
изпълнение изх.№ ***/03.06.2022 г. на ЧСИ рег.№ *** И.Х. по изп.д.№
***2022 г. Подаденото възражение срещу заповедта за недължимост на
вземанията е от 05.07.2022 г.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 вр.
чл. 538 ал.1 от ТЗ. Ищецът претендира установяване на вземанията му по
запис на заповед, издаден като обезпечение по договор за кредит.
В отговора на ответника е направено възражение за недопустимост на иска
поради липса на процесуална легитимация. Съдът намира възражението за
неоснователно, съобразно постановките на т.10б от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, приемащи, че искът би могъл да
3
се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и
по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на
цедента. Последният срок е спазен от ищеца -цесионер.
Съгласно чл. 538 ал.1 от ТЗ издателят на записа на заповед е задължен по
същия начин, както платецът на менителницата.
В настоящия случай е безспорно издаването на валиден запис на заповед в
полза на „Кредит тайм” ЕООД, за сумата от 1764,64 лв., с падеж 09.05.2016
г., на който е бил предявен.
В т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС се сочи, че с въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се
разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК
на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на
заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му
или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако
страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката
му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения,
по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в
мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на
заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е
въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни
възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на
заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК,
4
че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с
издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът -
кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо
каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се
прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.
В случая в исковата молба не е направено твърдение за наличие на
конкретно каузално отношение, по което ценната книга служи за
обезпечение. Такова твърдение е направено в заявлението по заповедното
производство. От своя страна ответникът е заявил в отговора, че е недоказано
каузалното отношение, за което носи тежест кредиторът. Навел е евентуални
релативни възражения.
В случая не е представен документ, удостоверяващ каузалното отношение,
но за сключването на договор за кредит са предоставени счетоводни данни на
вещото лице. Както е прието в цитираното тълкувателно решение, в т.4д,
практиката сочи, че записите на заповед се издават именно като средство за
обезпечаване на парични задължения, произтичащи от сключени договори. В
тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице, установило
размера на поетите задължения и на платените по договора суми.
Същевременно е спорна действителността на клаузите на кредитния
договор. По делото се установи, че част от вноските са заплатени от
ответника в размера, посочен в заключението на вещото лице. В него се сочи
поемането от ответника на задължение за неустойка, но не е възпроизведена
самата клауза. Ищецът не е ангажирал доказателства за съдържанието на
същата, нито тя е цитирана от вещото лице, освен клаузата за поетото
задължение за осигуряване на две физически лица-поръчител или съдлъжник.
По делото остава недоказана конкретната хипотеза, при която възниква
задължението за неустойка, също обезпечено от записа на заповед. Това е
пречка да бъде прието, че ценната книга обезпечава валидно и изискуемо
вземане, за установяване на които обстоятелства на осн. чл. 154 ал.1 от ГПК
тежестта се носи от ищеца. Ако се приеме, че страните да договорили
неустойка за неизпълнение на цитираното от вещото лице задължение за
осигуряване на поръчител/съдлъжник, то клаузата е недействителна.
5
Възражението на ответника, че договорът за кредит съдържа неравноправни
клаузи, се явява основателно. Клаузата противоречи и на добрите нрави.
Изискването в кратък срок от три дни след сключване на договора да бъдат
осигурени двама поръчители, достатъчно платежоспособни, обуславя
невъзможност за изпълнение на задължението и е индиция, че кредиторът
цели да получи не обезпечение, а неустойка като допълнително обезщетение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г.,
ОСТК на ВКС, при иск за присъждане на неустойка съдът следи за
спазването на добрите нрави, които не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. В решението е прието, че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения,
който изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява
към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди.
В случая е договорена неустойка, която надхвърля размера на очакваните
вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение.
Същата е изчислена от вещото лице в размер на 534,37 лв., при главница от
1000лв., т.е. надвишава половината от дълга. Тази неустойка би се дължала
6
дори и ако длъжникът изпълни основното си задължение по договора да
върне на уговорения падеж заетата сума. Следователно клаузата противоречи
на добрите нрави, като създаваща предпоставка за неоснователно обогатяване
на кредитора. В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 228 от
21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., т. к., ІІ т. о., в което е прието, че
неустойката има подчертано санкционен характер, но присъждането й би
довело до несправедлив правен резултат, несъвместим с добрите нрави,
сочещ към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки
за неоснователно обогатяване.) Предвид изложеното уговорената неустойка е
недължима и на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. Ако се извади
неустойката от общия дължим размер по записа на заповед от 1764,64 лв.,
остатъкът е 1230,27 лв. От сумата следва да се извади платената част от
неустойката от 111,17 лв. Остават 1119,10 лв. и след приспадане на
останалата част от платените от длъжника суми размерът на неплатеното
задължение е 959,22 лв., колкото би могъл да обезпечава записът на заповед.
Следователно са налице обстоятелства, свързани с каузалните отношения,
обосноваващи недължимостта на част от сумата, за която е издаден записът
на заповед.
Възражението за погасителна давност спрямо вземането по записа
на заповед ответникът основава на тълкуване на нормата на чл. 422 ал.1 от
ГПК, дадено в Решение № 118 от 12.12.2019 г. по т. д. № 2288/2018 г., т. к., ІІ
т. о. на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК. Според него при спазен едномесечен
срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, прекъсването на
давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение възниква само ако изпълнението е предприето
действително незабавно, респективно в разумен срок и при липса на
бездействие от страна на кредитора. ВКС е взел предвид указанията, дадени с
ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 9, че с
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК /според която искът за установяване
съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е създадено изключение
от общото правило на чл. 125 ГПК относно момента на предявяване на иска и
възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на
давността/, но законовата фикция не означава, че съществуването на
7
материалното право се установява единствено към този момент, без да се
съобразяват фактите от значение за спора към момента на формиране на
силата на пресъдено нещо, а именно - приключване на съдебното дирене, след
което решението влиза в сила. Посочено е, че в производството по чл. 422
ГПК общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК е приложимо, като съдът взема
предвид всички факти, които са от значение за спорното право, вкл.
настъпили след предявяване на иска, респ. - след момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (с изкл. на сумите, събрани
по принудителен ред в изпълнителното производство, въз основа на
издаденото разпореждане за незабавно изпълнение). ВКС се е позовал освен
на цитираното тълкувателно решение, и на т. 1.2. от ТР № 8 от 21.02.2019 г.
по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК относно приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК
-спрямо фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а именно настъпването на падежа на определени
вноски в хода на производството, въпреки липсата на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението. Позовал
се е и на т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
/относно приложението на чл. 116 б. „в“ ЗЗД при молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК -
отм./, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК, като предявяването му има
обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. С липсата
на подобна правна уредба в ГПК от 1952 г. е аргументиран изводът, че на
молбата за издаване на изпълнителен лист по отменения кодекс не може да
бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е
неприемливо и с оглед едностранния характер на производството за издаване
на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за същото едва при връчване на
призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със
започване на изпълнителния процес. Давността се прекъсва само със
започване на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да
бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В същия смисъл са и мотивите
към т. 10 от тълкувателното решение. Според тях, давността е правна
последица на бездействието на кредитора, поради което ако той няма правна
8
възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства /не
предявява иск/, давността тече, защото той може да избира да предяви иск,
или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото
кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато
исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в сила, започва да
тече нова давност. Такава започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /като иска нови
изпълнителни способи, ако не е удовлетворен/, или да не действа.
Изводът, направен в Решение № 118 от 12.12.2019 г. по т. д. №
2288/2018 г., на ІІ т. о. е, че преценени в цялост, тълкувателните мотиви на ТР
№ 2/26.06.2015 г. изтъкват бездействието на кредитора във времето като
основание за течение на погасителната давност, а тълкувателните мотиви на
ТР № 4 от 18.06.2014 г. и ТР № 8 от 21.02.2019 г. отдават значение на факти,
които могат да бъдат съобразявани в хода на производството по чл. 422 ГПК
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. ВКС е
приел още, че липсва бездействие на кредитора в заповедното производство
при издаване на обикновена заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се
връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист
може да се издаде едва след влизането й в сила /чл. 416 ГПК/. Преди този
момент кредиторът няма правна възможност да действа по изпълнението й.
При издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени
в чл. 417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист
/чл. 418 ГПК/. Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника
от съдебния изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл. 418, ал. 5
ГПК/ по почин на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване
на заповед за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до
предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на
кредитора. Ето защо правилото, че погасителната давност се прекъсва с
предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент -
този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415
ГПК, съгласно прогласеното в чл. 422, ал. 1 ГПК обратно действие на
исковата молба, може да важи безусловно само за заповедите, издадени по чл.
411, ал. 3 ГПК. В случаите по чл. 418 ГПК /които показват по-голямо
сходство с предходната процесуална уредба на ГПК от 1952 г. - отм. за
9
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/
бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта
чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на
длъжника за възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на кредитора за
предявяване на иска по чл. 415 ГПК, следва да бъде зачетено в
производството по чл. 422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл.
235, ал. 3 ГПК. Указанията в посочените тълкувателни решения, съгласно
които давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на
подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, се
съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК
само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок,
съответстващ на постановената от съда незабавност на изпълнението. Ако
заявлението по чл. 417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът
бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не
образува изпълнително производство въз основа на него, респективно не
овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и
по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на
заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае
именно за бездействие по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което
не може да има за последица прекъсването на давността.
Съгласно нормата на чл. 531 ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу
платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
Издателят по записа на заповед е задължен по същия начин, както
платецът по менителницата (чл.538, ал.1 ТЗ). Разпоредбите за менителницата
се прилагат за записа на заповед съответно, доколкото са съвместими с
естеството му – чл.537 ТЗ.
В случая от предявяването на записа на заповед на 09.05.2016 г., до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.05.2017 г.
не е изтекъл 3-годишния давностен срок по чл. 531 ал.1, уреждащ
погасителната давност за прекия менителничен иск. Изпълнителният лист е
издаден на 26.05.2017 г., а е получен на 31.03.2022 г., след което е образувано
изпълнителното производство, по което длъжникът е получил покана за
доброволно изпълнение на 13.06.2022 г. Действително в периода от
предявяване на записа на заповед до образуването на изпълнителното дело
10
вземането е прехвърляно два пъти и не става въпрос за бездействие на един
кредитор. Доколкото обаче ищецът е придобил вземането с договор за цесия
от 03.05.2019 г., до 31.03.2022 г. не е предприел необходимите действия в
съответствие с допусната по заповедното производство незабавност на
изпълнението. Няма данни кога е подал молбата за образуване на
изпълнително дело, но е било не по-късно от датата на съставяне на поканата
за доброволно изпълнение -03.06.2022 г. Касае се за дълъг срок, в който е
бездействал - да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния
изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за
възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на
иска по чл. 415 ГПК. Не може да се приеме, че се касае за разумен срок на
бездействие и същото следва да се вземе предвид като факт с правно значение
по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като се касае именно за бездействие по
смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не може да има за
последица прекъсването на давността.
При тези факти съдът намира, че тригодишната погасителна давност
относно вземането е изтекла на 09.05.2019 г. /заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК не прекъсва
давността/, а предприемането на действия по образуването на изпълнително
производство и връчване на заповедта на длъжника е станало около пет
години след издаването й и около три години след цесията, т.е. при наличие
на бездействие на кредитора в посочения период. Въпреки че исковата молба
за установяване съществуването на вземането е предявена в срока по чл. 415
ГПК, тя не може да прекъсне вече изтеклата погасителна давност.
Погасяването на вземането, предмет на заповедта за незабавно изпълнение от
23.05.2017 г., в периода преди образуването на изпълнителното производство
е факт с правно значение, чието съобразяване води до извод за
несъществуване на спорното вземане.
Поради това ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от делото, искането на ответника за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК. Ищецът е направил възражение по чл. 78 ал.5 от
ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение до минимума по НМРАВ
№1/2004 г. В случая съгласно договора за правна защита от 17.11.2022 г. е
11
заплатено такова от 500 лв. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата е дължимо
съобразно цената на иска минимално възнаграждение в размер на 449,36 лв.,
но в случая се касае за дело с повишена фактическа и правна сложност. Освен
това са проведени повече от две съдебни заседания поради извършени от
ищеца нередовни и несвоевременни процесуални действия (внасяне на
депозита за експертизата след определения срок), отстраняването на чиято
нередовност (съответно изготвянето на заключението) е изисквало отлагане
на делото. Съгласно чл.7 ал.9 от НМРАВ за всяко следващо заседание се
дължи допълнително възнаграждение. Поради това възражението за
прекомерност не следва да се уважава.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД -
гр.София, ЕИК ********, адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис – сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, представлявано от юриск. Ц. П., срещу
С. Ж. Д. от с.Р., обл.Я., ***, ЕГН **********, иск- да бъде прието за
установено спрямо последната, че дължи на ищеца сумата от 1493.59 лв. по
Запис на заповед от 09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение в съда – 22.05.2017 г. до окончателното плащане, за
които е издадена Заповед за изпълнение № /***23.5.2017 г. по ч.гр.д. № ***
/2017 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София, ЕИК
********, адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт ет. 2, офис 4 да заплати на С. Ж. Д. от с.Р., обл.Я., ***, ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12