Определение по дело №52060/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4409
Дата: 1 февруари 2023 г. (в сила от 1 февруари 2023 г.)
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110152060
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4409
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110152060 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. П. М. срещу, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „Ф-----
-“ ЕООД за прогласяване за нищожен на чл. 5 от договор № - за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние поради заобикаляне на закона, а под
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите
нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу
ответника „Ф------“ ЕООД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от
7.68лева, представляваща недължимо платена сума за лихва от ищеца на основание
противоречащи на закона клаузи по договор № - за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, и за сумата от 64.32лева, представляваща
недължимо платена сума за гаранция от ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 21.09.2021 г. сключил с „Ф------“ ЕООД договор № - за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, по който в полза на ищеца
бил отпуснат заем в размер 150 лева, по който следвало да върне сума в общ размер от
157.68 лева, лихва от 7.68 лева, при посочен годишен процент на разходите от 49.93 %,
при 45-дневен лихвен процент от: 5.12 % за срока на кредита от 45 дни. Поддържа, че в
договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при
неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и
задължение да заплати неустойка.
В изпълнение на чл. 5 от договора ищецът сключил договор за предоставяне на
гаранция с „Ф-“, по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред „Ф-
-----“ ЕООД задълженията на по договор № - за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние, като се задължил солидарно за всички задължения на ищеца при
условията и за срока на договор № -. По договора за поръчителство ищецът се
задължил да изплати в полза на ответника сумата от 64.32 лева.
Твърди, че ищецът заплатил на „Ф--“ ЕООД сума в размер на общо 222 лева, от
която: 150 лева-главница, 7.68 лева-лихва и 64.32 лева-такса гаранция.
Твърди, че договорът за заем бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26, ал.1,
1
пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми-чл.11, ал.1 вр. чл.22 ЗПК,
защото липсвал съществен елемент от съдържанието– годишния процент на разходите
по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено
като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за
изчисляването му. Липсвал погасителен план с отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка
дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Така и в договора бил грешно посочен размера на ГПР, като действителният бил над
максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Заплащането на сумата по
договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия
разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Поддържа, че за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние
недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, тъй като е сключен във
вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост
и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата
като потребител - чл.143, ал.1 от ЗЗП. Договорът не бил формулиран по разбираем
начин и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на същия - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Релевира се и довод, че била налице
нееквивалентност на насрещните престации, поради което бил сключен в противоречи
на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
С оглед изложеното и плащане на сума от 7.68лв.- лихва и сумата от 64.32лв. били
платени въз основа на нищожно основание.
Представя под опис 2 бр. писмени доказателствени средства. Прави искане за
допускане на ССчЕ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф-----
-“ ЕООД. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен
договор № - за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние с посочените в
исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са
неоснователни. Излагат се съображения, че разпоредбите на ЗЗП не следва да се
прилагат. Оспорва се договорът за заем да накърнява добрите нрави и да е налице
нееквивалентност на престациите. Моли за отхвърляне на исковете.
Представя под опис 4 бр. писмени доказателствени средства. Прави искане за
допускане на СТЕ и допълнителен въпрос към ССчЕ.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Правна квалификация: предявен е установителен иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, обективно кумулативно съединен с осъдителни искове с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
2.Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, в доказателствена
2
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има
сключен договор № - за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние с „Ф-
-----“ ЕООД с твърдените клаузи (безспорно), в който случай ответникът следва да
докаже, че не са налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че на 21.09.2021г. е сключил с ответника
договор № - за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние; че е заплатил
твърдяната сума по договора за предоставяне на поръчителство от 21.09.2021г., че тя е
постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото
на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било
налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно:
валидни клаузи в договор № - за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност,
както и изпълнение на задълженията му по договора.
3.Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 21.09.2021г. ищецът сключил
с ответника договор № - за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние,
както и че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищецът сключил с „Ф-“ договор за
поръчителство с твърдените клаузи.
4.По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
Съдът намира, че следва се допусне съдебно-счетоводна експертиза за изясняване
на спорни обстоятелства по делото.
Искането на ответника за допускане на СТЕ не се явява необходимо.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
5. Друго:
Съдът констатира, че ищецът следва да посочи банкова сметка, по която
ответникът би могъл да заплати претенцията, в изпълнение на задължението си по
чл.127, ал.4 ГПК.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.03.2023 г. от 11.00 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва, че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото открито съдебно заседание, да
посочи банкова сметка за плащане - чл.127, ал.4 ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба
и отговора, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 250 лева, вносим от
ищеца в размер на 200 лева и от ответника в размер на 50 лева, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за ВЛ С-, като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-техническа
експертиза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4