Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….. 2020 година,
гр. ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ІІ-ри касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание, проведено на 04.06.2020 г., при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова
касационно административно дело № 578/2020 година.
Производството е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Община Вълчи дол срещу Решение № 6/09.01.2020 г. на
Районен съд – Девня /ДРС/, IV състав, постановено по НАХД № 305/2019 г.,
с което е изменено Наказателно постановление № НЯСС-158/21.08.2019 г., издадено
от заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/.
С оспореното
пред ДРС наказателно постановление, за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона
за водите /ЗВ/ за неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ,
на Община Вълчи дол е наложена имуществена санкция в размер на 4 000,00
лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ.
С
обжалваното решение районният съд е изменил наказателното постановление, като е
намалил размера на наложената имуществена санкция от 4 000,00 лева на
1 000,00 лева.
Касаторът
счита въззивното решение за незаконосъобразно поради допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за погрешен извода на районният съд, че срокът
за образуване на административнонаказателното производство по чл. 34 от ЗАНН е
спазен, като посочва, че актът за
установяване на административно нарушение е издаден след изтичането на повече от три
месеца от установяване на нарушението и откриване на нарушителя. Въз основа на
изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и на
издаденото наказателното постановление.
Ответникът –
ДАМТН, не изразява становище по касационните доводи.
Представителят
на ВОП счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно.
Като взе
предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните по делото,
настоящият съдебен състав приема следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателната
отговорност на Община Вълчи дол,
представлявана от кмета Г.Т., е ангажирана за това, че при извършена на 16.05.2019
г. проверка на язовир „Вълчи дол – 1“, собственост на Община Вълчи дол, от
служители на РО „НЯСС“ към ГД „НЯСС“ в ДАМТН е установено, че собственикът не е
изпълнил задължителните предписания на комисията за ежегодни обследвания на
техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията
към тях, дадени в Констативен протокол № РД-18-7706-112/17.04.2018 г., а
именно: да се извърши геодезическо заснемане на язовирната стена, съоръженията
към нея, водохранилището и прилежащите земи, със срок на изпълнение: 30.04.2019
година. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №
05-01-17/22.05.2019 г., като въз основа на констатациите в него е съставен
АУАН, в който на описаното деяние е дадена правна квалификация по чл. 190а, ал.
2 от ЗВ – неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Въз
основа на фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието е
издадено и атакуваното пред районния съд наказателно постановление, с което, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, на Община Вълчи дол е наложена
имуществена санкция в размер на 4 000,00 лева.
ДРС приел за безспорно установена описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка. , При извършената съдебна
проверка установил, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган и е спазена процедурата по неговото издаване, както и по издаване на
АУАН. Посочил е, че нарушението е описано ясно и точно от фактическа страна.
Счел е, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са спазени, като е изложил мотиви защо
не възприема възраженията на санкционираната община в обратна насока.
Изложил аргументи за доказаност на описаното в НП административното нарушение,
точна правна квалификацията на деянието и правилно приложена санкционна норма.
Констатирал е, че няма основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Счел е
обаче, че доколкото в случая се касае за първо по ред нарушение, размерът на
наложената имуществена санкция следва да се намали до предвидения в
санкционната разпоредба минимум.
Касационната
инстанция споделя изцяло доводите на ДРС, които са в съответствие с приложимите
процесуални и материланоправни норми.
В
касационната жалба доводите за допуснати
в хода на производството пред ДРС съществени нарушения на съдопроизводствените
правила са изложени бланкетно, без да са наведени конкретни факти и
обстоятелства в тази насока. При извършена проверка на въззивното решение
настоящата съдебна инстанция не констатира наличие на порок от вида на
изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено процесуално
нарушение, което да обуслови отмяна на постановения от ДРС съдебен акт само на
това основание, поради което наведеното в обратен смисъл оплакване е
неоснователно.
Осъществяването
на описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение на
чл. 190а, ал. 2 от ЗВ – неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от
ЗВ, е доказано по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като същото дори не се оспорва от касационния жалбоподател.
Единственото възражение, релевирано в касационната жалба, касае неспазване на установените
в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове за образуване на административнонаказателното
производство и по-конкретно предвиденият в тази правна норма тримесечен срок за
съставяне на АУАН от откриване на нарушителя. Районният съд е приел това
възражение за неоснователно, като настоящият касационен състав на
Административен съд – Варна напълно споделя този извод. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Анализът на разпоредбата показва, че в нея са регламентирани два
самостоятелни срока, в рамките на които следва се предприеме
административнонаказателно преследване за извършено административно нарушение.
Първият от тях /тримесечният от откриване на нарушителя/ е свързан с момента на
установяване/откриване на нарушението, той представлява най-ранният такъв, от
който съответните компетентни органи да са в състояние да възприемат
съставомерните обстоятелства относно конкретното нарушение и нарушител, а
вторият /едногодишният/ е свързан с извършване на административното нарушение. Тоест
тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва да тече от установяване на
нарушението и нарушителя, а едногодишният – от извършването на нарушението. За
да е налице законосъобразно проведено административнонаказателно производство,
следва АУАН да е издаден в рамките на двата срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Повдигнатото
с оспореното пред ДРС наказателно постановление административнонаказателно
обвинение на Община Вълчи дол е за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, според
който собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да
изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Последната
правна норма предвижда, че областните управители назначават комисии, които
веднъж в годината извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация
на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и т. 2, а за тези
по чл. 141б, ал. 1, т. 3 – веднъж на три години, които комисии дават
предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна
експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и
аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други
технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея
в изправно техническо състояние, като определят срок за тяхното изпълнение. Изпълнителното
деяние на описаното в тези правни норми административно нарушение се
осъществява чрез бездействие – собственикът на язовир, какъвто безспорно е
Община Вълчин дол, не изпълнява дадените му задължителни предписания в
определения от комисията срок.
В конкретния
случай задължителното предписание да се извърши геодезическо заснемане на
язовирната стена, съоръженията към нея, водохранилището и прилежащите земи, е
дадено с Протокол № 49/18.10.2018 г., като комисията по чл. 138а, ал. 3 от ЗВ е
определила срок на изпълнение: 30.04.2019 година. Тоест, датата на извършване
на нарушението е 01.05.2019 г. – първият ден, след изтичане на определения срок
за изпълнение на предписанието. Именно това е и посочената дата на извършване
на нарушението от АНО в процесното наказателно постановление. Това е и първата
възможна дата, на която нарушението е могло да бъде установено. Следователно,
от 01.05.2019 г. е започнал да тече и едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Тримесечният
срок, регламентиран в същата правна е започнал да тече от 16.05.2019 г. –
датата на извършване на проверката, при която е констатирано неизпълнението на
даденото с Протокол № 49/18.10.2018 г.
задължително предписание, тъй като на тази дата компетентните длъжностни лица
са установили извършването на нарушението от страна на Община Вълчи дол, респ.
са открили нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Същият изтича на
16.08.2019 година. АУАН № 05-11, с който е поставено началото на административнонаказателното
производство по издаване на процесното наказателно постановление, е съставен на
17.06.2019 г., т.е. в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователно
касаторът възразява, че тримесечният срок от откриване на нарушителя е започнал
да тече от датата на даване на предписанието – 18.10.2018 година. Конкретното
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
Община Вълчи дол по реда на ЗАНН и ЗВ – предмет на оспореното пред ДРС
наказателно постановление, представлява неизпълнение на предписание, а не действията,
обективирани в самото предписание. Последното, по своята правна същност, е
едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера
на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение, за
което е изискано да се представят пред контролния орган надлежни доказателства
в определен от органа срок. Това волеизявление е индивидуален административен
акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, който ред е
различен от този за налагане на административни наказания по ЗАНН. Ето защо, с
даването на предписанието не се повдига административнонаказателно обвинение на
лицето, и не се установява извършването на административно нарушение.
Следователно, към датата на даване на предписанието – 18.10.2018 г., липсва
осъществен състав на административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, поради
което няма и нарушител, който да бъде открит по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Едва след изтичане на срока, определен за изпълнение на задължителното
предписание, и констатиране от страна на контролните органи на бездействието на
адресата на предписанието да изпълни същото, е възможно установяването на
нарушението и нарушителя.
По отношение
на размера на наложената имуществена санкция касационната инстанция споделя
изводите на решаващия състав на районния съд, че предвид липсата на отегчаващи
вината обстоятелства същата следва да бъде определена в минималния размер,
предвиден в санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, а именно: 1 000,00
лева.
Предвид
направения коментар и доколкото при извършена, извън наведените в касационната
жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност и допустимост, касационната инстанция, в настоящия й състав,
счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, Втори касационен състав при Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 6/09.01.2020 г. на Районен съд – Девня, IV състав, постановено
по НАХД № 305/2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………..……..
ЧЛЕНОВЕ:
1………..……..
2………………