№ 813
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело
№ 20223100900137 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Ищецът „КЛИФ ИНВЕСТ“ ООД , редовно призован, представлява се
от адвокат Е. С.-Г. , редовно упълномощена и приета от съда от днес. Явява
се управителят на дружеството Л. К..
Ответникът „АВЕСТА 92“ ЕООД , редовно призован, представлява се
от адвокат Л. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Адв. Г.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. П.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че
следва да бъде даден ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Г.: Нямам възражения по доклада дотолкова, доколкото и в
проекта за доклад сте приели за установено, че страните са ангажирали
достатъчно доказателства.
Адв. П.: Нямам възражения по доклада, но не смятам, че съдът е приел,
че са ангажирани достатъчно доказателства.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
Адв. Г.: Честно казано 2018 г. говорихме, но 2018 г. си беше 2018 г. От
наша гледна точка ние никога не сме бягали от доброволно уреждане на
спора и управителят може сам да го заяви, така че и понастоящем ние сме
1
готови за доброволно уреждане на спора ако действително можем да
постигнем спогодба.
Адв. П.: Аз съм в малко по-неизгодна позиция, тъй като управителят го
няма тук, но доколкото го познавам, би влязъл в такъв разговор. Не би
отрекъл на общо основание, че няма да сключи спогодба.
Адв. Г.: Аз съм съгласна и на медиация. Давало е резултат.
Въз основа на изложеното от страните, както и изразеното становище от
процесуалните представители на страните в днешно съдебно заседание по
проекта за доклад и правната квалификация на иска,
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Производството е образувано по искова молба на „Клиф инвест“ ООД,
гр. Варна, с която е заявена осъдителна претенция с правно основание чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД против „АВЕСТА-92“ ЕООД, гр. Варна за заплащане на сумата
от 111 082.80 лева с ДДС, съставляваща неизплатен остатък от дължими суми
по договор за изпълнение на СМР от 04.11.2016 г. и допълнително
споразумение към него от 09.03.2017 г. на обект – Жилищна сграда в УПИ
XXI – 001101.238003. кв. 6 по плана на К.К. „Шкорпиловци“, общ. Долни
Чифлик, обл. Варна.
В исковата молба ищецът „Клиф инвест“ ООД твърди, че на 04.11.2016
г. между него, в качеството му на изпълнител, и ответното дружество
„АВЕСТА-92“ ЕООД, в качеството му на възложител, е сключен договор за
СМР относно изпълнение на обект Жилищна сграда в УПИ XXI -
001101,238003, кв. 6 по плана на К.К. „Шкорпиловци“, общ. Долни Чифлик,
обл. Варна, неразделна част, от който е Приложение № 1 с разписани
единични цени за видовете СМР и строителни материали, както и
Приложение № 2, в което са уговорени единични цени на видовете СМР за
ВиК и материали. Твърди, че между страните е подписано и Допълнително
споразумение от 09.03.2017 г., ведно с приложения, по силата на което са
възложени допълнителни работи. Излага, че първоначално, ответникът е бил
изправна страна по правоотношението, но от месец март 2017 г. е спрял да
преглежда и подписва протоколите за извършени СМР, в противоречие със
задълженията му по договора. Ищецът заявява, че е изпратил по имейл адрес
на ответника 6 бр. протоколи – обр. 19 за извършени СМР на обща стойност
111 082.80 лева с ДДС, които ответникът отказал да подпише, като уточнява,
2
че обичайната практика между страните е именно протоколите – обр. 19 да се
изпращат по електронна поща. Заявява, че всички СМР, възложени по
договора, включително описаните по процесните протоколи, са извършени в
цялост съобразно одобрената проектна документация и са приети от
възложителя без забележки, макар при бездействие от негова страна за
подписване на протоколите – обр. 19. Твърди, че на 22.05.2017 г. е подписан
без забележки Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа /Акт обр. 15/, който се отнася и до извършените строително
монтажни работи, чието заплащане се претендира с процесните протоколи –
обр 19, а с Удостоверение № 8 от 06.06.2017г. строежът е въведен в
експлоатация. С уточняваща молба конкретизира претенциите си по
основание, като излага, че Протокол – обр. 19 № 7 от 07.03.2017 г. за общата
сума от 2 818.00 лева без ДДС и издадена фактура № **********/07.03.2017 г.
към него, касае СМР, възложени по основния договор от 04.11.2016 г., така
както и Протокол – обр. 19 № 11 от 04.04.2017 г. за извършени СМР на
стойност 34 875.00 лева без ДДС, по който претендира незаплатен остатък в
размер на 9 875.00 лева без ДДС. Относно Протокол № 12от 04.04.2017 г. за
сумата от 6 807.00 лева без ДДС, твърди, че касае СМР, възложени по
Допълнително споразумение от 09.03.2017 г. и Приложение № 1 към него, а
Протокол № 14 от 25.05.2017 г. , ведно с подробна КСС общо за сумата от 1
990.00 лева без ДДС претендира по Допълнително споразумение от
09.03.2017 г. и Приложение № 2 към него. Относно Протокол № 15 от
25.05.2017 г., ведно с подробна ведомост към същия, за общата сума от 2
280.00 лева без ДДС сочи, че касае заплащане на допълнително възникнали в
хода на довършване необходими СМР. Ищецът твърди, че сумата от 111
082.80 лева с ДДС е общо дължимият остатък по договора и допълнителното
споразумение, като няма други неплатени суми по възникналото между
страните правоотношение. Заявява, че освен по протокол - обр. 19 № 7 от
07.03.2017 г. няма издадени други фактури за претендираните суми.
Становището на ответника е за неоснователност на претенциите. Не
оспорва наличието на сключен с ищеца договор за строителство от 04.11.2016
г., както и на сключено на 09.03.2017 г. Допълнително споразумение към
него, но твърди, че ищецът се е задължил да извърши само една част от
необходимите СМР за изграждане на обекта, а не всички такива. Излага, че
СМР, за които ищецът се е задължил по Договора и Допълнителното
3
споразумение, съответно по приложенията към тях, не са изпълнени в цялост,
а друга част е изпълнена некачествено и със закъснение. Оспорва ищецът да е
изпълнявал всички позиции по приложение № 1 към Договора от 04.11.2016
г., както и отрича да са изпълнени всички позиции по Приложение № 1 и № 2
към Допълнително споразумение от 09.03.2017 г. Оспорва представената с
исковата молба справка за неплатени задължения, като заявява, че до момента
е заплатил на ищеца сума в размер на 327 551.50 лева, която счита, че
надхвърля реално дължимото. Оспорва да е бил уведомяван, респ. не е
получавал посочените протоколи обр. 19, като заявява, че никога не е имал
достъп до посочения от ищеца имейл. Твърди, че ищцовото дружество се е
задължило единствено да изработи част от грубия строеж на сградата,
хидроизолацията по стените на сутерена и основите на сградата, изграждане
на външна и вътрешна ВиК инсталация и част от архитектурно предвидените
довършителни работи. Заявява, че поради некачествено извършената работа,
възложена по договора, се е наложило извършване на ремонти за
отстраняване на недостатъците, за което твърди да е уведомявал ищеца
многократно, като последният е отказвал да поправи щетите. Отправя
възражение за прихващане с насрещно свое вземане в размер на 42 048.32,
представляващо стойността на необходимите СМР за отстраняване на
недостатъци, а така също и възражение за прихващане с вземане за неустойка
за забавено изпълнение в размер на 30 422.30 лева., дължима на основание
сключения между страните договор от 04.11.2016 г., както и на Допълнително
споразумение към него.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа, че предметът на
делото е очертан с петитума на исковата молба и касае единствено
претенциите по протоколите обр. 19. Оспорва представените с отговора
фактури, като твърди, че същите са издадени от трети за спора лица и са му
непротивопоставими. Заявява, че от описаните в Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа, протоколи обр. 12 се
установява, че възложената работа е изпълнена изцяло и е приета, а за
строител е посочен именно ищецът. Не оспорва, че част от СМР по
одобрените проекти са извършвани от ответника или от други
подизпълнители, но заявява, че СМР по процесните протоколи са извършени
именно от него, поради което и претендира заплащане. Счита за
неоснователни възраженията на ответника за некачествено извършена работа,
4
като противопоставя контрааргументи на всяко от изложенията на ответника
по конкретните позиции. Оспорва изцяло претендираните от ответника суми,
необходими за отстраняване на некачествено извършени СМР.
Противопоставя се на възражението за прихващане със суми в размер на
дължимата по договора неустойка за забава, като твърди, че същите са
неоснователни и погасени по давност. Твърди, че протокол обр. 14 за
приемане на конструкцията /грубия строеж/ е подписан на 27.03.2017 г., с
оглед на което и съгласно Договора, заявява, че не е изпаднал в забава. Счита,
че с изтичане на три години от посочената дата, претенцията за неустойка е
погасена по давност. По отношение на Допълнителното споразумение,
касаещо довършителните СМР, излага, че според линеен график същите е
следвало да бъдат завършени на 14.05.2017 г., а видно от съставения на
22.05.2017 г. Акт обр.15 за предаване на работата, е налице забава от 7 дни,
което твърди да е в рамките на допустимото. Счита, че претенцията за
неустойка за забава относно СМР, касаещи допълнителното споразумение,
също е погасена по давност с изтичането на 3 – годишен срок, считано от
датата, на която съответното СМР е следвало да бъде изпълнено. Наред с
горното, намира клаузата за неустойка по чл. 77 от Договора за нищожна
поради противоречие с добрите нрави. В заключение оспорва твърдението на
ответника, че всички извършени от ищеца СМР са заплатени и по –
конкретно заявените с исковата молба.
В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа, че
процесните СМР не са възлагани, като оспорва да е приел работата с
подписването на Акт обр. 15. Твърди, че се претендира повторно заплащане
на вече извършени СМР. Излага, че ищецът не е издал фактури за
претендираните суми в нарушение на изискванията на ЗДДС, което нарушава
правото му да ползва данъчен кредит по тях. Оспорва ищецът да е
претендирал заплащане на заявените с исковата молба суми. По отношение на
представените с отговора на исковата молба фактури с трети лица, поддържа,
че служат за доказване извършени разходи по отстраняване на недостатъци.
Противопоставя възражения по чл. 260 от ЗЗД за задължението на
изпълнителя – ищец своевремено да информира възложителя за
неподходящите материали, респ. за необходимостта от извършване на
промени в проекта, с оглед наличието на некачествено извършени СМР.
Оспорва да е приемал работата с цитираните от ищеца протоколи обр. 12,
5
доколкото не е подписвал същите. Поддържа, че за твърдените с
допълнителната искова молба промени в проекта, не е съставяна екзекутивна
документация, с оглед на което ищецът не е следвало да изпълнява нищо
различно от одобрените проекти за строежа. Излага, че като доказателство за
извършените от него разходи по отстраняване на недостатъци в обекта,
предмет на договора, служат подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ към
общината, с които са декларирани извършените ремонти, респ. увеличената
стойност на сградата. Позовава се на чл. 16 от договора за СМР, съгласно
който при констатирани недостатъци, възложителят има право да удържи
необходимата стойност за ремонт в двукратен размер. Поддържа, че за
откритите недостатъци е уведомил изпълнителя, но същият бездействал.
Намира за неоснователни възраженията на ищеца относно настъпила давност
по отношение на вземанията за неустойка, като се позовава на разпоредбата
на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че ищецът се е задължил за изграждане на
покрива на сградата, противно на твърденията в допълнителната искова
молба. В заключение заявява, че ищецът е изпълнил некачествено
възложените му работи, поради което и към момента търпи вреди. Моли
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Правна квалификация:
1. на правата по главния иск - чл. 266, ал. 1 от ЗЗД;
2. на възражение за прихващане със стойността на необходими разходи
за поправяне на некачествено извършени СМР - чл. 265, ал. 1, предл. 2 от
ЗЗД;
3. на възражение за прихващане с вземане за неустойка - чл. 92 от ЗЗД.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът приема: наличието
на договор за СМР от 04.11.2016 г., както и на Допълнително споразумение
от 09.03.2017 г. към него. Безспорно между страните е и че посоченият
Договор и Допълнително споразумение към него не обхващат всички
необходими СМР за изграждане на обекта.
Ищецът по главния иск следва да установи, че е изпълнил СМР,
предмет на иска, в съответствие с уговореното по договор за СМР от
04.11.2016 г. и Приложение № 1 към него, както и на Допълнително
споразумение от 09.03.2017 г. и Приложение № 1 и № 2 към него, да
установи, че работите са изпълнени качествено и в срок, че е уведомил
6
възложителя за извършената работа, както и размера на претенцията.
Ответникът следва да установи, че са налице некачествено извършени
СМР, както и че е уведомил ищеца за тях; да установи стойността на
разходите, необходими за поправката на некачествено извършените СМР, с
които прави възражение за прихващане; да установи валидно уговорена
неустоечна клауза и възникване на предпоставките за заплащане на
мораторна неустойка, респ. нейния размер.
Указва на страните, че са ангажирали доказателства за установяване на
твърденията си, както и че преклузия по доказателствата настъпва в
настоящото съдебно заседание.
Адв. П.: Към настоящия момент принципно ремонтните дейности са
изпълнени така, както сме ги визирали в настоящото производство, обаче към
момента реално сме реализирали този разход, който сочим в настоящото
производство по счетоводни данни. Реално твърдим, че цялата част е
изпълнена от „Авеста“, защото ако тръгнем по строителната верига, може да
сме работили с подизпълнител, но практически ние сме ги изпълнили. В
момента твърдим реално изпълнение на ремонтни дейности. Уточнявам, че
недостатъците, които сме посочили в отговора, сме ги отстранили с наши
средства и средствата, които сме заплатили, са в размер на претенцията, която
е по възраженията за прихващане.
Понеже се визираха обезпечителните частни производства, може би
всички са запознати с трайната съдебна практика, че тези заключения в
момента не могат да бъдат кредитирани като някаква константа. В самото
частно производство, което е инициирано по желание на ищеца, точно там
съм направил оспорване на самото заключение. Аз съм оспорил правилността,
обективността, достоверността, всичко в това заключение. Ще го обясня,
защото не е необходимо, човек да е строител, за да разбере колко
несъстоятелно е самото заключение. Става въпрос за заключението, което
остойностява 97 или 99 позиции по вид и по количество. Заключението е на
С. К.. Няма как вещото лице да остойности вложеното количество арматура и
бетон по начина, по който той е изготвил заключението. За да се направи това
нещо, е необходим съвсем друг подход. Аз сега няма да го визирам. По
същество ще го коментирам, но по начина, по който е изготвено
заключението, няма как вещото лице да погледне протокола на ищеца и да
7
каже: „Да, има 14 тона желязо на обекта.“ или „Да, има сто кубика бетон на
обекта.“ Абсурд! Това нещо чисто житейски няма как да стане. Тоест аз и към
момента поддържам възражението си и оспорвам правилността на
заключението.
Адв. Г.: Колегата да поясни ако е положено по-малко желязо примерно
от заложеното в проекта, има авторски надзор на конструктора, има приемане
на конструкцията на сградата, твърдим ли, че няма как да е вложено това
желязо, след като имаме Акт 14?
Адв. П.: Аз съм го заявил много ясно и в отговора, и в допълнителния
отговор. Проблемът е в дублирането на количества. На вас ви е платено
желязо. На вас ви е платен бетон. Само че изведнъж вие се появявате и
казвате: „Искаме да ни платите още сто кубика. Искаме да ни платите още сто
тона желязо.“ и вещото лице по заключението не е направило това отсяване,
защото за да се направи една обективна експертиза, вещото лице трябва да
сметне цялото желязо, което го има на обекта, доколкото е възможно, трябва
да изкара това, което ви е платено и вече за това, което остава като
количество, там да се дири кой го е положил, какви пари се дължат и прочее,
а не просто да се каже: „Да, на обекта има сто тона желязо.“ Да, най-вероятно
има сто тона желязо, обаче в задачата се пита, тези сто тона желязо дали не са
платени на по-ранен етап, защото ние сме платили над 350 000 лв към
момента.
Адв. Г.: В строителството действително извършеното СМР не се
доказва с фактура. Фактурата е един последващ документ. В строителството
се съставят друг тип книжа, които по позиция единична цена и стойност
показват какво действително е вложено. Съвсем е отделно основание, дали
издаденият такъв подписан протокол от друго, неучастващо по делото лице,
може да бъде противопоставен на моя клиент, както аз твърдя – не може и
дали действително в произведените в Протокол-образец 19, респективно
после във фактура, материали и СМР са изпълнени и са налични на обекта.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 1510 от 11.10.2022 г. е
допуснал събирането като доказателства по делото на представените с
исковата молба и с уточняваща молба писмени доказателства от ищеца, както
и представените с отговора писмени доказателства от ответника. Изискани са
за послужване по настоящото дело частните граждански дела, образувани в
8
производството по обезпечение на доказателствата, а именно ч.гр.д. №
16748/2018 г. по описа на ВРС, 40-ти с-в – по молба на „Клиф Инвест“ ООД,
както и ч.гр.д. № 15702/2018 г. по описа на ВРС, 16-ти с-в – по молба на
„Авеста-92“ ЕООД. Същите са постъпили по делото.
Съдът счита, че следва да бъдат приети представените от страните
доказателства, както и да бъдат приложени за послужване по делото ч.гр.д. №
16748/2018 г. по описа на ВРС, 40-ти с-в и ч.гр.д. № 15702/2018 г. по описа на
ВРС, 16-ти с-в, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи на: Договор за изпълнение на СМР
от 04.11.2016 г., ведно с приложения; Допълнително споразумение /ведно с
приложения/ от 09.03.2017 г. към Договор за изпълнение на СМР от
04.11.2016 г.; Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа /акт 15/ на 22.05.2017 г.; Удостоверение №8 от 06.06.2017 г. за
въвеждане в експлоатация, изд. от Арх. Г. М. - Гл. архитект на Община Долни
Чифлик; Протоколи-обр.19 /6 броя/ ведно с подробни ведомости и
доказателство за изпращането им на е-мсйл на възложителя, а именно:
Протокол-обр. 19 №7 от 07.03.2017г. за общата сума от 2818,00лв. без ДДС,
по който е издадена фактура №**********/07.03.2017г.; Протокол-обр. 19
№11 от 04.04.2017г. ведно с подробна ведомост към същия за общата сума от
34 875,00лв. без ДДС, по който е останал неплатен остатък в размер на
9875,00лв. без ДДС; Протокол-обр. 19 №12 от 04.04.2017г. за общата сума от
6807,00лв. без ДДС; Протокол-обр. 19 №13 от 25.05.2017г. ведно с подробна
ведомост към същия за общата сума от 68 799,00лв. без ДДС; Протокол-обр.
19 №14 от 25.05.2017г. ведно с подробна справка за количества, единична
цена и стойност на съответните СМР общо за сумата от 1990,00лв. без ДДС;
Протокол-обр. 19 №15 от 25.05.2017г. ведно с подробна ведомост към същия
за общата сума от 2280.00лв. без ДДС.; Договор за правна защита и
съдействие № **********/21.02.2022г. ведно с доказателство за заплатения
по банков път хонорар.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с уточняваща молба от 10.03.2022 г. от ищеца заверен препис на Справка за
плащания по актове и фактури на обект.
9
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с отговора на исковата молба заверени преписи на: Приложение 1 към
Договор за изпълнение на СМР от 04.11.2016 г.; Справка за платени суми -
Хронологичен регистър сметка 401/2 -доставчик „КЛИФ ИНВЕСТ" ООД;
Справка за вложени материали по ремонтни дейности - Сметка 613/10 ведно с
фактури за закупени материали; Справка аналитичен регистър - Сметка 613/7
ведно с фактури за закупени материали; Справка аналитичен регистър -
Сметка 613/11 ведно с фактури за закупени материали.
ПРИЛАГА по делото за послужване ч.гр.д. № 16748/2018 г. по описа
на ВРС, 40-ти с-в и ч.гр.д. № 15702/2018 г. по описа на ВРС, 16-ти с-в.
СЪДЪТ, по отношение на съдържащите се заключения в частните
граждански производства и с оглед възраженията, които се отправят в
днешното съдебно заседание от страна на адвокат П., включително за това
какво следва да се цени от тези производства и какво не, е длъжен да укаже на
страните, че именно с цел установяване на фактическото положение към
даден момент, се предприема обезпечаване на доказателствата по време,
предхождащо образуване на исковото производство и с цел запазване на
фактическата обстановка така, щото да послужи за преценка и за ползване в
едно бъдещо исково производство. В този ред на мисли, противно на
твърденията на адвокат П., заключенията се ползват като оспорване на
същите може да се направи в това производство. Друг е въпросът, че тези
заключения не са обвързващи за съда по отношение на размера, в частност по
ч.гр.д. № 15702 от 2018 г. Тоест, заключението в това частно производство
съдът указва на страните, че обвързва досежно фактическите констатации за
некачествено изпълнени СМР, но не и по отношение на стойността, която
може да бъде различна към днешна дата и се преценява в настоящото
производство.
С оглед горното, съдът счита следното:, за да се прецени доколко е
налице пълно съвпадение на предметните предели на спора с предметните
предели в частните производства е необходимо да се назначи техническа
експертиза, която да даде отговор на въпроса дали задачите, които са
поставени и предметът на изследване в частните производства е идентичен от
една страна, както със заявената претенция от страна на ищеца, като в тази
част трябва да се посочи дали претенцията е изцяло идентична, дали тази по
10
частното производство е в повече, отколкото се заявява в настоящото
производство и ако е в повече, ще следва да се отстранят онези СМР-та, които
не се претендират за заплащане в настоящото исково производство Обратно –
ако е в по-малко, ще трябва да се посочи за кои СМР-та не се отнася. По
отношение на експертизата, която е изготвена по молба на ответника и
доколкото съдът действително констатира, че има данни да се претендират в
повече некачествени СМР-та и възстановяване на разходи за тяхното
отстраняване, следва по същия начин експертът да отговори дали се
припокриват и в каква част онези некачествени СМР, които са заявени по
позиции в производство по обезпечение на доказателствата с тези, които се
претендират в настоящото производство, без да се държи сметка за
стойността, която е дадена към един предходен момент, доколкото както
съдът каза, същата не обвързва съда.
Това, на което съдът обръща внимание, е, че по размера страните имат
право да искат и съдът ще допусне, доколкото има и такива отправени
искания, които съдът ще докладва, допълнителни експертизи за установяване
на заявените претенции и възражения за прихващане.
По отношение доказателственото искане на ищеца „Клиф Инвест“ ООД
за събиране на писмени доказателства – Протоколи-образец 12, съдът е дал
възможност с разпореждане на ответника да изрази становище по тази
уточняваща молба.
СЪДЪТ докладва постъпило становище на ответника с вх.№ 25955 от
07.11.2022 г. В същото се заявява, че се оспорва в съставените за строежа
Актове-образец 12 да са описани СМР, за които ищецът претендира плащане.
Твърди се, че в Акт-образец 12 не се посочват количества, а само вид на СМР,
поради което и с оглед характера на спора, актовете не са относими и
необходими, тъй като с тях няма как да се установи, че именно ищецът е
изпълнил конкретни СМР. Поддържа се, че към момента при ответника не се
съхраняват екземпляри. Твърди, че „Клиф Инвест“ не е бил ангажиран да
изпълнява всички СМР по строежа, а само за конкретна част, която към
момента е заплатена. До момента от страна на ответника са заплатени всички
реално изпълнени СМР по вид и количество, като е заплатена общо сума,
която надвишава стойността на реално изпълнените СМР. Отправя искане по
доказателствата за установяване вида на необходимите ремонти и
11
отстраняване на недостатъци, идентична с исканията в една част в
постъпилата молба с вх.№ 26030 от 07.11.2022 г. по реда на чл.195 от ГПК –
т.1. Оспорва искането за събиране на Протоколи-образец 12.
Съдът връчва препис от молба вх. № 26030/07.11.2022 г. на
ищцовата страна.
Адв. Г.: Ще Ви кажа какъв е основният ми аргумент да ги поискаме и те
да бъдат между кориците на делото. Доколкото Протоколите-образец 19
между страните не са подписани надлежно от възложителя, то тези
Протоколи-образец 12 доказват, че най-късно към тази дата описаните от нас
в Протокол-образец 19 СМР-та са били изпълнени, тоест имаме вече най-
късна дата, на която те са изпълнени и очевидно приети от ответната страна,
доколкото се съдържа и неин подпис в актовете. Директно съотнасяне не
може да се направи на позициите да кажем по Протокол-образец 12 № 1 към
Протокол 19, но може да се съотнесе към датата на изпълнението, към
лицето, което ги е изпълнило, доколкото имаме наведено възражение, че не
„Клиф Инвест“ е изпълнявал това, което е описал в Протоколите-образец 19 и
другото, което е, вещото лице при необходимост и при наличието на тези
протоколи по делото, както и предвид вече направените експертизи може да
даде отговори на въпроси, които са от значение за изхода на спора и за двете
страни. Ние не знаехме, доколко ще се ползват с доказателствена тежест в
цялост изготвените експертизи, иначе действително те са преглеждани от
вещото лице в производството по обезпечение на доказателства, описани са и
е дадено експертно мнение по тях. Поддържаме искането за Протоколи-
образец 12.
Адв. П.: Аз поддържам изцяло становището си в първата молба.
СЪДЪТ връчва за запознаване на ищцовата страна становище с вх.№
25955 от 07.11.2022 г., депозирано от ответника.
Адв. Г.: Предвид трета точка по становището на колегата, с което
подчертава, че „Клиф Инвест“ не било ангажирано да изпълнява всички
строително-монтажни дейности на строежа, твърдим, че след като „Клиф
Инвест“ е вписано като строител във всички Протоколи-образец 12, то значи
всички тези видове, подлежащи на закриване, са били изпълнени от „Клиф
Инвест“. В противен случай там нямаше да пише на мястото на строителя
„Клиф Инвест“.
12
Адв. П.: Нашата правна система е много субективна, но има съдебна
практика, която ще цитирам по същество, че Акт-обр. 12, при условие че не се
подписва от възложител, няма как да го ангажира по начина, по който в
момента се поставя от колегата. Този протокол Акт-обр. 12 се подписва от
вас и от строителния надзор. Ние не го подписваме. Тоест ние няма как да
бъдем държани отговорни, че сме признали, че вие сте изпълнили примерно
хидроизолация. В Акт-обр. 12 дори не се цитират количества. Пише:
„хидроизолация“. А 100 квадрата, 300 квадрата колко квадрата сте
изпълнили? Че вие акт-обр 12 реално може да го изкарвате всяка година и да
искате да ви плащаме регулярно всяка година по 200 квадрата хидроизолация,
защото имате Акт-обр. 12 за хидроизолация. Това не е справедливо. Вие
трябва да доказвате количествата.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните и с оглед уточненията,
направени в днешното съдебно заседание, намира, че не се налага изискване
на актове образец 12, доколкото съдът не би могъл да ползва тези протоколи
при отсъствие на експертни познания, а липсва и искане по доказателствата за
експертиза, с оглед на която евентуално да се изискат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното доказателствено искане от
ищцовата страна за изискване на актове образец 12.
Адв. Г.: Госпожо Председател, искаме да се запише в протокола и да се
приеме за установено между страните, има ли допълнителни работи, било
извършени от вас /към ответника/, било ангажирани от подизпълнители след
датата, на която е направена експертизата по делото по чл.207 от ГПК.
Адв. П.: Има, да. Сега в момента не мога да ангажирам съда с това
нещо, но след внимателен прочит на обезпечителното производство, ще се
види, че за част от ремонтите едно от вещите лица дава съвет как да се
изпълни. То казва: „Може да се изпълни по този начин.“ Дори това не ни и
задължава, защото ако вещото лице е казало, че трябва да мажем с един
материал, ние може да сме измазали с друг материал, който в момента ще го
установим, че е такъв и може да е малко по-високо това, което дава вещото
лице, защото ние не можем да се обвържем с вещото лице да ни каже: „Така
ще си направите примерно дупката, така ще си я измажете.“
13
Адв. Г.: А можем ли да приемем тогава за безспорно, че това, което
вещото лице е указало като дефекти, единствено и само за него вие правите
възражение, че сме направили разходи?
Адв. П.: Не може да се каже такова нещо.
Адв. Г.: Моля по тази молба да ми дадете подходящ срок за становище.
Адв. П. на въпрос от съда във връзка с искането за ССОЕ по т.2 от
молба вх. № 26030/07.11.2022 г. : Може би не съм го обяснил достатъчно
обстоятелствено защо визирам обекта винарна. Обектът винарна в тази сграда
се намира в сутерена, който е най-уязвимата част от недостатъците по
изпълнените СМР-та от ищеца, защото всички течове, откъдето и да дойдат –
от неправилна нивелация на тръбите, от липса или накъсана хидроизолация,
всичко отива в сутерена и реално чисто счетоводно голяма част от разходите
просто по партидите…нали счетоводителите си имат шаблон как си работят,
как ги съотнасят тези фактури и те са ги съотнасяли към този обект. Просто
така е именовано в счетоводството – винарна. Този обект винарна съм го
визирал дотолкова, доколкото той обхваща сутерен на сградата, а там е най-
проблематичната част от целия строеж. А каква е идеята да поискам подобна
съдебно-счетоводна експертиза? Глобалната ми идея е да установя, именно че
се претендира плащане два пъти за едно и също нещо. Ние не отричаме, че
„Клиф“ са монтирали арматура. Ние не отричаме, че „Клиф“ са изливали
бетон, но един път им е платено и втори път искат отново същото нещо да им
бъде платено, като вещото лице по частното производство е нямало как да
обособи тези две неща, тоест какво им е платено и какво допълнително трябва
да се… в тази връзка искам съдебно-счетоводна експертиза, защото тя ще
даде една яснота колко пари сме им дали и за какво сме им ги дали и ако се
окаже, че ние сме им платили примерно 100 кубика бетон или 300 тона
желязо, а те не претендират повече, значи сме им го платили.
Само да уточня поддържам доказателствените искания, депозирани с
втората молба. В първото становище съм направил искания, но то се дублира
с втората молба.
СЪДЪТ обявява почивка в 15.33 ч., като дава възможност на ищцовата
страна да се запознае с постъпилата молба, депозирана от ответника и изрази
становище по доказателствените искания.
Съдебното заседание се възобнови в 15.46 ч.
14
Адв. Г.: По отношение на молбата по реда на чл.195 от ГПК изразяваме
следното становище:
Относно искането за назначаване на съдебно-техническа и оценителна
експертиза със задачи, посочени в молбата, твърдим, че въпроси 1 и 2 са
изцяло обхванати от частните граждански дела пред ВРС, поради което
отново експертно заключение по тях не е необходимо. По първата точка, по
първата експертиза въпрос 1 и 2 считам, че не следва да бъдат допускани,
защото на 100% по тях е отговорено и по двете частни граждански дела пред
ВРС. Действително това е било предмет на обследването на всичките вещи
лица.
По въпрос № 3 за нас не може да бъде противопоставено какви ремонти
са изпълнени в момента ако те не съответстват на заявените надлежно към
нас дефекти, защото не е спорно между страните, че „Клиф Инвест“ като
строител носи гаранционна отговорност към инвеститора. Твърдим, че
ответникът не ни е уведомявал за възникнали дефекти в гаранционните
срокове. От там нататък е нямало как да ги отстраним, дори да биха се
появили. По аргумента на въпрос № 3 също считам че не следва да бъде
допуснат. Излиза извън предмета на делото, доколкото не се твърди, че е
претендирана гаранционна отговорност към „Клиф Инвест“. В условията на
евентуалност ако допуснете провеждането на исканата от ответника
експертиза, то моля същата да бъде съобразена след становищата на вещите
лица доколко се припокрива предметът на възраженията по настоящото дело
спрямо заявеното в производството по чл.207.
По съдебно-счетоводната и оценителна експертиза на първо място
считам, че извън предмета на настоящото производство е, има ли увеличена
стойност на актива на ответника или няма такава. От там нататък и наличието
на увеличена стойност няма как да бъде противопоставена на ищеца така,
щото да се твърди право на прихващане с тази увеличена стойност от
дължими суми по изпълнени, приети и годни да ползват ответника СМР-та.
По първото тире е ирелевантно за предмета на делото искането да се
определят дали ремонтните дейности са включени под формата на отчетна
стойност на сградата и каква е била счетоводната печалба през годината, след
въвеждане на сградата в експлоатация, доколкото нямаме заявено подобно
възражение в настоящия процес.
15
По следващото тире – не се противопоставяме съдебно-счетоводна
експертиза да отговори на този въпрос, но твърдим, че това между страните
не е спорно и не е спорна общата, получена по договора и допълнителното
споразумение, сума както твърдяната като платена от тях такава, така и
заявената от нас като получена. Колега, така ли е?
Адв. П.: Аз казвам какво сме платили. Щом не го оспорвате…
Адв. Г.: Аз не казвам, че не го оспорваме. Ние сме заявили в
допълнителната искова молба какво сме получили и сме казали, че неплатени
са останали тези, тези и тези протоколи. Ако сумата, която твърдите, че е
платена, е равна на тази, която ние твърдим в нашата искова молба, тази
задача за мен е ненужна, но не се противопоставям ако съдът прецени.
Адв. П.: Нашето твърдение е, че сме ви платили всичко, което сте
изпълнили реално на обекта.
Адв. Г.: Тук въпросът е колко.
По следваща подточка - как са отразени в счетоводството на ищеца,
оспорвам въпросът да бъде допуснат по този ред. Евентуално ако бъде
допуснат, нека да бъде как са отразени в счетоводствата на двете страни
извършените СМР-та, като обяснявам защо се противопоставям да се гледа
единствено и само счетоводството на ищеца. Защото всяка от страните би
трябвало при спазване на съответните счетоводни стандарти на двойното
записване, да е отразила по един и същ начин конкретните възникнали
операции. Евентуално ако някоя от страните е пропуснала да го отрази, това
вече ще бъде предмета ни на спора и предмета ни на фактическо доказване на
изпълнението им. Както съм изразила становище в допълнителната искова
молба, счетоводната отчетност при спорове за изпълнени СМР няма никакво
значение или поне не главно, не водещо.
Последните 4 подточки считам, че не следва да бъдат обект на задачата,
първо защото няма налице признаване на прихода до момента, в който
нямаме надлежно приемане на изпълнените и актувани СМР-та или нямаме
съдебно решение, което да потвърди, че действително са изпълнени от нас и
влезли в патримониума на ответното дружество.
„Начислен и внесен ли е дължимия ДДС по процесните актове за
извършени услуги от „Клиф Инвест?“ С изключение на този протокол, към
16
който има издадена фактура, ние не твърдим издаване на фактури. Напротив –
твърдим, че не е настъпило данъчното събитие, защото не ни е приета
изпълнената работа.
По трети въпрос, предвид неотносимостта на предходните два, също
считам, че няма връзка с предмета на спора. Говорим за отчетеното и
изписването на въпросната строителна продукция, но ако допуснете
счетоводна експертиза с горните въпроси, нямам нищо против и той да бъде
включен. Просто твърдим неотносимост.
„Внесен ли е дължимият корпоративен данък от ищеца по спорните
актове?“ – не е внесен, защото не сме реализирали приход. Тоест в момента
това не е спорно между страните, поради което и няма смисъл да бъде обект
на съдебно-счетоводната експертиза.
По точка 3 считам, че към датата, на която сме събирали доказателства
по реда на чл.207, всяка от страните е поискала точно за същите факти и
обстоятелства допускането на разпит на свидетели. Свидетелите са разпитани
както водените от нас, така и от тях точно по същите тези въпроси, поради
които по втория разпит при събрани надлежно доказателства твърдя, че е
ненужен. Отново в условията на евентуалност ако счетете, че е допустимо да
бъдат допуснати в полза на ответника исканите от него трима свидетели, моля
при условия на реципрочност и на нас да ни допуснете трима, които ще
опровергават твърденията, че сме уведомявани и канени да отстраняваме
дефектите си. Още повече че това са отношения между търговци, а
уведомяването за дефекти следва да става писмено. Може и да ви подвеждам
относно свидетелите. Останало ми е като спомен, че разпитвахме свидетели.
Поддържам становището, че за доказване на факти и обстоятелства от
значение за предмета на делото свидетелски показания не са допустими,
доколкото между страните са съставени и е следвало да бъде съставен писмен
документ. В условия на евентуалност моля да ни допуснете при условие на
водене и на нас трима свидетели, които ще опровергават твърденията, че сме
уведомявани за отстраняване на дефектите, както и ще доказват изпълнение
на процесните СМР-та, които са обективирани в Протоколите-образец 19 –
предмет на настоящото дело.
Адв. П.: Разликата между периода, когато сме правили обезпечителните
производства и сега, е много голяма. Когато правихме обезпечителните
17
производства, коментирахме недостатъци и евентуалните ремонти, които
трябва да се изпълнят, а сега в момента в настоящото производство трябва да
изследваме обстоятелството какви реално ремонти са изпълнени, което е
абсолютно допустимо да бъде установявано със свидетелски показания. Не
говорим за експертиза, която е абсолютно наложителна. Тоест назад във
времето сме коментирали евентуални ремонти, докато сега коментираме вече
изпълнени ремонти и свидетелските показания в случая и специалните
познания са абсолютно относими, необходими и допустими в случая, поради
което аз ще помоля съда да уважи както искането за експертизи, така и
искането за допускането на свидетели.
Отделно, в съдебната практика е застъпено доста широко разбирането,
че когато става въпрос за строително-монтажни дейности, уведомяването не е
задължително да става в писмена форма. Разбиране на ВКС по този въпрос е,
че уведомяването за недостатъци в строителството може да стане под всяка
една форма, включително и устно, стига само да бъде установено, а в случая
ние със свидетелите искаме да бъде установено именно точно това, че са
водени разговори и ние сме ги подканвали „Елате, отстранете течовете.“
Л. К.: Абсолютно оспорвам. След направените експертизи никакви
контакти не сме имали с хората от „Авеста“.
Адв. Г.: До експертизите сме отстранявали част от недостатъците, тоест
там, където са ни уведомили, сме ги изправяли.
Л. К.: Когато направиха експертизите, за това, за което имаме
възражения, имаме и сме ги дали. За неща, за които е написано в
експертизата, че трябва да се направят, но не са били правени от нас, а са
били правени от „Авеста“, например тротоарът, който е изпълнен с пясъчник,
а не с бетон, както е задължително по проекта за геология и други неща има.
Ние сме ги оспорили, че това не е правено от нас и не може да имат
претенции, но след тези експертизи, повече контакти няма.
Адв. П.: Малко двояко се изказа управителя на ищцовото дружество. То
фактически след изготвяне на експертизите по тези частни производства, те
не са изпълнявали абсолютно нищо. Прозвуча, че сте изпълнили нещо, а
друго не се изпълнили, защото не сте изпълнили, защото не сте…Вие не сте
изпълнявали абсолютно никакви ремонти по обекта.
Л. К.: Нищо такова не съм казал, че сме изпълнявали. След тези
18
производства не съм бил търсен за отстраняване на недостатъци.
Адв. П.: По твърдение на управителя на дружеството, което аз
представлявам и след изготвяне на експертизите по частните производства
отново ищецът е бил търсен и подканван да дойде и да ремонтираме, но сега
какъв е развоят на събитията и къде са спрели да комуникират, аз не мога да
кажа точно кога са спрели. Ще обобщя. По данни на управителя на
дружеството, което аз представлявам и след изготвяне на експертизите по
частните производства ищецът е бил търсен да ремонтира. Той не е откликнал
и затова ние сме започнали да изпълняваме ремонта със собствените си
средства.
Адв. Г.: Да уточним. Ще доказват, че сте го викали за ремонтите, които
експертизата е установила, че са неотложни и необходими или ще доказват
обстоятелството, че принципно са правени едни ремонти? На мен това не ми
стана ясно.
Адв. П.: Ще установяват, че е бил канен да отстрани недостатъците и да
изпълни необходимите ремонти и то необходими ремонти, чисто житейски
всеки е наясно, че става ясно какъв е необходимият ремонт, когато започнеш
да правиш ремонта, защото изначално няма как това нещо да бъде
предвидено.
Адв. Г.: А какъв период ще доказвате? От завършване на сградата до
днес или от приключване на съдебно-техническите експертизи по частните
дела до днес? На мен това не ми стана ясно. Кой ще е периодът, в който те ще
установяват със свидетелски показания, че е канен господин К..
Адв. П.: За целия период от въвеждане на сградата в експлоатация до
днешна дата колко пъти, кога и по какъв начин е бил канен да отстрани
недостатъците по изпълнените ремонти. Аз в момента няма как да цитирам
конкретна дата. Това нещо ще го кажат свидетелите.
СЪДЪТ по доказателствата намира следното:
Необходимо е да бъде допусната експертиза, по която вещите лица,
изготвили заключенията по ч.гр.д. № 16748/2018 г. да дадат отговор на
въпроса дали заявените претенции по позиции СМР, от страна на ищеца с
настоящата искова молба, са идентични по онези – предмет на доказване в
цитираното частно производство. В случай че за част от претендираните
19
СМР-та по позиции, по протоколи се констатира разлика, същите следва да се
отделят в таблица, включително и по отношение на стойност.
По отправените доказателствени искания от страна на „Авеста-92“
ЕООД намира следното:
Следва да се уважи искането за съдебно-техническа и оценителна
експертиза, която да даде отговор на четирите въпроса към точка 1 от молба
вх. № 26030/07.11.2022 г., депозирана от ответника.
По отношение на първи въпрос същият следва в частта относно „Налице
ли са данни за строително-монтажно работи, изпълнявани от ищеца, по които
са се появили недостатъци?“, се преформулира по следния начин:
„Констатират ли се посочените в отговора и уточняващата към него молба
недостатъци по обекта на възложителя - ответник в производството? Каква
част от тях се припокриват с онези, за които е изпълнено заключение по
ч.гр.д. № 15702/2018 г. и каква част са в отличие от тях?“ По отношение на
констатираните недостатъци, извън производството по частното гражданско
дело да се посочи дали същите са в резултат на некачествено изпълнение по
договора от страна на ищеца.
Въпрос № 2 от молбата на ответника следва да остане в същия обем,
като за това какви са нужните ремонтни работи, които следва да се изпълнят,
за да се отстранят да се даде отговор само за онези, за които не е даден
отговор, по отношение на необходимите ремонтни работи в производството
по частното гражданско дело.
Въпрос № 3 от молбата на ответника следва да бъде допуснат в цялост.
Въпрос № 4 също следва да бъде допуснат във вида, в който е поискан
от страна на ответника.
По отношение на въпросите по съдебно-счетоводната и оценителна
експертиза:
Първият въпрос съдът намира за неотносим към предмета на спора.
Втори въпрос следва да бъде допуснат в цялост, включително дали са
осчетоводени процесните Актове-образец 19 в счетоводствата на двете
страни.
По отношение на следващия въпрос – „Как са отразени в
счетоводството на ищеца твърдените за извършени СМР по издадените от
20
ищеца актове?“, съдът счита, че същият следва да бъде допуснат в цялост,
като бъдат проверени двете счетоводства.
Четвърти въпрос ще бъде допуснат в цялост.
Последните три въпроса съдът счита, че са неотносими. Останалите с
посочените корекции следва да бъдат допуснати, защото касаят и размера на
настоящата искова претенция.
Съдът счита, че техническата част от експертизата следва да бъде
изготвена от вещото лице Т.. О., доколкото е изготвил заключението в
производството по чл. 207 от ГПК.
По отношение на събирането на гласни доказателства, няма пречка да
бъдат разпитани свидетели за установяване на сочените в молбата на
ответника факти. Следва да бъде допуснат до разпит такъв на ответника и в
условия на реципрочност на ищеца, доколкото съдът счита, че един свидетел
при режим на водене за всяка страна е достатъчен за установяване на
посоченото обстоятелство.
Съдът намира за необходимо да предостави възможност на страните до
следващото съдебно заседание, в случай че желаят, да се ползват и от
услугите на Центъра за медиация към Окръжен съд-Варна, като указания са
дадени в определението по насрочване на делото от 11.10.2022 г.,
включително и контакти.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, по която вещите лица,
изготвили заключенията по ч.гр.д. № 16748/2018 г., а именно С. К. К. и П. Х.
П. да дадат отговор на въпроса дали заявените претенции по позиции СМР и
актове обр. 19, от страна на ищеца с настоящата искова молба са идентични
по онези – предмет на доказване в цитираното частно производство. В случай
че за част от претендираните СМР-та по позиции, по протоколи се констатира
разлика, същите да се отделят в таблица, включително и по отношение на
стойност.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на допусната съдебно-
техническа експертиза в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, вносим от
ищеца в тридневен срок от днес.
21
ДОПУСКА съдебно-техническа и оценителна експертиза със задачи:
- В техническата част:
След запознаване с материалите по делото, документацията съхранявана
при лицето, осъществило строителен контрол по строежа и обследване на
самия строеж, да отговори:
1/ Констатират ли се посочените в отговора и уточняващата към него
молба, недостатъци по обекта на възложителя - ответник в производството?;
Каква част от тях се припокриват с онези, за които е изпълнено заключение
по ч.гр.д. № 15702/2018 г. и каква част са в отличие от тях? По отношение на
констатираните недостатъци, извън производството по частното гражданско
дело да се посочи дали същите са в резултат на некачествено изпълнение по
договора от страна на ищеца. Да се съставят отделни таблици – първа, която
да посочи СМР, изпълнени с недостатъци, идентични с тези, за които е
дадено заключение по ч.гр.д. № 15702/2018 г. и втора – с останалите СМР,
посочени в отговора.
2/ Какви са нужните ремонтни работи, които следва да се изпълнят, за
да се отстранят недостатъците, като се даде отговор само за онези, за които не
е даден отговор, по отношение на необходимите ремонтни работи в
производството по частното гражданско дело?;
3/ Към момента изпълнени ли са ремонти за отстраняване на тези
недостатъци и каква е тяхната стойност /общо за всички/ съгласно
счетоводната документация при ответника /т.е. всички разходи, които
„АВЕСТА-92“ ЕООД е осчетоводило за отстраняване на некачествените
СМР, за които експертизата констатира, че е необходимо отремонтиране?
4/ Посочените от ответника ремонтни дейности с включените в тях
труд, материали и механизация, необходими ли са в случая за отстраняване на
посочените недостатъци по работата на ищеца?;
- В оценителната част:
1/ След справка в счетоводството на страните вещото лице да отговори,
плащания в какъв размер и на какво основание е направил ответникът към
ищеца по процесния договор и допълнително споразумение към него,
включително дали са осчетоводени и по какъв начин процесните Актове-
образец 19 в счетоводствата на двете страни?;
22
2/ Как са отразени в счетоводствата на двете страни твърдените за
извършени СМР по издадените от ищеца актове обр. 19 и по коя сметка са
отчетени по отношение на извършените разходи, формиращи себестойността
им?; Има ли документи за съпоставимост между реални извършени от тях
разходи и закупени материали и тези описани в актовете им?;
3/ Кога и как е признат приходът по спорните Актове-образец 19 в
счетоводството на ищеца? В случай че същият е признат как е отразено
счетоводно, както и кога са признати относимите по тях разходи?;
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица, които да изготвят експертизата Т.. О. в
техническата част и Р. С. в оценителна част.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-техническата и
оценителна експертиза в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, вносими от
ответника в тридневен срок от днес от които 300.00 лева за техническата
част и 300.00 лева, за счетоводната и оценителна част на експертизата.
УКАЗВА на вещите лица при необходимост да ползват документацията
за строежа, като при необходимост ще бъдат снабдени със съответни
удостоверения за достъп до същата.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане на
ответника и в условия на реципрочност един свидетел при режим на
довеждане на ищеца за факти относно кореспонденцията между страните и
начина, по който е водена във връзка отстраняване на констатирани
недостатъци.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните до следващото съдебно заседание,
в случай че желаят, да се ползват от услугите на Центъра за медиация към
Окръжен съд-Варна, като указания за начина на насрочване на спорове са
дадени в определението по насрочване на делото от 11.10.2022 г.,
включително и контакти.
Адв. П.: С оглед евентуално възражение на другата страна, че е
уведомявана за появили се недостатъци, съм подготвил цялата
кореспонденция между страните в тази връзка, но ако ищцовата страна не
оспорва обстоятелството, че е уведомявана за тези недостатъци до изготвяне
на частните производства, няма смисъл да ги представям. Просто искам ясно
да се заяви дали се оспорва обстоятелството, че сте уведомявани за появили
23
се недостатъци.
Адв. Г.: Ние не можем в момента да дадем становище с това тесте дали
сме уведомявани, защото ние може да сме уведомени с един от тези
документи, но с другите не.
Адв. П.: Представям хронологична кореспонденция. Представям писма,
които са адресирани от нас към ищеца и от ищеца към нас, за да може с
взаимната кореспонденция да се установи, че действително страните са
получавали и са се запознавали със съответната кореспонденция.
Свидетелите са за друг период. Ние реално след приключване на частните
производства сме приели, че наистина става безсмислено да водим, каквато и
да е, писмена кореспонденция, то просто става наистина безсмислено. Всеки
месец да си изпращаме писма по 2, по 3, по 4 да визираме едни и същи факти
и обстоятелства.
Адв. Г.: След като докладът е обявен за окончателен, е настъпила
преклузията. Второ – доказателствено искане, преди да бъде обявен докладът
за окончателен, е направен от колегата, с оглед че поради липса на писмени
доказателства, се ползва от устни.
Адв. П.: Не съм казал такова нещо. Аз казах, че съгласно трайната
практика на ВКС, за да се установи едно уведомяване към насрещната страна,
може да се използват писмени, гласни и всякакви доказателства.
Адв. Г.: Ще доказваме ли със свидетели нещо, за което днес, макар и…
Адв. П.: Второ – преклузията настъпва след доклада и окончателното
разпределение на доказателствената тежест. Към настоящия момент все още
не е настъпила преклузията. Няма такава разпоредба, която да казва, че към
момента е настъпила преклузия.
Адв. Г.: Аз твърдя, че след като нямахме възражения по доклада и го
обявихме за окончателен, имаме настъпила преклузия. Още повече, тези
писма каква е била пречката да бъдат представени при размяната на
книжата?
Адв. П.: С доклада на мен ми се дават конкретни указания, че аз трябва
да установя, че вие сте уведомени за настъпили недостатъци по изпълнените
СМР-та и в момента аз изпълнявам указаната доказателствена тежест.
Връчвам препис на колегата и гарантирам, че са абсолютно идентични.
24
Адв. Г.: Аз няма да се противопоставя да бъдат приети ако обаче към
тях бъдат представени извадки от имейлите, от които са изпратени. Казвам го
от гледна точка на това, че вероятно от същите тези и-мейли са получавани и
изпращани Актовете-образец 19, които са оспорени.
Адв. П.: Такъв тип имейл кореспонденция към момента със сигурност
не се съхранява. Аз съм задал въпроса. Това е разпечатано, затова ги
представям като двойна размяна на книжа, за да се установи, че едната страна
получава, респективно отговаря. Аз ако имах доказателства безспорни с
входящ номер примерно от вашето деловодство, щях да си представя само
нашата кореспонденция.
СЪДЪТ намира, че представените доказателства са допустими, с оглед
на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представените
в днешното съдебно заседание от ответната страна заверени преписи на:
писмо изх.№ 821 от 23.04.2019 г.; писмо изх.№ 575 от 18.04.2019 г.;
Констативен протокол от 16.04.2019 г.; писмо изх.№ 572 от 11.04.2019 г.;
писмо изх.№ 570 от 08.04.2019 г.; писмо изх.№ 818 от 08.10.2018 г.; писмо
изх.№ 544 от 02.10.2018 г.; писмо изх.№ 523 от 09.07.2018 г.; писмо изх.№
511 от 08.05.2018 г.; писмо изх.№ 508 от 25.04.2018 г.; писмо изх.№ 494 от
02.02.2018 г.; писмо изх.№ 818/2018; писмо изх.№ 818/2017; имейл от
27.10.2017 г., ведно с експертна оценка; писмо изх.№ 482 от 21.09.2017 г.;
писмо изх.№ 469 от 12.06.2017 г.; писмо изх.№ 458 от 25.04.2017 г.; писмо
изх.№ 457 от 24.04.2017 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да изрази становище по
представените доказателства в срок до следващото съдебно заседание.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 09.01.2023 г. и
14.30 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
25
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица за изготвяне на експертизите след
внасяне на депозити от страните.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.19
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
26