РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Ямбол, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330102163 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД – гр.
София против Д. АТ. Д. от гр. Я. С исковата молба се твърди, че на 29.09.2017 г. в гр. Я. на
кръстовище образувано от бул. „***“ и бул. „***“ е реализирано ПТП с участието на л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № У 0602 АР, със собственик водач Д. АТ. Д. и л.а.
марка „Мерцедес“, модел „Г300Д“ с ДК № У0001АВ, собственост на „Полисстрой“ ЕООД и
водач Н. Р. Т.. Поддържа се, че видно от представения протокол за ПТП причините за
произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на ответника по делото,
който при управление на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК У 0602 АР се движи на
такова разстояние от движещият се пред него л.а. марка „Мерцедес“ У 0001 АВ, че не може
да спре и го удря отзад /в нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП/. Вследствие на ПТП били
нанесени материални щети на л.а. „Мерцедес“, който бил застрахован по застраховка „Каско
Стандарт“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Въз основа на заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД била заведена
щета, като на 03.11.2017 г. ЗД „Бул Инс“ АД е изплатил по банков път на собственика на
увредения автомобил сумата от 586.59 лв. На следващо място се сочи, че управляваният от
ответника автомобил бил застрахован по застраховка „Гражданска Отговорност“, като на
осн. чл.412 от КЗ застрахователят ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е предявил
претенция срещу ЗД „Бул Инс“ АД за сума в размер на 611,59 лв. Твърди се и, че ищеца е
изплатил по банков път на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“сума от 611,59 лв. На
следващо място се сочи, че видно от представения по делото протокол ответникът е
управлявал МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон над 0,5
до 1,2 промила, на което твърдяно обстоятелство по същество ищецът обоснована правния
1
си интерес от предявяване на настоящия иск, предмет на разглеждане в производството.
Сочи се, че с регресна покана ищецът е поканил ответника да му изплати сумата в размер
на 636.59 лв., като до момента ответникът е заплатил само част 509.28 лв., а остатъкът в
размер на 127,32 лв. не била възстановена.
На тия съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 127,32 лв., ведно със законната лихва върху нея от
датата на завеждане на ИМ до пълното й изплащане.
Претендират се разноски, вкл. и заплатено адв. възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който отговор се
представя вноска бележка за заплатена след получаване на ИМ сума в размер на 127,32 лв. С
оглед така представеното доказателство, ответникът поддържа, че към настоящия момент
иска е неоснователен.
Прави се възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един
адвокат.
За ищеца в съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител,
преди съдебно заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, с което не се
оспорва извършеното от страна ответника плащане на главница в размер на 127,32 лв. след
датата на завеждане на исковата молба, като се сочи, че с този свой акт по същество
ответникът признава иска за основателен. Претендират се направените съдебно и деловодни
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, като се поддържа, че ответникът дължи
разноски, тъй като извършеното плащане на главницата е било извършено след завеждане
на делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото от страна на ищеца са ангажирани като писмени доказателства: зав. копие
на пълномощно, зав. копие на застраховка № *** сертификат ЗК № ***/09.05.2017 г., зав.
копие на застрахователна полица № ***01.02.2017 г., зав. копие на Протокол за ПТП №
***/29.09.2017 г., зав. копия на свидетелство за управление на МПС, контролен талон №
***/15. 04.2015 г. и извършен технически преглед, зав. копие на заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 04.10.2017 г., зав. копие на опис на претенция №
***/17/04.10.2017 г., зав. копие на опис-заключение по претенция № ***/04.10.2017 г., зав.
копие на доклад по щета № ***01.11.2017 г., зав. копие на преводно нареждане от
03.11.2017 г., зав. копие на 7 бр. снимков материал, зав. копие на писмо рег. №
***/25.10.2017 г., зав. копие на писмо изх. № ***/16.10.2017 г., зав. копие на покана по
регресна претенция от 17.05.2018 г., зав. копие на експертиза от 02.07.2018 г., зав. копие на
доклад № ***/06.07.2018 г., зав. копие на регресна покана относно щета № *** изх. №
***/30.10.2018 г., зав. копие на товарителница № *** от 30.10.2018 г., зав. копие на
преводно нареждане от 29.08.2018 г. и зав. копие на опис на щета.
2
Видно от така ангажираните като писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка: Лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№
У0602АР е бил засрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество
– ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица № ***, с валиден срок на действие от
09.05.2017 год. до 08.05.2018 год. Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „G300D“ с рег.№
У0001АВ е бил застрахован по застраховка „Каско Стандарт“ в ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД със застрахователна полица № ****, с валиден срок на действие от
18.02.2017 год. до 18.02.2018 год. Видно от представения по делото протокол за ПТП с
бланков № *** от 29.09.2017 год., същият ден на 29.09.2017 год., в гр.Я., на кръстовището
на улиците „***“ и „***“ е възникнало ПТП между лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
№ У0602АР, собственост и управляван от ответника Д. АТ. Д. и лек автомобил „Мерцедес
G300D“ с рег.№ У0001АВ собственост на „Полисстрой“ ЕООД гр.Я., управляван от Н. Р. Т.,
при което са настъпили имуществени вреди по двата автомобила, на този на ответника
деформации в предната част, а на този управляван от Н. Р. Т., деформация в задната част на
автомобила. Като виновен водач за настъпилото ПТП е посочен ответника Д. АТ. Д., който
при управление на автомобила се е движил на такова разстояние зад автомобила управляван
от Н. Р. Т., че не може да спре и го удря отзад, при което настъпва процесното ПТП с
материални щети.Въз основа заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от Н.
Р. Т. до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, при застрахователното дружество е
заведена опис на претенция № ****/17/04.10.2017 год., щета № ***, за настъпилото на
29.09.2017 год. ПТП. Видно от представения опис заключение по претенция №
****/17/04.10.2017 год., щета № ***, причинените на лек автомобил „Мерцедес G300D“ с
рег.№ У0001АВ са в размер на 586,59 лева. Видно от представеното по делото преводно
нареждане на 03.11.2017 год. до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е наредил превод на
сумата от 586,59 лева. На 17.05.2018 год. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е предявил
регресна претенция против ЗД „Бул Инс“ АД за сумата от 611,59 лева, от която 586,59 лева
заплатено застрахователно обезщетение и 25,00 лева ликвидационни разноски, която сума е
била одобрена за заплащане от ищцовото дружество и заплатена като част от заплатена сума
в общ размер на 100080,14 лева, видно от представеното платежно нареждане от 29.08.2018
год., като до ответника е била изпратена регресна покана от ищеца.
По делото с отговора на исковата молба, ответникът ангажира като писмени
доказателства – платежно нареждане от 12.08.2021 год. видно от което същият е привел на
ищеца сумата от 127,32 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Претендираните от ищеца права са с правно основание чл.500, ал.1 т.1 от КЗ, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за процесуално допустими – предявен от легитимирана
страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес и липсата на
отрицателни процесуални предпоставки.
3
Между страните не са спорни фактите изложени в исковата молба, не е спорно, че
ответника е заплатил на ищеца сумата от 509,28 лева, след получената от него регресна
покана, както и че ответникът е извършил плащане на претендирания остатък от главницата
в размер на 127,32 лева.
Ето защо и при тия данни следва да се приеме, че в хода на процеса, след образуване
на производство и по време на същото, ответникът е погасил вземането на ищеца за сумата
от 127,32 лева.
Извършеното от ответника плащане по своята същност представлява извън съдебно
признание, че исковата претенция е основателна, включително и по размер.
Наред с това, извършеното от ответника плащане, съдът следва да вземе предвид, с
оглед приложението на нормата на чл.235, ал.3 ГПК.
Ето защо предявеният иск макар и основателен, следва да бъде отхвърлен поради
извършеното в хода на процеса плащане от страна на ответника.
По разноските:
В случая искът се отхвърлят като погасен чрез плащане след депозиране на исковата
молба и образуване на производство, поради което съдът намира, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото по арг. от противното на чл.78, ал.2
ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.
Ищецът претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС,
за които разноски представя договор за правна защита и съдействие № *** от 25.05.2021 год.
и заплатена държавна такса в размер на 50 лева, за които разноски представя преводно
нареждане от 10.05.2021 год.
Направеното от особения представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, при интерес до 1000 лева е 300 лева, а
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не може да присъди по-нисък размер на
разноските от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата
Видно от представеното удостоверение издадено от НАП процесуалния представител
на ищеца е лице регистрирано по ЗЗДС, поради което следва да се уважи и искането на
ищеца за сумата от 60 лева представляваща начислен и заплатен от него ДДС върху
заплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лева.
Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от последния разноски в размер общо на сумата от 410,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ № 87, представлявано от С. П. и К.
К>, чрез адв.М. Г. със съдебен адрес: гр.С., *** против Д. АТ. Д. с ЕГН ******** с адрес:
гр.Я.,***, с който да бъде осъден Д. АТ. Д. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата от
127,32 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба
до пълното и изплащане, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. АТ. Д. с ЕГН ******** с адрес: гр.Я.
*** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ № 87, представлявано от С. П. и К. К> сумата
от 410,00 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5