Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Р., 04.05.2018 г.
В
И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Р.ският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на единадесети април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 830
по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по делба във фазата по
извършването ù.
С влязло в сила решение № . от 01.06.2017 г., постановено
по настоящото дело, на основание чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна
делба на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор № . .) по КК и КР
на гр. Р., одобрени със заповед № .г. на изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, находящ се в населената част на гр. Р., общ. Р.,
обл. Перник, с адрес на имота: гр. Р., община Р., обл. Перник, ул. У., с площ
по скица от 313 (триста и тринадесет) кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
метра), който ПИ по регулационния план на гр. Р., одобрен със заповед № .г.,
съставлява ., кв. . при граници по скица: ПИ с идентификатор .а, .), ПИ с
идентификатор № . ., ПИ с идентификатор № . .) и ПИ с идентификатор № . . ведно
с построените в този имот жилищна сграда с идентификатор ..), със застроена
площ от 76 (седемдесет и шест) кв. м, брой етажи – два, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, жилищна сграда с идентификатор № .а. със
застроена площ от 20 (двадесет) кв. м, брой етажи – един, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, селскостопанска сграда с идентификатор № ..), със
застроена площ от 26 (двадесет и шест) кв. м, брой етажи – един, с
предназначение: селскостопанска сграда и селскостопанска сграда с идентификатор
№ ..), със застроена площ от 15 (петнадесет) кв. м, брой етажи – един, с
предназначение: селскостопанска сграда, между следните лица и при следните
делбени части: за ищеца Г.Й.Р. – 1/2 ид. ч. и за ответника А.Й.Р. - 1/2 ид. ч.
Ищецът Г.Й.Р. е предявил претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот.
Ответникът е предявил против ищеца, по реда на чл. 346 ГПК, претенция за заплащане на направени подобрения в процесния имот, състоящи
се в: изграждане на външна чешма, конструкция от винкел за лозница, направа на
пейка, направа на арка за рози, засадено френско грозде и „Булгар“, поставяне
на чугунено клекало на външна тоалетна, разсад и засаждане на ягоди и малини,
поставяне на базалтови плочки на двора, засадени дървета, три броя туи, райграс
и цветя, външен простор, извършен ремонт на втория етаж на къщата, а именно:
циклене и лакиране на паркет, шпакловка на стени и тавани на целия етаж, лепене
на тапети във всички стаи, поставяне на ПВЦ дограма на целия етаж, обръщане на
прозорци, смяна на врата в детска стая, реконструкция на антре и изграждане на
кухня, изграждане на баня и направа на нова мазилка на стълбище, извършени
подобрения в гаража, а именно: поставяне на нови прозорци, изработване и
поставяне на работна маса, трайно прикрепена към пода с рафтове, направа на
шкаф, закупуване и поставяне на шмиргел и менгеме, закупуване и смяна на брава,
направа и поставяне на рафтове, закупуване и поставяне на секция, направа на
нова ел. инсталация, както и подобрения, извършени в мазето: направа и
поставяне на стелаж, а също и извършен ремонт на покрива и изграждане на нови
комини.
В съдебно заседание ответникът на основание чл. 233 ГПК
се е отказал от претенциите си, касаещи засадено френско грозде и „Булгар“,
разсад и засаждане на ягоди и малини и засадени дървета, три броя туи, райграс
и цветя, поради което съдът с протоколно определение от 11.04.2018 г., влязло в
сила на 19.04.2018 г., е прекратил производството по заявените претенции по
реда на чл. 346 ГПК в тази им част.
Ищецът е възразил против претенциите на ответника по реда
на чл. 346 ГПК, поддържайки, че същите са погасени по давност.
Р.ският
районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, приема за
установено и доказано следното:
По
делото е допуснато изслушването на първоначална и
допълнителна
съдебно - техническа експертиза, от заключението по която се установява, че
имотът, допуснат до делба, е поделяем между съделителите, като в тази връзка
вещото лице е предложило вариант за разделянето на имота, без извършването на
преустройства в същия. Вещото лице е определило и пазарната стойност на имота,
допуснат до делба, както и стойността на претендираните от ответника подобрения
поотделно, посочвайки и с каква сума се е увеличила стойността на делбения имот
вследствие на претендираните подобрения.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по първоначалната и допълнителна СТЕ,
като компетентно изготвено, съобразно задачите, по които е допусната експертизата
и неоспорено от страните.
Във втората фаза по извършване на делбата са приобщени към доказателствения
материал по делото писмо с изх. № . г. и писмо с изх. № .г.
от главния архитект на Община Р., с които последният изразява становище, че за
извършването на делбата на процесния имот е препоръчително да бъде изготвен
инвестиционен проект за делба.
По делото са приети също и договор от 03.09.2012 г., сключен между
„Алсистемс“ ЕООД и Й., с предмет
изработка, доставка и монтаж на ПВЦ дограма, на стойност 2036,00 лева, приемо –
предавателен протокол във връзка със сключения договор, с който се приема
изпълнението на монтирани ПВЦ дограма и ПВЦ первази, както и касова бележка за
закупена врата, с включен монтаж, на стойност 200,00 лева.
Във връзка с претенциите на ответника по реда на чл. 346 ГПК са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на петима
свидетели.
В показанията си пред съда свидетелката Р.Р. (съпруга на
ответника А.Р.) посочва, че след като със съпруга ù започнали да живеят
на втория етаж на къщата, направили ремонт, изразяващ се в шпакловка на
стените, лепене на тапети, циклене на паркет, подмяна на дограма, смяна на
врати, подновяване мазилката на стълбището, боядисване на терасата, както и
изграждане на кухня. Свидетелката твърди, че двамата със съпруга ù
изчистили двора и засадили райграс, оформили градина, поставили пейка и сменили
плочките в двора. Наред с това, поставили рафтове за зимнина в мазето, а в
гаража направили нова маса, закупили менгеме, бормашина и електрожен. След
земетресението през 2012 г. ответникът повикал майстор, който направил комините
и сменил счупените керемиди. Според свидетелката ищецът никога не се е
противопоставял на извършването на ремонтите.
Пред съда свидетелят П.С.посочва, че през 1982 г. – 1983
г. е извършил ремонт на втория етаж от съсобствената сграда, изразяващ се в
лепене на тапети, боядисване и шпакловка, в т. ч. и на таваните, където били
поставени и гипсови корнизи.
Според свидетеля В.Б.със средства на ответника и на
неговия син в процесния имот били извършени редица подобрения, а именно: смяна
на прозорци на втория етаж, лепене на тапети, шпакловка и циклене на паркет,
ремонт на инсталацията и частична изолация на банята, закупуване на ново
обзавеждане в спалнята, сменени керемиди на покрива и ремонт на комините,
поправяне на плочките в двора, засаждане на райграс и дръвчета, както и лепене
на плочки на мивка. Според свидетеля в гаража ответникът е поставил секция,
работна маса с инструменти и менгеме.
Пред съда свидетелката М.П., която е в съпружеско
съжителство с ищеца Г.Р. посочва, че плочките и чешмата в двора
са поставяни от родителите на страните, а гаражът и мазето са в състоянието, в
което са били винаги. Посочва, че след земетресението през 2012 г. бил направен
ремонт на покрива и на комините, който бил заплатен от майката на ищеца и
ответника. Свидетелката не присъствала лично при поставянето на плочките в
двора, тъй като те били поставени още при построяването на къщата. Твърди, че
за извършените подобрения не е искано съгласието на ищеца.
Според свидетелката Р.Р.в двора не е правено нищо
допълнително, като това се отнася и за гаража. Посочва, че ремонтът на покрива
е заплатен от майката на страните, както и че ответникът не е искал съгласието
на ищеца за извършените подобрения. Свидетелката знаела от ищеца, че дворът бил
подреден в този си вид от бащата на страните.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.Р., П.С.и В.Б.,
като тези на свидетелката Р. съдът прецени по реда на чл. 1. ГПК, намирайки ги
за последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал. Съдът счита, че свидетелката Р. има преки,
непосредствени и трайни впечатления от процесния имот, същта живее постоянно в
имота от началото на 80-те години на XX век, поради което съдът намира нейните
показания за в достатъчна степен обективни и с тези мотиви ги кредитира.
По отношение на свидетелите М.П. и Р.Р.съдът кредитира техните показания частично,
преценявайки показанията на свидетелката П. по реда на чл. 1. ГПК, като не дава
вяра на твърденията им, касаещи липсата на извършени подобрения от страна на
ответника в гаража, мазето и двора, в който
се намира жилищната сграда, в т. ч. и по въпроса откого са били заплатени
средствата за извършения ремонт на покрива и комините на сградата, тъй като от
една страна съдът намира, че свидетелите нямат преки и непосредствени
впечатления за част от извършените подобрения (свидетелката П. твърди, че не е
влизала в гаража от 5 – 6 години, а свидетелката Р.не е посещавала имота през
последната една година и както става ясно от показанията ù информацията,
с която разполага, е придобила основно при проведени разговори с ищеца), а от
друга страна съдът взема предвид и заявеното от свидетелката П., че с ответника
не са в добри отношения и от дълги години не си говорят.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните
правни изводи:
По способа за извършване на делбата:
За да бъде прекратена съсобствеността
в едно делбено производство законодателят е предвидил четири способа, а именно: теглене на жребий, разпределение на имотите по реда
на чл. 353 ГПК,
възлагане по реда на чл. 349 ГПК и изнасяне на имота на публична продан. В избора
си по един от тези способи за приключване на производството съдът следва да
прецени дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите. Съгласно константната съдебна практика
основен способ за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост
във втората фаза на делбеното производство, е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 ГПК и чл. 350 ГПК
и съответно
теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК и в случай, че броят на допуснатите до
делба имоти съответства на броя на съделителите, делбата поначало се извършва
чрез теглене на жребий.
В случая съдът дължи произнасяне
на
първо място по заявената от ищеца и приета от съда за съвместно разглеждане
претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на допуснатия до делба
недвижим имот.
Съгласно чл. 349, ал. 2, изр.
първо ГПК „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари“. Условията, при които законът
дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от
съделителите, са свързани, от една страна с правопораждащия съсобствеността
юридически факт, от друга - с обекта на съсобствеността и от трета страна - с
изисквания, на които следва да отговаря самият съделител.
По реда на чл. 349, ал. 2 ГПК
може да се ликвидира само възникналата в резултат на наследяване съсобственост.
При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт
(прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване, правна сделка за част
от имота и др.) възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо;
делбеният недвижим имот следва да има характеристики на жилищен имот и от него
да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за
всеки един от съделителите.
По отношение на съделителя,
заявил възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да
не притежава друг жилищен имот и да е живял в имота при откриване на
наследството.
В случая от приетото по делото
заключение по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните, става ясно, че делбеният
имот е реално поделяем, което налага извод за неоснователност на претенцията по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като не е изпълнена първата от кумулативно
дадените предпоставки на закона за уважаване на претенцията. При това положение
не следва да бъдат обсъждани въпросите, касаещи наличието на останалите
предпоставки за уважаване на възлагателната претенция.
В настоящия случай съдът намира,
че следва да бъде прибегнато до извършване на делбата в условията на чл. 353 ГПК, като процесните имоти бъдат разпределени между съделителите.
Според текста, съдът може да
извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много
неудобно. Относно
приложението на този специален способ за прекратяване на съсобствеността по чл.
353 ГПК е налице единна и непротиворечива съдебна
практика, в т. ч. и задължителна такава - ППВС № 7/1973 г. В т.
5 от цитираното постановление са дефинирани понятията „невъзможно” и „неудобно”, посочени в разпоредбата на чл.
353 ГПК. Разпределение на имотите по този ред е
допустимо тогава, когато съдът не може да извърши делбата чрез теглене на
жребий, тъй като съставянето на дялове е невъзможно или много неудобно.
Невъзможност да се тегли жребий е налице тогава, когато до делба са допуснати
имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а
същевременно частите на съделителите са различни.
Тегленето на жребий е неудобно тогава, когато преди
делбата съделители са били във владение на имоти от делбената маса и всеки е
направил подобрения, като общият критерий за неудобство от тегленето на жребий
произхожда от това, че могат да се породят значителни имуществени спорове между
съделителите. Макар и неудобството да е по-относителен критерий, в
сравнение с невъзможността да се тегли жребий, за него също следва да се съди
от обективните факти, свързани със самите делбени имоти, от тяхното
предназначение и функции. Тълкуването на понятието „голямо неудобство” по смисъла на чл. 353 ГПК е
свързано с избягване на усложнения главно в имуществените отношения между
съделителите. В
настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като видно от
доказателствата по делото, всеки от съделителите живее на отделен
етаж от къщата от повече от 30 години, извършил е подобрения, поради което
тегленето на жребий би могло да доведе до значителни имуществени спорове между
съделителите.
С оглед установената фактическа обстановка, настоящият
състав приема, че универсалният способ за извършване на делбата чрез теглене на
жребий е неприложим, тъй като не са налице предпоставките, обуславящи приложението му.
При това положение делбата следва да бъде извършена по
реда на чл. 353 ГПК,
чрез разпределение на имотите от съда в съответствие с предложения от вещото
лице проект по приетата СТЕ.
С оглед заключението на вещото
лице, съдът намира, че обособените два дяла следва да бъдат разпределени между
страните според техните идеални части, както следва:
I. В дял на Г.Й.Р. следва да се постави имотът, така
както е описани в дял 1 от заключението на вещото лице по приетата СТЕ.
II. В дял на А.Й.Р. следва да се постави имотът, така както е описан в дял 2 от заключението на вещото лице по приетата СТЕ.
В случая съдът намира, че не
следва да бъде изготвян инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 ЗУТ, като в
тази връзка съобразява изцяло практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 211 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 991/2011 г., І г. о., според която, когато в
допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти, а това е установено
с техническа експертиза, и те са достатъчно на брой за разпределение между
съделителите, съдът следва да извърши делбата чрез разпределението им по реда
на чл. 353 ГПК. ВКС е приел в решението още, че фактическото съществуване на
самостоятелни обекти в сградата изключва необходимостта от изготвяне на
инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 ЗУТ. Такъв е необходим, когато
обособяването на отделните обекти в сградата ще възникне в резултат на
преустройство. В случая вещото лице е установило, че в сградата съществуват два
самостоятелни обекта, тъй като ползваните от съделителите жилища отговарят на
изискванията за такива обекти. Разпределянето им по този начин не налага
никакви преустройства. Ето защо, в случая не е необходим инвестиционен проект.
В този смисъл освен цитираното решение е и решение № 368 от 17.01.2011 г. по
гр. д. № 851/2009 г., ІІ г. о. на ВКС, съгласно което следва да се извърши
делба чрез реално разпределение на дяловете между съделителите след изслушване
на експертиза относно наличието на самостоятелни обекти на собственост и
тяхната стойност. Понастоящем е отменена регламентацията в ЗКИР относно
възлагане при съдебна делба на обособените дялове, след като са получили
идентификатори в кадастъра по реда на този закон. Ал. 4 на чл. 54 от ЗКИР е с
ново съдържание. Горепосоченото решение на ВКС и при действието на старата
уредба приема, че съдебната делба е действителна дори и при разделяне на
делбения имот и обособяването му в самостоятелни реални дялове, без последните
да имат самостоятелен идентификатор.
По претенциите по сметки:
Претенцията на ответника А.Р. за подобренията,
извършени в съсобствения имот до смъртта на общите наследодатели на страните (тук съдът съобразява обстоятелството, че
майката на страните - Р. И. Р., е починала през 2013 г.), а именно: изграждане на външна чешма, конструкция от винкел за
лозница, направа на пейка, направа на арка за рози, поставяне на чугунено
клекало на външна тоалетна, поставяне на базалтови плочки на двора,
подобрения на втория етаж от къщата: реконструкция на антре и изграждане на
кухня, изграждане на баня и направа на нова мазилка на стълбище, поставяне
на ПВЦ дограма на целия етаж, обръщане на прозорци, смяна на врата в детска
стая, извършени подобрения в гаража: поставяне на нови прозорци, изработване и
поставяне на работна маса, трайно прикрепена към пода с рафтове, направа на
шкаф, закупуване и поставяне на шмиргел и менгеме, закупуване и смяна на брава,
направа и поставяне на рафтове, закупуване и поставяне на секция, направа на
нова ел. инсталация, направа и поставяне на стелаж в мазето, а също и
извършен ремонт на покрива и изграждане на нови комини, съдът квалифицира по чл. 12, ал. 2 ЗН, а
тази, касаеща извършени подобрения в имота след смъртта на двамата наследодатели,
а именно: направа на външен простор, извършен ремонт на втория етаж на къщата,
а именно: циклене и лакиране на паркет, шпакловка на стени и тавани на целия
етаж, лепене на тапети във всички стаи – по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
По иска по чл. 12, ал. 2 ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 12,
ал. 2 ЗН всеки сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се
увеличи наследството, може, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска при
делбата да се пресметне това увеличение в негова полза. Следователно, за да е
основателен искът по чл. 12, ал. 2 ЗН наследникът следва да докаже, че приживе
на наследодателя е извършил подобрения в делбения имот за своя сметка и със
собствени средства, с които стойността на наследството се е увеличила и той не
е бил възнаграден по друг начин. Тази претенция е особено приложение на
принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Същността на увеличението е
изяснена в решение № 70 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 304/2009 г. на ВКС, II г.
о. В него е прието, че увеличението може да е резултат на труд и средства,
вложени от наследника в наследственото имущество и трябва да е изразено ясно
под някаква форма - имот, постройки или насаждения и др. и да е налице в
момента на откриване на наследството. Приема се, че за размера на увеличението
е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е
увеличено наследственото имущество, т. е. преценката дали е налице увеличение и
каква е неговата стойност се прави към момента на извършване на делбата (решение
№ 1233 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4939/2007 г. на ВКС, I г. о.). Предвид
събраните по делото доказателства съдът намира претенцията на ответника по чл. 12,
ал. 2 ЗН срещу ищеца за частично основателна. Ответникът е наследник на 1/2 ид.
ч. от процесния имот. Приживе на наследодателите Й.Р. и Р. Р. той е вложил
средства и труд в изграждане на външна чешма, направа на пейка, поставяне на
базалтови плочки на двора, като на втория етаж от къщата е извършил също:
реконструкция на антре и изграждане на кухня, изграждане на баня и направа на
нова мазилка на стълбище, поставяне на ПВЦ дограма на целия етаж и
обръщане на прозорци, а в гаража: поставяне на нови прозорци,
изработване и поставяне на работна маса, трайно прикрепена към пода с рафтове,
закупуване и поставяне на шмиргел и менгеме, закупуване и смяна на брава,
закупуване и поставяне на секция, направа и поставяне на стелаж в мазето, а
също и извършен ремонт на покрива и изграждане на нови комини, с което е
подобрил наследственото имущество и не е бил възнаграден от наследодателите (дарение,
завещание и пр.). Извършването на горепосочените подобрения от ответника със
собствени средства се установява безспорно от показанията на разпитаните по
делото свидетели Р.Р., П.С.и Б.В., които съдът кредитира като последователни,
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. Установява се от събраните по делото доказателства, че съделителят А.Р.
е извършил лично със свои средства описаните от него подобрения, както и че в
резултат на извършването им се е увеличила стойността на делбения имот. За
определяне на размера на увеличената стойност на имота съдът кредитира основното
и допълнителното заключение по допуснатата СТЕ на вещото лице А. Ц., като
компетентно изготвено и неоспорено от страните. Съгласно тези заключения,
увеличената стойност на делбения имот възлиза на сумата 6.4,00 лева. Само по
отношение на доказаните по делото подобрения, извършени от ответника, съдът
констатира, че с тяхното влагане в делбения имот, стойността на последния се е
увеличила със сумата от 4780,63 лева, която съдът определя на основание чл. 162 ГПК, за което не се изискват специални знания, съобразявайки от една страна стойността
на всяко едно подобрение поотделно и нейното съотношение към увеличената
стойност на имота, според заключенията на вещото лице. От така посочената сума
ищецът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 2390,32 лева,
съобразно притежаваната от него квота в съсобствения имот. До така посочената
сума искът е основателен и доказан.
По възражението за изтекла
погасителна давност:
Съобразно трайната практика на
ВКС, а именно: решение № 135 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 926/2011 г., ГК, ІІ
г. о.; решение № 74 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 660/2011 г., ГК, ІІ г. о. и
пр., давността за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от
деня на завеждането на исковата молба за делба. Видно е, че искът за делба е
предявен на 26.09.2016 г., което обуславя извода, че претенцията с правно
основание чл. 12, ал. 2 ЗН не е погасена по давност.
По иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД:
Според разясненията, дадени в ТР
№ 85/1968 г. и ППВС № 6/1974 г., е ясно, че отношенията между съсобственици по
повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно
чл. . и 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е
започнал да владее цялата вещ за себе си. В този случай увеличената стойност на
имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно или при
недобросъвестно владение, когато другият съсобственик е знаел, че се правят
подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В останалите
случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и
държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по
реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД - ако те са се противопоставили
или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие
на останалите съсобственици за извършването им. Единствено в хипотезата на чл.
61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя
е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай
отговорността е ограничена до размера на обогатяването (решение 532 от 17.06.1994
г. по гр. д. № 382/1994 г. на ВС, I г. о.; решение № 615 от 2002 г. по гр. д. №
93/2002 г. на ВКС, I г. о. и др.).
Всичко това означава, че
съдебната практика, изразена в Постановления на Пленума на ВС и Тълкувателни
решения на ОСГК е задължителна по въпросите за извършени подобрения в чужд
недвижим имот без знанието и съгласието на собственика и без намерението на
извършителя да придобие имота, като го владее за себе си, и в тези случаи
приложение намира институтът на водене чужда работа без пълномощие - чл. 60 - 62 ЗЗД, или неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, и че при тези случаи
вземането е изискуемо от момента на извършването на подобренията.
Ето защо, след като съдът приема,
че ответникът е владял собствената си 1/2 ид. ч. и е бил държател на останалата
половина, собственост на ищеца по делото и не се установява твърдените
подобрения да са извършвани с категоричното съгласие на последния, но пък и той
не се е противопоставил изрично, което безспорно се установява от показанията
на разпитаните по делото свидетели, то следва да се приеме, че отношенията
между страните, касаещи извършени подобрения в имота след смъртта на общите
наследодатели, трябва да се уредят по правилата на гестията, в частност –
съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото извършеното е в интерес и на съделителя -
ищец. В тази хипотеза заинтересованият отговаря до размера на обогатяването си.
Това следва да бъде по-малката стойност от двете изследвани величини - стойността
на подобренията и увеличената стойност на имота. При определяне на увеличената
стойност на имота пък следва да се имат предвид разясненията, дадени с т. ІІ. 6
на ППВС № 6/1974 г. - трябва да се изследва каква би била цената на имота без
подобренията и каква е тя след подобренията, към момента на разглеждане на
спора.
Установява се от събраните по
делото доказателства, че съделителят А.Р. е извършил лично със свои средства следните
подобрения в делбения имот: на втория етаж на къщата: циклене
и лакиране на паркет, шпакловка на стени и тавани на целия етаж, лепене на
тапети във всички стаи.
Вземанията за извършените
подобрения са с облигационен характер и се погасяват по общите правила за погасяване
на вземанията и погасителната давност по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва
да тече от момента, в който са станали изискуеми, а именно – от момента, когато
са извършени разходите в делбения имот (така решение № 467 от 12.12.2011 г. по
гр. д. № 15./2010 г. на ВКС, І г. о.). Това е така, тъй като вземането е
възникнало и станало изискуемо при извършването на подобренията, защото оттогава
възниква и обективната възможност за подобрителя да предяви претенция за защита
на своите права. Неоснователността на преминаването на благата в патримониума
на съсобственика се осъществява при самото им създаване, а не в някой последващ
момент, поради което погасителната давност при вземанията за извършени от
държател подобрения започва да тече от извършването им. Установено беше по
делото, че подобренията са извършени през 2015 г., а претенцията по чл. 61, ал.
2 ЗЗД е заявена през 2018 г., т. е. преди изтичане на 5-годишния давностен срок
по чл. 110 ЗЗД, поради което вземанията на ответника не са погасени по давност.
Предявяването на иска за делба не прекъсва, нито спира течението на давността,
поради което
по време на делбеното производство давност за вземанията за подобрения тече -
така решение № 394 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 111/2012 г. на ВКС, І г. о.
С оглед на изложеното дотук
само
по отношение на доказаните по делото подобрения, извършени от ответника (циклене
и лакиране на паркет, шпакловка на стени и тавани на целия втори етаж, лепене
на тапети във всички стаи), съдът констатира, че с тяхното влагане в делбения
имот, стойността на последния се е увеличила със сумата от 1248,60 лева, която
съдът определя на основание чл. 162 ГПК, за което не се изискват специални
знания, съобразявайки от една страна стойността на всяко едно подобрение
поотделно и нейното съотношение към увеличената стойност на имота, според
заключенията на вещото лице. От така посочената сума ищецът следва да бъде
осъден да заплати сума в размер на 624,30 лева, съобразно притежаваната от него
квота в съсобствения имот. До така посочената сума искът е основателен и
доказан.
По разноските:
Съгласно чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, по дело за делба
се събира 4% върху стойността на дяловете. С оглед на цитираното правило, всеки
един от съсобствениците следва да заплати държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Р. съразмерно на своя дял в
съсобствеността, както следва: съделителят Г.Й.Р. – 1068,90 лева и съделителят А.Й.Р.
– 1068,90 лева.
В решението съдът
присъжда и дължимата държавна такса върху съединените във втората фаза на
делбата искове – 4% върху цената на иска за първата инстанция. Държавната такса
се възлага върху ищеца и ответника съобразно с уважената и отхвърлената част от
претенциите им по сметки. При следване на това правило, съделителят Г.Й.Р.
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на РС - Р.
сумата от 120,58 лева, а съделителят А.Й.Р. – сумата от 321,92 лева.
Съобразно
разпоредбата на чл. 355 ГПК в делбеното производство страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете си, като по присъединените искове
разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9
принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран
в практиката на ВКС. Според същия, при липса на оспорване на правата на
съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на
самия факт на съсобствеността, (какъвто е и настоящият случай), начина
на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на
първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на
чл. 78 ГПК.
С оглед на представените доказателства за
направени от ищеца Г.Й.Р. по повод на делбата разноски за адвокатско
възнаграждение, съдебно-техническа експертиза, съдебни удостоверения и преписи от документи и съобразно дяловете на двамата съделители, то по реда на чл. 355,
изр. първо ГПК ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 533,20 лева.
Ответникът е направил
разноски по иска за делба в размер на 166,43 лева – за съдебно-техническа
експертиза, съдебни удостоверения и преписи от документи и съобразно дяловете на
двамата съделители, то по реда на чл. 355, изр. първо ГПК ищецът
следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 83,22 лева. В тази сума съдът не включва възнаграждение за
адвокат, тъй като видно посоченото в договор за правна защита и съдействие № 03368,
страните по него са договорили възнаграждение в размер на 800,00 лева, но няма
данни същото да е платено. Съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, т. 1, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане и ако е по
банков път - да се представи доказателство за това, а ако е в брой, то този
начин на плащане също трябва изрично да е посочен в договора и тогава
вписването за направеното плащане в брой е достатъчно и има характер на
разписка. В случая няма данни адвокатското възнаграждение да е платено и не
следва да се присъждат разноски на ответника за адвокат.
По исковете по сметки
ответникът е направил разноски в размер на 210,00 лева – заплатено
възнаграждение за вещо лице и по правилото на чл. 78 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сума в размер на 57,23 лева.
По изложените съображения и на основание
чл. 353 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА
в
дял на Г.Й.Р.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, следния имот:
- ПЪРВИ ЕТАЖ от жилищна сграда с идентификатор ..), със застроена площ от 76 кв.
м (в тази площ влиза и общото стълбище), с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, ½ ид. ч. от общите
части на сградата, ½ ид. ч.
от ПИ с идентификатор № . .) по КК и КР на гр. Р., одобрени със заповед № .г.
на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
находящ се в населената част на гр. Р., общ. Р., обл. Перник, с адрес на имота:
гр. Р., община Р., обл. Перник, ул. У., с площ по скица от 313 кв. м и площ на дела от 156,50 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
метра), който ПИ по регулационния план на гр. Р., одобрен със заповед № .г.,
съставлява ., кв. . при граници по скица: ПИ с идентификатор .а, .), ПИ с
идентификатор № . ., ПИ с идентификатор № . .) и ПИ с идентификатор № . .и жилищна сграда с идентификатор № .а.
със застроена площ от 20 кв. м, брой етажи – един, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна.
Стойността на този дял е 23 760,00 лева.
ВЪЗЛАГА в дял на А.Й.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, следния имот:
ВТОРИ ЕТАЖ от жилищна сграда с
идентификатор ..), със застроена площ от 76
кв. м (в тази площ влиза и общото стълбище), с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, ½ ид. ч. от
общите части на сградата, ½
ид. ч. от ПИ с идентификатор № . .) по КК и КР на гр. Р., одобрени със
заповед № .г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и
кадастър, находящ се в населената част на гр. Р., общ. Р., обл. Перник, с адрес
на имота: гр. Р., община Р., обл. Перник, ул. У., с площ по скица от 313 кв. м
и площ на дела от 156,50 кв. м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), който
ПИ по регулационния план на гр. Р., одобрен със заповед № .г., съставлява .,
кв. . при граници по скица: ПИ с идентификатор .а, .), ПИ с идентификатор № . .,
ПИ с идентификатор № . .) и ПИ с идентификатор № . . селскостопанска сграда с идентификатор № ..), със застроена площ от
26 кв. м, брой етажи – един, с предназначение: селскостопанска сграда и селскостопанска сграда с идентификатор № ..),
със застроена площ от 15 кв. м, брой етажи – един, с предназначение:
селскостопанска сграда.
Стойността на този дял е 29 685,00 лева.
ОСЪЖДА А.Й.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ за уравняване на дела на Г.Й.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 2962,50 лева (две хиляди деветстотин шестдесет и два лева и петдесет
стотинки).
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.Й.Р., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за
възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот, а именно: ПИ с
идентификатор № . .) по КК и КР на гр. Р., одобрени със заповед № .г. на
изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, находящ
се в населената част на гр. Р., общ. Р., обл. Перник, с адрес на имота: гр. Р.,
община Р., обл. Перник, ул. У., с площ по скица от 313 (триста и тринадесет)
кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), който ПИ по регулационния план на
гр. Р., одобрен със заповед № .г., съставлява ., кв. . при граници по скица: ПИ
с идентификатор .а, .), ПИ с идентификатор № . ., ПИ с идентификатор № . .) и
ПИ с идентификатор № . . ведно с построените в този имот жилищна сграда с
идентификатор ..), със застроена площ от 76 (седемдесет и шест) кв. м, брой
етажи – два, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, жилищна сграда с
идентификатор № .а. със застроена площ от 20 (двадесет) кв. м, брой етажи –
един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, селскостопанска сграда с
идентификатор № ..), със застроена площ от 26 (двадесет и шест) кв. м, брой
етажи – един, с предназначение: селскостопанска сграда и селскостопанска сграда
с идентификатор № ..), със застроена площ от 15 (петнадесет) кв. м, брой етажи
– един, с предназначение: селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА Г.Й.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 2390,32
лева (две хиляди триста и деветдесет лева и тридесет и две стотинки), по иска
по чл. 12, ал. 2 ЗН, като до пълния предявен размер от 8177,00 лева (осем
хиляди сто седемдесет и седем лева) ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Г.Й.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 624,30
лева (шестстотин двадесет и четири лева и тридесет стотинки), по иска по чл. 61,
ал. 2 ЗЗД, като до пълния предявен размер от 2644,55 лева (две хиляди
шестстотин четиридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Й.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Р., сумата от 1189,48 лева
(хиляда сто осемдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) - държавна
такса в производството за делба.
ОСЪЖДА А.Й.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Р., сумата от 1390,82 лева
(хиляда триста и деветдесет лева и осемдесет и две стотинки) - държавна такса в
производството за делба.
ОСЪЖДА Г.Й.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 140,45
лева (сто и четиридесет лева и четиридесет и пет стотинки) - направени разноски
в производството.
ОСЪЖДА А.Й.Р., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 533,20
лева (петстотин тридесет и три лева и двадесет стотинки) - направени разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.