Р Е
Ш Е Н
И Е
№139/3.10.2016г.
гр.Девня
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Девня, втори състав в публично
заседание на седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
При секретаря П.С.., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 50 по описа за 2016г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен отрицателен установителен
иск / ОУИ / с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК от В.М.К., ЕГН **********, Т.Л.К., ЕГН **********, Й.И.Й., ЕГН
********** и Д.И.Й., ЕГН **********,***, ЕИК *********, за приемане на
установено в отношенията между страните, че Община Девня не е собственик на ПИ
55110.101.212 по КК на с. Падина, община Девня, област Варна, целият с площ от
872 кв. м., при граници: ПИ 55110.101.318, 55110.101.215, 55110.101.214,
55110.101.213, 55110.101.258.
Представят
писмени доказателства
Ангажират
гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели.
Претендират
да бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 25.02.1953 г. наслeдодателя
на ищците Й.И. К. закупува с частен
договор от Г. Д. Г. процесния имот.
От 01.09.1953 г. върху имота Й.И. К. упражнява
необезпокоявано фактическо владение. Процeсният имот
е владян също от наследниците му
Община
Девня без правно основание е съставила АОС №****/17.12.2015год. на осн. пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС , с което пречи на
упражняваната от страна на ищците фактическа власт върху имота.
Сочат , че
процесния имот никога не е бил държавна
собственост,респ. никога не е завеждан в актова книга на общ. гр. или селски нар. съвет , нито на
околийски нар. съвет , не е съставян акт
за собственост на Държавата, нито е бил предоставян за стопанисване или
управление на народен съвет съгл. разпоредбите на чл. 38 ЗДИ отм и чл. 39 от ППЗДИ отм,
чл. 21 ПДИ отм.. ., следователно се
изключва характеризирането му , като общински такъв на основание пар.42 от ЗИД ЗОС.
За това,
че имотът не е бил държавна собственост ищците се позовават на още обстоятелството , че съгл. чл. 35 от ЗИСС
отм. и чл. 2 , ал.1 ЗС в редакцията му
към 1951г. процесния имот е бил придобит от техния
наследодател Й.И. К. чрез давностно владение , като
неговите права и техните права като
негови наследници изключват възможността Община Девня да придобие правото на
собственост за процесния имот.
Обстоятелства,
от които произтичат възраженията на ответника:
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба.
Ответникът
изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва придобивното
основание на което ищците се позовават.
Твърди, че община Девня е собственик на процесния
имот, въз основа на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Твърди , че процесния
имот е бил държавна собственост към 1953 г. –датата на установяване давностно владение от наследодателя на ищците, по силата на
разпоредбата на чл. 6 от ЗС.
Представя
писмени доказателства .
Ангажира
гласни доказателства чрез разпита на един
свидетел.
По делото
е изслушана и приета СТЕ, неоспорена от страните.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата и
изявленията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Така
предявеният иск е допустим .
На
17.12.2015г. е съставен АЧОС № ****, с
който имот XIX -212
в квартал 24 по плана на с. Падина, идентификатор №55110.101.212, е
актуван като частна общинска собственост. Като основание за придобиване на
имота в АЧОС е упомената нормата на чл. 2 , ал.1 , т.1 от ЗОС вр. пар. 42 от ПЗР към ЗИД на
ЗОС.
С оглед
актуването на този имот като частна общинска собственост за ищците е налице
интерес от предявения установителен иск. Чрез своите
твърдения в исковата молба те оспорват правото на собственост на ответника и се
домогват да придобият права , ако се отрекат неговите права.
Ищците
твърдят , че са собственици на имота по наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност, следствие на упражнявана непрекъсната и
необезпокоявана фактическа власт върху имота от тях и техния наследодател с
намерение за своене
от 01.05.1953г. г до
настоящия момент
Представен
е от ищците писмен договор от 25.02.1953г., сключен от техния наследодател Й.
Ив. К. с Г. Д. Г. за закупуване на
следния недвижим имот : къща с дворно място от 19 дек. , находяща
се в с. Падина , Провадийско , а именно 1 стая , плевник ,и един да /... не се
чете в представеното копие / , до съседи – път / улица / ,А. С. А., на юг Р.
Ю., изток Н. М. Н., за сумата от 10 000 лева, изплатена напълно на
продавача на части съгласно разписките
към договора.
В договора
за продажба не е посочен акта за собственост на продавача Г. Д. Г.. Същият не е
посочен като собственик и в разписния лист към плана на селото от 1927 г.
Така
представеният пимен договор за съда има характер на
предварителен такъв и може да обуслови
началото на давностно владение в полза на
наследодателя на ищците.
Видно от
представените копия от удостоверения за наследници ищците са низходящи на
купувача по този писмен договор Й. И. К. .
В с.з.
допълвайки устно депозирана СТИ в.л. е посочило , че е налице идентичност между
имота, описан в договора за продажба , част от парцел V
от квартал 74 , целия с площ от 1870 кв. м., по кадастралния и регулационен план, одобрен на
селото , одобрен със Указ №163/29.04.1927г. за уличната регулация и
Заповед№1172/12.05.1927г. на МОСПБ, УПИ XIX -212 от квартал 24 с площ от 872 кв. м. по кад. и рег. план
на селото, одобрен със Заповед №
3227/01.08.1969г. на Председателя на Окръжен народен съвет - Варна и с ПИ с идентификатор
№55110.101.212, с площ от 872 кв. м. по кад. карта на
с. Падина , одобрена със Заповед №РД -18-59/16.04.2008г. на ИД на АГКК, за
който е съставен АЧОС № ****. Теренът за имота съгласно устройствената
зона по всички планове на с. Падина е
отреден за “ жилищно строителство “ и благоустройство. Макар подобно
отбелязване да липсва за процесния имот по плана от 1969 г. , действащ към датата на
влизане в сила на пар. 42 от ЗИД на ЗОбС , в.л. обосновава изводите си с предвижданията на устройствената зона във връзка с графиката и парцелирането по плана, както и
съществуващото застрояване към 1967 г. и
1927 г., които е констатирало по съотв. план.
Съдът
кредитира заключението на в.л. като компетентно изготвено и при изпълнение на
поставените задачи и приема , че процесният имот е
отреден за жилищно застрояване по следните съображения:
Съдът приема, че с представената Заповед №3224 /01.08.1969г.
не е бил одобрен общия регулационен план, задължителните строителни линии,
планове и профили на с. Падина от 1969г. , доколкото както в.л. отбеляза
линиите в картоните, съхранявани в Кметството и съставляващи оригиналите на
плана, са начертани с молив в противоречие с текстовата част от Заповедта ,
където се одобряват линии и надписи в син и червен цвят. Липсата на
съответствие между текстова и графична част от заповедта води до липса на
произнасяне от компетентния орган, тъй като в графичната част се възпроизвежда
волеизявлението на органа, така както е формулирано в текстовата й част. От друга страна по предходния и действащия
първи план на селото от 1927 г. е налице
одобрена дворищна регулация за процесния имот, по
която имота е отреден за “ жилищно
строителство и благоустройство “.
Съгласно
КРБ от 1947 г . собствеността е държавна , кооперативна и частна. Разпоредбите
на чл. 2 от ЗДИ от 1948г. и чл. 6
ЗС отм.
от 1965 г. предвиждат, че държавна собственост стават имоти, които нямат
друг собственик, какъвто съда приема, че представлява процесния
имот с оглед отбелязаното в разписния лист към плана от 1927г. и липсата на надлежен титул за правото на
собственост на частно лице преди 1953г., т.е имота се счита одържавен по силата
на самия закон - така Решение №3
/20.04.2012.г по гр. д. №724/2011г. на II гр. отд. на
ВКС , докладчик съдия Е. Балевска.
Следователно
налице е правното основание за възникване на собствеността на Държавата, след
което по силата на разпоредбите на ЗОбС имотът преминава
в патримониума на Общината по реда на § 42 от ПЗР към
ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр.96/1999 год.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че ищците и техният
наследодател са упражнявали фактическа власт върху имота за период повече от 10
години. Не са наведени твърдения за необезпокоявана фактическа власт върху
имота спрямо точно определено лице, т. е следва да се приеме ,че ищците са своили срещу Държавата , а впоследствие срещу Община Девня.
За периода
1960 - 1996г. давност в полза на ищците не е могла да тече
предвид разпоредбата на чл 86 ЗС. От
01.06.1996г. доколкото процесния имот не е публична държавна или общинска
собственост давност е могла да тече , но с разпоредбата на пар.
1 от ЗИДЗС Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006
г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от
2011 г., в сила от 31.12.2011 г , от 01. 06.1996г. е наложен мораториум и
давността за придобиване на държавни или общински имоти – частна собстевност спира да тече до края на 2017г.
Следователно
наследодателят на ищците и неговите наследници – ищци по делото , не са могли
да придобият правото на собственост на процесния имот
на соченото от тях придобивно основание чрез
обикновено владение и да изключат правата на Община Девня.
Предявеният
отрицателен установителен иск за собственост е
неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
По
направените оспорвания с правно основание чл. 193 ГПК.
I
. Относно посочената дата като входящ номер на
декларация от Община Девня по чл. 14 ЗМДТ
Съдът
намира за необходимо да отбележи , че според съд. практика декларирането и
заплащането на публични задължения за дължим местен данък за имот са действия
на обикновено управление. Те могат да се разглеждат и като индиция
за своене, но
сами по себе си не могат да обосноват
извод за упражнена фактическа власт над имота.
Видно от
представеното копие на бележка с подпис
и печат на длъжностно лице при Община Девня на 17.10.2015г. на постъпил
документ е даден вх. №********* -л. 23
от делото.
Видно от
представеното заверено копие на оспорената Декларация на ответника по чл. 14 ЗМДТ същата е с входящ номер
№********** от 19.10.2015г. –л. 161 от
делото.
Видно от
представената спаравка разпечатка от деловодната
програма на Община Девня МАТЕУС по
партидата на имота е отбелязана за една и съща декларация две дати
- 19.10.2015г. и 23.10.2015г. за един и същ вх. №********** –л. 168 от
делото.
Съгласно
подписаната и подпечатана от длъжностно
лице при Община Девня извадка подадената от ответника Декларация е с
входящ № ********** от 23.10.2015г. – л.
167 от делото.
С оглед
изложеното съдът намира направеното оспорване за доказано. Житейски нелогично е
да се приеме, че ако постъпил документ на по - ранна дата / в случая на
17.10.2015г. / може да се даде входящ номер от деловодната система по- голям от
този , даден на документ , постъпил на по- късна дата.
II. Относно твърденията за нарушена процедура
при издаване на АЧОС № ****/17.12.2015г.
поради липса на необходимата като част от административната преписка скица ,
издадена от СГКК Варна .
Съдът
намира , че така направеното оспорване е въпрос по същество. АЧОС се издава в
едностранно производство , като само удостоверява правото на собственост, не
разрешава правен спор, не обективира правна сделка.
Същият представлява официален свидетелстващ документ и обвързва съда да приеме,
че посочените в документа факти са се осъществили от външна страна така, както
е посочил неговият издател и по – точно : 1. че, същият е съставен от
съответното длъжностно лице; 2. че, се е осъществило посоченото основание за
придобиване на имота ; и 3. че, вида и състоянието на имота са такива, каквито
са описани в акта.
Достатъчно е било за ищците само да заявят, че
оспорват удостовереното с него материално право на собственост на ответника, за
да отпадне обвърващата съда доказателствена
сила за гореописаните факти , удостоверени с него и съда да прецени
материалната легитимация на ответника по вътрешно убеждение с оглед
доказателствата по делото. Формирането на такъв извод у съда не е свързано с
провеждане на специално производство по оспорване на акта по чл. 193 ГПК, тъй
като обвързващата доказателствена сила на официалните
документи по чл. 179, ал. 1 ГПК, задължава съда да приеме за установени в
процеса само определени факти, не ограничава вътрешното убеждение при преценка
на тяхната правна значимост
За пълнота
на изложението съда намира за необходимо да отбележи , че по делото се установи
, че скица , издадена от СГКК - Варна е
била представена при издаване на процесния АЧОС.
Обстоятелството, че същата е била издадена по повод на друго направено искане ,
не опорочава процедурата по издаване на АЧОС до степен да доведе до неговата
нищожност. Едни и същи пороци в административното производство могат да водят
до нищожност или до незаконосъобразност, в отличие от нищожността и унищожаемостта в
гражданското право. Според правната теория е нищожен административният акт
само, когато порока е от такова естество, че засяга радикално
устоите на административния ред и води до същностно накърняване на
установения ред на държавно управление. За казуса процесният
АЧОС не е нищожен , тъй като има
законова опора, налице е порок,
обосноваващ само неговата незаконосъбразност
Също съставянето
или липсата на АЧОС за имота не се отразява на режима на собственоста.
С него само се констатира , че ответника е станал собственик на имота на
основанието , вписано в него.
III.
По оспорването на датата на съставяне на представения по делото АДС №***
/01.06.1989г.
Така
изготвеният акт за държавна собственост е за съседния на процесния
имот парцел XX -212 в квартал 24 по плана на селото , а не за процесния имот, с оглед на което производството по чл. 193 ГПК не следва да бъде провеждано по отношение на него
С оглед
изхода на производството по делото в полза на ответната община следва да се
присъдят направените разноски в размер на 105 лева за съдебно удостоверение и
депозит за в.л.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК от В.М.К., ЕГН **********, Т.Л.К., ЕГН
**********, Й.И.Й., ЕГН ********** и Д.И.Й., ЕГН **********,***, ЕИК *********,
за приемане на установено в отношенията между страните, че Община Девня не е
собственик на ПИ с идентификатор 55110.101.212 / петдесет и пет хиляди сто и
десет точка сто и едно точка двеста и
дванадесет/по КК на с. Падина, община Девня, област Варна, целият с площ от 872
кв. м., при граници: ПИ 55110.101.318, 55110.101.215, 55110.101.214,
55110.101.213, 55110.101.258.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, по заявеното от ищците В.М.К. и Т.Л.К. оспорване на истинността на
представената от ответника Община Девня декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот с планоснимачен №101.212 от кадастралния план, одобрен със
заповед №РД -18-59 /16.04.2008г. , че
документът е неистински в частта относно
датата на входящия № **********/19.10.2015г., като на основание чл. 194,
ал. 2, изр. 2 от действащия ГПК, го изключва от доказателствата по делото.
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК протоколно
определение от 18.05.2016г. , с което е открито производството с основание чл. 193 ГПК по оспорване съдържанието на АЧОС
№ **** /17.12.2015г. поради нарушена процедура при издаването му поради липса
на необходимата като част от административната преписка скица , издадена от
СГКК Варна .
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК протоколно
определение от 18.05.2016г. , с което е открито производството с основание чл. 193 ГПК по оспорване съдържанието датата
на съставяне на АДС №*** /01.06.1989г.
ОСЪЖДА
В.М.К., ЕГН **********, Т.Л.К., ЕГН **********, Й.И.Й., ЕГН ********** и
Д.И.Й., ЕГН **********,*** , ЕИК *********,
сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 105 лева /сто и пет лева/ пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................