Решение по дело №455/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба от А. И. А., ЛНЧ .............., [държава], с адрес на призоваване [населено място], р-н [община] № ..., [община], РПЦ на ДАБ при МС, срещу решение № 7802/16.07.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, обосновани с твърдения за допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ административният орган е приел, че не са налице тези основания и е игнорирал факта, че причината да напусне страната си на произход е свързана с наличието на з. за н. ж. и с.. Счита, че неправилно административният орган, в противоречие с материалния закон е приел, че [държава] е трета сигурна държава за него. Моли съда да отмени оспореното решение, ведно със законните последици от това.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и се представлява от назначен по реда на ЗПП процесуален представител – адвокат М. Д. П. от АК – С., който поддържа жалбата. Оспорващият заявява, че желае да остане в България, тъй като в [държава] не предоставяли пребиваване, а връщали всички в [държава]. Моли, да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие, който оспорва жалбата. Счита решението за законосъобразно. В писмени бележки, депозирани по делото, се оспорва жалбата и се иска от съда да я отхвърли. Твърди се, че не били налице предпоставките по чл. 8 ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като спрямо жалбоподателя не е осъществено визираното от ЗУБ п., релевантно за предоставянето на статут на бежанец, както в страната му на произход - [държава], така и в страната, в която е пребивавал след това - [държава]. Сочи, че Решението на председателя на ДАБ не е и в нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Моли съда да отхвърли жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен счита оспорването за неоснователно. Излага съображения за законосъобразност на административния акт.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по молба за предоставяне на международна закрила с вх. № ОК-13-397 от 05.03.2024 г. в Регистрационно - приемателен център - [населено място] до Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет от А. И. А., [държава]. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ тази молба е подадена до Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС). На основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ лицето е подписало декларация, от която първоначално са установени личните му данни - А. (с. и.) И. (ф. и.) А. (б. и.), от м. п., роден на [дата]. в [населено място], обл. Х., [държава], [държава], е. п.: а., в.: м.-с., с. п. - н., ЛНЧ ...............

С Писмо рег. № УП-23308/08.02.2024 г. Началник отдел „ПМЗ – кв. О. к.“ при РПЦ – С. при ДАБ поискал от Специализирана дирекция "М" - ДАНС писмено становище по постъпилата от А. И. А. молба за закрила. С отговор рег. № М-7813/09.05.2024 г. Директор на Специализирана Дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност” дава писмено становище на основание чл. 41, ал.1, т. 1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 13.03.2024 г. в 10.17 ч., във връзка с подадената молба за закрила, е проведено на интервю документирано в Протокол peг. № УП 23308. В хода на същото А. И. А. заявил, че е напуснал [държава] н. през 2021 г., влязъл е в [държава] и е останал 2 /две/ години в [населено място]. Регистриран е пред т. в., но не му е издаван т. д. „к.". За липсата на издаден документ е заплащал глоби, за времето на пребиваването си на т. територия. Пристигнал е в Република България на 14.02.2024 г., н. с непознати за него лица.

На проведеното с него интервю, мотивира молбата си за международна закрила със започналата в. в [държава] и конкретно през 2013 г. - 2014 г. в [населено място], н. м., в което е ж.. В началото се водели с. между с. а. и редовната с. а., след което последователно са влязли в града И. д. и к. с.. Посочва за с. между к. с. и т. а.. Заявява, че много хора напускат [държава], а [населено място] е о., като жителите нямат право на свободно движение и на работа. Излага твърдения, че подлежи на в. с. към р. с. а.. Изпратена му е п., но не се е явил. Твърди, че подлежи на в. с. и към к. с., тъй като е задължителна в р. му г., който е под т. к.. Посочва, че не е търсен от к. а., но ако бъде з. извън града, ще бъде м.. Върху него лично не е оказвано ф. н., но преди 2 /две/ години б. му Р., р. през 2008 г. е о. от к. и м. от тях, като това е и причината да не може да се завърне в [държава]. Заявява, че не е а. или о. в [държава]. Напуснал страната, заради в. с. и трудните условия на живот. Желае да получи закрила и да живее свободно в България.

На 16.07.2024 г. Председателят на ДАБ постановил Решение № 7802, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. И. А.. Решението е връчено на неговия адресат на 27.08.2024 г., като жалбата е подадена чрез административния орган на 29.08.2024 г. В мотивите е прието, че за молителя не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец по чл.8 и хуманитарен статут по чл.9 от Закона за убежището и бежанците.

По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх. № ЦУ-1341/23.05.2024 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка (към 23.05.2024 г.) в С. а. р. и Справка вх. № ЦУ-1554/01.07.2024 г. относно Р. [държава], съдържаща актуална към 01.07.2024 г. информация относно общото положение в страната, обществено-политическата обстановка, как т. законодателство регламентира и защитава правата на бежанците в [държава], положение на с. бежанци в [държава], отговаря ли РТ. на определението за „трета сигурна държава“ относно гражданите на [държава], търсещи международна закрила и положението на с. к. и отношението на официалната власт към тях.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на същата съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84 ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, при следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 1, предл. второ от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона предметна форма и съдържание съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Освен валидно, атакуваното административно решение се преценява от съда и като издадено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. административната преписка, приключила с постановяване на оспореното решение се установява, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган при РПЦ – С. О. к. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, извършено от компетентен орган, в присъствие на преводач и на е., който молителят за закрила владее – а.. Налице са и категорични данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него е.. Спазено е и изискването на чл. 58 ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, такова е предоставено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не е възразено по предоставяне на статут при наличие на материалноправните предпоставки в приложимия закон.

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В процесния случай жалбоподателят е регистриран в РПЦ – С. О. к. при ДАБ, към момента в РПЦ – [населено място] при ДАБ като с. г., предвид което за държава по произход по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме С. а. р.. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8 ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут нито в държавата му по произход, нито в Република [държава], където е пребивавал последните 2 години. Жалбоподателят не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на р., р., н., п. м. или принадлежността му към определена с. г.. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от п.. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено п. от държава, п. или организации и недържавни с. нито в страната му на произход - [държава], нито в страната, в която е пребивавал след това - [държава]. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е съществуващия в. к.. Макар и административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на с. а. и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към с. г.. Той не е бил з. и върху него не е било о. н., както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е о. и не е бил п. от о. власти, не е бил з. или п. по е. или р. причини нито в [държава], нито в [държава]. Заявеното от него сочи, че е напуснал [държава], тъй като подлежи на в. с. при к. с., но не е търсен от тях. Това е единствено негово предположение, за което няма реални данни и доказателства, като същото не обосновава и риск от п.. В бежанската история на кандидата за убежище А. А. не се съдържат твърдения за конкретни действия на п. или п. с мащаб, достигащ границата на п., нито за риск от такова. Съгласно приложената по делото справка за общото положение на с. б. в РТ., с. б. се регистрират, получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, уредени в Регламента за временна закрила. Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Досежно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си на произход и държавата [държава] да е изложен на реална о. от т. п., като с. н. или е., или и. или н. или у. о., или н., каквито изисква разпоредбата на чл. 9 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма и никакви изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9 ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ досежно държавата на произход, като е приел, че не може да се очаква кандидатът да се установи в друга част от територията на държавата, където да се ползва от закрила, която да е ефективна и с траен характер, като правилно, с оглед фактите е преценил бежанската история на чужденеца с оглед разписаното в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ и обстоятелството, че А. А. е пребивавал на територията на РТ. в продължение на 2 години. Регистриран е пред т. в., но не му е издаден т. д. - „к.", тъй като по негови данни „е имало криза и с. в.". Р. н., но е бил установяван от служителите на реда без документи. През времето на своя престой в т. страна е успявал да заплаща глоби за нередовното си пребиваване, като последната глоба е била в размер на 1000 долара, след което е взел решение да напусне [държава]. Липсват твърдения от чужденеца да е бил принуждаван да се върне в [държава], нито да е бил з., или спрямо него да е оказвано н.. С изложени подробни изводи, които се споделят изцяло от съда, като съответни на доказателствата, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки държавата [държава], в която е пребивавал жалбоподателят след напускането на [държава], да се приеме за трета сигурна държава по отношение на кандидата за закрила. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същия няма основания да се опасява за ж. или с. си поради р., р., н., п. към определена с. г. или п. мнение, не е изложен на о. от п. или т. п., като и., н. или у. отнасяне, или н.. С оглед данните, съдържащи се в приетата справка относно Р. [държава], следва да се приеме, че в тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. Административният орган е извършил преценка както на изложената бежанска история, така и на сигурността в тази държава, анализирана в посочената справка и правилно е установил, че [държава] се явява трета сигурна държава за кандидата, като той може да поиска и получи закрила от т. в.. Видно от справката, касаеща [държава], на територията на държавата няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие, а по отношение на бежанците се предоставя режим на временна закрила, като кандидатите получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, уредени в Регламента за временна закрила. Пак според данните в тази справка: „Всички с. б. в [държава] са защитени от принудително връщане в [държава].“. Съгласно чл. 21 т. 7 от Устройствен правилник на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, Дирекция „Международна дейност“ изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. Относно доводът на жалбоподателя, че в [държава] за него не съществува защита от принудително връщане в [държава], административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка и правилно е приел, че [държава] са явява трета сигурна страна за кандидата. Това се потвърждава и от Решение № 247 от 3 април 2024 г. на Министерски съвет на Република България, с което и на основание чл. 98, ал. 1 от ЗУБ е приет Списък на сигурни страни на произход по отношение на търсещите закрила - Приложение № 1 и Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила - Приложение № 2. В националния списък на трети сигурни държави е включена и Р. [държава], по отношения, на която е установено и прието, че отговаря на критериите, разписани в параграф 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за ж. или с. си на тази територия поради р., р., н., п. към определена с. г. или п. м., както и че не е изложен на о. от п. или т. п., като и., н. или у. отнасяне, или н., и че за кандидата е възможно да се завърне в [държава], не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна на обжалвания акт. В този смисъл е възприетото в практиката на Върховният административен съд по идентични случаи, изразена в Решение № 3889 от 20.04.2022 г., постановено по адм. дело № 12324/2021 г. по писа на ВАС, Решение N° 2496 от 17.03.2022 г., постановено по адм. дело № 12323/2021 г. по описа на ВАС, Решение № 6890 от 23.06.2023 г., постановено по адм. дело № 4075/2023 г. по описа на ВАС, Решение № 9019 от 22.07.2024 г., постановено по адм. дело № 3768/2024 г. по описа на ВАС и Решение №6200 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело № 3627/2024 г. по описа на ВАС.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Във връзка с гореизложеното на основание чл. 172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. А., ЛНЧ .............., [държава], с адрес РПЦ на ДАБ при МС – [населено място] срещу Решение № 7802/16.07.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБ.