РЕШЕНИЕ
№3118/8.7.2019г.
гр. Варна,08.07.2019 год.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ-ри
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17 095 по
описа на съда за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба с вх.номер №
74082/12.11.2018 г., уточнена с писмена молба с рег. № 81 375/10.12.2018
г., с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Ищцовата страна по
делото „Р./.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано съвместно от Изпълнителния директор А. В. А. и Прокуриста М. Т., чрез процесуалният си представител
юрисконсулт А. Ц., със съдебен адрес за връчване на книжа – * е предявила
специален положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД против ответниците: В.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***; С.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
Отправеното
до съда ИСКАНЕ съобразно уточнението от 10.12.2018 г. е следното:
Да бъде постановено Решение по силата на което със
сила на пресъдено нещо да бъде признато за установено че
ОТВЕТНИЦИТЕ: В.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***; С.Т.И., ЕГН ********** с
адрес: *** и Й.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължат солидарно на ищеца - “ Р./.” ЕАД, ЕИК *, следните парични вземания: сумата от 11 515.27 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда- 01.02.2013г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 895.17 лв. - редовна лихва за периода от
07.02.2011г. до 19.08.2012 г.сумата от 3
366.68 лв. - наказателна лихва за периода от 06.06.2011г.
до 31.01.2013 г., вкл.изискуема лихва
съгласно чл.3.1., вр. с чл.1.3 от Анекс № 3 от
23.11.2010 г. към Договора в размер на 118.91лв. за периода от 05.10.2010 г. до
22.11.2010г.,т.е. вземания произтичащи от
Договор за банков кредит № 44845 от 20.01.2008 г., Анекс № 1 от 27.08.2009г.,
Анекс № 2 от 28.09.2009 г., Анекс № 3 от 23.11.2010г.и Договор за встъпване в
дълг от 23.11.2010г.и за които парични вземания е издадена Заповед №
792/05.02.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, по частно гр.дело №
1292/2013 г.по описа на ВРС, VIII– ми състав.
Исковата си
молба ищцовата страна основава на следните твърдения:
Сочи се, че в законоустановения срок и в изпълнение
на дадените от ВРС указания по частно гр.д. №
1292/2013 г. по описа на РС Варна е депозиран специалния положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД въз основа на подаденото ВЪЗРАЖЕНИЕ от В.Б.И. срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т. 2 ГПК по частно гражданско дело № 1292/2013 по описа на РС Варна ,т.к.
заповедният съд указал на ищцовата страна да предяви
в 1 месечен срок иск за установяване на вземането си против задължените лица.
Относно допустимостта на подаденото възражение по чл.414 ГПК ищцовата страна счита, че така подаденото възражение по чл.
414 ГПК било недопустимо, т.к. било направено след изтичане на 14 дневния преклузивен срок , установен в разпоредбата на чл. 414, ал.
2 ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист, твърди „Райфайзен
Банк България„ ЕАД било образувано изпълнително дело
№– 1960/15 по описа на ЧСИ Надежда Денчева с рег. № 807 по описа на КЧСИ и с
район на действие ОС Варна. В съответствие с нормата на чл. 428 ГПК ,заявява ищцовата страна ЧСИ бил връчил покана за доброволно
изпълнение на длъжника като същият не би подал възражение срещу заповедта за
изпълнение в срок. С оглед горното, според ищцовата
страна Заповедта била влязла в законна сила и в последствие,след наличието на предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 8 ГПК
образуваното изпълнително дело било прекратено и образувано ново такова под
номер 614/2018 г. по описа на ЧСИ Н. Г., като в кориците на тези две
изпълнителни дела се съдържали доказателства от които се обуславял извода за
недопустимост на възражението по чл. 414 ГПК.Въпреки твърденията за депозиране
на възражението по чл. 414 ГПК и едновременно с това и твърдения за наличие на
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – конкретно искане ищцовата страна не е направила до ВРС. На второ място, в
случай, че съдът счете че подаденото възражение е допустимо и депозирано в
срока определен от закона, ищцовата страна желае ВРС
да приеме следното:Ищецът е сезирал РС Варна с исковата молба, твърдейки че В.Б.И.,
Й.В.Б. и С.Т.И. дължат на „Райфайзен Банк България“ ЕАД парични суми, представляващи неизплатени
и изискуеми парични вземания по договор за банков креди, сключен на 30.1.2008
г. На 30.1.2008 г. бил сключен договор за банков кредит № 44845 от В.Б.И., Й.В.Б.
и С.Т., въз основа на което било видно, че между страните било възникнало
действително облигационно правоотношение, по което кредитополучателят и
солидарните длъжници следвало да изпълняват със сключения договор задължения
си. Поради липсата на изпълнение в полза на ищеца възникнали вземанията,
посочени в петитума на исковата молба и Банката предприела действия за
принудително удовлетворяване на притезанията си.
Затова било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417, т. 2 ГПК и в последствие издадени и Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист ро цитираното частно
гр.дело № 1292/2013 по описа на РС Варна. Въз основана на цитираните заповед за
изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1960/2015
г.по описа на ЧСИ Н. Денчева а в последствие при наличие на предпоставките на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК образуваното изпълнително дело било прекратено и било
образувано ново такова под номер 614/2018 г- също по описа на ЧСИ Н.Д . На
трето място, ищцовата страна сочи ,че на дата
14.12.2017 г. се сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания между ищцовата Банка и дружество „Е. М.“ ЕООД по силата на който
„Райфазен Банк“ ЕАД в
качеството си на цедент прехвърлило на ЕООД–то в
качеството му на цесионер вземания изрично посочени и
индивидуализирани в приложение към потвърждение за извършена цесия, съдържащо
списък с индивидуализирани вземания към договора. Прехвърлени били вземанията
на Банката по договор за кредит № 44845, сключен на 30.1.2018 г., следователно,
прави извода ищцовата страна от 14.12.2017 г. „Е. М.“
ЕООД се явявало частен правоприемник на „Райфайзен Банк“ ЕАД и нов кредитор на процесните
вземания. В тази връзка в т.3 от исковата си молба ищцовата
страна обективира искане на основание чл.219 ГПК да
бъде привлечено на страната на ответника като трето лице помагач Е. М. Е., ЕИК *,
представлявано от Р. И. М. – Т. в качеството й на управител , със седалище и
адрес на управление ***, *,. Същото дружество, според ищцовата
страна,имало интерес да участва в процеса, т.к.спорът касаел вземане, което му
било прехвърлено във основа на описания в исковата молба договор за цесия.На
четвърто място в исковата молба са направени искания за събиране на
доказателства а именно – да бъде изискано и приобщено частното гр.дело №
1292/2013 по описа на РС Варна; да бъде изискано и приобщено в заверено за
вярност с оригинала копие на изпълнително дело № 1960/2015 г.и № 614/2018 г. и
двете по описа на ЧСИ Н.Д. В условията на евентуалност ако ответникът оспори,че
дължи вземанията е направено искане за допусне на ССчЕ
с поставени въпроси с номера 1 и 2 на
страница трета от исковата молба – л.3 –ти от делото. Обективирано
е и съответното посочено по-горе искане със СПН да бъде установена дължимостта на паричните вземания от тримата солидарни
длъжника, на осн.чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.В условията на евентуалност, ако РС
Варна отхвърли предявения специален установителен
иск, ищцовата страна сочи в исковата си молба ,и в
случай че ответникът претендирал да му бъдат заплатени разноските за адвокатско
възнаграждение, което е направил, ищцовата страна
прави възражение за прекомерност на същите с оглед правната и фактическа
сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. В подкрепа на изложените
фактически твърдения ищцовата страна е направила
искания по делото да бъдат приобщени като писмени доказателства представените с
исковата молба и допълнителната уточнителна молба
заверени за вярност с оригинала копия на документи.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
по иска Й.Б. и С. Б. не са изразили никакво становище.
В същия срок ответникът В.И. е депозирал
отговор на искова молба придружен с препис за ищцовата
страна. На първо място ответникът сочи, че оспорва изцяло предявения против
него иск и желае съдът да отхвърли иска. На второ място ответникът сочи, че “ Райфайзен Банк „ЕАД не е титуляр
на вземането, тъй като с договор за прехвърляне на вземания от 27.08.2018 г.
между кредитора „Райфайзен Банк“
и „Е. М.“ ЕООД задължението на В.И. по договора с Банката от 30.08.2008 г.било
прехвърлено на „Е. М.“ ЕООД. Същото дружество, с предмет на дейност събиране на
вземания, сочи в отговора си ответникът, през м.август 2018 г.завело
изпълнително дело № 20188070400614 по описа на ЧСИ Н. Д. Затова прехвърляне на
вземания В. И. твърди,че не бил уведомен по надлежния ред от основния кредитор
а научил след като получил препис от исковата молба и то с писмо от Е. М.,
което било в нарушение на ЗЗД. Т.к. нямало обратно прехвърляне на вземането към
„Райфайзен Банк“,
ответникът счита,че Банката не е титуляр на вземането. От друга страна,
подчертава ответникът В.И. в отговора си на искова молба, изпълнителния лист в
поза на кредитора бил издаден на 15.02.2013 г. Същият /кредиторът/ завел
изпълнително дело № * по описа на ЧСИ М.
П., която предприела действия по изпълнението в края на месец февруари 2013
година. След като били депозирали възражения, че към тази дата М. П. била
изгубила качеството си на ЧСИ - други действия не били предприемани. Последните
действия по изпълнението били предприети от кредитора – в случая Е. М. – твърди
ответникът В. И. чрез ЧСИ Н. Д. по ИД № * в началото на месец август 2018 г. С оглед
горното ответникът В.И. счита, че т.к. от края на м. февруари 2013 г. до м.
август 2018 г. били изтекли повече от пет години , според ЗЗД вземането било
погасено с изтичане на петгодишна давност и в момента ответникът В.И. не дължал
никакви суми. Ответникът желае РС Варна да изиска изпълнително дело № * по
описа на ЧСИ Н. Д. и изпълнително дело № * по описа на ЧСИ П. (като номерата на
делата съдът е преписал точно съгласно становището на КЧСИ адресирано до В.И.,
в което са цитирани и двете дела). които изпълнителни дела се намирали в Архива
на ЧСИ Д., която се явявала правоприемник на загубилата качество ЧСИ М.П.,
както и останалите дела на М.П. с кредитор Райфайзен Банк и длъжник В.Б.И.. Ответникът прилага и желае да бъде
прието като писмено доказателство запорно съобщение и
писмо от камарата на ЧСИ от 1.12.2017 г.
В проведеното по делото последно, трето по ред открито
съдебно заседание от дата 21.06.2019 г. се явява само адв.А. –
процесуален представител на отв.В.И.. В същото
съдебно заседание, въпреки че са били редовно уведомени не са изпратили
представител нито от ищцовата Банка а и ответниците С.И. и Й.Б. не са явили, не са и упълномощили
процесуален представител.В хода по същество на спора адвокат А., в качеството
му на процесуален представител на ответника В.И. заявява,че поддържа отговора
,намира иска за неоснователен и недоказан като моли съда да го отхвърли .Адв.А. счита,че носител на активната легитимация не е „Райфайзен Банк“ , т.к.има
цесия от 2014 г., а която ответникът не
бил уведомен и в крайна сметка нямало обратно прехвърляне на задължението, така че би следвало ЕОС МАТРИКС - агенцията по
събиране на вземания да си заведе дело ,защо
не си го е завела, на ответника не било известно и „Райфайзен
банк“ следвало да си търсят парите от тях а освен
всичко друго и вземанията били изтекли по давност.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА и прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От
приобщеното към материалите по настоящото исково производство - частно
гражданско дело № 1292/ 2013 год. по описа на Районен съд – Варна, VIII –ми състав безспорно се установява ,че на дата 01.02.2013 година във ВРС е
било заведено Заявление с номер 2486 с
искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от Райфайзен
Банк България ЕАД , чрез пълномощник М. С. .Самото
заявление на заявителя е било насочено против длъжниците
по заповедното дело /ответници в исковия процес / - В.Б.И. , С.Т.И. и Й.В.Б. .
В .12 от заявлението Банката –кредитор е посочила основанието на което е
сезирала РС ВАРНА с искането за издаване
на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист съгл. чл. 418 ГПК – извлечение от
счетоводните книги на банката за размера на дълга на кредитополучателя В.Б.И. и солидарните длъжници – С.Т.И. и Й.В.Б. по договор за банков кредит № 44845 от 30.1.2008г. , Анекс № 1/ 27.8.2009
г., Анекс № 2 / 28.9.2009 г.Анекс № 3/ 23.11.2010 г. и Договор за встъпване в
дълг от 24.11.2010 г., както и договор
за банков кредит № 44845/ 30.1.2008 г.
сключен между Райфайзен
Банк България
ЕАД и кредитополучателя В.Б.И. и Анекс № 1 / 227.08.2009г., Анекс № 2 /
28.9.2009 г. и Анекс № 3/ 23.11.2010 г. и Договор за встъпване в дълг от 23.11.2010 г./ л.4- ти от заповедното дело
/ . Самите размери на главни и акцесорни вземания заявителят е посочил точно в т. 9 буква
„ а“ – „в „ и след наведени твърдения в т. 5 „б „ относно солидарната
отговорност на В.Б.И. , е обективирано и искането за
присъждане на разноските по частното дело . Оригиналът на документа на който
заявителят е отправил искането си до ВРС
е приложен на лист 6 – ти по заповедното дело. Така депозираното
Заявление по чл. 417 ГПК заповедният съд е намерил за отговарящо на формалните
и съдържателни изисквания на процесуалния закон и с Разпореждане № 5794/5.2.2013 г. същото е било уважено вкл. и
в частта за постановяване на незабавно
изпълнение по чл. 418 ГПК . / л.36 от частното дело / . Въз основа на цитираното
Разпореждане заповедният съд е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение № 792/05.02.2013 г., приобщена в
оригинал по заповедното дело на лист 37 – ми.От съдържанието на заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК се
установява ,че заповедният съд е разпоредил както следва : ( цитат от
Заповедта) Длъжник В.Б.И. с ЕГН: **********
с адрес: *** ;Длъжник С.Т.И. с ЕГН: **********
с адрес: *** и Длъжник Й.В.Б. с ЕГН:
********** с адрес: ***, да заплатят
солидарно на Кредитор “Р./.” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано съвместно от Изпълнителния директор А. В. А. и Прокуриста М. Т., сумата от 11 515.27лв.-главница, 1 895.17лв. редовна лихва за периода от 07.02.2011г. до
19.08.2012г. вкл., 3
366.68лв.-наказателна лихва за периода от 06.06.2011г.
до 31.01.2013г. вкл., изискуема лихва съгласно чл.3.1., вр. с чл.1.3 от Анекс № 3 от 23.11.2010г. към Договора в
размер на 118.91лв. за периода от 05.10.2010г. до 22.11.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда-01.02.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата
от 337.92лв.-платена държавна такса и 587.00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Вписано е в самата ЗАПОВЕД, че вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение от счетоводната книга на “Р./.” ЕАД към
01.02.2013г., Договор за банков кредит № 44845 от 20.01.2008г., Анекс №
1 от 27.08.2009г., Анекс №2 от 28.09.2009г.,
Анекс №3 от 23.11.2010г., Договор за встъпване в дълг от 23.11.2010г.Така
цитираната буквално Заповед по чл. 417 ГПК напълно и точно отразява размерите
на вземанията, основанията на които почиват тези парични вземания и солидарно
отговорните трима длъжника. Видно от втора страница на същата Заповед въз
основа на Разпореждането на заповедния съд на дата 05.02.2013 г. е бил издаден
изпълнителен лист за всички суми по заповедта.
От останалите писмени доказателства по частното делото от л.38 до 46 –ти
вкл. се констатира,че всеки един от тримата солидарни длъжника в срока по
чл.414 ГПК е възразил пред заповедния съд относно дължимостта
на вземанията по заповедта от 05.02.2013 г. и с Разпореждане от дата 2.10.2018
г./ след събиране на надлежни доказателства за връчването на ПДИ / приложени по
делото / , заповедният съд е дал указания до заявителя по реда на чл.415 ГПК /
л.62 /. Указанията на заповедния съд са били получени от заявителя на дата
22.10.2018 г. и в срок, на дата
12.11.2018 г. пред заповедния съд са представени доказателства за предявяването
на специалния положителен установителен иск от
заявителя против тримата солидарни длъжника / Л. 65 и сл. от заповедното дело /
.
При така изложеното по –горе от
фактическа а и от правна страна, настоящият съдебен състав прави извода ,че
специалния положителен установителен иск е процесуално
допустим – предявен е в преклузивния
срок по чл.415 ГПК от заявителя в заповедното производство против тримата
солидарни длъжника, упражнили правата си по чл. 414 ГПК като е налице и
идентичност на вземанията и по размери и по основания така както са заявени и в заповедното и в
исково производства . Предявеният по
настоящото исково производство специален положителен установителен
иск е с правно основание чл.422 ,ал.1 ,вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и има за
предмет да се установи съществуване
на вземането, за което е издадена
Зповедта за изпълнение по реда
на чл.417 и сл.
от ГПК в полза на
заявителя- ищец в исковото производство. По предявения иск, съдът с проекто –доклада си, обявен и за окончателен е разпределил тежестта на доказване между страните както следва:Съобразно
общото правило на разпределение на тежестта на доказване регламентирано в
нормата на чл. 154 ГПК исковият съд е указал
на страните по спора, че всяка една страна е длъжна да установи и докаже
фактите на които основава своите твърдения или възражения, респективно от които
черпи положителни за себе си права (така чл. 154 ГПК). В тежест на ищеца по делото исковият съд е възложил да установи и
докаже, че между ищцовата страна –„ Банка РАЙФАЙЗЕН
БАНК“ АД и тримата ответника е бил сключен договор за банков кредит от
30.1.2008 г., Анекс 1 от 27.8.2009 г., Анекс 2 от 28.9.2009 г., Анекс 3 от
23.11.2010 г. и Договор за встъпване в дълг от 23.11.2010 г. (така като подробно е в обстоятелствената
част на исковата молба и в Заявлението по чл.417 ГПК от 2013 г.), поетите от
страна на ответниците задължения, срокове на плащане на задълженията , размери
на главни и акцесорни задължения и падеж)
изпълнението, по което е извършено пълно и точно от страна на Банката, както че
във връзка с това облигационно правоотношение е издадена Заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК в полза на кредитора – ищец, че заповедта е връчена на длъжниците – тримата солидарни длъжника, че е било
депозирано Възражение от всеки от тримата солидарни длъжника и че е спазен
срока за предявяване на иска с правно осн. чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на ищеца е
било възложено и да установи и докаже,
че налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата
молба размери и основание ; да установи и докаже, че ответникът е изпаднал в
забава и че е налице фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и
инициирано производството по чл.417 ГПК ; да установи и докаже твърденията си,
че ответникът е спрял на твърдяната от ищцовата
страна дата да покрива задълженията си към Банката по договора както и че била
настъпила на твърдяната от ищцовата страна дата
автоматична предсрочна изискуемост на паричните вземания и за главници и за
лихви и други акцесорни вземания– съгласно вписаното
в т. 14 от Заявлението по чл.417 ГПК.Отделно
от изложеното исковият съд е указал на ищцовата
страна / с оглед твърденията в исковата молба /, че носи тежестта да установи и
докаже твърденията си за прехвърляне на процесното
вземане по силата на действителен договор за цесия, по който длъжниците са надлежно уведомени съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което прехвърляне е било сторено след иницииране на заповедното
производство от 2013 г. ,вкл. и да докаже
и че за нея продължава да е налице правен интерес от търсената установителна защита.
В тежест
на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти
обстоятелства,съдът е възложил да установи и докаже, че са заплатени претендираните суми при настъпване на падежите. В тежест на
ответника е възложено да установи и докаже възражения имащи правопогасяващ,
правоизключващ и /или правоотлагащ
характер. Съдът при разпределение на
тежестта на доказване изрично е указал на ответника, че отрицателните факти
обстоятелства на които се позовава за да бъдат установени е необходимо
ответникът да установи и докаже положителни факти и или обстоятелства.
При така
разпределената тежест на доказване между страните ВРС намира ,че е несъмнено
установено по настоящото дело, че по Заявление на Райфайзен
Банк БЪЛГАРИЯ АД по чл.417 ГПК е била образувано частно
гр.дело № 1292/ 2013г. по описа на РС Варна, осми състав , по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК , постановено
незабавно изпълнение,издаден изпълнителен лист в полза на заявителя и против
тримата солидарни длъжника . Спор относно факта ,че всеки от тримата длъжника
своевременно е упражнил правото си да възрази против издадената срещу него
Заповед по чл. 417 ГПК по делото няма и тези факти са видни от заповедното
дело, инициирало настоящата искова защита . Твърденията на които всъщност ищцовата страна е основала исковата си молба са установени
и доказани въз основа на ангажираните писмени вдоказателства
още при сезиране на исковия съд със специалния положителен установителен
иск по чл. 422 ГПК .
В подкрепа
на този извод са представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала
копия на следните писмени доказателства,
а именно: Договор за банков кредит № 44845/30.01.2008 г.; Общи условия на
Райфайзенбанк (България) ЕАД за предоставяне на Микро
кредити; потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите; пълномощно към „Е. М.” ЕООД с нотариална заверка на
подписите рег.№ 1996/27.02.2017 г. на нотариус Л. Л., рег. № 151 на НК, район
на действие Софийски районен съд; Приложение № 1/14.02.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД и „Е. М.” ЕООД от 15.11.2016 г.; пълномощно към А. Ц. с
нотариална заверка на подписите рег.№ 8991/18.10.2018 г. на нотариус Л. Л.,
рег. № * на НК, район на действие Софийски районен съд,както и представените с уточняваща
молба вх.рег.№ 84375/10.12.2018 г. заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: Анекс № 1/27.08.2009 г. към Договор за банков кредит №
44845/30.01.2008 г.; Анекс № 2/28.09.2009 г. към Договор за банков кредит №
44845/30.01.2008 г.; Анекс № 3/23.11.2010 г. към Договор за банков кредит №
44845/30.01.2008 г.; Договор за встъпване в дълг от 23.11.2010 г.
Фактът, че
въз основа на изпълнителния лист по заповедното дело е образувано изпълнително
дело е виден дори и от доказателствата ангажирани от ответника В.И. а именно - представените
с отговора на исковата молба копия на следните писмени доказателства, а именно:
запорно съобщение изх. № 1493/26.02.2013 г. по изп.дело № * по описа на ЧСИ М. П., рег. № *; писмо изх. №
5379/01.12.2017 г. от Камара на частните съдебни изпълнители.
На следващо
място по делото следва да бъде съобразено твърденето на ищцовата
страна залегнало в исковата молба, че вземанията за които се вози исковото
производство по чл. 422 ГПК са били прехвърлени в по-късен момент на трето на
спора лице Е. М..В тази връзка с исковата си молба ищцовата
страна е направила искане по чл.219 ГПК, което освен че не е било мотивирано е
било и недопустимо , т.к. ищецът няма правен интерес от привличане на ТЛП на
страната на ответниците.Ето защо и с проекто доклада
по делото / л. 33 – ти втора страница първи абзац / ВРС е оставил без уважение
искането на Райфайзен банк
БЪЛГАРИЯ за привличане на ТЛП. Така цитираното Определение е влязло в сила,
респ. производството по чл.422 ГПК е било инициирано от заявителя по частното
дело против солидарните длъжници – имащи качество ищец и ответници по исковото
производство, без участие на подпомагаща страна. До края на съдебното дирене не
е било заявено друго процесуално искане от страна на ищеца или на частния
правоприемник на ищеца .
При така
събраните писмени доказателства по делото, с оглед пълното и всестранно
изясняване на фактическата страна по спора ВРС е допуснал провеждането на
необходимата съдебно счетоводна
експертиза, заключението по която е
изготвено от вещото лице Д.П. и приобщено на листи от 68 –ми до 78 ми
вкл. От подборното и мотивирано заключение на вещото лице Д.П. и справките в
табличен вид се установява, че по договор за банков кредит № 44845,сключен на
30.1.2008 г. от ищцовата банка с кредитополучателя В. Б.И., солидарен длъжник Станка Т.И. и
солидарен длъжник Станислав В.Б. на дата 01.02.2008 г. сумата от 15 225,00
лева е постъпила по разплащателна сметка
на кедитополучателя В.Б.И. / банкова сметка ***.
69 – ти поделото реквизити – . Вещото лице подробно е описало параметрите при
които е бил сключен договора за кредит,
датите на анексите към договора а именно Анекс 1 /27.8.2019 г., Анекс 2/ 28.9.2009г.Анекс 3 / 23.11.2010 г. и договор за встъпване в
дълг от 23.11.2010 г. –последния при непогасена част от
кредита 11 634,18 лв. Въз основа на
проследяване на счетоводните записвания водени при ищцовата
страна –сметки извлечения от Райфайзен Банк България вещото лице заключава ,че размера на
непогасените задължения по договора за кредит, към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – т.е.1.2.2013 г.е сумата от общо 16 896,03 лева
в това число главница 11 515,27 лв., договорна лихва 1895,17 лв.,
наказателна лихва 3366,68 лева и лихва по анекс №3/2010 г. 118 ,91 лева .
При така
изложеното по–горе, въз основа дори и само на писмените доказателства и по
заповедното и по исковото дело и обективното заключение на в.л.П. по ССчЕ се налага единственият извод от правна страна,че въз
основа на Договор за банков кредит № 44845/30.01.2008 г.;сключен при Общи
условия на Райфайзенбанк (България) ЕАД за предоставяне на Микро
кредит ответникът В.И. е получил сумата от 15 225,00 лева, която следвало да върне на Банката кредитор.Видно е
също така от писмените доказателства, че договорът за кредит е бил сключен при
условията на солидарна отговорност с още две физически лица а след това е
сключен и договор за встъпване в дълг.Несъмнено по делото ВРС намира за доказано ,че сумата по договора за кредит
която следва да бъде върната от кредитополучателя и солидарните длъжници
възлиза на общо 11 515,27 лв., към датата на сезирането на заповедния съд.
Въпреки тези установени поделото факти и обстоятелства, исковият съд съобразява
и доказателствената сила на представените с писмена молба - становище
вх.рег.№ 22575/27.03.2019 г., копия на следните писмени доказателства, а
именно: покана за доброволно изпълнение изх. № 14560/10.08.2018 г. по изп.дело № * по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807; уведомление
за извършено прехвърляне на вземания изх. № МА00084578/05.09.2018 г. от
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД; предоставяне на информация до субекта на
данните на осн. чл. 13/14 от Регламент (ЕС) 2016/679
на Европейския парламент на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни изх. № МА 00084578/05.09.2018 г.От цитираните писмени
доказателства ( л.46-48 –
представени от отв.В.И. ) и потвърждението за цесия находящо
се на л. 6 –ти се установява,че след издаването на ЗАПОВЕДТА по чл.417 ГПК и
образуване на ИД № 20188807040061 по описа на ЧСИ Н. Д. размерът на дълга например на солидарния длъжник С.Т.И. е към 1.8.2018 г. от 26 483,53 лева, но взискател по ИД е „Е. М.“
ЕООД въз основа на издаден изпълнителен лист по ЧГД 1292/2013 г. по описа на РС Варна 8 –ми
състав . Този факт е обусловен от прехвърлянето на вземането за което е бил
издаден изпълнителния лист по цитираното частно дело.Доказателства за извършена
цесия са ангажирани от ищцовата страна на л. 6 –ти по
делото от които е видно, че на 14.2.2017 г. Райфайзен
Банк БЪЛГАРИЯ ЕАД е продала в качеството си на цесионер на цедента Е. М. вземанията произхождащи от договори за
фирмени необезпечени кредити, посочени в ПРИЛОЖЕНИЕ 1 А към конкретен договор
за цесия .
При така изложеното до тук от ПРАВНА СТРАНА исковият
съд приема, че предявеният от ищцовата страна
специален положителен установителен иск следва да
бъде отхвърлен изцяло .На първо място исковият съд отчита
наличието на идентичност между страните в заповедното производство и исковото .Такова
съвпадение е нужно както от субективна,
така и от обективна страна и след като е налице- процесът е допустим . В т. 10 б, абзац 3 на Тълкувателно решение
№ 4 от 2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието
,че при частно правоприемство- при прехвърляне на вземането чрез договор за
цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да
участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на
чл. 226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът,
ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.Въпросът е бил поставен, поради
противоречива практика на ВКС и съдилищата в тази посока. Така, съгласно една
част от нея, при частно правоприемство по спорното
материално право – цедиране на вземането, което е настъпило
след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви установителния иск ще бъде цесионерът
– новият кредитор (така: Определение № 366 от 19.05.2011 г. по т.д. № 994/2010
г., Т.К., І Т.О. на ВКС; Определение № 329 от 31.05.2011 г. по ч.гр.д. №
226/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС; Определение от 12.11.2009 г. на ОС - Русе по
в.ч.гр.д. № 899/2009 г.). Налице е предявен установителен
иск, по който следва да се прецени активната процесуална легитимация на ищеца.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Законодателят е
предвидил, че именно от момента на подаване на заявлението по чл. 410 или 417 ГПК ще се счита предявен и искът по чл. 422 ГПК. Целта на тази законова фикция
е да се допусне настъпване на определени последици към един по-ранен момент
(касаещи прекъсване на давностни срокове, прехвърляне
на спорното право и др.). След като искът се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението, то всички факти, осъществили се след този момент са
настъпили в рамките на установителния процес и за
него ще се прилагат всички правила на част втора от ГПК – „Общ исков
процес”.При прехвърляне на претендираното право след
издаване на заповед за изпълнение, установителният
иск по чл. 422 ГПК следва да се предяви от прехвърлителят-цедент,
а не от приобретателя-цесионер.
В обобщение
се налага извода, че в спора отнесен пред ВРС - предмет на настоящото дело, се
разкрива особеността на института на процесуалната субституция с всички
произтичащи от това процесуални последици.
В тази връзка
се налага да бъде подчертано,че в цитираното Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от една страна е посочено, че легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение
нормата на чл. 226 ГПК, а е прието и
че легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В
мотивите на тълкувателното решение, се посочва, че с предявяването на иска е
създадена висящност на исковия процес от момента на
подаване на заявлението, към който момент цедентът е
носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред
съд. В течение на делото той е праводател на
прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображения, ВКС счита, че искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
който по отношение на него течал от датата на връчване на указанията на съда на
цедента.Налага се извода ,че е без значение кой ще
предяви иска, след като това е направено в срок, ефектът е постигнат.
В казуса
отнесен пред РС Варна искът е предявен от цедента в чиято
полза през 2013 г. е била издадена заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Настъпило е частно правоприемство на дата 14.02.2017
г. като цедентът – ищец по исковото производство и
заявител в заповедното е прехвърлил наред с други свои вземания и паричните
вземания,предмет на специалната положителна установителна
защита в полза на „Е. М. „ ЕООД. Ето защо, след като ищцовата
страна не е доказала,че оспорените парични вземания за които е била издадена в
нейна полза през 2013 г. Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са ликвидни
и изискуеми и се дължат от тримата солидарни длъжника към ищеца, искът се явява
неоснователен и недоказан .В обобщение при недоказаност на активната материално
правна легитимация на ищцовата страна искът по чл.422 ГПК следва да бъде изцяло отхвърлен .Този извод се налага и поради факта, че
искът по чл. 422 ГПК се развива по
правилата на общия исков процес и няма как да не бъде приложими разпоредбите на
чл. 226 ГПК.Създадена е и фикция – ще се счете, че даденият на цедента срок за предявяване на иск по чл. 415 ГПК е спазен,
ако в него цесионерът предяви от свое име иска.
Нееднократно
е посочвано и от правната теория на процесуалноправното положение на противната
страна не трябва да бъде влошавано поради прехвърляне на спорното право, иначе
то би могло да се предприема именно и само с тази цел. На първо място следва да
бъде подчертано, че заложеното в чл. 226 ГПК, че материалноправната промяна в титуляра на спорното право не води до процесуалноправна
такава, освен при условията на чл. 222 ГПК. Настоящият исков съобразява посочените
по-горе принципни процесуални положения, при извеждане на крайния си извод, че
искът подлежи на отхвърляне , като счита , че настъпилото частно правоприемство през 2017 г.,след иницииране на заповедното
производство през 2013 г., обуславя извода,че оспорените парични вземания от
тримата солидарни длъжника не е доказано,че все още са дължими към заявителя а
напротив.Ето защо при недоказаност на дължимостта на
оспорените в срока и по реда чл.414 ГПК парични вземания от тримата солидарни
длъжника – ответници в исковия процес,
към ищцовата страна РАЙФАЙЗЕН БАНК БЪЛАРИЯ ЕАД, искът
само на това основание следва да бъде
отхвърлен изцяло .
При този
изход на спора ВРС не присъжда разноски в полза на ответниците , т.к. единствения
от тримата ответника подал отговор В.И.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният
специален
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр.с чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовата страна „Р./.” ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:***, представлявано съвместно от
Изпълнителния директор А. В. А. и Прокуриста М. Т.,
чрез процесуалният си представител юрисконсулт А. Ц., със съдебен адрес за
връчване на книжа – * против ответниците : В.Б.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***; С.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Й.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** с искане да бъде постановено Решение
по силата на което със сила на пресъдено нещо да бъде
признато за установено, че ответниците:
В.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***; С.Т.И., ЕГН ********** с адрес: *** и Й.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължат
солидарно на ищеца - “ Р./.” ЕАД, ЕИК *, следните парични вземания: сумата от
11 515.27 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда- 01.02.2013г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата
от 1 895.17 лв. - редовна лихва за периода от 07.02.2011г. до
19.08.2012 г.сумата от 3 366.68 лв.
- наказателна лихва за периода от 06.06.2011г. до
31.01.2013 г., вкл.изискуема лихва
съгласно чл.3.1., вр. с чл.1.3 от Анекс № 3 от
23.11.2010 г. към Договора в размер на 118.91лв. за периода от 05.10.2010 г. до
22.11.2010г.,т.е. вземания произтичащи от
Договор за банков кредит № 44845 от 20.01.2008 г., Анекс № 1 от
27.08.2009г., Анекс № 2 от 28.09.2009 г., Анекс № 3 от 23.11.2010г.и Договор за
встъпване в дълг от 23.11.2010г.и за които парични вземания е издадена Заповед
№ 792/05.02.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, по частно гр.дело
№ 1292/2013 г.по описа на ВРС, VIII– ми състав, като НЕСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването
му пред Варненски
окръжен съд.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните – чрез
процесуалните йм представители- за ищеца и за отв. В. И. а на останалите двама ответника – на адресите
посочени в исковата молба .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: