Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1348
09.04.2019г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на тридесети
юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18798 по описа
на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128,
т. 2 от КТ, чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.П.П. с ЕГН ********** е предявил срещу Главно
управление строителство и възстановяване ЕАД с ЕИК 13056883 обективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата
от 2413,44 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода м. януари – октомври 2015 година,
сумата от 660 лева обезщетение по член
220, ал. 1 от КТ, законна лихва и разноски.
Ищецът сочи, че е работил по трудов договор № **от
12.08.2013г. в Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” на длъжност
*****, с място на работа поделение – Пловдив, като с разпореждане на
Министерски съвет Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” е
преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно участие „Главно
управление строителство и възстановяване”.
Твърди се, че работодателят не му е изплатил трудовите
възнаграждения за месеците януари, февруари, март, април, юни, юли, август,
септември и октомври 2015 година в общ размер на 2413,44 лева, както и че не му
е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 660,00 лева, за дължимостта на които трудови възнаграждения и обезщетения има
изрично признание от ответника в предизвестие и в представено удостоверение от
10.10.2018 година.
В отговора си ответникът сочи, че е заплатил дължимите
суми и не ги дължи на ищеца, а в случай, че съдът приеме, че не са били
изплатени, да се считат погасени по давност, а именно – тригодишна погасителна
давност.
Оспорено е удостоверение № *** от 10.10.2018 година, досежно автентичността му, доколкото лицето - издател не
разполага с правомощията да издава такива документи.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
От събраните по делото
писмени доказателства – трудов договор от 12.08.2013г., заповед за прекр. на ТПО от 28.05.2018гг., се установява, че между
страните е съществувало ТПО в периода 12.08.2013г. – 28.05.2018г., и че ищецът
е заемал посочената длъжност при ответника на 8-часов раб. ден, с ОМВ 660 лева,
платимо веднъж месечно.
Приложено е удостоверение с изх. № *** от 10.10.2018г. издадено от счетоводител ***, с
положен подпис и печат на дружеството-работодател, в
което се удостоверява, че ищецът е получил за времето от 01.01.2015г. до
31.01.2015г. ТВ за общата сума от 2413,44 лева.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ З.Я.М., което не е оспорено от
страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено. От
същото се установява, че за процесния период са
начислени, но не са изплатени ТВ в размер на общо 2413,44 лева, а относно
обезщетението по член 220, ал. 1 от КТ е
посочено, че същото е било начислено и изплатено на ищеца през м. юни 2018г.,
или преди завеждане на делото в съда.
При така установените
факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по
чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното
трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на
дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е
да установи, че е заплатила същото, респ. че не се
дължи на друго основание.
За да се уважи искът по чл. 220, ал. 1
от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неспазено
предизвестие е да установи, че прекратяването на трудовия договор е на
основание, което изисква даване на предизвестие, и че страната, която
прекратява договора не е дала предизвестие в уговорения в трудовия договор
срок.
Оттук насетне в тежест на ответната
страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на
претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил обезщетението на ищеца.
В настоящия случай
съдът намира за безспорно доказано в периода, за който се претендира ТВ, ищецът
да е работил по ТПО с ответника на посочената длъжност и да е полагал труд, за
което му е начислявано трудово възнаграждение.
Видно от заключението
на вещото лице, дължимата сума за получаване – нетно ТВ възлиза на 2413,44
лева. Същите обаче не се дължат, т.к. са погасени с
тригодишна давност, която към момента на предявяване на исковата молба в съда е
била изтекла. Съдът не споделя довода на ищеца, че е налице признание на
задължението за заплащане на ТВ, което прекъсвало давността. Видно от
представеното у-ние, изхождащо от работодателя е
налице удостоверяване на получени, а не на дължими ТВ.
По иска за заплащане на
обезщетение по член 220, ал. 1 от КТ, съдът намира следното:
Искът е неоснователен,
понеже от заключението на вещото лице се установява, че обезщетението за
неспазен срок на предизвестието е платено преди завеждане на иска в съда. Гореизложеното обуславя неоснователност на исковете и тяхното
отхвърляне.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.П.П. с ЕГН ********** против Главно
управление строителство и възстановяване ЕАД с ЕИК 13056883 обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2413,44 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода м. януари – октомври 2015 година, както и на
сумата от 660 лева обезщетение по член
220, ал. 1 от КТ, законна лихва и разноски, като неоснователни, като погасени
по давност и чрез плащане.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала: Ц.В.