№ 9
гр. Търговище, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500271 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение № 457 от 20.10. 2021 г., по гр.д. № 599/
2021 г. на РС – Търговище. С него е осъдено „М-С“ ООД гр. Търговище, да
заплати на И. Ю. 103 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл. 200 от КТ, ведно с лихва от 30.07. 2020 г., за вреди настъпили
от смъртта на съпруга й при трудова злополука, на Ф.Ю. и Делвия Ю. – деца
на починалия, по 63 000 лв. В останалата част на исковете, съответно от
123 000 лв. всеки, е отхвърлил същите като неоснователни.
Недоволен от това решение е останал работодателят „М-С“ ООД, който
го обжалва чрез пълномощника си адв. В.. В жалбата се излагат съображения
за необоснованост на решението по отношение определяне на справедливия
размер на обезщетенията и изводите на съда относно наличието на груба
небрежност, проявена от наследодателя на ищците. Считат, че той е
допринесъл на 90% с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.
Иска се втората инстанция да приеме наличието на такава небрежност и да се
определи справедлив размер на обезщетенията. В съд.зас. жалбата се
1
поддържа като се иска изцяло отхвърляне на исковете или намаляване на
присъдения размер на обезщетението.
От адв. Н. К. – пълномощник на ищците, е постъпил писмен отговор на
жалбата. В него се излагат подробни съображения относно неоснователността
на доводите на работодателя и се иска решението да бъде потвърдено.
Оспорват твърденията по отношение на това защо наследодателят им се е
върнал в помещението, където е имало пожар. В съд.зас. адв. К. моли
решението на РС да бъде потвърдено.
И двете страни представиха писмени бележки.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към
мотивите на РС – Търговище, по отношение на изводите, че от страна на
пострадалия не е допусната груба небрежност и по отношение на изводите за
размера на справедливото обезщетение, което се дължи на ищците.
В допълнение втората инстанция излага следното: страните не спорят
относно това, че наследодателят на ищците е претърпял трудова злополука на
30.07. 2020 г., в цех „Разкрой на дунапрен“, в Завод 1, на „М. С.“ ООД в гр.
Търговище, където избухва промишлен пожар, при който сградата на цеха е
напълно унищожена, ведно с всички машини и материали, намиращи се в нея.
Вследствие на възникналия пожар, М. Ю. е единственият сериозно пострадал
работник, с 33% изгаряния по кожата на главата, гърба и горните крайници.
Същият ден пострадалият е приет за лечение в МБАЛ гр. Търговище и до
края на деня в клиниката по изгаряния във ВМА гр. Варна. Починал е на
10.08. 2020 г. Причината за смъртта също не се оспорва, като тя е настъпила
вследствие на вдишването на токсични вещества и нажежен въздух, които са
увредили много тежко лигавицата на трахеята, бронхите и алвеолите.
Пострадалият е развил много тежка пневмония, която води до фаталния край.
За така настъпилата злополука прокуристьт на ответника е депозирал
декларация за трудова злополука № 15/ 04.08. 2020 г. и е регистрирал в ТП на
НОИ гр. Търговище инцидента като трудова злополука. Съставен е протокол
№ 15/ 03.08. 2020 г. с данни за времето, мястото, основната трудова дейност и
характеристика на уврежданията. Проведено е разследване на злополуката от
НОИ – Търговище на 28.08. 2020 г. Съставен е протокол за него от 02.09. 2020
2
г. Към него са описани като приложени документи, свързани с трудовите
правоотношения на пострадалите работници, правила, заповеди, протоколи за
инструктаж и други.
От разпита на свидетелите по делото се установява, че пожарът е
възникнал на банцига на свид. Салиха Кундьова. Тя изключила машината и
започнали с другите работници да гасят пожара с кофпомпа и с
пожарогасител. М. отишъл да съобщи на Светльо – управителя на цеха.
Когато С.ошъл, пожарът вече се разраствал и той им наредил да излязат
всички навън. М. вече не бил в цеха и тя не го е видяла да се връща, но е чула
за това и смята, че ако не се е върнал, е нямало да пострада сериозно и да се
стигне до смърт. Когато пострадалият М. е отишъл в офиса да информира
свид. Стоянов/ началник на цеха/ за пожара, последният казал на
служителите да излизат и влязъл в цеха, видял какво е положението, влязъл в
отдела за възглавници като взел пожарогасител и се опитал да гаси банцига,
но след като видял, че не могат да се справят, всички излезли. Когато М. му е
съобщил за пожара той не е бил обгорен. След като му е съобщил, свидетелят
повече не го е виждал и не знае защо и кога се е върнал. Чул е да се
коментира, че М. се е върнал за документите си. Имало още 3-ма други
пострадали, които били обгазени. След пожара били извикани линейки в цеха
и работниците били придвижени до болницата в гр. Търговище. В цеха няма
пожароизвестителна система, сензори и инсталации, от които да потича вода
при пожар, но има пожарогасители.
От огледа на веществените доказателства – записи от охранителните
камери в завода, заснели отвън събитията при възникване на пожара, се
установи следното: пострадалият е заснет на две от камерите в двора на
завода. Камерата, която е заснела взрива отчита, че това е станало в 10.42.50,
като таймерът на камерата отчита с 14.06 минути забавяне или това е в
10.56.56. На другите две камери се вижда, че пострадалият се появява на
записа в 10.53.32 като не се забелязват проблеми в придвижването му и
изглежда на пръв поглед добре, намира се извън помещенията на пожара, в
двора на завода. Последно на представените записи пострадалият е заснет в
10.55.17, като се появява на записа малко по-рано и също върви спокойно, без
видими проблеми и изгаряния. Това е около минута и половина преди взрива.
Работниците, които излизат от изхода, където е заснет взрива го правят
3
при наличието на силен дим. Работникът Павлина Неделчева, чиито
обяснения са цитирани в протокола за разследване на злополуката, излиза в
10.41.40 или реално в 10.55.46.
На камерата, на която е заснет взрива се вижда, че няколко секунди
преди него, в непосредствена близост до изхода продължават да се движат
хора и липсва координация по отношение на изтеглянето им на безопасно
разстояние.
От показанията на съпрузите на двете ищци – дъщери на пострадалия,
се установи, че помежду им е имало изключително близки отношения. Както
съпругите им, така и тъщата са преживели смъртта на М. много тежко. Той е
бил изключително деен човек, грижел се е за внуците, бил в много добра
физическа форма и помагал на всички. Съпругата му Илкнур също работела
при ответника. Известно време след инцидента обаче напуснала, защото
преживявала много тежко всичко и психически не можела да издържи да
работи там, където е загинал М.. Няколко пъти след смъртта му тя се
разболявала.
При така установените по делото факти, въззивният съд прави следните
изводи по отношение на въведените в жалбата оплаквания:
По въпроса дали е допусната груба небрежност от страна на загиналия
М. Ю., изводите съвпадат с тези на районния съд, като на основание чл. 272
от ГПК се препраща към мотивите на първата инстанция. В допълнение към
изложеното и с оглед доводите в жалбата следва да се посочи следното:
Безспорно от събраните по делото доказателства е видно, че
пострадалият първоначално е успял да излезе от завода във видимо добро
здраве, без да си личи да има сериозни увреждания. По делото няма събрани
безспорни доказателства от очевидци, които да са видели дали той се е
върнал вътре в помещенията с огъня и дима, както и от кое място на
посочената и приложена по делото схема е станало това. Такива действия
няма записани и на представените видеозаписи. Ответникът се позовава на
констатации от протокола за разследване на НОИ, където са цитирани
обясненията на Павлина Неделчева. Тези обяснения обаче имат характер на
свидетелски показания и след като тя не е разпитана от съда в това качество,
няма как да се приемат като доказателство по делото. Т.е. липсват
доказателства, от които съдът да установи безспорно дали пострадалият е
4
влязъл отново в цеха, кога е станало това и от кой вход. Ако действително се
е върнал от друга страна, от доказателствата по делото не се установява
причината за това.
Но най-важната причина, за да приеме съдът липсата на груба
небрежност е свързана с това, доколко работодателят е спазил изискванията
на закона и подзаконовите нормативни актове, по отношение на пожарната
безопасност.
Безспорно в завода се осъществява дейност, която е източник на
повишена пожарна опасност, защото се работи с лесно запалими материали.
По делото липсват доказателства, че работодателят е спазил изискванията на
Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите. В чл. 9 от същата е посочено
какви документи следва да има приети от работодателя, включително планове
за гасене на пожари, планове за евакуация и действия на работещите при
възникване на пожарна опасност. Такива доказателства няма представени по
делото и няма твърдения, че дори и да е имало, пострадалият и останалите
работници са били запознати с тях. Няма доказателства провеждани ли са и
колко обучения в тази насока. Разработваните планове следва да съдържат
също и задължения кой и как установява кои са хората, подлежащи на
евакуация, кой дава разпореждания, кой проверява колко са евакуирани
успешно. На записите от камерите като цяло се наблюдава доста хаотично
поведение, включително и на началници в завода, действията не са
координарани и само въпрос на късмет е, че няма повече сериозно
пострадали.
С оглед на това, съдът намира, че загиналият М. Ю. не е бил обучен и
инструктиран какви действия при евакуация следва да се предприемат и
какво да бъде поведението му в такъв случай. Няма дори и индикации, че е
провеждан инструктаж по отношение пожарната безопасност, че е имало
планове за евакуация и работниците са били запознати с тези изисквания. С
оглед на това не може да има проявена и груба небрежност от негова страна.
Ако той беше запознат с действащи правила на предприятието в тази насока и
ако знаеше, какви са били задълженията му и въпреки това ги е нарушил,
тогава може да се говори за самонадеяност и груба небрежност. Ако той
действително се е върнал в помещенията където е имало огън и дим, без да
5
има причина да спаси нечий друг живот и да помогне на колегите си, то той
действително е допуснал небрежност. Но с оглед липсата на какъвто и да
било опит и инструктаж как следва да се действа в подобни случаи, тази
небрежност не е груба. Затова и няма как съдът да отчете съпричиняване на
вредите. При условията на чл. 201 от КТ, не важат общите правила на ЗЗД
относно съпричиняването. До намаляване на отговорността се стига само при
груба небрежност.
По отношение размера на обезщетението, което е присъдено. Районният
съд го е определил на 130 000 лв. за съпругата и по 90 000 лв. за двете
дъщери/ и трите са считали, че обезщетението следва да е в размер на по
150 000 лв., но с оглед изплащане на такова по задължителната застраховка
търсят по 123 000 лв./. Въззивният съд счита, че с оглед възрастта на
пострадалия и типичните за българското общество взаимоотношения, най-
голяма е загубата на съпругата. А конкретните доказателства сочат, че тя най-
тежко е в действителност е преживяла събитията. Затова следва да има и
разлика между нейното обезщетение и това на децата. Определените размери
съответстват към момента на действащата съдебна практика и не са
завишени. След като са приспаднати изплатените обезщетения по
застраховката „Трудова злополука“ е определен и крайният размер от по
103 000 и 63 000 лв.
Предвид на това, решението на районния съд е правилно и следва да се
потвърди.
По разноските пред втората инстанция. Такива следва да се присъдят на
въззиваемите. Те не са направили такива, но адв. К. ги представлява
безплатно. На основание чл. 38 от ЗА в негова полза следва да се присъди
сумата от 6110 лв. с оглед цената на всички искове, до уважения им размер от
229 000 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 457 от 20.10. 2021 г., по гр.д. № 599/ 2021
г. на РС – Търговище, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „М-С“ ООД гр. Търговище, да заплати на адвокат Н.К. К. от
6
АК – Разград, с адрес бул. “България“ № 11, вх.“А“, ап. 15, тел. 0888 444 588,
ел. поща lawer_n.kostov@abv.bg, сумата от 6110 лв. разноски за адвокатски
хонорар.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7