Р Е Ш
Е Н И Е
№ 633
12.05.2022 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
трети май две хиляди и двадесет и втора
година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2664 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с
чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалбата на К.А.А., чрез адв. Х. БАК
против заповед № РД - 16 - 1721/29.10.2021г. на Кмета на община Поморие, с
която на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
преместваем обект „Метално хале с навес“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 57491.21.242 по КККР на Община Поморие, местност Палеокастро,
земеделска земя с начин на трайно ползване - нива с площ от 1896 кв.м. и в поземлен
имот с идентификатор 57491.21.257 по КККР на община Поморие, местност
Палеокастро, земеделска земя с начин на трайно ползване - нива с площ от 1115 кв.м.
в 30-дневен срок от уведомяване на адресатите за заповедта.
В жалбата се посочва, че
не са налице фактическите и правни основания за издаването й, поради което
противоречи на чл. 57а, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ, не е
спазена формата, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е
издадена в противоречие с целта на закона. Искането е за отмяната на оспорения
административен акт.
В съдебно заседание,
процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата. Иска жалбата да
бъде уважена и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК. Ангажира доказателства. Представя писмени
бележки.
Ответникът- кмет на
Община Поморие, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и излага доводи
за нейната неоснователност. Представя административната преписка. Иска
присъждане на разноски. Представя писмени бележки.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Индивидуалните
административни актове по ЗУТ, отказите за издаването им и административните
актове, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл.216, ал.1 ЗУТ , могат да се обжалват
пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот на
основание чл.215 от ЗУТ в 14-дневен срок от съобщаването им.
Процесната заповед № РД -
16 - 1721/29.10.2021г. на кмета на Община Поморие е издадена с правно основание
– чл.57а, ал.3 от ЗУТ, поради което подлежи на оспорване по посочения ред. Същата
е съобщена лично на жалбоподателя на 05.11.2021г. и жалбата е подадена на
18.11.2021г.
Съдът приема, че жалбата
е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от надлежна страна – адресат на акта и
е в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна
съдът установи следното:
На 20.10.2021г., след
извършена проверка, от длъжностни лица от отдел „Контрол по строителството“ при
Община Поморие в поземлен имот, частна собственост – с предназначение нива,
идентификатор № 57491.21.257, местност „Палеокастро“ и в поземлен имот, частна
собственост – с предназначение нива и идентификатор № 57491.21.242, местност
„Палеокастро“ бил
съставен Констативен акт №21/20.10.2021г. В констативния акт е описан
съществуващ обект „Метално хале с навес“, представляващ демонтируема метална
конструкция, с площ 219,80 кв.м. , изпълнен с двускатен покрив. Посочено е, че
представлява „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, поставен без
разрешение за строеж, както и че е поставен без разрешение за поставяне в
нарушение на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Констативният акт бил връчен
на жалбоподателя на 25.10.2021г. В 3-дневния срок от уведомяването на К.А.А. е постъпило
възражение №94К-266-8/27.10.2021г., с което жалбоподателят изразил несъгласие с
констатациите на длъжностните лица за наличие на предпоставките на чл.56 и сл. ЗУТ и е счел, че не е налице основание за започване на административно
производство по реда на чл.57а , ал.1
от ЗУТ.
Въз основа на
Констативния акт, събраните писмени доказателства за правото на собственост на
имотите, върху които е бил разположен процесния обект е издаден опорения в
настоящото производство административен акт - Заповед № РД - 16 -
1721/29.10.2021г. на Кмета на Община Поморие, с която е постановил премахването
от страна на жалбоподателя на преместваем обект, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 57491.21.242 по КККР на Община Поморие, местност Палеокастро,
земеделска земя с начин на трайно ползване - нива с площ от 1896 кв.м. и в поземлен имот с идентификатор
57491.21.257 по КККР на община Поморие, местност Палеокастро, земеделска земя с
начин на трайно ползване - нива с площ от 1115 кв.м., представляващ „Метално
хале с навес“, описан като изграден от „демонтируема метална конструкция“ с
площ приблизително 210,80 кв. м. и изпълнен двускатен покрив. В оспорената
заповед е посочено, че навесът е изграден по начин и с материали, които
„обуславят характера му на преместваем обект, който би могъл да бъде преместен,
респ. премахнат чрез демонтаж, посредством простото му отделяне от терена, при
което да не се извърши разрушаване или засягане на целостта му.“
В мотивната част на
оспорения акт се сочи, че обектът е монтиран без разрешение за поставяне и е
осъществена хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, която се явява правно
основание за постановяване на оспорената заповед, а именно обектът е изграден
без разрешение за поставяне.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, която в отговор на поставените въпроси посочва,
че обектът представлява метално хале, което е изградено чрез заваряване на
метална конструкция върху стомановобетонни елементи, които са вкопани в земята.
Носещите греди биха могли да се отделят от основата чрез изрязване на планките,
но според вещото лице това не представлява демонтиране, а разрушаване. Обектът
не може да бъде отделен от повърхността и мрежите на техническата инфраструктура
без да се наруши неговата цялост и индивидуализация. За обектът няма издадени
строителни книжа и разрешение за поставяне. Представените разрешение за
поставяне № 49 /2016г., Разрешение за строеж № 45 от 17.05.2006г. и Разрешение
за строеж № 81 от 09.08.2006г. не се отнасят за процесния обект, не може да
установи датата на изграждане, но предвид металната конструкция и начина на
изпълнение, справка Google
earth предполага, че е
след 2019г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е
издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и
при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно
разпоредбата на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за
премахване на обектите по чл. 56, ал.1 от ЗУТ, когато са поставени без разрешение
или в противоречие с издаденото разрешение.
Заповедта е в
предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начинът и срокът на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган. Съдът намира, че в
заповедта, както и в констативния акт, се съдържат достатъчно данни във връзка
с индивидуализацията на обекта, по отношение на който е постановено премахване.
При издаването на
заповедта, с оглед установяванията на административния орган, че се касае за
преместваем обект, са спазени специалните административнопроизводствени
правила, регламентирани в чл. 57а, ал.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма,
обстоятелствата по чл. 57а, ал.1 от ЗУТ се установяват с констативен акт,
съставен от служителите по чл. 223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране
на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по
ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му.
Административното
производство е започнало със съставяне на констативен акт №21/20.10.2021г. от
служители на общинската администрация „Контрол на строителството“ към Дирекция
СУТОСУП, Община Поморие. Актът е подписан от актосъставителя и от присъствалите
свидетели - служители по чл. 223, ал.2 от ЗУТ. Спазена е задължителната
процедура за връчване на констативния акт и даване на възможност за възражения,
с което е осигурено правото на участие на заинтересованото лице. Жалбоподателят
е бил надлежно уведомен за започналото производство по издаване на
административния акт, чрез връчване на констативния акт, поради което
специалното производство по ЗУТ е спазено и не е засегнато или ограничено правото
на защита на страната в административното производство. Подадено е възражение
срещу констатациите по акта.
Заповедта е мотивирана.
Видно от обстоятелствената й част, в нея са описани констатираните
обстоятелства по чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ.
По отношение на
съответствието на оспорената заповед с материалния закон.
По настоящото дело липсва
спор относно собствеността и извършителя. Спорът се свежда до установяване
характера на постройката – дали същата представлява строеж или преместваем
обект, респективно дали е необходимо издаване на разрешение за поставяне по
отношение на обекта и съответно относимата законова регламентация по отношение
на процедурата.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването му, а съгласно ал.2 установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания.
Обжалваната заповед е
издадена на 10.11.2021г. и спрямо нея са приложими разпоредбите на ЗУТ,
редакция ДВ бр.21 от 12.03.2021г., в сила от 12.03.2021г.
С оглед характеристиките
на обекта, съдът приема за основателни възраженията на жалбоподателя, че
процесният обект не представлява преместваем обект.
В административния акт е
прието, че процесният обект представлява метална сглобяема конструкция, която е
изградена чрез заваряването й върху стомановобетонни елементи, които са вкопани
в земята, с площ приблизително 210,80 кв. м. и изпълнен двускатен покрив.
Съгласно нормата на чл.
56, ал. 1 от ЗУТ както и предвид разпоредбата на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ
преместваемите обекти се характеризират с особено предназначение, а именно
обекти предназначени за увеселителни, административни, търговски и други
обслужващи дейности, които съобразно изложените в разпоредбата примери,
предполагат обществено обслужване. В последната разпоредба „Преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.“ Безспорно в
случая, обектът е търговски. Посочените както в заповедта, така и от вещото
лице технически характеристики, начинът на изграждане, обемът на обекта, водят до различен извод от този направен в
административния акт.
От приетата в хода на
производството техническа експертиза, която изцяло се кредитира от съда и не се
оспорва от страните може да се направи извод, че не са налице останалите
предпоставки, за да се приеме, че обектът е преместваем. На първо място обектът
не може да бъде отделен от повърхността и мрежите на техническата
инфраструктура без да се наруши неговата цялост и индивидуализация, отделянето
му от повърхността може да се осъществи, но не чрез демонтиране, разглобяване,
а чрез изрязване на планките, което води до разрушаване на носещата конструкция.
От изложеното следва, че преместването на обекта от повърхността е невъзможно
да бъде извършено компактно, в същия вид без да се загуби неговата
индивидуализация, доколкото характерно качество на преместваемите обекти е
тяхното „преместване“, а не „изграждане“. Друго условие е поставянето му и/или
премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята, която предпоставка не е налице предвид направения изкоп и излятата
бетонова основа, които са необходими за изграждането на обемната конструкция на
обекта. Преместваемият обект следва да
отговаря по вид и предназначение на примерно изброените в закона - павилиони,
маси, кабини, зарядни колонки за електрически превозни средства или други
елементи на градското обзавеждане за търговски или други обслужващи дейности.
Това са леки съоръжения, които могат да бъдат преместени, запазвайки
физическата си цялост, какъвто процесния обект не е.
За да постанови
оспорената заповед, административният орган е приел, че процесният обект представлява
преместваем обект, което не се установява в хода на настоящото производство.
Видно от описанието на
обекта в заключението на вещото лице, процесния обект е строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ, като притежава характеристиките на строеж пета категория
в хипотезата на чл.137, т.5, б.“а“ или „б“ ЗУТ - сгради и съоръжения за
обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. или производствени сгради, инсталации,
съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и
съоръженията към тях. За реализирането на същия се изисква одобряване на
инвестиционен проект и разрешение за строеж, а премахването му е в
компетентността на същия орган, но по реда на чл.225а, вр. чл.225 ЗУТ. Това
обстоятелство води съдебния състав до извод за допуснато съществено процесуално
нарушение, неотстранимо в настоящата фаза на административното производство и
нарушило правото на защита на жалбоподателя. С провеждането на производство
различно от относимото е нарушена и материалната норма на чл.225а ЗУТ, която се
явява единствено основание за премахване на незаконните строежи. Предвид
изложеното, поради констатирани основания за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК оспорения административен акт следва да бъде отменен поради неговата материална
незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени оспорения административен акт страната,
която го е оспорила има право на раноски, което води до извод за основателност
претенцията за разноски, предявена от процесуалния представител на
жалбоподателя, която съгласно представения списък е 10лв.-държавна такса,
200лв.-възнаграждение на вещо лице и 900лв.-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на К.А.А. Заповед № РД - 16 - 1721/29.10.2021г. на Кмета на
община Поморие, с която на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е наредено да
бъде премахнат преместваем обект „Метално хале с навес“, находящ се в поземлен
имот с идентификатор 57491.21.242 по КККР на Община Поморие, местност
Палеокастро, земеделска земя с начин на трайно ползване - нива с площ от 1896
кв.м. и в поземлен имот с идентификатор
57491.21.257 по КККР на община Поморие, местност Палеокастро, земеделска земя с
начин на трайно ползване - нива с площ от 1115 кв.м. в 30-дневен срок от
уведомяване на адресатите.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПОМОРИЕ да заплати на К.А.А. направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 1110лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: