№ 243
гр. Габрово, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело
№ 20214210100804 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК130460283, Седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост 4" Бизнес Парк
София, сграда 6; Чрез: адв. В.П. Г., САК", Съд. адрес: гр. София, бул. „България" № 81, ет.
8,ап. 22; ПРОТИВ П.В. В., ЕГН**********; Адрес: 5300 гр. ГАБРОВО, ул. ********** 34;
Правно основание:чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр.с чл.92 ЗЗД, вр.с чл.79 ЗЗД;
ЦЕНА НА ИСКА: 715.83 лв.- представляващи дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, и незаплатени лизингови
вноски:
310.00 лв.- представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги, за периода от 15.12.2018 г. до 14.04.2019 г.
405.83 лв.- представляваща незаплатени лизингови вноски, от които:
214.03 лв. по Договор за лизинг от дата 27.09.2018 г., посредством който абонатът е взел
мобилно устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Rose Gold, взето във връзка с
мобилен номер 0893/921993, за периода 05/2019 г. до месец 08/2020 г.;
191.8 лв. по Договор за лизинг от дата 21.12.2018 г. посредством който абонатът е взел
мобилно устройство марка MEIZU М6 16GB Dual Silver, взето във връзка с мобилен номер
0897/062892, за периода 05/2019 г. до месец 11/2020 г.
Титуляр на банкова сметка: IB AN: BG52CITI92501000104111
ОТВЕТНАТА СТРАНА е представила писмен отговор в срок, чрез особен
представител- адв. Д..
1
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ,че: Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу П.В. В. е образувано ч.гр.д № 1976/2020
г., по описа на PC Габрово. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер
на 715.83 /Седемстотин и петнадест лева и 83 ст./лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Във връзка с
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, от
името на моите доверители предявявам на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 715.83 /Седемстотин и петнадест лева и 83 ст./лв.,
която сума представлява, както следва:310.00 /Триста и десет лева и 0 ст./лв. - цена на дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,405.83 /Четиристотин и пет лева и 83 ст./лв. -
незаплатени лизингови вноски.
ПО ФАКТИТЕ: Между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, и ответника П.В. В. са
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, изброени по-долу, по силата на които ответника е абонат
на дружеството. По повод договор за мобилни услуги от дата 27.09.2018 г., сключен с мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът П.В. В. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № ********* и титуляр по мобилен номер 0893/921993 с избрана абонаментна програма Тотал
24.99 лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца до 27.09.2020 г. При възползване от преференциални условия
на мобилния оператор, абонатът - ответник е сключил и Договор за лизинг от същата дата- 27.09.2018 г., по
силата на който е взел мобилно устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Rose Gold на изплащане
посредством 23 месечни вноски в размер на 12.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от префенциални условия да ползва повече от една
услуга, абонатът-ответник е взел втори мобилен номер, както следва: Мобилен номер 0897/062892 с избрана
абонаментна програма Тотал 12.99 лв., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 21.12.2018 г. с уговорен срок
на действие 24 месеца до 21.12.2020г. Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата- 21.12.2018 г., по
силата на който е взел мобилно устройство марка MEIZU М6 16GB Dual Silver на изплащане посредством 23
месечни вноски в размер на 9.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз
основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. Съгласно чл. 26 от Общите условия
на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. ". За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 15.12.2018 г. -
14.04.2019 г. Теленор е издал:
-фактура №**********/15.01.2019г. за отчетния период на потребление 15/12/2018г,- 14/01/2019г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 158.5лв. /с ДДС, от които:
-За мобилен номер 0893/921993: 20.82 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 24.99 лв., 12.59 лв. за 4-та
лизингова вноска и потребление разходвано извън месечния пакет в рзмер на 73.97 лв./без ДДС/, от които: 3.33 лв.
за Допълнителни услуги Мобилен Интернет, 28.33 лв. за Други услуги с добавена стойност, 0.19 лв. за Кракти
текстови съобщения (SMS), 0.12 лв. за Разговори към „Грижа за клиента", и 42.00 лв. за Услуги с добавена
стойност (SMS).
-За мобилен номер 0897/062892: 19.55 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 12.99 лв., и 9.59 лв. за 1-ва
лизингова вноска.
Дължимата сума е платима в срок 30.01.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението
на ползваните мобилни номера.
-фактура №**********/15.02.2019г. за отчетния период на потребление 15/01/2019г.- 14/02/2019г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 82.65лв. /с ДДС/, от които:
-За мобилен номер 0893/921993: 20.82 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 24.99 лв., 1.24 лв. за
Временно възстановяване на изходящия трафик, 12.59 лв. за 5-та лизингова вноска и потребление разходвано
извън месечния пакет в рзмер на 16.01 лв./без ДДС/, от които: 13.33 лв. за Други услуги с добавена стойност, 0.64
лв. за Кракти текстови съобщения (SMS), 0.04 лв. за Разговори към „Грижа за клиента", и 2.00 лв. за Услуги с
добавена стойност (SMS).
-За мобилен номер 0897/062892: 10.82 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 12.99 лв., и 9.59 лв. за 2-ра
лизингова вноска.
Дължимата сума е платима в срок 02.03.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението
на ползваните мобилни номера.
-Фактура №**********/15.03.2019г. за отчетния период на потребление 15/02/2019г,- 14/03/2019г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 60.15лв. /с ДДС, от които:
2
-За мобилен номер 0893/921993: 20.82 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 24.99
лв., и 12.59 лв. за 6-та лизингова вноска.
-За мобилен номер 0897/062892: 10.82 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 12.99
лв., и 9.59 лв. за 3-та лизингова вноска.
Дължимата сума е платима в срок 30.03.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението
на ползваните мобилни номера.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 301.30 лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 01/2019 г., за месец 02/2019 г., и за месец 03/2019 г. Към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие №**********/15.04.2019 г. е извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на -13.48 лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента такси, начислени са и дължимите се лизингови вноски в общ размер на 22.18 лв., и е отразен
незаплатения баланс в размер на 301.30 лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на 310.00 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 310.00 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника П.В. В. за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура №**********/15.05.2019г.. в която
са начислени суми в размер, както следва:
-290.96 /Двеста и деветдесет лева и 96 ст./лв,- за дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти /която сума не е процесна в настоящото производство/;
-405.83 /Четиристотин и пет лева и 83 ст./лв. - незаилатеии лизингови вноски /която сума е процесна в
настоящото производство/;
-310.00 /Триста и десет лева и 0 ст./лв,- за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума е процесна
в настоящото производство/;
Общата сума по издадената крайна фактура възлиза в размер на 1006.79лв.
С оглед изложеното, в настоящото производство интерес за ищеца представляват начислените суми за
незаплатени далекосъобщителни услуги и за незаплатени лизингови вноски, които претендира на основание
едностранното прекратяване на индивидуалните договори за мобилни услуги - чл.75, вр.с чл. 196, в), вр. с чл.12,
ал.2 от ОУ.
В настоящото производство Операторът няма претенции относно начислената неустойка и в този смисъл
същата не се явява част предмет на иска.
Датата на деактивация на процесиите абонаменти е 09.05.2019 г., като същата се генерира автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок
на действие на ползвания абонамент.
Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните
вноски за предоставените на абоната устройства, са обявени за предсрочно изискуеми, както следва:
-мобилно устройство XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Rose Gold, по Договор за лизинг от дата 27.09.2018 г.,
сключен във връзка с мобилен номер 0893/921993; и
-мобилно устройство MEIZU М6 16GB Dual Silver, по Договор за лизинг от дата 21.12.2018 г., сключен
във връзка с мобилен номер 0897/062892.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 0893/921993 и
0897/062892 „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България" ЕАД".
При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 15-то
число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни
плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
3
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 05/2019 г., когато е издадена крайната фактура
№**********/15.05.2019г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
За устройство XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Rose Gold, се дължи сумата в размер на 214.03 /Двеста и
четиринадесет лева и 03 ст./лв. по Договор за лизинг от дата 27.09.2018 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер 0893/921993. Длъжникът не е заплатил 16 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на
201.44 /Двеста и един лв. и 44 ст./лв., дължими за периода от месец 05/2019 г. до месец 08/2020 г., нито е върнал
мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е
дължима и допълнителната сума в размер на 12.59 /Дванадесет лв. и 59 ст./лв. по чл.1, ал.2 от договора.
Общодължимата от длъжника сума възлиза в размер на 214.03 /Двеста и четиринадесет лева и 03 ст./лв.
За устройство MEIZU М6 16GB Dual Silver, се дължи сумата в размер на 191.8 /Сто деветдесет и един лева и 80
ст./лв. по Договор за лизинг от дата 21.12.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
0897/062892. Длъжникът не е заплатил 19 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 182.21 /Сто
осемдесет и два лв. и 21 ст./лв., дължими за периода от месец 05/2019г. до месец 11/2020г., нито е върнал
мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е
дължима и допълнителната сума в размер на 9.59 /девет лв. и 59 ст./лв. по чл.1, ал.2 от договора. Общодължимата
от длъжника сума възлиза в размер на 191.8 /Сто деветдесет и един лева и 80 ст./лв.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" П.В. В. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.
27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на П.В.
В. „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в
сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени. съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по
съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът П.В. В. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е
процесиите мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договорите да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предостовеното
усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
ИСКА на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в общ размер на 715.83
/Седемстотин и петнадест лева и 83 ст./лв., от които:
1. 310.00 лв.- представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/15.01.2019г.,
№**********/15.02.2019 г.
№**********/15.03.2019г.,
4
№**********/15.04.2019.
за периода от 15.12.2018 г. до 14.04.2019 г.
2. 405.83 лв.,- представляваща незаплатени лизингови вноски, от които:
214.03 лв. по Договор за лизинг от дата 27.09.2018 г., посредством който абонатът е взел мобилно
устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Rose Gold, взето във връзка с мобилен номер 0893/921993,
за периода 05/2019 г. до месец 08/2020 г.;
191.8 лв. по Договор за лизинг от дата 21.12.2018 г„ посредством който абонатът е взел мобилно
устройство марка MEIZU М6 16GB Dual Silver, взето във връзка с мобилен номер 0897/062892, за периода
05/2019 г. до месец 11/2020 г.
Моля, да постановите осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
ОТВЕТНАТА СТРАНА- П.В. В., ЕГН**********, адрес: гр. Габрово, ул. "**********" № 34; чрез
особен представител адв. Н.Р. Д.; съдебен адрес: гр. Габрово, бул. "Стефан Караджа" № 19, ет. 2, ап. 8, телефон:
+359 885 020 470, ел. поща: daskalov@ advokatdaskalo v. com; взема становище в ОТГОВОР: Считам исковете за
допустими, но неоснователени, поради което моля да бъдат отхвърлени частично или изцяло предвид изложените
по-долу аргументи и възражения. Моля съдът да проведе служебна проверка по чл. 7, ал. 3 ГПК за наличие в
процесиите договори на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Такава проверка следва да се направи
и в приложените от ищеца общите условия (ОУ). По предхождащото заповедно производство няма данни да е
извършвана проверка във връзка с разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Служебната проверка за
неравноправни клаузи не е ограничена в заповедното производство или с определен преклузивен срок. Тя може
да бъде извършена както при разглеждане на настоящото дело, така и при институционален контрол. И
договорите за мобилни услуги (ДМУ), и договорите за лизинг (ДЛ) по делото са с потребителски характер,
поради което ответникът се ползва от защитата, предоставена по ЗЗП. За потребителя, позоваващ се на
неравноправен характер на клаузи от договор, не съществува задължение да конкретизира същите или да посочва
[1]
в детайли основанието за твърдяната неравноправност. Въпреки това обръщам внимание, че като
неравноправни клаузи следва да се обсъдят например:
1. клаузите по ДМУ, съгласно които след изтичане на първоначалния срок на договора същият се превръща в
безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да се прекрати с едномесечно
предизвестие (стр. з, изр. 1 от ДМУ и стр. з, т. 5 от ДС) - в нарушение на чл. 149, ал. 2, т. 9 ЗЗПз;
2. клаузата по чл. 1, ал. 2 от ДЛ лизингополучателят да заплати допълнителна сума, за да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство;
3. клаузата по чл. 1, ал. 3 от ДЛ, задължаваща лизингополучателя да върне устройството на лизингодателя,
придружено с оригиналната фактура;
4. неустоечните клаузи, описани в следващите абзаци.
Ищецът изрично е посочил (стр. 3 от ИМ), че няма претенции относно начислената спрямо
ответника неустойка. Въпреки това неустоечните клаузи в процесиите договори могат да имат отношение
към цялостната им недействителност, доколкото се явяват нищожни поради неравноправност на основание чл.
146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Касае се за клаузите по т. и от ДМУ, по-конкретно за клаузите по б. "а" и б.
"б" на последния абзац (стр. 2 на ДМУ). Нищожността на тези клаузи не се санира с ограничаването на
неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Обвързването на неустойката с
размера на стандартния месечен абонаментен план (без промоционалните и пакетни отстъпки), а не с размера на
действителната месечна абонаментна такса, води до нейната неравноправност. На същото основание следва да се
обяви за неравноправна и неустойката, обвързана със значително по-високата (обявена в ДМУ за "стандартна")
цена на предоставеното устройство. Неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП е и клаузата,
че освен цитираните неустойки потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Това допълнение е неясно
формулирано, а прилагането му би могло да доведе до задължаване на потребителя да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. До извод за неравноправност на изброените клаузи води и обстоятелството,
че нито в ДМУ, нито в ДЛ, се предвиждат реципрочни неустоечни клаузи в полза на потребителя при
[2]
неизпълнение на търговеца.
Съдът следва да обсъди дали нищожността на въпросните клаузи, а евентуално и на други
неравноправни клаузи, води до недействителност на ДМУ и/или на ДЛ. В случай, че към процесиите съглашения
не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на отделни клаузи влече тяхната нищожност в
цялост, моля съдът да я прогласи в своя краен акт. По-конкретно в случай на недействителност на ДЛ смятам, че
претенцията на ищеца в размер на 405,83 лв. (представляваща незаплатени лизингови вноски) се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. По т. 1 от петитума на ИМ се сочи, че сумата 310,00 лв.
представлява "дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги". Това
5
твърдение се поддържа и в мотивите на ИМ, и в заповедното производство по ч. гр. д. № 1976/2020 г. по описа на
ГРС. Твърдението е частично невярно.Сумата 310,00 лв. е посочена в окончателната Фактура №
**********/15.05.2019 г. като "Задължения от предходен период с ДДС". Тя се формира в приложеното от
ищеца Кредитно известие (КИ) № **********/15.04.2019 г. То от своя страна отразява натрупаните в
предхождащите го три фактури задължения, като в позицииите на КИ "Задължения от предходен период с ДДС" и
"Баланс от предходен период с ДДС" се цитира общото задължение по предхождащата го Фактура №
**********/15.03.2019 г. в размер на 301,30 лв. Част от това задължение се състои не от дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, а от вноски за лизинг, изрично
посочени като такива в трите фактури с дата преди КИ. Вноска за лизинг (22,18 лв.) е включена и в самото КИ.
Вноска за лизинг, но вероятно на по-малка стойност (12,59 лв.)?, е включена и в първоначалната Фактура №
**********/15.01.2019 г. по позицията "Задължения от предходен период с ДДС". В допълнение, сумата 310,00
лв. - освен абонаментни такси и лизингови вноски - включва и такси за "Други услуги с добавена стойност" и за
"Услуги с добавена стойност". По първоначалната Фактура № **********/15.01.2019 г. по първата от двете
позиции се посочва сумата 28.33 лв., а по втората - сумата 42,00 лв. По втората Фактура № **********/15.02.2019
г., по първата позиция е начислена сумата 13,33 лв. Общата сума, начислена за "Други услуги с добавена
стойност" и за "Услуги с добавена стойност", е 83,66 лв. (28.33 лв. + 42,00 лв. + 13,33 лв.). Освен че не са
посочени от ищеца като основание на част от иска за 310,00 лв., въпросните "Други услуги с добавена стойност" и
"Услуги с добавена стойност" - за разлика от всички останали претендирани задължения (абонаментни такси и
лизингови вноски) - не са онагледени от доказателствата по делото. Представените с ИМ документи не включват
подробна разбивка относно тези пера, освен информация за техния брой (и бр. "Други услуги с добавена
стойност" и 21 бр. "Услуги с добавена стойност" по първата фактура и 2 бр. "Други услуги с добавена стойност"
по втората фактура). Поддържам, че е възможно да се касае за непоискани и недоговорени услуги,
начислявани неправомерно от търговеца на потребителя. Съдебната практика от последните десет години
познава случаи, при които телекомуникационен оператор неправомерно начислява значителни суми за
[3]
непоискани и недоговорени с потребителя услуги. Действително, за разлика от цитираната практика, в случая
не се касае (l) за начислен мобилен интернет и (2) за договор, сключен от разстояние, но е напълно възможно да
се касае за услуги, за които страните да не са се договорили в ДМУ и чиято стойност незаконно (поради
несъответствие със ЗЗП) е поставена в тежест на потребителя. По т. 2 от петитума на ИМ се сочи, че сумата
405,83 лв. представлява "незаплатени лизингови вноски". Твърдението е частично невярно. Сумата 405,83 лв.,
видно от описанието на стр. 4 от ИМ, се състои
(1) от 214,03 лв. задължения по първия ДЛ от 27.09.2018 г. и
(2) от 191,80 лв. задължения по втория ДЛ от 21.12.2018 г.
Всяко от тези две задължения съдържа, освен предсрочно изискуеми лизингови вноски,
допълнителна сума в размер на по една лизингова вноска по чл. 1, ал. 2 от съответния ДЛ . Въпросната
клауза не задължава лизингополучателя да заплати такса в случай на предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Съгласно нея лизингополучателят е задължен да заплати такава такса единствено в случай, че се възползва от
правото си да придобие собствеността върху предоставеното устройство при изрично волеизявление в тази
връзка, каквото по делото липсва. Същата клауза беше посочена и като потенциално неравноправна.
Изложеното води до извода, че ищецът не прецизира исковите си претенции. По-конкретно, ищецът пропуска да
опише онези части от претенциите си, които се основават на потенциално неравноправни или недоговорени
клаузи. Ищецът посочва, без да конкретизира, че неизпълнението на абоната е довело до ангажиране на
договорната му отговорност по т. н от ДМУ (стр. 3 от ИМ). По-горе възразих относно нищожността на клаузи по
същата точка. Ищецът следва да уточни каква част от исковите претенции е свързана с отговорността на
ответника по т. 11 от ДМУ. По-конкретно, ищецът следва да посочи дали искът за 405,83 лв. (представляващ
задължение за незаплатени лизингови вноски) се основава на т. 11 от ДМУ или на чл. 12, ал. 1 от ОУ към
ДЛ. И по двата ДЛ, представени от ищеца, погасителният план не включва падежните дати на отделните
месечни лизингови вноски. Смятам липсата на тази информация за съществен порок на ДЛ, чрез който
потребителят е поставен в неравностойно положение спрямо търговеца. Този порок на ДЛ следва да се добави
към горепосочените основания за тяхната недействителност. По делото липсват доказателства ответникът да е
приемал представените от ищеца ОУ. Към ИМ са представени "Общи условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги". Върху документите отсъстват подписи
на страните и по-конкретно на ответника- потребител. Съгласно чл. 147а, ал. 1 ЗЗП при сключване на договор при
ОУ с потребител ОУ обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласно
ал. 2 съгласието на потребителя с ОУ се удостоверява с неговия подпис, а съгласно ал. 4 тежестта на доказване на
изразеното от потребителя съгласие с ОУ и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
Цитираните законови разпоредби са били в сила към момента на сключване на процесиите ДМУ и ДС. Доколкото
върху ОУ липсват каквито и да било заверки, по делото до момента е недоказано съгласието на ответника с тях. С
оглед разпоредбата на чл. 147а, ал. 5 ЗЗП този порок не би могъл да се санира чрез декларацията в текста на
ДМУ, че потребителят е запознат с ОУ и е получил екземпляр от тях (стр. 2, nap. 1 на ДМУ), както и чрез
представените с ИМ Декларации - съгласие от 27.09.2018 г. и 21.12.2018 г. Доколкото ищецът позовава
исковата си претенция и на уговорки, съдържащи се в ОУ, непредставянето на заверени от ответника ОУ
следва да доведе до отхвърляне на иска като недоказан. При липса по делото на гореспоменатите уговорки
между страните считам, че ищцовото дружество е следвало преди всичко (l) да отправи към ответника надлежна
покана за плащане на дължимите суми и (2) да извести ответника за възможните последици от неплащането на
6
задълженията му, включително за едностранно предсрочно прекратяване. По делото отсъстват доказателства
подобни предизвестия да са отправяни до ответника или да са получавани от него. За пълнота на изложението
моля съдът да отчете, че РАЗМЕРЪТ НА ШРИФТА на ДЛ и на ОУ към тях вероятно е по-малък от минималния
размер по чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Действително, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал.
1, т. 4 ЗПК, няма основания разпоредбите на този закон да се прилагат към процесиите договори за лизинг,
доколкото те не съдържат задължение за закупуване на стоката или възможност кредиторът едностранно
да вземе решение да прехвърли собствеността. Въпреки това в случай, че съдът при собствената си проверка
констатира такива задължения или други предпоставки към договора за лизинг да се приложат разпоредбите на
ЗПК, правя възражение относно недействителността на ДЛ на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК. С оглед
гореизложеното, моля уважаемият състав при Габровски районен съд да отхвърли частично или изцяло
предявените искове от "Теленор България" ЕАД, ЕИК: *********.
Правна квалификация-
Предвид изложеното съдът намира, че ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ са за:
УСТАНОВЯВАНЕ, че ответника- ПОТРЕБИТЕЛ дължи на ищеца- ДОСТАВЧИК:
310.00 лв.- представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
ПОТРЕБЛЕНИЕ на мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/15.01.2019г.,
№**********/15.02.2019 г.
№**********/15.03.2019г.,
№**********/15.04.2019.
за периода от 15.12.2018 г. до 14.04.2019 г.
405.83 лв.,- представляваща незаплатени ЛИЗИНГОВИ ВНОСКИ, от които:
214.03 лв. по Договор за лизинг от дата 27.09.2018 г., посредством който
абонатът е взел мобилно устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Rose
Gold, взето във връзка с мобилен номер 0893/921993, за периода 05/2019 г. до
месец 08/2020 г.;
191.8 лв. по Договор за лизинг от дата 21.12.2018 г„ посредством който абонатът
е взел мобилно устройство марка MEIZU М6 16GB Dual Silver, взето във връзка с
мобилен номер 0897/062892, за периода 05/2019 г. до месец 11/2020 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането;
за което е издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ № 260342/18-12-2020 г. по ч.гр.д.
1976/2020 г. на основание чл.422 от ГПК
Обстоятелствата, имащи значение за делото са:
Възникването на задължението за плащане
310.00 лв.- представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за ПОТРЕБЛЕНИЕ на мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/15.01.2019г.,
№**********/15.02.2019 г.
№**********/15.03.2019г.,
№**********/15.04.2019.
за периода от 15.12.2018 г. до 14.04.2019 г.
405.83 лв.,- представляваща незаплатени ЛИЗИНГОВИ ВНОСКИ, от които:
214.03 лв. по Договор за лизинг от дата 27.09.2018 г., посредством който
абонатът е взел мобилно устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual
Rose Gold, взето във връзка с мобилен номер 0893/921993, за периода
05/2019 г. до месец 08/2020 г.;
7
191.8 лв. по Договор за лизинг от дата 21.12.2018 г„ посредством който
абонатът е взел мобилно устройство марка MEIZU М6 16GB Dual Silver,
взето във връзка с мобилен номер 0897/062892, за периода 05/2019 г. до
месец 11/2020 г.
Настъпването на падежа на същите
Изпадането на ответника в забава;
Липсата на пълно, точно и своевременно плащане;
Релевантни оспорвания и възражения на ответника:
Като НЕРАВНОПРАВНИ клаузи следва да се обсъдят например:
клаузите по ДМУ, съгласно които след изтичане на първоначалния срок на договора
същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да се прекрати с едномесечно предизвестие (стр. з, изр. 1
от ДМУ и стр. з, т. 5 от ДС) - в нарушение на чл. 149, ал. 2, т. 9 ЗЗПз;
клаузата по чл. 1, ал. 2 от ДЛ лизингополучателят да заплати допълнителна сума,
за да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство;
клаузата по чл. 1, ал. 3 от ДЛ, задължаваща лизингополучателя да върне устройството
на лизингодателя, придружено с оригиналната фактура;
неустоечните клаузи, описани в следващите абзаци.
-Ищецът изрично е посочил (стр. 3 от ИМ), че няма претенции относно начислената спрямо
ответника неустойка. Въпреки това неустоечните клаузи в процесиите договори могат да
имат отношение към цялостната им недействителност, доколкото се явяват нищожни
поради неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Касае се за
клаузите по т. и от ДМУ, по-конкретно за клаузите по б. "а" и б. "б" на последния абзац (стр.
2 на ДМУ). Нищожността на тези клаузи не се санира с ограничаването на неустойката
до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Обвързването на
неустойката с размера на стандартния месечен абонаментен план (без промоционалните и
пакетни отстъпки), а не с размера на действителната месечна абонаментна такса, води до
нейната неравноправност. На същото основание следва да се обяви за неравноправна и
неустойката, обвързана със значително по-високата (обявена в ДМУ за "стандартна") цена на
предоставеното устройство. Неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП е
и клаузата, че освен цитираните неустойки потребителят дължи и
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТ ОТ ПОЛЗВАНАТА СТОЙНОСТ НА ОТСТЪПКИТЕ
от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. Това допълнение
е неясно формулирано, а прилагането му би могло да доведе до задължаване на потребителя
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. До извод за неравноправност
на изброените клаузи води и обстоятелството, че нито в ДМУ, нито в ДЛ, се предвиждат
реципрочни неустоечни клаузи в полза на потребителя при неизпълнение на
[4]
търговеца.
-Съдът следва да обсъди дали нищожността на въпросните клаузи, а евентуално и на други
неравноправни клаузи, води до недействителност на ДМУ и/или на ДЛ. В случай, че към
процесиите съглашения не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на
отделни клаузи влече тяхната нищожност в цялост, моля съдът да я прогласи в своя краен
акт. По-конкретно в случай на недействителност на ДЛ смятам, че претенцията на ищеца в
размер на 405,83 лв. (представляваща незаплатени лизингови вноски) се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
-По т. 1 от петитума на ИМ се сочи, че сумата 310,00 лв. представлява "дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги". Това
8
твърдение се поддържа и в мотивите на ИМ, и в заповедното производство по ч. гр. д. №
1976/2020 г. по описа на ГРС. Твърдението е частично невярно. Сумата 310,00 лв. е
посочена в окончателната Фактура № **********/15.05.2019 г. като "Задължения от
предходен период с ДДС". Тя се формира в приложеното от ищеца Кредитно известие (КИ)
№ **********/15.04.2019 г. То от своя страна отразява натрупаните в предхождащите го три
фактури задължения, като в позицииите на КИ "Задължения от предходен период с ДДС" и
"Баланс от предходен период с ДДС" се цитира общото задължение по предхождащата го
Фактура № **********/15.03.2019 г. в размер на 301,30 лв. Част от това задължение се
състои не от дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, а от вноски за лизинг, изрично посочени като такива в трите фактури с
дата преди КИ. Вноска за лизинг (22,18 лв.) е включена и в самото КИ. Вноска за лизинг, но
вероятно на по-малка стойност (12,59 лв.)?, е включена и в първоначалната Фактура №
**********/15.01.2019 г. по позицията "Задължения от предходен период с ДДС". В
допълнение, сумата 310,00 лв. - освен абонаментни такси и лизингови вноски - включва и
такси за "Други услуги с добавена стойност" и за "Услуги с добавена стойност". По
първоначалната Фактура № **********/15.01.2019 г. по първата от двете позиции се
посочва сумата 28.33 лв., а по втората - сумата 42,00 лв. По втората Фактура №
**********/15.02.2019 г., по първата позиция е начислена сумата 13,33 лв. Общата сума,
начислена за "Други услуги с добавена стойност" и за "Услуги с добавена стойност", е 83,66
лв. (28.33 лв. + 42,00 лв. + 13,33 лв.) Освен че не са посочени от ищеца като основание на
част от иска за 310,00 лв., въпросните "Други услуги с добавена стойност" и "Услуги с
добавена стойност"- за разлика от всички останали претендирани задължения (абонаментни
такси и лизингови вноски) - не са онагледени от доказателствата по делото. Представените с
ИМ документи не включват подробна разбивка относно тези пера, освен информация за
техния брой (и бр. "Други услуги с добавена стойност" и 21 бр. "Услуги с добавена
стойност" по първата фактура и 2 бр. "Други услуги с добавена стойност" по втората
фактура). Поддържам, че е възможно да се касае за непоискани и недоговорени услуги,
начислявани неправомерно от търговеца на потребителя. Съдебната практика от
последните десет години познава случаи, при които телекомуникационен оператор
неправомерно начислява значителни суми за непоискани и недоговорени с потребителя
[5]
услуги. Действително, за разлика от цитираната практика, в случая не се касае (l) за
начислен мобилен интернет и (2) за договор, сключен от разстояние, но е напълно
възможно да се касае за услуги, за които страните да не са се договорили в ДМУ и
чиято стойност незаконно (поради несъответствие със ЗЗП) е поставена в тежест на
потребителя.
-По т. 2 от петитума на ИМ се сочи, че сумата 405,83 лв. представлява "незаплатени
лизингови вноски". Твърдението е частично невярно.Сумата 405,83 лв., видно от описанието
на стр. 4 от ИМ, се състои (l) от 214,03 лв. задължения по първия ДЛ от 27.09.2018 г. и (2) от
191,80 лв. задължения по втория ДЛ от 21.12.2018 г. Всяко от тези две задължения съдържа,
освен предсрочно изискуеми лизингови вноски, допълнителна сума в размер на по една
лизингова вноска по чл. 1, ал. 2 от съответния ДЛ. Въпросната клауза не задължава
лизингополучателя да заплати такса в случай на предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Съгласно нея лизингополучателят е задължен да заплати такава такса единствено в случай,
че се възползва от правото си да придобие собствеността върху предоставеното
устройство при изрично волеизявление в тази връзка, каквото по делото липсва.
Същата клауза беше посочена и като потенциално неравноправна. Изложеното води до
извода, че ищецът не прецизира исковите си претенции. По-конкретно, ищецът пропуска да
опише онези части от претенциите си, които се основават на потенциално неравноправни
или недоговорени клаузи. Ищецът посочва, без да конкретизира, че неизпълнението на
абоната е довело до ангажиране на договорната му отговорност по т. н от ДМУ (стр. 3 от
ИМ). По-горе възразих относно нищожността на клаузи по същата точка. Ищецът следва да
9
уточни каква част от исковите претенции е свързана с отговорността на ответника по т. 11
от ДМУ. По-конкретно, ищецът следва да посочи дали искът за 405,83 лв. (представляващ
задължение за незаплатени лизингови вноски) се основава на т. 11 от ДМУ или на чл.
12, ал. 1 от ОУ към ДЛ.
-И по двата ДЛ, представени от ищеца, погасителният план не включва падежните дати
на отделните месечни лизингови вноски. Смятам липсата на тази информация за
съществен порок на ДЛ, чрез който потребителят е поставен в неравностойно положение
спрямо търговеца. Този порок на ДЛ следва да се добави към горепосочените основания за
тяхната недействителност.
-По делото липсват доказателства ответникът да е приемал представените от ищеца
ОУ. Към ИМ са представени "Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на електронни съобщителни услуги". Върху документите отсъстват
подписи на страните и по-конкретно на ответника- потребител. Съгласно чл. 147а, ал. 1
ЗЗП при сключване на договор при ОУ с потребител ОУ обвързват потребителя само ако са
му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласно ал. 2 съгласието на потребителя с
ОУ се удостоверява с неговия подпис, а съгласно ал. 4 тежестта на доказване на изразеното
от потребителя съгласие с ОУ и получаването им при подписване на договора се носи от
търговеца. Цитираните законови разпоредби са били в сила към момента на сключване на
процесиите ДМУ и ДС. Доколкото върху ОУ липсват каквито и да било заверки, по делото
до момента е недоказано съгласието на ответника с тях. С оглед разпоредбата на чл. 147а,
ал. 5 ЗЗП този порок не би могъл да се санира чрез декларацията в текста на ДМУ, че
потребителят е запознат с ОУ и е получил екземпляр от тях (стр. 2, nap. 1 на ДМУ),
както и чрез представените с ИМ Декларации - съгласие от 27.09.2018 г. и 21.12.2018 г.
Доколкото ищецът позовава исковата си претенция и на уговорки, съдържащи се в ОУ,
непредставянето на заверени от ответника ОУ следва да доведе до отхвърляне на иска
като недоказан. При липса по делото на гореспоменатите уговорки между страните считам,
че ищцовото дружество е следвало преди всичко (l) да отправи към ответника надлежна
покана за плащане на дължимите суми и (2) да извести ответника за възможните последици
от неплащането на задълженията му, включително за едностранно предсрочно прекратяване.
По делото отсъстват доказателства подобни предизвестия да са отправяни до ответника или
да са получавани от него.
- За пълнота на изложението моля съдът да отчете, че РАЗМЕРЪТ НА ШРИФТА на ДЛ и
на ОУ към тях вероятно е по-малък от минималния размер по чл. 10, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Действително, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗПК,
няма основания разпоредбите на този закон да се прилагат към процесиите договори за
лизинг, доколкото те не съдържат задължение за закупуване на стоката или
възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността.
Въпреки това в случай, че съдът при собствената си проверка констатира такива задължения
или други предпоставки към договора за лизинг да се приложат разпоредбите на ЗПК, правя
възражение относно недействителността на ДЛ на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: НЯМА ПРИ
НАПРАВЕНИТЕ ОСПОРВАНИЯ.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че:
ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ на Мобилния оператор, при които е сключен
процесния договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, не са подписани от
ответника.
10
Съгласно чл.147а, ал.1 от ЗЗП При сключване на договор при общи условия с
потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той
се е съгласил с тях. Съгласно ал. 2 Съгласието на потребителя с общите условия се
удостоверява с неговия подпис. Съгласно ал. 4 Тежестта на доказване на изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се
носи от търговеца. Съгласно ал. 5 Клаузата за съгласие с общите условия на договора и
деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори,
не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на
екземпляр от потребителя.
Следователно процесните ОБЩИ УСЛОВИЯ НЕ ОБВЪРЗВАТ ответника.
От горното следва, че чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор съгласно
който „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител- страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане
на дължимите суми." няма действие между кредитора- ищец и ответната страна, а и
издадени фактури нямат правно основание.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги не е обусловило правото на ищеца, посочено в чл.75, вр.с чл.
196, в), вр. с чл. 12, ал. 2 от ОУ ДА ПРЕКРАТИ едностранно индивидуалния договор на
ответника абонат, защото такова право не съществува.
Ищецът няма право при неспазване на което и да е задължение по част XIII от
Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Ищецът няма право поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за
предоставени на ответника устройства на лизинг да ги обяви за предсрочно изискуеми.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор,
абонатът, подписвайки конкретна Декларация, не се е съгласил и не е приел Общите
Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги.
След като за ищеца горните права не са възникнали, те не съществуват и
съобразно гореизложеното предявените искове следва да се отхвърлят изцяло.
При този извод останалите оспорвания и възражения не следва да се обсъждат.
РАЗНОСКИ
11
При този изход на делото ищцовата страна няма право на разноски в тежест на
ответника.
Водим от горното съдът
[1]
В тази връзка напр. Решение № 237/20.01.2017 г. по т. д. № 2927/2015 г. на ВКС.
[2]
По въпроса за неравноправност поради липса на реципрочни неустоечни клаузи напр. Решение № 412/03.01.2019 г. по
гр. д. № 489/2018 г. описа на ГРС, постановено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от "Теленор България" ЕАД.
[3]
В тази връзка напр. Решение № 90/11.02.2015 г. по НАХД № 2563/2014 г. по описа на PC - Русе (потвърдено с Решение
от 23.04.2015 г. по н. д. № 79/2015 г. по описа на АС - Русе, VIII състав) и Решение № 157/19.02.2014 г. по н. д. № 2804/2013
г. по описа на PC - Русе, I състав.
[4]
По въпроса за неравноправност поради липса на реципрочни неустоечни клаузи напр. Решение № 412/03.01.2019 г. по
гр. д. № 489/2018 г. описа на ГРС, постановено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от "Теленор България" ЕАД.
[5]
В тази връзка напр. Решение № 90/11.02.2015 г. по НАХД № 2563/2014 г. по описа на PC - Русе (потвърдено с Решение
от 23.04.2015 г. по н. д. № 79/2015 г. по описа на АС - Русе, VIII състав) и Решение № 157/19.02.2014 г. по н. д. № 2804/2013
г. по описа на PC - Русе, I състав.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД с предишно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК130460283 , Седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6; Чрез: адв. В.П. Г.,
САК", Съд. адрес: гр. София, бул. „България" № 81, ет. 8,ап. 22; ПРОТИВ П.В. В.,
ЕГН**********; Адрес: 5300 гр. ГАБРОВО, ул. ********** 34; ИСК ЗА
УСТАНОВЯВАНЕ, ЧЕ СЕ ДЪЛЖАТ : 310.00 лв.- представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за ПОТРЕБЛЕНИЕ на мобилни услуги, за които са издадени
фактури: № **********/ 15.01.2019 г., №**********/ 15.02.2019 г.; №
**********/15.03.2019г., № **********/ 15.04.2019 г., за периода от 15.12.2018 г. до
14.04.2019 г. и 405.83 лв., представляваща незаплатени ЛИЗИНГОВИ ВНОСКИ, от които:
214.03 лв. по Договор за лизинг от дата 27.09.2018 г., посредством който абонатът е взел
мобилно устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Rose Gold, взето във връзка с
мобилен номер 0893/921993, за периода 05/2019 г. до месец 08/2020 г.; 191.8 лв. по Договор
за лизинг от дата 21.12.2018 г„ посредством който абонатът е взел мобилно устройство
марка MEIZU М6 16GB Dual Silver, взето във връзка с мобилен номер 0897/062892, за
периода 05/2019 г. до месец 11/2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането; за което е издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ №
260342/18-12-2020 г. по ч.гр.д. 1976/2020 г. на основание чл.422 от ГПК, като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
12